Индийците, които от деца снимат мъртви тела
Равиндран е на 14 години, когато татко му Шринивасан, който управлява фотографско студио, го изпраща на задача. " Работата ми беше да сложа мъртво тяло на стол и да го накарам да стои изправен ", споделя Равиндран за първия си работен ден през 1972 година " След това трябваше да повдигна клепачите му, с цел да може фотографът да направи фотография. "
Подобно на Равиндран, Ричард Кенеди е единствено на девет години, когато има сходно изнервящо прекарване. Той е помолен да вдигне бяла забрадка като декор зад стол, на който е седнал мъртвец. " Бях изплашен и треперех. Тази нощ въобще не можах да заспя ", споделя той пред BBC. " В продължение на доста нощи имах повтарящ се призрачен сън, в който се появяваше мъртвият. Беше извънредно. "
И двамата всъщност стават фотографи, тъй като бащите им имат фотостудиа. И двамата са създали фотоси на повече от 1000 мъртъвци.
Ричард и Равиндран са измежду намаляващия (почти изчезващия) брой фотографи, които в миналото са се специализирали в правенето на фотоси на мъртвите в южния индийски щат Тамил Наду. Допреди няколко десетилетия доста от общностите в него имат вяра, че снимането редуцира живота, по тази причина толкоз доста хора вършат първата си фотография едвам откакто към този момент са мъртви.
Двамата мъже разказват пред BBC за необикновената си, притеснителна работа, която е добре платена специалност през 70-те и 80-те години на предишния век. Равиндран споделя, че като младеж е намирал работата за неприятна, само че защото е желал да не върви на учебно заведение, това е било положително опрощение.
Постепенно той развива свои лични техники - като подпиране на главата на мъртвец с възглавница, поправяне на облеклата, в случай че е належащо, и промяна на фона. " Преборих се със страха си и започнах да одобрявам работата си. Направих труповете да наподобяват добре и същински на фотосите. "
Ричард Кенеди пък постоянно съпровожда татко си на работа в хълмовете Йеркауд, на към 350 км западно от столицата на Тамил Наду, Ченай. Най-трудното му прекарване е да снима мъртво новородено бебе.
``Родителите бяха унищожени. Майката плачеше безутешно ", споделя той. Но откакто идва с фотоапарата си, майката къпе бебето, облича го в нова рокля и го гримира. " Бебето изглеждаше като кукла ", спомня си той. " Майката сложи бебето в скута си и аз направих фотографията. Изглеждаше, че бебето спи. Беше доста прочувствено. "
Освен мъртъвции и двамата също така снимат и други церемонии, като измиване на тялото и украсяването му с цветя. Докато някои семейства са удовлетворени от една или две фотоси, други обаче са много по-взискателни. " Дори отидох до едно гробище и снимах момента, когато тялото беше сложено в гроба ", спомня си Равиндран.
Те работят в къси периоди, от време на време развиват и отпечатват фрагменти за една нощ, в случай че скърбящите фамилии желаят фотография в рамка на мъртвите за траурни ритуали на идващия ден. И Равиндран, и Ричард използваха относително несложни камери, които вършат черно-бели фотоси.
Клиентите им са най-вече индуси и християни. Някои от тях към момента пазят фотосите на умрелите си родственици в молитвените си стаи.
За известно време Ричард работи за полицейското ръководство, където прави фотоси на неестествена гибел - жертви на закононарушения, самоубийства и пътни произшествия, където телата постоянно са мощно осакатени. " Беше доста тревожно. Понякога не можех да хапвам или да дремя. " Снимките му са употребявани като доказателство в съда и често оказват помощ на фамилиите да получат обезщетение.
Фотографите постоянно таксуват двойно повече от нормалната си такса за снимане на мъртви тела и също по този начин получават великодушни бакшиши от родственици. Но има забележителна стигма, обвързвана с тяхната злокобна работа. " Много хора не желаеха да ме наемат за друга работа ", споделя Ричард.
Хиндуисткото семейство на Равиндран третира местата, свързани със гибелта, като нечисти, тъй че той би трябвало да се подложи на наложително разчистване, преди да влезе в дома или студиото си. " Всеки път трябваше да се къпя. Баща ми даже пръскаше малко вода върху фотоапарата ми, преди да я вкара в студиото. "
Практиката за правене на фотоси след гибелта е публикувана в доста страни. В средата на XIX век доста потънали от тъга фамилии театралничат с мъртвите си деца и други родственици. Постепенно с годините, търсенето на сходни услуги понижава и съвсем изчезва, въпреки към момента да се практикува на някои места в Тамил Наду. Така на Ричард му се постанова да премине към отразяване на църковни събития и фестивали. Равиндран пък се концентрира върху учебни събития и публични стратегии. В последна сметка той става брачен фотограф.
Вече на 60 години, той е признателен на мъртвите, които са му помогнали да научи занаята и да преодолее страха си от гибелта. Но е сигурен за едно. " Не желая никой да ме снима след гибелта ми ", безапелационен е Равиндран.
За разлика от Равиндран, Ричард, в този момент на 54 години, към момента пази голяма сбирка от фотоси на мъртвите, в това число на членове на фамилията.
" Нашето семейство постоянно е пазело фотосите на нашите предшественици. Казах на най-малкия си наследник, че би трябвало да направи фотография след моята гибел и тя би трябвало да бъде част от фамилното завещание. "
Подобно на Равиндран, Ричард Кенеди е единствено на девет години, когато има сходно изнервящо прекарване. Той е помолен да вдигне бяла забрадка като декор зад стол, на който е седнал мъртвец. " Бях изплашен и треперех. Тази нощ въобще не можах да заспя ", споделя той пред BBC. " В продължение на доста нощи имах повтарящ се призрачен сън, в който се появяваше мъртвият. Беше извънредно. "
И двамата всъщност стават фотографи, тъй като бащите им имат фотостудиа. И двамата са създали фотоси на повече от 1000 мъртъвци.
Ричард и Равиндран са измежду намаляващия (почти изчезващия) брой фотографи, които в миналото са се специализирали в правенето на фотоси на мъртвите в южния индийски щат Тамил Наду. Допреди няколко десетилетия доста от общностите в него имат вяра, че снимането редуцира живота, по тази причина толкоз доста хора вършат първата си фотография едвам откакто към този момент са мъртви.
Двамата мъже разказват пред BBC за необикновената си, притеснителна работа, която е добре платена специалност през 70-те и 80-те години на предишния век. Равиндран споделя, че като младеж е намирал работата за неприятна, само че защото е желал да не върви на учебно заведение, това е било положително опрощение.
Постепенно той развива свои лични техники - като подпиране на главата на мъртвец с възглавница, поправяне на облеклата, в случай че е належащо, и промяна на фона. " Преборих се със страха си и започнах да одобрявам работата си. Направих труповете да наподобяват добре и същински на фотосите. "
Ричард Кенеди пък постоянно съпровожда татко си на работа в хълмовете Йеркауд, на към 350 км западно от столицата на Тамил Наду, Ченай. Най-трудното му прекарване е да снима мъртво новородено бебе.
``Родителите бяха унищожени. Майката плачеше безутешно ", споделя той. Но откакто идва с фотоапарата си, майката къпе бебето, облича го в нова рокля и го гримира. " Бебето изглеждаше като кукла ", спомня си той. " Майката сложи бебето в скута си и аз направих фотографията. Изглеждаше, че бебето спи. Беше доста прочувствено. "
Освен мъртъвции и двамата също така снимат и други церемонии, като измиване на тялото и украсяването му с цветя. Докато някои семейства са удовлетворени от една или две фотоси, други обаче са много по-взискателни. " Дори отидох до едно гробище и снимах момента, когато тялото беше сложено в гроба ", спомня си Равиндран.
Те работят в къси периоди, от време на време развиват и отпечатват фрагменти за една нощ, в случай че скърбящите фамилии желаят фотография в рамка на мъртвите за траурни ритуали на идващия ден. И Равиндран, и Ричард използваха относително несложни камери, които вършат черно-бели фотоси.
Клиентите им са най-вече индуси и християни. Някои от тях към момента пазят фотосите на умрелите си родственици в молитвените си стаи.
За известно време Ричард работи за полицейското ръководство, където прави фотоси на неестествена гибел - жертви на закононарушения, самоубийства и пътни произшествия, където телата постоянно са мощно осакатени. " Беше доста тревожно. Понякога не можех да хапвам или да дремя. " Снимките му са употребявани като доказателство в съда и често оказват помощ на фамилиите да получат обезщетение.
Фотографите постоянно таксуват двойно повече от нормалната си такса за снимане на мъртви тела и също по този начин получават великодушни бакшиши от родственици. Но има забележителна стигма, обвързвана с тяхната злокобна работа. " Много хора не желаеха да ме наемат за друга работа ", споделя Ричард.
Хиндуисткото семейство на Равиндран третира местата, свързани със гибелта, като нечисти, тъй че той би трябвало да се подложи на наложително разчистване, преди да влезе в дома или студиото си. " Всеки път трябваше да се къпя. Баща ми даже пръскаше малко вода върху фотоапарата ми, преди да я вкара в студиото. "
Практиката за правене на фотоси след гибелта е публикувана в доста страни. В средата на XIX век доста потънали от тъга фамилии театралничат с мъртвите си деца и други родственици. Постепенно с годините, търсенето на сходни услуги понижава и съвсем изчезва, въпреки към момента да се практикува на някои места в Тамил Наду. Така на Ричард му се постанова да премине към отразяване на църковни събития и фестивали. Равиндран пък се концентрира върху учебни събития и публични стратегии. В последна сметка той става брачен фотограф.
Вече на 60 години, той е признателен на мъртвите, които са му помогнали да научи занаята и да преодолее страха си от гибелта. Но е сигурен за едно. " Не желая никой да ме снима след гибелта ми ", безапелационен е Равиндран.
За разлика от Равиндран, Ричард, в този момент на 54 години, към момента пази голяма сбирка от фотоси на мъртвите, в това число на членове на фамилията.
" Нашето семейство постоянно е пазело фотосите на нашите предшественици. Казах на най-малкия си наследник, че би трябвало да направи фотография след моята гибел и тя би трябвало да бъде част от фамилното завещание. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ