Разкъсването на Полша от Германия и СССР в началото на

Разкъсването на Полша от Германия и Съюз на съветските социалистически републики при започване на октомври 1939 година ще докара до разпад и на армията. Остават единствено 3 бойни кораба и две подводници, които съумяват да се доберат до британските крайбрежия. Унищожението и безмилостната експанзия над страната ще накара всеки поляк да търси реванш за своята татковина. Войници и цивилни ще стигнат до Сирия и Франция, употребявайки Румъния и Унгария, както и Балтийските страни. През май 1940 година към 84.5 хиляди поляци ще бъдат въоръжени от домакините.

Изпратена е пехота, която да подкрепи сраженията в Норвегия, две дивизи и проведени доброволци, както и бронирана конница, попълнят позициите на Франция и нейната отбрана. В лицето на втория огромен Блицкриг ще стане ясна и успеваемостта на всички тактики. Европа би трябвало да се изтегля по неотложност през Франция и единствено 24 хиляди поляци съумяват да стигнат до Англия и да се причислят към още стотици други свои сънародници, подготвени да се борят на страната на Англия.

Хитлер прави единствено една неточност по време на Втората Световна война – нападането на Съюз на съветските социалистически републики. Тук е значимо да уточним, че самият Съюз на съветските социалистически републики е можел да не просъществува, в случай че Хитлер не афишира война на Съединени американски щати. Било е изцяло задоволително да изчака Съюз на съветските социалистически републики да направи своя втори тур в Европа и да подсигурява неговото дефинитивно късане на всевъзможни връзки с останалия свят. Полското държавно управление, което се пробва да избяга от Съюз на съветските социалистически републики и Германия, през 1941 година получава благословията на Сталин и се счита за публично, до момента в който е в заточение в Лондон.

Междувременно и полските бежанци стартират своята военна акция против Германия. Полските пандизчии, които Сталин е затворил от акцията през 1939 година към този момент са въоръжени и подготвени за пердах. При британците се образуват полски батальони, които минават своята подготовка в Иран и през 1943 година отпътуват за Италия и по-късно се включват в борбата с британци, американци и канадци, а максимален принос вършат в борбата за Монте Казино.

Повече от 24 хиляди поляци стигат до Англия в средата на 40-те години и незабавно се събират в Шотландия, като още веднъж търсят родственици и други близки за подкрепяне и основаване на войска от доброволци. Те оказват помощ за основаването на бронирана, моторизирана и стрелкови бойни бригади. Германия атакува Англия и незабавно се предлага образуването на спомагателни бойни звена. Генерал Сикорски – играе ролята и на министър-председател в заточение – назначава военачалник Мазчек за пълководец на новата дивизия. Мазчек има опит от Първата Световна война и войната с болшевиките, само че няма никаква визия по какъв начин да води стълкновение с бронирани машини. Неговата съществена наклонност е:

„ Поляците могат да се бият за свободата на други народи, само че умират единствено за Полша “.

1-ва танкова бойна дивизия включва 2 бронирани бригади – всяка съдържаща по 6 танкови батальона, моторизирана кавалерийска бригада, разследващ отряд и административен отдел. Тренировките им стартират през 1943 година в Източна Англия. Британците трансформират малко структурата и понижават броя на бронираните машини, само че това не събаря бойния им дух. На финала имат към 885 офицера и 15 210 боеца с 350 танка и 48 артилерийски оръдия, както и 48 междинни до тежки антитанкови оръдия. Първите поляци съумяват да стигнат до Франция на 30 юли, само че не могат да вземат участие в борбата за Нормандия.

Маршал Бернард Монтгомъри ще употребява британци и канадци, с цел да държи немските бронирани машини на източния фланг, оставяйки американците да пробият самоуверено западния. Монтгомъри би трябвало да задържи 14 немски дивизии и в тях има към 600 танка, до момента в който американците на запад са изправени против 9 дивизии и към 100 танка.

По-късно военачалник Омар Брадли ще опише, че разследващата задача и национална горделивост за британците, скоро става жертвоприношение, в което се пробват да завоюват малко повече време, преди да бъдат притиснати от германците. Докато Патън наближава Льо Ман, британци, канадци и поляци ще имат опция да пробият и да продължат напред. Не всичко върви по проект и поляците би трябвало да намерят своя път, да се оправят със закъсненията и да се ориентират много бързо.

1020 нощни бомбардировача изсипват близо 3462 тона бомби върху противников цели с концепцията, че ще разчистят фронт за силите на изток. Проблемът е, че точно до Байо ще има отбиване на бомбардировачите. Американските B-17 попадат под тежък обстрел и 9 самолета ще бъдат свалени, до момента в който останалите 181 просто откават да атакуван. Голяма част от водачите хвърлят бомбите си доста по-рано – 1487 тона бомби съумяват да ударят едвам три съществени цели. Причинени са и другарски жертви – 315 индивида, от тях 44 поляка и един пълководец.

Бронираните бригади на поляците също са посрещнати прелестно от немските сили. 1-ва бронирана дивизия е обстрелвана от тежък огън на югоизток от Свети Агнан, което ги кара да спрат. Сам няколко часа по-късно идват новините, че и втора бригада не е благоразположена за нахлуване, откакто води боеве с противников танкове и артилерия. Канадските сили изпращат известие до генералската щаб квартира и показват, че 20 Tiger Mk IV постояно обстрелват пътя и не разрешават и на пиле да прехвръкне.

Единствено поляците вземат решение да се изправят непосредствено с немската техника и да влязат непосредствено в борба, само че без особени триумфи. Оказва се, че разузнаването маркира тази танкова дивизия, само че мнозина просто не са обърнали внимание на обстоятелствата. Поляците се изтеглят по здрач, до момента в който англичаните не имат вяра на протичащото се, европейските съседи са имали опцията да изпотят германците в пряк конфликт, само че без подкрепление, просто показват мощ и нямат повече никакви запаси.

Канадците стартират своята втора атака и най-после стигат до полската точка на интерес – 140. Именно там излиза наяве, че британците са съумели да избягат от адския огън, изоставяйки огромна част от ранените. Около 4 офицера и още 44 пехотинеца, придружавани от 5 танка, съумяват да стигнат до защитната линия на поляците. В идващите дни още 22 полски шърмана ще станат жертва на прецизен немски огън. Канадските офицери не могат да схванат за какво поляците се спускат със личните си танкове напред, с цел да изгубят още техника.

В своя отчет показва, че танк след танк избухва и нито сантиметър земя не се печели в този пряк обстрел. Докато точка 140 е под непрекъснато напрежение, към 7 часа и 30 минути вечерта, артилерийския удар съумява да даде поле за изява на поляците близо Свети Силвиян. Селото е завладяно публично в 10 часа вечерта. Това е единствено началото на една нападателна акция, в която поляците въобще не се отхвърлят от своето предпочитание да отмъщават на немците. Интересното е, че доброволците и бойците в действителност дават своя принос, само че както излиза наяве малко по-късно, Полша печели войната и губи в мира.

Генерал Мацзек и неговата дивизия в никакъв случай няма да бъдат поканени на парада на успеха в Лондон. Въпреки митингите на някои негови английски сътрудници, никой не желае да обиди Сталин и обстоятелството, че Полша ще бъде продадена на Съюз на съветските социалистически републики. Споразумението в Ялта е начертало ясно границите. На 6 септември 1946 година комунистическото държавно управление във Варшава ще сваи военачалник Мацзек и неговата войска от полска народност. През идната пролет и британците ще отдръпват поддръжка за държавното управление в заточение, което се намира в Лондон. Полските сили под английско командване са демобилизирани и помолени да се върнат в Полша.

Комунистическото държавно управление е изрично, че ще даде прошка за всички, които са се сражавали на страната на британци и американци по време на войната. 1-ва полска бронирана дивизия, която се счита за предателска, не престават да се считат за такива и след войната. Онези, които отхвърлят да се върнат в родината, прекарват още две години в армията на Англия и по-късно стартират да работят като цивилни във Англия и най-после се откриват там. Подигравката с тях е огромна, изключително откакто са били най-важното перо в борбата за Франция, а и освен.