Как се кръщават държавите
„ Разбраха се!” – разбрах аз от медиите.
Хората от върха на властта се схванаха по какъв начин да се споделя страната, която назоваваме Македония.
Боже, крещя си, Боже, по какъв начин стават тия ми ти работи! – по този начин си крещя и се изкривявам и се подсмихвам и храча встрани и смигам и дяволито кихвам и върша някакви неприлични жестове с ръце; чували ли сте за синдрома на Жорж дьо ла Турет? Аз съм кривящ се сатир и като чувам за човешките краткотрайни и суетни нелепости – изкривявам се и несъзнателно поръсвам неприлични звуци и слова.
Кръстили, крещя си, държавицата, пък плеснали с ръце, видиш ли, па не се прегърнали. Всъщност - за какво пък да не са се прегърнали? Кръстили, видиш ли, държавицата, па плеснали с ръце и се прегърнали! Ха по този начин!
Човешки неща, братя и сестрици лекокрили, човешки и такива едни – едните неща да фанеш, другите да удариш! Кръстили, разбираш ли, страната некак си, а след това отишли да пият чай със изсъхнал бисквит.
Алексис, разбираш ли, Ципрас, и Зоран, видиш ли, Заев.
Апропо, германците назовават страната си Бундесрепублик Дойчланд, а Германия (или Алемания) я назовават единствено всичките в близост и – съседи, някогашни врагове и недоброжалетали.
Финландците назовават своята страна Суоми, а китайците своята национална република (да не се бърка с островната страна Република Китай, която ние назоваваме просто Тайван), та те я назовават по този начин: Джунхуа Рънмин Гунхъгуо.
А добър ден!
Седя и премислям върху това – ей по този начин – набърже – както, в случай че сте забелязали, ние разсъждаваме за целия свят и за целия живот. Набърже, тъй като, дами и господа, животът е къс и ние не сме бодхисатви, та да можем да си позволим да седим в някоя пещера, до момента в който сенките ни се отпечатат на стената, ами ей по този начин – осмисляме целия свят и целия си живот в придвижване, в походен строй, в работен режим, надве-натри.
Защо, крещя си, по този начин назовават страните, какво ще значи това?
И колкото и да мисля, стигам до един извод.
Искате ли да ви го кажа? Не желаете...
Нищо, ще ви го кажа: изводът е, че страните са ефимерни идиотизми, измислени от ефимерните фантазни напъни на някакви ефимерни онанисти, каквито сме всинца ний...
...а по-късно машината за промиване на мозъци – всичките там медии, просветителни системи, пропагандата, държавните институции, държавните представители с целия им демагогически уред – всички те стартират да постановат тия артикули на фриволното и идиотско Държавотворчество и Държавонарицателство. И ги трансформират в нещо тежко, значимо и значимо! В нашите клети, доверчиви главици.
Мили родини и всякакви такива измислици, разбираш ли!
А те тия родини са просто едни страни. Тоест – апарати, структури, принадлежности – служещи за подтисничество, употреба и принуда.
Държави с имена, измислени на масата за договаряния.
Преговори сред едни хора, които не са нищо друго, а просто представителите на тая дребна олигархична бандичка, която постоянно, във всички времена, е имала полза от съществуването на страните! Защото – вие добре знаете от опита си – страните са преференциални (и то – прекомерно изгодни) единствено за една дребна групичка, за една дребна бандичка от определени хора.
За другите, за хората като нас, страните са единствено повинност, която се преглъща с повечко ракия и псувни вечер. А може и от сутринта.
Република Северна Македония. Хм. Сещам се за Северна Осетия, автономност в Руската федерация; и за Южна Осетия – автономност в Грузия. Сещам се за съветските паспорти на огромен брой южноосетинци, получени (раздадени?) кой знае по какъв начин, само че сносно служещи като катализатор за основаване на напрежение и мотив за нови насилия.
Нота бене: Ubi bene, ibi patria – където е добре, там е татковина. Това са го споделили хората, основали най-силнтата и цивилизована страна в човешката история. На чийто руини ние сме построили цялата си сегашна цивилизация.
Мисля си за наричането на страните. И си мисля и се сещам. Когато в Римската империя настъпва сериозна рецесия в средата на III век, римските войски на император Аврелиан напущат не доста от дълго време превзетата провинция Дакия. Връщат се назад зад „ лимеса”, зад одобрената граница на Империята по Рейн-Дунав. И властта, видиш ли, прави един подобен забавен финт (как ми прилича на тия настоящи договаряния с техните хитроумни политически решения!). За да не се приема, че Римската империя е изгубила Дакия, се прави следното: провинцията от отсамната страна на Дунава – тази, в която се намират, да речем, Бонония (Видин) и Рациария (Арчар) бива преименувана на Дакия Рипесис. Също като земята на север, зад Дунава. Която към този момент не е Дакия, тъй като не е в рамките на Империята.
Но тук, зад Дунава, към Бонония, Бога ми, не живеят даки! – по този начин несъмнено се е развикал някой тогавашен критик.
Но ние, през плътната мембрана на времето, ще му се изсмеем. Това, приятелче общително, е политика! И няма никакво значение какви живеят там и какви не живеят! Важното е това: посредством властови механизми какви имена ще турим, с какви имена ще се подписват документите отсега нататък, по какъв начин ще се „ водят” нещата, по какъв начин публично ще се „ назовават” нещата! И това ще оставя малко по малко все по-дълбок отпечатък в съзнанията на хората и ще се затвърждава и затвърждава... до момента в който (както лъжата на Гьобелс, повторена хиляда пъти) ще вземе да стане Истина!
При съществени (доколкото нещо човешко може да е сериозно) проучвания на автозомна ДНК (много по-меродавни от проучването на Y-хромозомна ДНК или митохондриална ДНК) се открива, че у българите, у нас, в нашия генофонд има 35-40% гени, които също се срещат у славяните от Полша, Словакия, Украйна и 40%гени, които ни сближават с другите нации от Средиземноморието (в необятния смисъл) като гърци, македонци, североиталианци, румънци. Най-близки, апропо, сме генетично не със сърбите, да речем (като имаме поради, че с македонците съвсем не се различаваме), а с румънците. Казвам това, млечни братя и сестрици, с цел да загатна още, че гени с централноазиатски генезис (каквито са протобългарските или прабългарските) ние нямаме повече от 2%.
Но би трябвало да се има поради, че в нашия генофонд от Централна Азия са се вливали генофондовете на нашественици (асимилирани) като куманите (Асеневци, Тертеровци, Шишмановци), печенегите (шопите), татарите (в Сереизточна България), тъй че нашите същинско-български корени са прекомерно условни. В двата % някакъв %.
Ние сме, да речем, съвсем на половина траки и малко по-малко – славяни. Но страната си назоваваме България. И себе си – българи. Не се назоваваме Тракия или Славяния.
Естествено – това проучване може постоянно да се оспори. Както и да е.
Във вените на сегашните северомакедонци (както би било правилно, може би, да ги наричаме) също надали тече много-много кръв от македоните на Филип и Александър. А в действителност – за какво пък не? Но следователно и в нашите жили, българските, би трябвало да тече не по-малко кръв от тия ми ти фамозни макенони! Защото техни значими градове са били точно в територията на България! Примерно прелестния Филипополис!
Мисля си – можем ли по тоя механизъм ние да назовем земите на Пловдивска област Североизточна Македония? Защото и без друго столицата е кръстена на фамозния македонски цар, а и гените ни...И да я създадем една нова македонска страна?
Напук на гърците и още повече – на македонците?
Нота бене: Да се намерения: Кое дефинира правото да се наричаш с някакво име, някакъв етноним, примерно македонец, българин, чех, американец? Езика, историята кръвта, хаплогрупите, политиките? Кое дефинира правото ти да наричаш мястото на което живееш някак си...?
Седя и се изкривявам и се подсмихвам и храча и към този момент не ми е и смешно...ами ми е обратно, тъпо ми е...защото си давам сметка, че тия страни, тия държавотворенета, тия държавонаричания...всички те...всички тия детски, глуповати, пуерилни измислици - все едно излизащи из ръцете и мозъците на глупави момчета...всъщност вземат решение ориси, трансформират и канализират животи, осмислят и обезмислят житейски битки...
Ужасно: едни ефимерни, пъклено глупави умствени усуквания, транспарантно целящи изгодата на олигархиите, да дефинират същинските, живите човешки ориси!
Наистина – жалка работа ви споделям, братя и сестрици!
Остава да кажем: Абе да вършат каквото си щат – да ни назовават както си желаят, да си поставят имената и границите и разпоредбите както им падне – ние да си пием ракията или респективно – тиквешката ракия – и да си гледаме нашата си работа...
Ама то не става тъкмо по този начин...
Не става тъкмо по този начин. Защото всичко зависи от всичко. И от имената зависят политиките, а от политиките зависят стопанските системи, а от стопанските системи зависят животите, а от животите зависи всичко...
Така че по-леко с ракията и с даването на имена и с това „ схванаха се”.
Хората от върха на властта се схванаха по какъв начин да се споделя страната, която назоваваме Македония.
Боже, крещя си, Боже, по какъв начин стават тия ми ти работи! – по този начин си крещя и се изкривявам и се подсмихвам и храча встрани и смигам и дяволито кихвам и върша някакви неприлични жестове с ръце; чували ли сте за синдрома на Жорж дьо ла Турет? Аз съм кривящ се сатир и като чувам за човешките краткотрайни и суетни нелепости – изкривявам се и несъзнателно поръсвам неприлични звуци и слова.
Кръстили, крещя си, държавицата, пък плеснали с ръце, видиш ли, па не се прегърнали. Всъщност - за какво пък да не са се прегърнали? Кръстили, видиш ли, държавицата, па плеснали с ръце и се прегърнали! Ха по този начин!
Човешки неща, братя и сестрици лекокрили, човешки и такива едни – едните неща да фанеш, другите да удариш! Кръстили, разбираш ли, страната некак си, а след това отишли да пият чай със изсъхнал бисквит.
Алексис, разбираш ли, Ципрас, и Зоран, видиш ли, Заев.
Апропо, германците назовават страната си Бундесрепублик Дойчланд, а Германия (или Алемания) я назовават единствено всичките в близост и – съседи, някогашни врагове и недоброжалетали.
Финландците назовават своята страна Суоми, а китайците своята национална република (да не се бърка с островната страна Република Китай, която ние назоваваме просто Тайван), та те я назовават по този начин: Джунхуа Рънмин Гунхъгуо.
А добър ден!
Седя и премислям върху това – ей по този начин – набърже – както, в случай че сте забелязали, ние разсъждаваме за целия свят и за целия живот. Набърже, тъй като, дами и господа, животът е къс и ние не сме бодхисатви, та да можем да си позволим да седим в някоя пещера, до момента в който сенките ни се отпечатат на стената, ами ей по този начин – осмисляме целия свят и целия си живот в придвижване, в походен строй, в работен режим, надве-натри.
Защо, крещя си, по този начин назовават страните, какво ще значи това?
И колкото и да мисля, стигам до един извод.
Искате ли да ви го кажа? Не желаете...
Нищо, ще ви го кажа: изводът е, че страните са ефимерни идиотизми, измислени от ефимерните фантазни напъни на някакви ефимерни онанисти, каквито сме всинца ний...
...а по-късно машината за промиване на мозъци – всичките там медии, просветителни системи, пропагандата, държавните институции, държавните представители с целия им демагогически уред – всички те стартират да постановат тия артикули на фриволното и идиотско Държавотворчество и Държавонарицателство. И ги трансформират в нещо тежко, значимо и значимо! В нашите клети, доверчиви главици.
Мили родини и всякакви такива измислици, разбираш ли!
А те тия родини са просто едни страни. Тоест – апарати, структури, принадлежности – служещи за подтисничество, употреба и принуда.
Държави с имена, измислени на масата за договаряния.
Преговори сред едни хора, които не са нищо друго, а просто представителите на тая дребна олигархична бандичка, която постоянно, във всички времена, е имала полза от съществуването на страните! Защото – вие добре знаете от опита си – страните са преференциални (и то – прекомерно изгодни) единствено за една дребна групичка, за една дребна бандичка от определени хора.
За другите, за хората като нас, страните са единствено повинност, която се преглъща с повечко ракия и псувни вечер. А може и от сутринта.
Република Северна Македония. Хм. Сещам се за Северна Осетия, автономност в Руската федерация; и за Южна Осетия – автономност в Грузия. Сещам се за съветските паспорти на огромен брой южноосетинци, получени (раздадени?) кой знае по какъв начин, само че сносно служещи като катализатор за основаване на напрежение и мотив за нови насилия.
Нота бене: Ubi bene, ibi patria – където е добре, там е татковина. Това са го споделили хората, основали най-силнтата и цивилизована страна в човешката история. На чийто руини ние сме построили цялата си сегашна цивилизация.
Мисля си за наричането на страните. И си мисля и се сещам. Когато в Римската империя настъпва сериозна рецесия в средата на III век, римските войски на император Аврелиан напущат не доста от дълго време превзетата провинция Дакия. Връщат се назад зад „ лимеса”, зад одобрената граница на Империята по Рейн-Дунав. И властта, видиш ли, прави един подобен забавен финт (как ми прилича на тия настоящи договаряния с техните хитроумни политически решения!). За да не се приема, че Римската империя е изгубила Дакия, се прави следното: провинцията от отсамната страна на Дунава – тази, в която се намират, да речем, Бонония (Видин) и Рациария (Арчар) бива преименувана на Дакия Рипесис. Също като земята на север, зад Дунава. Която към този момент не е Дакия, тъй като не е в рамките на Империята.
Но тук, зад Дунава, към Бонония, Бога ми, не живеят даки! – по този начин несъмнено се е развикал някой тогавашен критик.
Но ние, през плътната мембрана на времето, ще му се изсмеем. Това, приятелче общително, е политика! И няма никакво значение какви живеят там и какви не живеят! Важното е това: посредством властови механизми какви имена ще турим, с какви имена ще се подписват документите отсега нататък, по какъв начин ще се „ водят” нещата, по какъв начин публично ще се „ назовават” нещата! И това ще оставя малко по малко все по-дълбок отпечатък в съзнанията на хората и ще се затвърждава и затвърждава... до момента в който (както лъжата на Гьобелс, повторена хиляда пъти) ще вземе да стане Истина!
При съществени (доколкото нещо човешко може да е сериозно) проучвания на автозомна ДНК (много по-меродавни от проучването на Y-хромозомна ДНК или митохондриална ДНК) се открива, че у българите, у нас, в нашия генофонд има 35-40% гени, които също се срещат у славяните от Полша, Словакия, Украйна и 40%гени, които ни сближават с другите нации от Средиземноморието (в необятния смисъл) като гърци, македонци, североиталианци, румънци. Най-близки, апропо, сме генетично не със сърбите, да речем (като имаме поради, че с македонците съвсем не се различаваме), а с румънците. Казвам това, млечни братя и сестрици, с цел да загатна още, че гени с централноазиатски генезис (каквито са протобългарските или прабългарските) ние нямаме повече от 2%.
Но би трябвало да се има поради, че в нашия генофонд от Централна Азия са се вливали генофондовете на нашественици (асимилирани) като куманите (Асеневци, Тертеровци, Шишмановци), печенегите (шопите), татарите (в Сереизточна България), тъй че нашите същинско-български корени са прекомерно условни. В двата % някакъв %.
Ние сме, да речем, съвсем на половина траки и малко по-малко – славяни. Но страната си назоваваме България. И себе си – българи. Не се назоваваме Тракия или Славяния.
Естествено – това проучване може постоянно да се оспори. Както и да е.
Във вените на сегашните северомакедонци (както би било правилно, може би, да ги наричаме) също надали тече много-много кръв от македоните на Филип и Александър. А в действителност – за какво пък не? Но следователно и в нашите жили, българските, би трябвало да тече не по-малко кръв от тия ми ти фамозни макенони! Защото техни значими градове са били точно в територията на България! Примерно прелестния Филипополис!
Мисля си – можем ли по тоя механизъм ние да назовем земите на Пловдивска област Североизточна Македония? Защото и без друго столицата е кръстена на фамозния македонски цар, а и гените ни...И да я създадем една нова македонска страна?
Напук на гърците и още повече – на македонците?
Нота бене: Да се намерения: Кое дефинира правото да се наричаш с някакво име, някакъв етноним, примерно македонец, българин, чех, американец? Езика, историята кръвта, хаплогрупите, политиките? Кое дефинира правото ти да наричаш мястото на което живееш някак си...?
Седя и се изкривявам и се подсмихвам и храча и към този момент не ми е и смешно...ами ми е обратно, тъпо ми е...защото си давам сметка, че тия страни, тия държавотворенета, тия държавонаричания...всички те...всички тия детски, глуповати, пуерилни измислици - все едно излизащи из ръцете и мозъците на глупави момчета...всъщност вземат решение ориси, трансформират и канализират животи, осмислят и обезмислят житейски битки...
Ужасно: едни ефимерни, пъклено глупави умствени усуквания, транспарантно целящи изгодата на олигархиите, да дефинират същинските, живите човешки ориси!
Наистина – жалка работа ви споделям, братя и сестрици!
Остава да кажем: Абе да вършат каквото си щат – да ни назовават както си желаят, да си поставят имената и границите и разпоредбите както им падне – ние да си пием ракията или респективно – тиквешката ракия – и да си гледаме нашата си работа...
Ама то не става тъкмо по този начин...
Не става тъкмо по този начин. Защото всичко зависи от всичко. И от имената зависят политиките, а от политиките зависят стопанските системи, а от стопанските системи зависят животите, а от животите зависи всичко...
Така че по-леко с ракията и с даването на имена и с това „ схванаха се”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ