Кои са екологичните алтернативи на бензина
Рано или късно, нефтът на планетата ще бъде привършен. В това няма никакъв спор. Въпросът е какво ще вършим след това. Дали всички ще караме електрически коли? Не е наложително, тъй като нефтът има доста повече други възможности, в сравнение с може би си мислим, а електричеството към момента в по-голямата си степен се създава от горене на потребни изкопаеми. Хубавото в тази ситуация е, че различните горива работят сполучливо с към този момент съществуващите коли и техните мотори с вътрешно горене - не е належащо да се създава нова технология, с цел да не остане човечеството спряло на едно място. Буквално.
МЕТАН
Едно от най-екологичните горива е метанът, който е добре прочут у нас. Необходимо е просто да извършите лека трансформация на бензиновия си автомобил и готово - към този момент не сте подвластни от петрола. Освен това, цената за изминат километър ще спадне драстнично.
Ползите от потреблението на природен газ не са по никакъв начин малко. Освен упоменатите нагоре, потреблението на метан усилва живота на маслото в мотора, той се смесва по-лесно с въздуха от бензина, създава по-малко въглероден диоксид при изгарянето си, като същото важи и за въглеродния моноксид, азотните оксиди, серните оксиди и твърдите частици. Разбира се, има и минуси - бутилките за метан са много обемни и тежки, а налягането в тях е огромно, което, въпреки и малко евентуално, значи, че при възможен недостатък или злополука може да се стигне до сериозна детонация.
СИНТЕТИЧЕН БЕНЗИН
Синтетичните горива не са нещо ново. Те се появяват тъкмо преди 100 години - през 1919 - и даже са употребявани за задвижването на някои машини през Втората международна война. Въпреки това, те по този начин и не съумяват да се наложат на пазара, като едвам в последните години концепцията още веднъж набира известност.
Учените дават обещание технология, преобразуваща заобикалящия ни въглероден диоксид в течно гориво, посредством развой, употребяващ единствено електричество. Ако приемем, че последното се създава от възобновими източници, то реализирането на сходна концепция би било впечатляващо.
В дребни мащаби технологията в действителност работи и може да се употребява както за производството на бензин, по този начин и на дизел. Единственият проблем е, че процесът е доста трудоемък и безценен, тъй че към момента не е стопански оневинен.
ЕТАНОЛ
Етанолът на процедура е алкохол - от същия вид, на който са основани спиртните питиета. В Щатите, Австралия и Европа етанолът към този момент се употребява като добавка в състава на бензина, само че на някои южноамерикански пазари, като този в Бразилия, човек може да зареди резервоара си с чист етанол непосредствено от колонката на бензиностанцията.
Въпреки това, досега чистият етанол не се употребява за задвижването на пътнически коли, а по-скоро за земеделска техника, камиони, както и някои мотоциклети и мотопеди. Това обаче, може да се промени в бъдеще, защото този вид алкохол може да се добива от възобновими източници: ферментация на захари от разнообразни култури, посредством прибавянето на дрожди и развой на филтрация и дехидратация.
Интересното тук е, че изгодите при нездравословните излъчвания по отношение на стандартния бензин се разграничават според от културата, употребена за производството на етанол. Най-чисто е горивото от захарна тръстика (около 90% по-чисто от бензина), а най-замърсяващо е това, създадено от царевица (от 10 до 20% по-чисто).
МЕТАН ОТ БИОМАСА
Не е наложително метанът да се добива от естествени залежи. Той може да се създава посредством ферментацията на биомаса (хранителни и биологични боклуци, отпадък, както и от кафе и чаени семена. По този метод метанът се трансформира във възобновим източник на сила.
Разбира се, количеството метан, създавано при тези процеси не може да се приближи до мащабите на класическия рандеман, само че в страни като Япония, да вземем за пример, той към този момент се употребява в огромен мащаб, главно за отопление.
Точно както метанът от недрата на земята, този от биомаса може да се употребява за задвижване на стандартни бензинови мотори, като има същите прерогативи и дефекти.
ВОДОРОД
Вярвате или не, колата ви може да работи и на водород без кой знае какви промени. Химичният детайл е прочут със склонността си да се възпламенява елементарно, което го прави изключително подобаващ за потребление в мотор с вътрешно горене, като даже усъвършенства разхода на гориво и успеваемостта.
Въпреки това, водородът не е по никакъв начин известно гориво и има потребност от още проби, с цел да се откри дали изгодите от него са повече от минусите. Хубавото при него е, че той изгаря по-чисто от бензина при по-ниска температура, което значи по-малко нездравословни излъчвания. Именно лесното възпламеняване, обаче, основава предизвикателство за инженерите - да го овладеят и уточняват. Друг минус е фактът, че водородът е с много ниска компактност, което значи, че задоволително количество може да се съхранява на борда на автомобил единствено при извънредно огромно налягане, което пък усилва риска от детонация.
МЕТАН
Едно от най-екологичните горива е метанът, който е добре прочут у нас. Необходимо е просто да извършите лека трансформация на бензиновия си автомобил и готово - към този момент не сте подвластни от петрола. Освен това, цената за изминат километър ще спадне драстнично.
Ползите от потреблението на природен газ не са по никакъв начин малко. Освен упоменатите нагоре, потреблението на метан усилва живота на маслото в мотора, той се смесва по-лесно с въздуха от бензина, създава по-малко въглероден диоксид при изгарянето си, като същото важи и за въглеродния моноксид, азотните оксиди, серните оксиди и твърдите частици. Разбира се, има и минуси - бутилките за метан са много обемни и тежки, а налягането в тях е огромно, което, въпреки и малко евентуално, значи, че при възможен недостатък или злополука може да се стигне до сериозна детонация.
СИНТЕТИЧЕН БЕНЗИН
Синтетичните горива не са нещо ново. Те се появяват тъкмо преди 100 години - през 1919 - и даже са употребявани за задвижването на някои машини през Втората международна война. Въпреки това, те по този начин и не съумяват да се наложат на пазара, като едвам в последните години концепцията още веднъж набира известност.
Учените дават обещание технология, преобразуваща заобикалящия ни въглероден диоксид в течно гориво, посредством развой, употребяващ единствено електричество. Ако приемем, че последното се създава от възобновими източници, то реализирането на сходна концепция би било впечатляващо.
В дребни мащаби технологията в действителност работи и може да се употребява както за производството на бензин, по този начин и на дизел. Единственият проблем е, че процесът е доста трудоемък и безценен, тъй че към момента не е стопански оневинен.
ЕТАНОЛ
Етанолът на процедура е алкохол - от същия вид, на който са основани спиртните питиета. В Щатите, Австралия и Европа етанолът към този момент се употребява като добавка в състава на бензина, само че на някои южноамерикански пазари, като този в Бразилия, човек може да зареди резервоара си с чист етанол непосредствено от колонката на бензиностанцията.
Въпреки това, досега чистият етанол не се употребява за задвижването на пътнически коли, а по-скоро за земеделска техника, камиони, както и някои мотоциклети и мотопеди. Това обаче, може да се промени в бъдеще, защото този вид алкохол може да се добива от възобновими източници: ферментация на захари от разнообразни култури, посредством прибавянето на дрожди и развой на филтрация и дехидратация.
Интересното тук е, че изгодите при нездравословните излъчвания по отношение на стандартния бензин се разграничават според от културата, употребена за производството на етанол. Най-чисто е горивото от захарна тръстика (около 90% по-чисто от бензина), а най-замърсяващо е това, създадено от царевица (от 10 до 20% по-чисто).
МЕТАН ОТ БИОМАСА
Не е наложително метанът да се добива от естествени залежи. Той може да се създава посредством ферментацията на биомаса (хранителни и биологични боклуци, отпадък, както и от кафе и чаени семена. По този метод метанът се трансформира във възобновим източник на сила.
Разбира се, количеството метан, създавано при тези процеси не може да се приближи до мащабите на класическия рандеман, само че в страни като Япония, да вземем за пример, той към този момент се употребява в огромен мащаб, главно за отопление.
Точно както метанът от недрата на земята, този от биомаса може да се употребява за задвижване на стандартни бензинови мотори, като има същите прерогативи и дефекти.
ВОДОРОД
Вярвате или не, колата ви може да работи и на водород без кой знае какви промени. Химичният детайл е прочут със склонността си да се възпламенява елементарно, което го прави изключително подобаващ за потребление в мотор с вътрешно горене, като даже усъвършенства разхода на гориво и успеваемостта.
Въпреки това, водородът не е по никакъв начин известно гориво и има потребност от още проби, с цел да се откри дали изгодите от него са повече от минусите. Хубавото при него е, че той изгаря по-чисто от бензина при по-ниска температура, което значи по-малко нездравословни излъчвания. Именно лесното възпламеняване, обаче, основава предизвикателство за инженерите - да го овладеят и уточняват. Друг минус е фактът, че водородът е с много ниска компактност, което значи, че задоволително количество може да се съхранява на борда на автомобил единствено при извънредно огромно налягане, което пък усилва риска от детонация.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ