Анализ | Недостигът на медицински специалисти - какво може да се направи
Ралица Симеонова-Ганева, Калоян Ганев, преподаватели в СУ " Св. Климент Охридски " и членове на Съвета за стопански разбори към МС*. Изследването беше публично показано в сряда в Министерския съвет, публикуваме елементи от него
През последните десетилетия търсенето на здравни услуги нараства доста в световен проект. Основните аргументи за това могат да бъдат обособени в две взаимосвързани групи: демографски и социално-икономически. Към първата спадат повишаването на броя на популацията, увеличението на междинната дълготрайност на живота и застаряването. Към втората могат да бъдат причислени повишението на благосъстоянието (доходите), подобряването на достъпа до здравно обслужване и предварителна защита, софтуерното развиване в медицината, възходящото разпространяване на хронични болести, повишението на здравната просвета на популацията и други
Повишеното търсене на здравни услуги води, от една страна, до увеличаване на натиска върху обществените и частните системи за финансиране на здравното обслужване, а от друга, усилва потребностите от обезпечаване на здравната система със съответните медицински експерти . В огромната си част те попадат в класа на така наречен контролирани специалности. Обучението им се характеризира с висока степен на стандартизация, интензитет и дълготрайност. Също по този начин това образование изисква доста по-високо от междинното финансово обезпечаване.
Ето за какво в този подтекст значимостта на общественото финансиране и политики нараства доста. По-конкретно формулирането и приложението на обществените политики изисква категорично адресиране на проблемите освен на образованието и образованието, само че и тези, свързани с спомагателната подготовка, задържането на медицинските експерти и привличането на такива от други здравни системи.
Реклама
Във водещите международни стопански системи тези проблеми са добре осъзнати, което е отразено и в провежданите от тях политики в тази област. В тези страни се отделят обилни обществени и частни средства за образование на такива фрагменти. Тези вложения обаче са мощно незадоволителни, заради което понастоящем световното търсене на лекари, сестри и други здравни експерти надвишава доста предлагането им.
Освен на посочените фактори, това се дължи и на обстоятелството, че някои огромни стопански системи избират да заобикалят увеличението на обществените разноски, като го заместват с привличане на експерти от чужбина . Ефектът от това е, че засегнатите страни постоянно се принуждават да понижават още повече вложенията за основаване на съответните експерти.
По оценки на Световната здравна организация към 2006 година дефицитът от медицински експерти на световния пазар възлиза на над 4 млн. лекари, сестри, акушерки и други При продължение на актуалните трендове и липса на съответни интервенции към 2030 година дефицитът от здравни служащи се чака да доближи до 15 млн. В резултат на мощно конкурентния световен пазар е налице все по-неравномерно систематизиране на медицински фрагменти по континенти, страни и райони . Дефицитът става все по-осезаем там, където заплащането на труда на медицинските експерти е релативно ниско.
Очертава се усилване на конкуренцията сред страните във връзка с тяхното привличане и задържане. Може да се чака, че преимущество ще имат тези, в които равнището на възнаграждение, цялостните условия на труд и опциите за професионална реализация и развиване са доста по-високи.
Очертава се усилване на конкуренцията сред страните във връзка с тяхното привличане и задържане. Реклама
В подтекста на европейските трудови пазари България попада в групата на страните, в които заплащането е релативно по-ниско. Това е фактор за приключване на медицински експерти от страната . Освен това българският език като главен в работната среда на медиците се оказва в допълнение затруднение за привличането на експерти от други страни.
Колко са огромни дефицитите
Определянето на оптималния брой медицински експерти зависи в огромна степен от търсенето на медицински услуги от страна на популацията. За определянето на тези оптимални стойности към момента липсват ясни и общоприети официални критерии. Ето за какво в практиката се ползва и различен метод, при който се употребява обективно избрана референтна стойност (бенчмарк).
За да бъде избран дефицитът на фрагменти в България, в сегашния разбор е определен вторият метод. За задачата е направена оценка на това къде попада страната в общото систематизиране на индикаторите в целия набор от прегледани европейски страни. По-конкретно, като дефицит е дефинирано негативно отклоняване от избрана референтна стойност. Показателят, който е определен за установяване на референтни стойности, е медианата.
Общата картина във връзка с броя на лекарите на 100 хиляди души население демонстрира, че за 2021 година цената за България е по-висока от изчислената за групата европейски страни медиана (429.6 против 402.5). Подобно е ситуацията при лекарите по дентална медицина - регистрираната за България стойност е 109.9 при медиана 78.9. Важно е да се означи, че тези позитивни отклонения не следва да се интерпретират като остатъци, а само като съществуване на релативно по-благоприятна обстановка в обсъжданата група страни.
През последните десетилетия търсенето на здравни услуги нараства доста в световен проект. Основните аргументи за това могат да бъдат обособени в две взаимосвързани групи: демографски и социално-икономически. Към първата спадат повишаването на броя на популацията, увеличението на междинната дълготрайност на живота и застаряването. Към втората могат да бъдат причислени повишението на благосъстоянието (доходите), подобряването на достъпа до здравно обслужване и предварителна защита, софтуерното развиване в медицината, възходящото разпространяване на хронични болести, повишението на здравната просвета на популацията и други
Повишеното търсене на здравни услуги води, от една страна, до увеличаване на натиска върху обществените и частните системи за финансиране на здравното обслужване, а от друга, усилва потребностите от обезпечаване на здравната система със съответните медицински експерти . В огромната си част те попадат в класа на така наречен контролирани специалности. Обучението им се характеризира с висока степен на стандартизация, интензитет и дълготрайност. Също по този начин това образование изисква доста по-високо от междинното финансово обезпечаване.
Ето за какво в този подтекст значимостта на общественото финансиране и политики нараства доста. По-конкретно формулирането и приложението на обществените политики изисква категорично адресиране на проблемите освен на образованието и образованието, само че и тези, свързани с спомагателната подготовка, задържането на медицинските експерти и привличането на такива от други здравни системи.
Реклама
Във водещите международни стопански системи тези проблеми са добре осъзнати, което е отразено и в провежданите от тях политики в тази област. В тези страни се отделят обилни обществени и частни средства за образование на такива фрагменти. Тези вложения обаче са мощно незадоволителни, заради което понастоящем световното търсене на лекари, сестри и други здравни експерти надвишава доста предлагането им.
Освен на посочените фактори, това се дължи и на обстоятелството, че някои огромни стопански системи избират да заобикалят увеличението на обществените разноски, като го заместват с привличане на експерти от чужбина . Ефектът от това е, че засегнатите страни постоянно се принуждават да понижават още повече вложенията за основаване на съответните експерти.
По оценки на Световната здравна организация към 2006 година дефицитът от медицински експерти на световния пазар възлиза на над 4 млн. лекари, сестри, акушерки и други При продължение на актуалните трендове и липса на съответни интервенции към 2030 година дефицитът от здравни служащи се чака да доближи до 15 млн. В резултат на мощно конкурентния световен пазар е налице все по-неравномерно систематизиране на медицински фрагменти по континенти, страни и райони . Дефицитът става все по-осезаем там, където заплащането на труда на медицинските експерти е релативно ниско.
Очертава се усилване на конкуренцията сред страните във връзка с тяхното привличане и задържане. Може да се чака, че преимущество ще имат тези, в които равнището на възнаграждение, цялостните условия на труд и опциите за професионална реализация и развиване са доста по-високи.
Очертава се усилване на конкуренцията сред страните във връзка с тяхното привличане и задържане. Реклама
В подтекста на европейските трудови пазари България попада в групата на страните, в които заплащането е релативно по-ниско. Това е фактор за приключване на медицински експерти от страната . Освен това българският език като главен в работната среда на медиците се оказва в допълнение затруднение за привличането на експерти от други страни.
Колко са огромни дефицитите
Определянето на оптималния брой медицински експерти зависи в огромна степен от търсенето на медицински услуги от страна на популацията. За определянето на тези оптимални стойности към момента липсват ясни и общоприети официални критерии. Ето за какво в практиката се ползва и различен метод, при който се употребява обективно избрана референтна стойност (бенчмарк).
За да бъде избран дефицитът на фрагменти в България, в сегашния разбор е определен вторият метод. За задачата е направена оценка на това къде попада страната в общото систематизиране на индикаторите в целия набор от прегледани европейски страни. По-конкретно, като дефицит е дефинирано негативно отклоняване от избрана референтна стойност. Показателят, който е определен за установяване на референтни стойности, е медианата.
Общата картина във връзка с броя на лекарите на 100 хиляди души население демонстрира, че за 2021 година цената за България е по-висока от изчислената за групата европейски страни медиана (429.6 против 402.5). Подобно е ситуацията при лекарите по дентална медицина - регистрираната за България стойност е 109.9 при медиана 78.9. Важно е да се означи, че тези позитивни отклонения не следва да се интерпретират като остатъци, а само като съществуване на релативно по-благоприятна обстановка в обсъжданата група страни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ