Кои лични черти на Хитлер провалиха Третия райх?
Разбира, Третият райх рухнал заради справедливи исторически условия. Но персоналните характерности на неговия водач също оказали мощно въздействие върху неговия провал.
За разлика от Мусолини, който драговолно разказвал за себе си, Хитлер обкръжавал биографията си в мистериозни загадки.
Наоколо му разказвали за неговите сложни юношески години, за военните му подвизи (през Първата международна война бил награден с медал „ За военни заслуги “ и два Железни кръста), за неговото вегетарианство, за отвращението му от тютюна, за безсънието и изблиците на яд, за въздействието на неговия хипнотизиращ поглед – и почти това било всичко.
Най-пълни свидетелства за него дава фелдмаршал Кайтел по време на Нюрнбергския развой. Двамата били дружно през всичките години на войната. Кайтел познавал Хитлер, както прислужник познава господаря си. Виждал го на работа, на софра, в моменти на яд и гняв.
Че Хитлер живеел просто, твърди Кайтел, било самата истина. Фюрерът бил вегетарианец, трезвеник, не пушел (но на младини – по 1 кутия цигари на ден), носел непретенциозно облекло. Макар да не бил монах, имал напълно умерени потребности.
Хитлер обичал женското общество – само че не за разврат. Просто дамите му се възхищавали, както от всеки мъж с власт, и обичали да го слушат – а той пък обичал да приказва с часове. Легендарна е историята с неговите стенографки, които се карали коя да е дежурна, тъй като към този момент припадали от изтощение… Но другите дами го слушали в унес.
В историята му с Ева Браун също липсва тайнственост. Тя била помощничка на персоналния му фотограф Хофман. Хитлер я познавал от дълго време, още от началото на политическата си кариера, и няма нищо необичайно в тяхната интимна връзка.
Кайтел разказва Ева Браун по този начин: „ Малко под междинен растеж. Твърде стройна и елегантна шатенка. Имаше красиви крайници и това незабавно се хвърляше на очи. Много блага и хубава. Тя беше, в случай че не срамежлива, във всеки случай доста сдържана. Винаги предпочиташе да е в сянката и рядко се появяваше в резиденцията „ Бергхоф “.
Кайтел опровергал слуховете, че Ева Браун имала две деца от Хитлер. Отрича и друга легенда: за съществуването на тайнствена стая, постоянно заключена, където Хитлер пазел мемоари от предходната си огромна обич – Хели Раубал, която се самоубила. Нямало такава стая.
Хитлер не бил нито педераст, нито импотентен; но неговите полови импулси просто били на назад във времето, засенчени от желанието за власт.
Атмосферата, в която протичал животът му, била сива и мрачна. Понякога го обхващала наслада, само че единствено във връзка на политически триумф или победа на фронта. Положителните му страсти били също по този начин неистови, както и пристъпите на яд. Той тъпчел с крайници на място и целият поруменял, когато схванал, че танковете му са завладяли Абевил; и съвсем примрял от наслада при новината за капитулацията на Франция.
Хитлер не познавал развлечения. Не играел карти, не ходел на лов и лов на риба, не карал кола, не плувал, не колекционирал нищо. А тъй като съвсем не спял и се хранел малко, животът му се свеждал до две неща: той говорел или размишлявал.
Живеел напълно и извънредно с една мисъл, една грижа, една фантазия – неговата задача. Бил от същата порода както фанатиците с тяхната фикс-идея или пандизчиите, захласнати единствено от фантазия за бягство. Тази тъмна, всеобхватна пристрастеност го поглъщала напълно и го лишавала от всевъзможен контакт с хората; тя го изолирала херметически.
Генерал-полковник Йодл разказвал: „ Щабът на фюрера представляваше нещо приблизително сред манастир и концлагер. Не бяхме оградени с бодлива тел, само че за влизане и излизане ни трябваше специфичен пропуск, който единствено един от моите офицери, военачалник Варлимонт, притежаваше “.
Около Хитлер не се смеели, не се шегували, не пушели, не пеели. Целият живот се свеждал до работа и досада.
Хитлер не бил привикнал да влага непрекъснати старания в едно-единствено съответно нещо. Мразел дълги отчети. Неспокойството на мозъка му пречело на съществено четене – само че доста обичал детективски романи, които четял с същинска пристрастеност. Единственото, което той персонално подготвял прекомерно грижливо, били речите му. Първо ги диктувал, по-късно препрочитал и променял по два-три пъти. Ударните места, които след това разтърсвали целия свят и създавали усещане за въодушевена импровизация, учел наизуст.
„ Беше извънредно мъчно, – споделя Кейтел, – да му се показа елементарен отчет. Той те прекъсваше при първата фраза и започваше да приказва вместо теб. В мозъка му непрестанно се раждаха стотици хрумвания. Нямаше различен човек на света с толкоз доста хрумвания “.
Хитлер нямал съветници. Нямал другари. Нямал дори доверени хора. Зад него не стоял „ сив кардинал “, който да бъде тайната пружина на всички събития; нито някакъв немски Ришельо, нито Талейран или Фуше. Намирал се в някаква трагична самотност. Третият Райх се състоял като че ли единствено от две неща: извънреден талант и неговите коленопреклонни жители.
Нито една от политическите стъпки, които решавали орисите на Германия и света, не се обсъждала авансово. Държавният съвет не бил призован нито един път. Съвещания се свиквали единствено за осъществяването на към този момент взетите решения – само че не и за разискване и решение на самите проблеми.
Хитлер не понасял никого, който имал своя обща преценка за политиката и замислите му. Той казвал: „ Всеки би трябвало да узнае единствено това, което е директно обвързвано с него, и единствено в подобаващия миг – т.е., допустимо най-късно “.
Затова и неговите дипломати нямали визия за военните проекти, а генералите – за политическите му замисли. Хората, които се занимавали с произвеждане на оръжия, не знаели защо и против кого са предопределени тези оръжия.
Всичко това в цялост обуславяло предизвестеното срутване и крах на Третия райх.
