Райна Миткова
Райна Миткова е приключила интернационален туризъм в УНСС и има магистратура по бизнес администрация от Courtgil Business School, Хърватия. Кариерата й стартира в ИT бранша през 1999 година, а три години по-късно е измежду създателите на „ Юръп Матрикс “, която през 2005 година стана част от ЕОS Group в България. Към момента немската компания е показана у нас посредством дъщерните сдружения „ ЕОС Матрикс “ и „ ЕОС Сървисис “. Предлаганите от тях услуги включват събиране на задължения в страната и чужбина и образования и съвещания в региона, изкупуване на вземания, както и програмен продукт за ръководство на вземания и правни съвещания. Райна Миткова е финалист в състезанието „ Мениджър на годината 2009 “.
Бизнес визия
През последните години компанията прави съществени вложения в изкупуване на вземания, като осъществя знакови освен за локалния пазар, само че и за района покупко-продажби. Сред тях са най-големият потребителски портфейл с баланс от 460 млн. лева и най-големият гарантиран портфейл, възлизащ на над 700 млн. лева „ Ще продължим да работим в тази посока, като развиваме технологиите си и автоматизираме процеси за по-добро и качествено обслужване “, споделя Райна Миткова. „ Бизнесът, технологиите и условията на пазара непрестанно се трансформират – да предвиждаш и управляваш трендовете, а не просто да ги следваш, е измежду най-вълнуващите провокации “, споделя още тя.
Женски времена
„ Новото потомство дами в бизнеса е не по-малко амбициозно и надарено от нашето. Те идват със пресен взор и метод и ни оказват помощ да сме в крачка с нововъведенията и бързите времена, в които живеем. Никога не се укорявам, когато се доверя на младеж, бил той жена, или мъж. Дори и да сгрешат – това е методът да се научат и да развият капацитета си като експерти. Вярвам, че никой не се учи от непознатите неточности, а единствено от своите лични. “
Малките неща
„ Обичам да пътувам със фамилията си, да откриваме нови места и култури. Преживяванията от външния свят, новите неща, които научаваме, заниманията, по които се увличаме – всеки от нас ги споделя с останалите и по този начин връзката ни става още по-богата. Предизвикваме се един различен да опитваме неща, които другояче бихме подминали – и постоянно те ни стават обичани. В момента да вземем за пример чета „ Малък справочник по хюга. Тайните на датчаните за благополучен живот “ на Майк Викинг. Споделям философията за прекарани дружно моменти в уют и близостта с обичаните хора като път към щастието. Припознавам времето, в което не вършим нищо изключително, гледаме филм или си приказваме, само че дружно и в естетика, като най-големия антидот на напрежението. “
Бизнес майка
„ Имам две дъщери – на 15 и на 9 години, и наследник на 3. Всекидневно узнавам нещо от тях и да виждам света през техните очи, е това, което ме държи цялостна с сила. Наскоро да вземем за пример бях на семинар през уикенда – когато се прибрах, разбрах, че най-голямата ми щерка е направила… сини веган палачинки. Влязла в интернет, свалила рецептата и ги приготвила за цялото семейство за закуска като най-ранобудна. Да наблюдаваш по какъв начин децата ти се трансформират в уверени, независими, изобретателни и грижовни хора, е необикновен подарък. “
Въпроси&отговори
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: Най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли?
– Със сигурност – да намирам точния баланс сред кариерата и фамилията ми. Това е изключително мъчно, когато обичаш и харесваш работата си – да вярваш в задачата и визията на своята компания, да мотивираш хората в близост и да постигаш професионалните си цели, е удовлетворяващо и вълнуващо, само че и лишава време и доста старания. Така елементарно попадаш в един актуален „ Параграф 22 “: когато си на работа, се притесняваш, че изпускаш скъпи моменти със фамилията си, а когато си вкъщи с тях, си мислиш за служебните задачи… За това предизвикателство няма рецепта, само че моят опит демонстрира, че първата стъпка за превъзмогването му е да си „ тук и в този момент “ във всеки един миг, давайки всичко от себе си и изживявайки го пълноценно. Компенсирам това, че съм работеща майка, като отстранявам особено време за обичаните хора, с цел да вършим дружно нещо, което харесваме – било то йога с дъщерите ми, или уикенд на забавно място със брачна половинка ми. В тези мигове съм напълно с тях, зареждам се с позитивни страсти, което пък ми разрешава да съм по-ефективна в работата си.
– Какъв съвет бихте дали на идващото потомство водачи?
– Да се обкръжават с сътрудници, които са даже по-добри от тях самите. Това напълно не е елементарно, защото инстинктивно множеството хора не желаят да бъдат засенчвани, още повече от свои подчинени. Трябва да си задоволително убеден в себе си, с цел да можеш да работиш с изключителни експерти. В последна сметка това се отплаща неведнъж.
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Как и доколко технологиите трансформираха вашия бизнес?
– На пръв взор събирането на вземания не наподобява новаторски бизнес, само че в действителност е тъкмо противоположното. Заедно с хората технологиите са най-важните вложения, които вършим. Само за последната година инвестирахме над 3 млн. лв. в модерни нововъведения и това сензитивно трансформира работата ни в позитивна посока. Днес сме способни да управляваме рекордни размери под формата на обезпечени и необезпечени портфейли, които купуваме посредством точно на технологиите. Преди години сходна задача би лишила непостижимо доста време и човешки запас. Използваме най-много технологии, които автоматизират разнообразни процеси. С горделивост мога да споделя, че сме едни от първите в EOC групата, които въведохме роботи, да вземем за пример в счетоводния ни отдел огромна част от идващите фактури ги обработва робот и облекчава труда на сътрудниците ни.
ТИМ КУРТ: Какъв вид наставник е бил до вас в хода на професионалното ви развиване?
– Казват, че в живота си всеки би трябвало да има наставник и надлежно на собствен ред да стане подобен. Имам шанса да съм била и от двете страни на сходна връзка. Моят наставник беше съдружникът ми, с който започнахме дружно в областта на събиране на вземания. Той освен ме направляваше и съветваше, споделяше опита и знанията си, само че и ми направи скъп подарък, като ме научи не какво да мисля, а да мисля. Бях едвам на 26 години и когато някой ти гласоподава сходно доверие, отделя ти от времето си, вижда капацитета у теб, за който ти самият не подозираш – това е и опция, и отговорност. Вярвам, че таман по този начин се оформих като експерт, и се стремя на собствен ред „ да възпламенявам огъня “ у идващото потомство. Според мен положителният наставник би трябвало по едно и също време да въодушевява и провокира, да ти помогне да разгърнеш гения си и да повярваш в себе си.
– Работите ли на благосклонност по разнообразни начинания като метод да се „ отплащате “ на обществото?
– Да, за мен образованието и даването на еднакъв късмет за реализация на децата са извънредно значими дела, за които работя от години. Заедно с Асоциацията на колекторските организации в България осъществяваме разнообразни начинания в посока повишение финансовата просветеност на жителите, защото това е една от главните аргументи за задлъжняването. Срещаме се с възпитаници, разпространяваме пособия и наръчници, организираме семинари, стараем се да внесем изясненост по тези финансови въпроси, които затрудняват необятната публика и неспециалистите. Кампанията ни „ Мисия платено “ е изключително дейна, като откритите уроци в цялата страна, в границите на които разискваме въпроси като финансова дисциплинираност, домакински бюджет, опасности и доверие, са метод в действителност да се „ отплатим “ на обществото, помагайки за сполучливата реализация на младежите.
ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ: Ако ви кажат, че сте стигнали дотук единствено поради огромния си шанс, какво ще отговорите?
– Със сигурност съм родена с шанс, само че единствено той не стига, с цел да се озовеш там, където желаеш – и в кариерата, и в персоналния си живот. Според мен шансът може да ни срещне с верните хора, да ни даде подобаваща опция – само че без да е подплатен с умения, познания или мотивация, не води до средата. Предпочитам да се осланям на положително обмисляне и подготовка, на фамилията и сътрудниците, на опита и споделените ни полезности. В това виждам „ съставките “ на шанса. Както е споделил Томас Джеферсън: „ Аз в действителност доста имам вяра в шанса – откривам, че колкото по-усърдно работя, толкоз повече шанс имам “.
ДАРИН МАДЖАРОВ: Кой е най-ценният урок, който сте научили от вашия татко?
– Всъщност това е урок, който двамата научихме дружно един от различен, а точно: да бъдеш толерантен. Баща ми по природа е по-прибързан и ставайки родител, а и с възрастта откри, че за хубавите неща си коства да почакаш. Аз от своя страна от дребна разбрах, че точно търпението ми дава комфорта на една пълноценна връзка с него. Това е качество, което доста оценявам и ми е пособие през годините. В моята компания съм от първия є ден – преди към този момент съвсем 17 години, – когато бяхме шепа хора, започващи бизнес, който занапред прохождаше у нас. С доста самообладание, упорита работа и религия в споделените ни цели през днешния ден сме част от водещия интернационален снабдител на индивидуализирани финансови услуги EOS Group, който предлага финансова сигурност на своите близо 20 000 клиенти в 26 страни.
Бизнес визия
През последните години компанията прави съществени вложения в изкупуване на вземания, като осъществя знакови освен за локалния пазар, само че и за района покупко-продажби. Сред тях са най-големият потребителски портфейл с баланс от 460 млн. лева и най-големият гарантиран портфейл, възлизащ на над 700 млн. лева „ Ще продължим да работим в тази посока, като развиваме технологиите си и автоматизираме процеси за по-добро и качествено обслужване “, споделя Райна Миткова. „ Бизнесът, технологиите и условията на пазара непрестанно се трансформират – да предвиждаш и управляваш трендовете, а не просто да ги следваш, е измежду най-вълнуващите провокации “, споделя още тя.
Женски времена
„ Новото потомство дами в бизнеса е не по-малко амбициозно и надарено от нашето. Те идват със пресен взор и метод и ни оказват помощ да сме в крачка с нововъведенията и бързите времена, в които живеем. Никога не се укорявам, когато се доверя на младеж, бил той жена, или мъж. Дори и да сгрешат – това е методът да се научат и да развият капацитета си като експерти. Вярвам, че никой не се учи от непознатите неточности, а единствено от своите лични. “
Малките неща
„ Обичам да пътувам със фамилията си, да откриваме нови места и култури. Преживяванията от външния свят, новите неща, които научаваме, заниманията, по които се увличаме – всеки от нас ги споделя с останалите и по този начин връзката ни става още по-богата. Предизвикваме се един различен да опитваме неща, които другояче бихме подминали – и постоянно те ни стават обичани. В момента да вземем за пример чета „ Малък справочник по хюга. Тайните на датчаните за благополучен живот “ на Майк Викинг. Споделям философията за прекарани дружно моменти в уют и близостта с обичаните хора като път към щастието. Припознавам времето, в което не вършим нищо изключително, гледаме филм или си приказваме, само че дружно и в естетика, като най-големия антидот на напрежението. “
Бизнес майка
„ Имам две дъщери – на 15 и на 9 години, и наследник на 3. Всекидневно узнавам нещо от тях и да виждам света през техните очи, е това, което ме държи цялостна с сила. Наскоро да вземем за пример бях на семинар през уикенда – когато се прибрах, разбрах, че най-голямата ми щерка е направила… сини веган палачинки. Влязла в интернет, свалила рецептата и ги приготвила за цялото семейство за закуска като най-ранобудна. Да наблюдаваш по какъв начин децата ти се трансформират в уверени, независими, изобретателни и грижовни хора, е необикновен подарък. “
Въпроси&отговори
ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: Най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли?
– Със сигурност – да намирам точния баланс сред кариерата и фамилията ми. Това е изключително мъчно, когато обичаш и харесваш работата си – да вярваш в задачата и визията на своята компания, да мотивираш хората в близост и да постигаш професионалните си цели, е удовлетворяващо и вълнуващо, само че и лишава време и доста старания. Така елементарно попадаш в един актуален „ Параграф 22 “: когато си на работа, се притесняваш, че изпускаш скъпи моменти със фамилията си, а когато си вкъщи с тях, си мислиш за служебните задачи… За това предизвикателство няма рецепта, само че моят опит демонстрира, че първата стъпка за превъзмогването му е да си „ тук и в този момент “ във всеки един миг, давайки всичко от себе си и изживявайки го пълноценно. Компенсирам това, че съм работеща майка, като отстранявам особено време за обичаните хора, с цел да вършим дружно нещо, което харесваме – било то йога с дъщерите ми, или уикенд на забавно място със брачна половинка ми. В тези мигове съм напълно с тях, зареждам се с позитивни страсти, което пък ми разрешава да съм по-ефективна в работата си.
– Какъв съвет бихте дали на идващото потомство водачи?
– Да се обкръжават с сътрудници, които са даже по-добри от тях самите. Това напълно не е елементарно, защото инстинктивно множеството хора не желаят да бъдат засенчвани, още повече от свои подчинени. Трябва да си задоволително убеден в себе си, с цел да можеш да работиш с изключителни експерти. В последна сметка това се отплаща неведнъж.
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Как и доколко технологиите трансформираха вашия бизнес?
– На пръв взор събирането на вземания не наподобява новаторски бизнес, само че в действителност е тъкмо противоположното. Заедно с хората технологиите са най-важните вложения, които вършим. Само за последната година инвестирахме над 3 млн. лв. в модерни нововъведения и това сензитивно трансформира работата ни в позитивна посока. Днес сме способни да управляваме рекордни размери под формата на обезпечени и необезпечени портфейли, които купуваме посредством точно на технологиите. Преди години сходна задача би лишила непостижимо доста време и човешки запас. Използваме най-много технологии, които автоматизират разнообразни процеси. С горделивост мога да споделя, че сме едни от първите в EOC групата, които въведохме роботи, да вземем за пример в счетоводния ни отдел огромна част от идващите фактури ги обработва робот и облекчава труда на сътрудниците ни.
ТИМ КУРТ: Какъв вид наставник е бил до вас в хода на професионалното ви развиване?
– Казват, че в живота си всеки би трябвало да има наставник и надлежно на собствен ред да стане подобен. Имам шанса да съм била и от двете страни на сходна връзка. Моят наставник беше съдружникът ми, с който започнахме дружно в областта на събиране на вземания. Той освен ме направляваше и съветваше, споделяше опита и знанията си, само че и ми направи скъп подарък, като ме научи не какво да мисля, а да мисля. Бях едвам на 26 години и когато някой ти гласоподава сходно доверие, отделя ти от времето си, вижда капацитета у теб, за който ти самият не подозираш – това е и опция, и отговорност. Вярвам, че таман по този начин се оформих като експерт, и се стремя на собствен ред „ да възпламенявам огъня “ у идващото потомство. Според мен положителният наставник би трябвало по едно и също време да въодушевява и провокира, да ти помогне да разгърнеш гения си и да повярваш в себе си.
– Работите ли на благосклонност по разнообразни начинания като метод да се „ отплащате “ на обществото?
– Да, за мен образованието и даването на еднакъв късмет за реализация на децата са извънредно значими дела, за които работя от години. Заедно с Асоциацията на колекторските организации в България осъществяваме разнообразни начинания в посока повишение финансовата просветеност на жителите, защото това е една от главните аргументи за задлъжняването. Срещаме се с възпитаници, разпространяваме пособия и наръчници, организираме семинари, стараем се да внесем изясненост по тези финансови въпроси, които затрудняват необятната публика и неспециалистите. Кампанията ни „ Мисия платено “ е изключително дейна, като откритите уроци в цялата страна, в границите на които разискваме въпроси като финансова дисциплинираност, домакински бюджет, опасности и доверие, са метод в действителност да се „ отплатим “ на обществото, помагайки за сполучливата реализация на младежите.
ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ: Ако ви кажат, че сте стигнали дотук единствено поради огромния си шанс, какво ще отговорите?
– Със сигурност съм родена с шанс, само че единствено той не стига, с цел да се озовеш там, където желаеш – и в кариерата, и в персоналния си живот. Според мен шансът може да ни срещне с верните хора, да ни даде подобаваща опция – само че без да е подплатен с умения, познания или мотивация, не води до средата. Предпочитам да се осланям на положително обмисляне и подготовка, на фамилията и сътрудниците, на опита и споделените ни полезности. В това виждам „ съставките “ на шанса. Както е споделил Томас Джеферсън: „ Аз в действителност доста имам вяра в шанса – откривам, че колкото по-усърдно работя, толкоз повече шанс имам “.
ДАРИН МАДЖАРОВ: Кой е най-ценният урок, който сте научили от вашия татко?
– Всъщност това е урок, който двамата научихме дружно един от различен, а точно: да бъдеш толерантен. Баща ми по природа е по-прибързан и ставайки родител, а и с възрастта откри, че за хубавите неща си коства да почакаш. Аз от своя страна от дребна разбрах, че точно търпението ми дава комфорта на една пълноценна връзка с него. Това е качество, което доста оценявам и ми е пособие през годините. В моята компания съм от първия є ден – преди към този момент съвсем 17 години, – когато бяхме шепа хора, започващи бизнес, който занапред прохождаше у нас. С доста самообладание, упорита работа и религия в споделените ни цели през днешния ден сме част от водещия интернационален снабдител на индивидуализирани финансови услуги EOS Group, който предлага финансова сигурност на своите близо 20 000 клиенти в 26 страни.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ