Вуцов разказа за големия си кошмар от преди 52 г., бил в несвяст и неадекватен, Гунди го спасил
Ръководството на Левски, дружно с Величка Асапрухова - брачна половинка на Гунди, легендите на отбора Сашо Костов и Иван Вуцов и почитатели на българския гранд дадоха конференция за идния мач против Бока Хуниорс. Той е проведен във връзка “75 години Гунди” и ще се състои на 19 август от 19.43 часа.
На нея именитият бранител и треньор Иван Вуцов описа за най-големия си футболен призрачен сън от преди 52 години, когато на Световното в Англия през 1966 година си вкарва автогол против мощния тим на Португалия.
@@@
“Почти не приказвам за тази преживелица. Не съм бил очарован от дейностите и държанието си. Става въпрос за мача с Португалия, който загубихме с 1:3. В този мач забих един страховит гол, само че в нашата врата. Беше доста хубав. Пазил съм се да не приказвам за това, не съм желал да си припомням.
След международното пристигнахме на летище “София”. Имаше една тераса, на която околните и познатите посрещаха хората.
Когато наближих, към този момент се чуваха крясъци и намеци. По-големият ми наследник извика: “Татко, за какво вкара този автогол?” Казах си: “Започнаха ме.”
Какво да ви кажа за тази среща и самото Божие наказние?!Този автогол пристигна при 0:0. Еузебио центрира една полувисока топка. Към нея се устреми Торес - един великолепен състезател с глава, който играеше по-добре с глава, в сравнение с с крайници. Опитах се да го изпреваря и си я забих в нашата врата. Да желаех да вкарам по този метод, нямаше по какъв начин да го направя.
@@@
Португалия бе доста мощен тим. Станаха трети, а четири-пет години по-късно диктуваха модата в Европа.
Извинявам се, че се отклоних, тъй като тук сме да кажем за дейностите, делата и спомените си за Георги Аспарухов.
След като означих този “красив” гол, прибрахме се в едно хотелче в Честър. Бях в несвяст. Не си припомням дали съм бил изцяло съответен, само че тежко преживявах този миг.
При мен непрестанно стоеше моят съквартирант Георги Аспарухов. Казваше ми: Майната му, остави го, би трябвало да бъдеш човек, който да надживява тези работи.” Постоянно ми повтаряше тези неща.
@@@
Георги Аспарухов с изключение на брилянтен и огромен футболист, беше и огромен човек. Той беше човек, който умееше и знаеше по какъв начин да поддържа връзка с хората, по какъв начин да възприема положителното и неприятното, по какъв начин да реагира. Той беше по-малък от мен и Сашо Костов, само че повече ни укротяваше и ни държеше в тонус, в сравнение с ние него”, изля болката си Иван Вуцов.
фотоси: Марин Маринов, Sportal.bg
На нея именитият бранител и треньор Иван Вуцов описа за най-големия си футболен призрачен сън от преди 52 години, когато на Световното в Англия през 1966 година си вкарва автогол против мощния тим на Португалия.
@@@ “Почти не приказвам за тази преживелица. Не съм бил очарован от дейностите и държанието си. Става въпрос за мача с Португалия, който загубихме с 1:3. В този мач забих един страховит гол, само че в нашата врата. Беше доста хубав. Пазил съм се да не приказвам за това, не съм желал да си припомням.
След международното пристигнахме на летище “София”. Имаше една тераса, на която околните и познатите посрещаха хората.
Когато наближих, към този момент се чуваха крясъци и намеци. По-големият ми наследник извика: “Татко, за какво вкара този автогол?” Казах си: “Започнаха ме.”
Какво да ви кажа за тази среща и самото Божие наказние?!Този автогол пристигна при 0:0. Еузебио центрира една полувисока топка. Към нея се устреми Торес - един великолепен състезател с глава, който играеше по-добре с глава, в сравнение с с крайници. Опитах се да го изпреваря и си я забих в нашата врата. Да желаех да вкарам по този метод, нямаше по какъв начин да го направя.
@@@ Португалия бе доста мощен тим. Станаха трети, а четири-пет години по-късно диктуваха модата в Европа.
Извинявам се, че се отклоних, тъй като тук сме да кажем за дейностите, делата и спомените си за Георги Аспарухов.
След като означих този “красив” гол, прибрахме се в едно хотелче в Честър. Бях в несвяст. Не си припомням дали съм бил изцяло съответен, само че тежко преживявах този миг.
При мен непрестанно стоеше моят съквартирант Георги Аспарухов. Казваше ми: Майната му, остави го, би трябвало да бъдеш човек, който да надживява тези работи.” Постоянно ми повтаряше тези неща.
@@@ Георги Аспарухов с изключение на брилянтен и огромен футболист, беше и огромен човек. Той беше човек, който умееше и знаеше по какъв начин да поддържа връзка с хората, по какъв начин да възприема положителното и неприятното, по какъв начин да реагира. Той беше по-малък от мен и Сашо Костов, само че повече ни укротяваше и ни държеше в тонус, в сравнение с ние него”, изля болката си Иван Вуцов.
фотоси: Марин Маринов, Sportal.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ