Българите затъват в недоверие към учени, медии и неправителствени организации
Разбирате ли следното изказване: " Когато приказваме за " просвета ", имаме поради познанието за света, което събираме посредством наблюдаване и опити. Когато споделяме " учени ", имаме поради хората, учещи неща като планетата Земя, природата и медицината "?
Ако сте разбрали от него смисъла на " просвета " и " учени ", значи сте измежду 37% от българите, дали отговор с " разбрах го напълно " в световното изследване на американската организация " Галъп ", показано през седмицата.
Но други 23% от българите са споделили " разбрах част от изказванието ", още една четвърт (25%) са избрали отговора " не разбрах доста " от преди малко прочетеното. Над един от всеки 10 (11%) искрено признават " нещо не разбрах ".
" Дневник " заяви за международното изследване на Wellcome Global Monitor, поради което е направена анкетата на " Галъп " в над 140 страни измежду повече от 140 000 души. То е извършено сред април и декември предходната година с 30 въпроса. При представянето на първите изводи акцентът е върху доверието към имунизациите.
Но в действителност въпросите обгръщат по-широк кръг - дали интервюираните въобще схващат какво е просвета и че имунизациите са част от научните занимания, имат ли доверие към проучванията на учените, лекарите, здравните заведения, държавното управление и медиите, които би трябвало да популяризират ясно обстановката, в това число тази със опазването на здравето и имунизирането, както и решенията на управляващите и претекстовете зад тях.
Чувал съм нещо за науката
Отговорите на участвалите в допитването над 1000 души в България демонстрират, че българите се съмняват в съвсем всичко и одобряват доста неща " на доверие ", а не съгласно метода, по който работи науката - с потвърдени и доказуеми обстоятелства и добиване на поучения от грешките.
Мнозина наподобява даже не схващат какво съставлява науката и стряскащо огромен дял декларират, че в никакъв случай в образованието си не са били обучавани на просвета и споделят, че през последния месец преди анкетата не са се интересували от нещо обвързвано с нея.
Запитани " Колко персонално вие знаете за науката? ", 5% дават отговор с " доста ", 35% - с " в известна степен ", 37% - с " не доста " и цели 20% - с " нищо ".
Всеки пети (20%) споделя, че не му е преподавано за науката, до момента в който е бил в гимназията, по същия метод дава отговор и всеки четвърти (26%) за началното учебно заведение. При приключилите полувисше или висше обучение този дял доближава цели 31%, а с " да " дават отговор единствено 27%, само че тук от " Галъп " са показали, че 40% от интервюираните в никакъв случай не са били студенти.
Социолозите са ревизирали и любознанието на българите към науката и медицината, като са присъединили въпрос дали са се интересували от нещо за научни открития или медицина и болести през последните 30 дни преди анкетата. Над две трети (67%) дават отговор с " не " за научните вести и почти толкоз (60%) за здравните.
Тогава следват въпросите от вида " А персонално вие бихте ли желали да знаете повече за науката, медицината, заболяванията или здравето? ". Близо половината нямат интерес - 37% дават отговор с " не " (и 9% с " не знам) за науката, а 33% с " не " (и 6% с " не знам%) за здравето и медицината.
На кого се доверяват българите
Тогава анкетата стартира да ревизира на како имат доверие българите.
Не е изненадващо ниското доверие към държавното управление. Над една трета (36%) споделят, че нямат никакво доверие на ръководещите. Над половината се съмняват в дейностите и думите им - 29% дават отговор с " не доста " и още 26% с " известно " доверие. Едва 6% или почти един от всеки 20 интервюирани дава отговор с " доста " доверие.
Повече се доверяват българите на съседите и хората от квартала, само че отново над една пета оттоварят негативно (6% - с " нямам им никакво доверие " и 16% с " не им имам вяра доста " ). Всеки четвърти (23%) изцяло се доверява, а над половината (53%) " ненапълно ".
Много ниско е доверието към структури отвън тези на властта. Под една четвърт (24%) имат вяра на неправителствени организации и такива, които работят с идеална цел, т.е. не печелят от активността си. Половината (49%) им нямат доверие и още 26% споделят, че не знаят отговора на този въпрос.
От анкетата не излиза наяве дали тези отговори на НПО-сектора включват и българи, които в никакъв случай в живота си не са контактували с такива организации. Но на въпроса дали се доверяват на хората, работещи в тях, въпреки всичко общо 37% дават отговор, че им имат " доста " или " известно " доверие. Това е по-малко от недоверчивите - 30% споделят " не доста ", 15% им нямат никакво доверие, а съвсем всеки пети (18%) няма отговор.
От " Галъп " ревизират и до каква степен българите се доверяват на публицистите - тези, които по принцип би трябвало да популяризират всеобщо информация и тествани обстоятелства и изказвания, както и да основават среда за спор и оборване на неистини, заблуди и популизъм. С " имам им доста доверие " дават отговор единствено 6%, а с " известно доверие " - 40%. Но в това, което пишат, споделят и демонстрират медиите се съмнява всеки трети (34% са избрали " не доста " доверие) и не имат вяра 14%.
Понеже акцентът от първата огласена част на изследването е за здравето, социолозите питат и на кого се доверяват българите най-вече за здравни препоръки. Успокоителните 70% дават отговор с " доктор или сестра ". Една пета (20%) имат вяра повече на това, което им кажат родственици и другари. По 1% са показали " набожен водач " или " обичаен врач ", а 4% споделят " никой от изброените дотук ", което значи, че общо 6% от българите поверяват здравето - личното и на децата си - на източници, които строго казано са ненаучни.
© Associated Press
Вярвам в науката, но не напълно
Когато ги питат какъв брой доверие имат в науката, 21% дават отговор с " огромно " и 52% с " известно ", само че една четвърт са в групата на недоверчивите (11% " не доста ", 3% " никакво " и 12% " не знам " ). Към една трета (31%) е групата на съмняващите се, че учените откриват акуратна информация за заобикалящия ни свят (15% не им имат вяра доста, 4% въобще не им имат вяра, а 12% споделят, че не знаят отговора на този въпрос). Много доверие декларират 6%, а " известно " доверие - 52%.
Редовно към и над една трета са съмняващи или недоверяващи се в отговорите на въпроси като " Смятате ли, че учените в страната ви работят за публичното богатство? " (35%), " Вярвате ли, че учените в българските компании работят в интерес на обществото? " (44%), " Откровени ли са учените в институти и компании за това кой им заплаща заплатите? " (55% и 44%).
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.
Ако сте разбрали от него смисъла на " просвета " и " учени ", значи сте измежду 37% от българите, дали отговор с " разбрах го напълно " в световното изследване на американската организация " Галъп ", показано през седмицата.
Но други 23% от българите са споделили " разбрах част от изказванието ", още една четвърт (25%) са избрали отговора " не разбрах доста " от преди малко прочетеното. Над един от всеки 10 (11%) искрено признават " нещо не разбрах ".
" Дневник " заяви за международното изследване на Wellcome Global Monitor, поради което е направена анкетата на " Галъп " в над 140 страни измежду повече от 140 000 души. То е извършено сред април и декември предходната година с 30 въпроса. При представянето на първите изводи акцентът е върху доверието към имунизациите.
Но в действителност въпросите обгръщат по-широк кръг - дали интервюираните въобще схващат какво е просвета и че имунизациите са част от научните занимания, имат ли доверие към проучванията на учените, лекарите, здравните заведения, държавното управление и медиите, които би трябвало да популяризират ясно обстановката, в това число тази със опазването на здравето и имунизирането, както и решенията на управляващите и претекстовете зад тях.
Чувал съм нещо за науката
Отговорите на участвалите в допитването над 1000 души в България демонстрират, че българите се съмняват в съвсем всичко и одобряват доста неща " на доверие ", а не съгласно метода, по който работи науката - с потвърдени и доказуеми обстоятелства и добиване на поучения от грешките.
Мнозина наподобява даже не схващат какво съставлява науката и стряскащо огромен дял декларират, че в никакъв случай в образованието си не са били обучавани на просвета и споделят, че през последния месец преди анкетата не са се интересували от нещо обвързвано с нея.
Запитани " Колко персонално вие знаете за науката? ", 5% дават отговор с " доста ", 35% - с " в известна степен ", 37% - с " не доста " и цели 20% - с " нищо ".
Всеки пети (20%) споделя, че не му е преподавано за науката, до момента в който е бил в гимназията, по същия метод дава отговор и всеки четвърти (26%) за началното учебно заведение. При приключилите полувисше или висше обучение този дял доближава цели 31%, а с " да " дават отговор единствено 27%, само че тук от " Галъп " са показали, че 40% от интервюираните в никакъв случай не са били студенти.
Социолозите са ревизирали и любознанието на българите към науката и медицината, като са присъединили въпрос дали са се интересували от нещо за научни открития или медицина и болести през последните 30 дни преди анкетата. Над две трети (67%) дават отговор с " не " за научните вести и почти толкоз (60%) за здравните.
Тогава следват въпросите от вида " А персонално вие бихте ли желали да знаете повече за науката, медицината, заболяванията или здравето? ". Близо половината нямат интерес - 37% дават отговор с " не " (и 9% с " не знам) за науката, а 33% с " не " (и 6% с " не знам%) за здравето и медицината.
На кого се доверяват българите
Тогава анкетата стартира да ревизира на како имат доверие българите.
Не е изненадващо ниското доверие към държавното управление. Над една трета (36%) споделят, че нямат никакво доверие на ръководещите. Над половината се съмняват в дейностите и думите им - 29% дават отговор с " не доста " и още 26% с " известно " доверие. Едва 6% или почти един от всеки 20 интервюирани дава отговор с " доста " доверие.
Повече се доверяват българите на съседите и хората от квартала, само че отново над една пета оттоварят негативно (6% - с " нямам им никакво доверие " и 16% с " не им имам вяра доста " ). Всеки четвърти (23%) изцяло се доверява, а над половината (53%) " ненапълно ".
Много ниско е доверието към структури отвън тези на властта. Под една четвърт (24%) имат вяра на неправителствени организации и такива, които работят с идеална цел, т.е. не печелят от активността си. Половината (49%) им нямат доверие и още 26% споделят, че не знаят отговора на този въпрос.
От анкетата не излиза наяве дали тези отговори на НПО-сектора включват и българи, които в никакъв случай в живота си не са контактували с такива организации. Но на въпроса дали се доверяват на хората, работещи в тях, въпреки всичко общо 37% дават отговор, че им имат " доста " или " известно " доверие. Това е по-малко от недоверчивите - 30% споделят " не доста ", 15% им нямат никакво доверие, а съвсем всеки пети (18%) няма отговор.
От " Галъп " ревизират и до каква степен българите се доверяват на публицистите - тези, които по принцип би трябвало да популяризират всеобщо информация и тествани обстоятелства и изказвания, както и да основават среда за спор и оборване на неистини, заблуди и популизъм. С " имам им доста доверие " дават отговор единствено 6%, а с " известно доверие " - 40%. Но в това, което пишат, споделят и демонстрират медиите се съмнява всеки трети (34% са избрали " не доста " доверие) и не имат вяра 14%.
Понеже акцентът от първата огласена част на изследването е за здравето, социолозите питат и на кого се доверяват българите най-вече за здравни препоръки. Успокоителните 70% дават отговор с " доктор или сестра ". Една пета (20%) имат вяра повече на това, което им кажат родственици и другари. По 1% са показали " набожен водач " или " обичаен врач ", а 4% споделят " никой от изброените дотук ", което значи, че общо 6% от българите поверяват здравето - личното и на децата си - на източници, които строго казано са ненаучни.
© Associated Press
Вярвам в науката, но не напълно
Когато ги питат какъв брой доверие имат в науката, 21% дават отговор с " огромно " и 52% с " известно ", само че една четвърт са в групата на недоверчивите (11% " не доста ", 3% " никакво " и 12% " не знам " ). Към една трета (31%) е групата на съмняващите се, че учените откриват акуратна информация за заобикалящия ни свят (15% не им имат вяра доста, 4% въобще не им имат вяра, а 12% споделят, че не знаят отговора на този въпрос). Много доверие декларират 6%, а " известно " доверие - 52%.
Редовно към и над една трета са съмняващи или недоверяващи се в отговорите на въпроси като " Смятате ли, че учените в страната ви работят за публичното богатство? " (35%), " Вярвате ли, че учените в българските компании работят в интерес на обществото? " (44%), " Откровени ли са учените в институти и компании за това кой им заплаща заплатите? " (55% и 44%).
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ