Мистерия обвива опразнено индийско село
Раджастан е най-обширният по повърхност щат в Индия. Той граничи на запад с Пакистан, на югозапад с Гуджарат, на югоизток с Мадхя Прадеш, на североизток с Утар Прадеш и Харяна, а на север с Пенджаб. В щата има дворци и замъци, множеството превърнати в забавни хотели. Там обаче се намира и село, наречено Кулдара, което е обгърнато в тайнственост.
Преди към два века мистериозно изчезва цялото население на Кулдара. Освен всички 1500 негови поданици загадъчно се изпаряват и лица от доста други близки селища, намиращи се в пустинята Тар. Това става причина през всичките тези години да се зародят най-различни митове.
Едно от поверията гласи, че всеки, който опита да се настани в някоя от изоставените къщи, бива застигнат от тежко проклинание и скоро умира при загадъчни условия.
Според същата легенда през осемнадесети век селото било обитаемо основно от общественост на сговорни и работливи брахмани Паливал /представители на една от висшите касти в Индия/.
Трудейки се неуморно и заедно, те съумели да развият земеделието и да забогатеят. Така царяло благополучие в цялото село, а дружно с това локалните пълнели хазната на град Джайсалмер.
Всички живеели щастливо, до момента в който един ден се случило нещо. Махараджата на Джайсалмер се влюбил безумно в прелестно момиче от Кулдара. Той оповестил, че желае да вземе девойката за своя брачна половинка и заплашил, че ще избие всички поданици на селото, в случай че тя не се съгласи.
Тъй като хората от селото доста обичали момичето, само че и не желали да изгубят живота си, те предпочели да изоставен вечно рамките на обитаемото място през една непрогледна нощ.
Местните хора проклели махараджата и всички, които биха си разрешили да влязат в тогавашните им домове. След като селото се опразнило, мнозина правили опити да се заселят в празните жилища. Усилията им обаче били увенчавани с крах и даже гибел.
Днес хиляди хора идват да прегледат изоставеното село Индия. Някои от тях се кълнат, че нощно време призрачни фигури бродят из Кулдара, пробвайки се да се върнат назад по домовете си. Тези изказвания са и повода легендите за празното село да се запазят живи.
