Чичото на пребития Дамян: Ако трябва ще направим Трета световна война, но наказан ще има
Рано сутринта на 24 октомври, 11-годишният Дамян отива на учебно заведение и дава обещание на майка си, че ще донесе шестица от контролното. Малкото ромче моли родителката си за обяд да му направи обичаната яхния. Часове по-късно детето се прибира вкъщи окървавено, пребито от пердах от бащата на собствен съученик. Водят го в болница, където 3 дни по-късно умира. Но… заключението на лекарите е, че няма връзка сред жестокия побой, нанесен на детето и кончината му.
Драмата сред двете хлапета се разиграва на 24 октомври по време на междучасие в учебно заведение „ Св. Иван Рилски “ във варненското село Червенци. Третокласник с колело минава през краката на Дамян, който седи и чака рейса да го прибере в родното му село Брестак. Ученикът замахва с ръка, с цел да се защищити, само че колоездачът взема решение, че му скача на пердах. Преди това претърпял интервенция на коляното, което за пакост е уцелено от дланта на към този момент починалото момче. Счепкването става пред погледите на съучениците им, които по този начин и не се намесват в началото в разногласието.
Другият третокласник пуска колелото и по мобилния си телефон набира татко си, с цел да му се оплаче. Родителят дотърчава съвсем за минути и първата му реакция е да подгони Дамян с колата си. блъска го и откакто малчуганът пада на земята, слиза и стартира да го рита, счупвайки лявата му ръка и обезобразявайки лицето му. На „ помощ “ идва и майката на велосипедиста. Очевидци споделят, че тя също раздавала правораздаване, държейки момчето, с цел да може мъжът й да го накаже уместно.
През цялото време крещяла: „ Ще те убием, бе, келеш замърсен! “. През това време една от учителките вижда протичащото се. Тя съумява да се обади на Ани Христова, майката на Дамян, и да й заяви, че мъж гони сина й с кола и го бие.
Разправа с родителите побойници от страна на учители и защита не е имало. По разкази на очевидци битото дете се качило в учебния рейс и някак си съумяло да слезе на спирката в родното село. Там му прилошало и помолило прочут човек да го закара с конската каручка до дома...
Родителите на Дамян изпадат в потрес, когато виждат детето си окървавено и зашеметено. Малкият Дамян е ни жив, ни починал... Казва, че му е неприятно, и припада в ръцете им. Три дни по-късно момчето умира във Варненската окръжна болница.
В смъртния акт е записано, че е умрял в резултат на заболяване. Медиците патоанатоми установяват, че е имало счупена китка, кръвоизлив в белите дробове и счупена гръден панер. Според тях детето не било умряло от побоя, а от заболяване, което по този начин или другояче имало. Близките му претърпели втори потрес. Те се чудели какви са тези доктори, какви са тези изводи и за какво белите престилки се скрили когато публицисти налазили варненското здравно заведение, с цел да проучат каква е истината и да поговорят с лекувалите Дамян лекари. Оказало се, че нито един от тях не е на работното си място…
Почернената майка към момента не може да приказва за нещастието, само че е уверена, че би трябвало да се търси правдивост и да продължи да живее поради другите си две деца. Семейството занапред щяло да търси юрист и другари, с които да провеждат стачки пред съда, до момента в който правдата не излезе на бял свят.
Според чичото на детето Желян Хасанов споделя своята версия за случилото се с уточнението, че това въпреки всичко е единствено догадка, която занапред ще има развиване и развръзка.
„ Стресирани сме и обезпокоени. Бащата, който би нашето дете и го преби, е на независимост. Как е станало това?! Само мога да допускам. Може би си е платил където би трябвало и на който би трябвало. Откъде е взел пари – не е ясно. Той работи в огромна компания, дървосекач е. Нищо му няма. Пуснаха го. Яде, пие, спи, живее си живота, кара си колата. Синът му си кара колелото, единствено нашето дете в този момент е два метра подземен. Аз в случай че убия едно куче, ще ме приберат. Какво значи това? Че ние и нашите деца сме по-долни от кучетата. Защото за убито куче има присъда, за погубен човек няма! Много ни боли, много…
Момчето ни е седяло на една гума да чака рейса. Минал синът на биячите, подбутнал го, нашият го напсувал и станала разправията. Учителките са видели всичко и нищо не са създали. Кажете ми, това какво е?! деца са се намесили да ги разтървават и са съумели. Момчето ни е излязло отвън постройката на учебното заведение. Седнало е на самата автобусна спирка и оня го е последвал, с цел да го бие. Дошли са и родителите му. Бащата поваля Дамян три пъти на земята, майката също го удря. Къде е човешкото тука?! Децата се бият, пък след половин час се сдобряват, по наше време по този начин беше. Удари им един пестник на двамата и ги пусни да си вървят, не е нужно да се стига до пердах, до съдбовен край.
Ани се обадила на 112. Дошла кола за спешна помощ и полицейска кола. Тя се качила с детето и отпътувала за болничното заведение. Полицаите, вместо да приберат килъра, взели да разпитват таткото на потърпевшия. И това не го разбираме. Полицаите ме предизвестиха и мен да не създадем някоя пакост. Значи те могат да убиват, а ние не можем да търсим правдивост, по този начин ли?! Няма да оставим по този начин нещата. Трябва да приберат виновниците, другояче и ние ще убиваме. Тяхното момче играе и си кара колелото. А нашето към този момент го няма…
Все още не знаем какво ще вършим. Заключението на лекарите е, че детето ни е умряло от болест, а не е пребито до гибел. А то не е боледувало, откогато се е родило. Това може да се ревизира при персоналната му лекарка. Оказва се, че момчето ни е лежало по лечебни заведения. Тъжно, доста тъжно. Лекарите, писали епикризата, се скриха като мишки, като партизани. Какво да създадем, към кого да се обърнем за помощ?
Побойниците са дървосекачи, очевидно някой стои зад тях и не можем с пръст да ги мръднем. За нас към този момент успокоение и мир няма. Ще стартираме Трета международна война, само че няма да се спрем. В България има закони, само че няма кой да ги съблюдава. Настояваме да бъдат приложени.
Иначе всеки ще почне да си убива, да си заплаща и да не носи наказване за стореното “, през сълзи разяснява чичото на Дамян. Той споделя, че майката Ани е толкова смутена, че не намира сили да приказва съвсем с никого, с изключение на с мъжа си, другите си две деца и околните. Цялата фамилия е изпаднала в потрес. Те не знаят по какъв начин ще се развива животът им отсега нататък и дали някой няма да посегне на братчето и на сестричето на умрялото момче. Не знаели и към какъв юрист да се извърнат, тъй като в ръцете си имали единствено един смъртен акт и погрешни медицински изводи.
По подигравка на ориста Хасанов познавал бащата на бияча. Много от дълго време дружно работили по горите, само че в последно време не се засичали.
Покойният към този момент Дамян бил добродушно дете, не създавал никакви проблеми на родителите си. общувал с всички и бил извънредно добросърдечен. След гибелта на хлапето 14-годишният му батко изпаднал в меланхолия. Не желал да беседва с никого. Психолог не търсели, тъй като другари се пробвали да го разговорят, дали му и хапчета малко да се поотпусне. Сестричката била 3-годишна и не схваща същността на нещастието. Само питала по кое време ще се върне Дамян. Какво да й каже, какво? “, пита през сълзи чичо й.
Инфо: Уикенд, crimesbg.com
Тагове: Дамян Асенов дете ученик пребит побой ромче Ани Желян Хасанов справедливост
