Растящите лихви и прекомерният дълг натежават върху компаниите за бизнес

Растящите лихви и несъразмерният дълг натежават върху фирмите за бизнес парцели в Швеция, като ги трансформират в най-голямата опасност за финансовата непоклатимост, написа Reuters. Истинските последствия от покачванията на лихвите напоследък занапред ще бъдат усетени и управляващите желаеха от банките в Швеция да заделят капитал, ако ситуацията се утежни и заемите станат „ неприятни “.

Притесненията за бранша засегнаха кроната, а задграничните вложители понижиха притежанията си на шведски активи.

След банковата рецесия през 90-те години на предишния век в Швеция, подбудена и от бранша на бизнес парцелите, стопанската система се свиваше три следващи години, а две банки бяха национализирани.
Какъв е казусът?
Много компании за бизнес парцели взеха прекалено много заеми, когато лихвите бяха ниски, и изпитват усложнения с по-високите лихви и рефинансирането след осем лихвени покачвания от централната банка от пролетта на 2022 година насам.

Икономиката се забавя, цените на парцелите понижават, а свободните площи се чака да набъбнат. Властите настояват, че проблемите са лимитирани до няколко компании, само че предизвестяват, че незабавна продажба на активи от една от тях може да нанесе удар на оценките в целия бранш. Кръстосаната благосъстоятелност може да задълбочи проблемите.

Кредитните организации към този момент намалиха рейтингите на няколко компании, някои от които до „ неинвестиционна “ степен, показваща висок риск от прекъсване на заплащанията.

Заемите за имотни компании съставляват приблизително към 16% от банковото кредитиране. Handelsbanken има най-голяма експозиция към шведски бизнес парцели, следвана от Swedbank, SEB и Nordea, сочат данни на SEB.

След включването на ипотечните заеми към семействата, доста от които също изпитват усложнения с по-високите заплащания, имотният пазар съставлява над 60% от кредитирането на банките.
Заемите
Листнатите компании за бизнес парцели имат неуреден дълг от към 1,8 трлн. крони (175 милиарда долара), сочат данни на финансовия регулатор, оповестени в новия му отчет за финансовата непоклатимост. Брутният вътрешен артикул на Швеция беше към 6 трлн. крони през 2022 година

Банковите заеми са съставлявали към две трети от заемите. Най-големите притежатели на дълг в бранша на бизнес парцелите са задгранични вложители, следвани от шведските фондове, пенсионните фондове и застрахователните компании, сочат данни на Riksbank.
Кога компаниите би трябвало да рефинансират заемите си?
По данни на Riksbank дълг за към 105 милиарда крони е с предстоящ падеж през 2024 година, за 122 милиарда крони през 2025 година, за 105 милиарда крони през 2026 година и 63 милиарда крони през 2027 година

Средният падеж по дълга на шведските компании е към три-четири години и е по-кратък спрямо по-голямата част от Европа. Лихвените разноски евентуално ще нарастват в интервала на погашение на задълженията.

Може ли рецесия в бранша на бизнес парцелите да докара до банков срив?

В стрес проби финансовият регулатор съобщи, че банките може да изгубят към 50 милиарда крони, в случай че се стигне до рецесия в бранша на бизнес парцелите.

Банките имат наложителни финансови буфери от към 1,1 трлн. крони, а също и спомагателен капитал над тях. Въпреки това Riksbank заяви, че е мъчно да се предвижда дали възможна рецесия ще засегне доверието във финансовата система като цяло.

Рухването на районни банки като Silicon Valley Bank в Съединени американски щати и Credit Suisse в Швейцария през 2023 година демонстрира, че вложители и притежатели на депозити може да изгубят бързо религия и да изтеглят средствата си.

Riksbank съобщи, че фирмите за бизнес парцели би трябвало да преструктурират счетоводните си салда и банките би трябвало да запазят огромните буфери при загуба на заеми при положение, че ситуацията се утежни.

Основното умозаключение е, че това не съставлява систематичен риск или опасност за финансовата непоклатимост “, съобщи министърът за финансовите пазари Никлас Викман при започване на декември.
Какви ограничения са взели имотните компании и задоволителни ли са те?
Задлъжнелите имотни компании стартират да изкупуват назад дълг, да продават активи и да набират капитал, само че изискванията на пазарите остават затегнати.

Властите споделят, че са нужни още старания и даже компании, които не са в затруднено състояние сега може да се нуждаят от преструктуриране, защото лихвите евентуално ще останат високи за известно време.
Какво могат да създадат управляващите, в случай че се стигне до рецесия?
По време на финансовата рецесия през 2008-2009 година Швеция подсигурява банкови задължения и предложи субсидирани заеми, с цел да резервира кредитирането. По време на пандемията централната банка купуваше държавен и корпоративен дълг и държавното управление плащаше заплатите на някои чиновници, даде на фирмите краткотрайни данъчни облекчения и предложи кредитни гаранции на самолетните компании.

Финансовият регулатор може да смекчи за банките прага на тежестта на риска за експозиция към бранша на бизнес парцелите, който сега е 35%, или да понижи контрацикличните буфери, които все още се равняват на 2% от рисковопретеглените активи.

Швеция може също по този начин да сътвори „ неприятна банка “, подкрепена от страната, която да поеме „ неприятните “ заеми за бизнес парцели, отпуснати от банките, заяви осведомен с въпроса източник.

Викман съобщи, че държавното управление има „ необятен и бездънен инструментариум “ и е готово да предприеме дейности, в случай че финансовата непоклатимост бъде застрашена.