Растителни белтъци и ролята им в живота ни
Растенията ни дават скъпите за нашето здраве растителни белтъци, които са безвредни, вкусни и извънредно здравословни. В другите растения наличието на белтъци е друго. Процентно и в съобразност с потребностите ни от приемане на растителни белтъци ще опиша в резюме в коя храна какво се съдържа.
За индивида главната маса от протеиновите потребности се доставя от житните растения, 2 % от бобовите растения, 3 % от картофите. Житните растения се отглеждат в разнообразни елементи на света и според от климата се разделят на пшеница в умерените зони, ориз и царевица в субтропичните и тропичните региони. Белтъчното наличие в тези растения варира сред 10 и 13 %.
От бобовите в международен проект се отглеждат най-вече соя и фъстък основно поради наличието на растителни масла в тях, само че не е за подценяване и високото наличие на белтъци. Не инцидентно в някои салами се употребява соев протеин. Този тип неприятна комерсиална процедура не е нездравословна за здравето.
Соевите протеини спадат към групата на така наречен микохпотеини. Това са търговски артикули с високо наличие на белтъчини, само че съдържат по-малко от 2% аминокиселини. Те се употребяват за текстурирани хранителни артикули.
За да се даде оценка на хранителната стойност на дадена храна по отношение на белтъчното ѝ наличие, е належащо да се знае количеството на общия белтък и незаменимите аминокиселини. Общият белтък е източник на азот, който е нужен на хората, с цел да може организмът им по натурален път да синтезира неесенциалните аминокиселини.
Ниското наличие на сярасъдържащи аминокиселини обикновено лимитира хранителната стойност на белтъците. Важно е количеството на сярасъдържащите аминокиселини цистеин и метионин и количеството на незаменимите - лизин и триптофан.
За житните първични материали, с изключението на царевицата, лизин е лимитираща аминокиселина, а при царевицата това са лизин и триптофан. Биологичните стойности като цяло са ниски. Само при ориза са високи и са сред 69 и 89%. Отделя се изключително огромно внимание на овеса, който също е забавен.
При множеството бобови растения наличието на незаменими аминокиселини като лизин и левцин дружно с аргинин е значително, а количеството на метионин, цистеин и триптофан са дребни.
Всички бобови и житни култури съдържат основни количества на глутамин и аспарагин, при бобовите господства и лизинът. Така че в кулинарната процедура смесването на пшенично брашно с бобово може да усъвършенства хранителната стойност на хляба.
Но бобовите без изключение съдържат някои нездравословни за питателните качества фактори като хемаглутенини, които могат да понижат разграждането и усвояването на протеините в човешкия организъм.
В тази връзка най-големите изгоди са още веднъж за соята и продуктите от нея като соево брашно, концентрати и изолати. Те са артикули с високо белтъчно наличие – 50-70 %. Освен това те съдържат доста микроелементи като калций, манган, цинк, желязо, фосфор, мед, селен, които, от друга, страна обогатяват общия състав на храните, в които участват. Това е и повода соята да се е наложила като артикул, част от здравословното хранене. Проблемът е само дали соята е от генномодифицирани растения.
Винаги разнообразното хранене в задоволителни количества е било значима част от живота ни. Сега, когато живеем в свят на контрасти, с благоприятни условия за огромен избор от една страна, само че и артикули със подозрително качество от друга, е мъчно да преценим кое е най-подходящо за здравето ни. Хубаво е вярно да преценим изгодите от една или друга храна.
