Уникални кулинарни традиции по света, включени в списъка на ЮНЕСКО
Разгледайте пресечната точка на храната и културата с този кръг от кулинарни обичаи по целия свят. Ще ви опишем забавни ритуали, свързани с храната, които ще ви заинтригуват и впечатлят.
Културните детайли, които нямат физическа форма, само че вместо това се показват посредством познания, умения или обред, са еднообразно значими за оформянето на живата просвета. Те включват артистични осъществявания, фестивали, обществени практики, устно завещание, майсторство и несъмнено, гастрономически обичаи.
Храната и културата са преплетени. Процесите, свързани с приготвянето, сервирането и шерването на избрани храни и питиета, може да наподобяват елементарни, само че постоянно носят значимо обществено и културно значение. Рецепти и диетични практики могат да се употребяват за предаване на познания от едно потомство на последващо.
Лов на трюфели в Италия
Вероятно към този момент сте опитвали трюфели, само че знаете ли от кое място идват? Не единствено че трюфелите са значима съставна част в италианската кухня, знанията и уменията, свързани с лова на скъпи аскомицетни гъби, са значима част от културата, изключително в райони, произвеждащи трюфели, като Тоскана. През 2021 година ЮНЕСКО призна значимостта на италианските обичаи за лов на трюфели от тартуфи, които се предават устно през поколенията. Той включва два процеса: лов на трюфели, в това число опция за идентифициране на областите, където порастват гъбите, и събиране на трюфели, което се прави със специфична лопата.
Италианските тартуфи имат необятни знания за климата, екосистемите и биоразнообразието. Ловът на трюфели се прави по метод, който зачита околната среда и не изчерпва естествените запаси. Кулинарната традиция включва и празници, които се организират първоначално и в края на всеки сезон на трюфелите, където се подготвят специфични храни, с цел да покажат невероятните усети на локално отгледани трюфели.
Лаваш в Армения
Арменският лаваш заема особено място в хранителната просвета и обществения живот на страната. Умението и координацията, нужни за месене и готвене на лаваш, както и общественият продан, който се реализира сред дамите при приготвянето му, накараха ЮНЕСКО да впише арменския лаваш през 2014 година Тестото от лаваш е елементарна примес от пшенично брашно и вода. Веднъж омесена и разточена, тя се изтегля и опъва върху специфична възглавница, напълнена със сено или вълна. След това хлябът се трансферира в конична глинена пещ (наречена тонир), като се „ плеска “ в профил. Необходими са единствено сред 30 и 60 секунди, до момента в който деликатният самун бухне и се сготви. Готовите блатове от лаваш имат разнообразни цветове и текстури според от типа на употребяваното брашно и продължителността на печенето.
Лаваш играе значима церемониална роля в арменските сватби, където листовете самун се драпират върху раменете на булката и младоженеца, с цел да алармират за предстоящ разцвет. Освен това се яде всекидневно, постоянно със сирене или месо, и може да се откри в менютата на заведенията за хранене в цялата страна.
Турско кафе в Турция
За първи път кафето е въведено в Османската империя през 15 век. Било е необикновено и мигновено попадение. От този миг нататък османците управляват пътищата за търговия с кафе и са виновни за разпространяването на кафе в цялата империя. Това изяснява за какво страните и териториите, завоювани преди този момент от османците, в това число Босна и Херцеговина, имат свои лични кафе обичаи, които са тясно свързани с турското кафе.
За да извършите турско кафе, печените зърна се смилат на супер фина консистенция и се запарват постепенно с вода и захар, до момента в който се образува пяна от горната страна. Турските съдове за кафе или джезвета са неразделна част от ритуала. Миниатюрни бронзови гърнета за едно кафе или по-голямо кафениче, които съдържат задоволително кафе за огромна група, се показват на пиещия върху комплициран поднос за кафе. Отстрани нормално се сервират кубчета захар и квадрат локум.
Долма в Азербайджан
Долма е един от най-популярните детайли от менюто, които ще намерите в заведенията за хранене в Баку и останалата част от Азербайджан. Вкусната долма е авансово сварено лозово листо, пълнено с кайма, ориз, лук, а от време на време и други съставки като грах. Думата долма е от тюркски генезис и механически е съкратена версия на dolduma, което се превежда като „ пълнена “. Рецептите и методите за подготвяне на лозовите сарми се предават от потомство на потомство. Едно от най-интересните неща за долма е, че храната се употребява като метод за празнуване и почерпка на гостите и отбелязване на специфични мотиви. Азербайджанците са извънредно гостоприемни и обичат да споделят своите обичаи. Повечето приветстват чужденците да станат част от тяхното общество посредством проучване на локалните обичаи и метод на живот, в това число подготвяне и ястие на долма.
Нсима в Малави
Нсима е гъста каша, приготвена посредством разбъркване на бяло царевично брашно с вода. Това е комплициран развой, който включва издърпване на пастата против страната на тенджерата с дървена лъжица, до момента в който къкри. Нсима се яде в доста елементи на Африка и има разнообразни имена в други африкански страни. В Малави нормално се яде с две допълнения: ядене, богато на протеини и ядене със зеленчуци.
Протеиновото ядене може да бъде месо, риба или фасул, до момента в който зеленчуковото ядене нормално е тип листен зарзават, съпроводен от горчица или тиквени листа. Малките деца се учат да чукат царевица и да пресяват брашно, с цел да вършат нсима от ранна възраст, а яденето и приготвянето на сходен вид общи африкански ястия е значим метод за подсилване на фамилните връзки. Културното значение на нсима в Малави е повода ЮНЕСКО да го включи като форма на нематериално културно завещание.
