Доктор изгаря, за да спаси 47 души
Радина Стоева е здравна сестра. Красива млада жена на 32. Само след пет дни й следва женитба. За радостното събитие чак от Канада е пристигнала сестра й. Затова след изтощителното слято нощно и на ден дежурство разчувствана, тя бърза за у дома. На трамвайната спирка обаче пада и умира. Помните ли оператора Гриша Кумитски, който преди няколко години измъкна от мъртвото неспокойствие, петдесетгодишна рускиня, а самичък не съумя да доближи до брега. Ами Петър Тодоров и Христо Стефанов, мъже в разцвета на силите си, които на 12 юли 2012 година отнесоха до плиткото давещо се момиче, след което мъртвото неспокойствие ги погълна и с това свърши и земният им път. А минният избавител от Мадан Илия Щинков, вадил десетки затрупани в забоя свои сътрудници, само че дни преди да се пенсионира канара смазва главата му.
Юлиан Манздалов пък беше футболист. Той съумява да извади няколко дечица от заклещения в река Лим рейс, само че в последна сметка се удавя от безсилие и премръзване.
Матросът старшина Димитър Димитров пък изхвърля от трюма горящ детонатор. Корабът, в който има 57 моряци и е цялостен с мини и торпеда, оцелява. Спасителят му обаче умира.
Този лист може да бъде доста дълъг. Стотици са героите пожертвали се, с цел да спасят живота на другите. В тяхна памет на 15 август в 12 часа завиват сирените. Така България за следващ път отбелязва Деня на спасението.
15 август не е определен инцидентно. На този ден тъкмо преди 65 години един млад, единствено на 26 години, доктор, се подреди измежду безсмъртните.
Стефан Черкезов, преди малко приключил медицина, е назначен за участъков лекар във великотърновското село Стрелец. Съпругата му Лидия е счетоводителка, а дребната му дъщеря Антония е единствено на шест месеца. Пред младия мъж се обрисува ослепително бъдеще. Той е осъществил фантазията си да стане доктор, идната стъпка, за която настойчиво се готви, е да специализира хирургия.
В жежкия следобяд рейсът пъпли, оставил обратно последните къщи на Горна Оряховица. Черкезов бърза, съвещанието в града много се проточило, в селото го чакат пациенти и по-късно, в случай че привърши, преди да е заспала, ще си поиграе с дребната си дъщеря. Унесен в мислите си, докторът даже не вижда бетоновозът, който ненадейно се изпречва на пътя на рейса. Ударът е неминуем. Рейсът пламва като факла. Чуват се крясъци стенания, рев. Докторът завчас се хвърля в огъня. Вади човек след човек. Стихията бушува. Бялата му найлонова риза се стопява върху тялото му. След малко пламва и косата му. Опитва се да я загаси с голи ръце. Линейките към този момент са на мястото на злополуката. Колегите му бързат да го приберат. Той отхвърля. Карайте другите, упорства, и още веднъж потъва в огъня. Когато и последният 47-и човек е избавен и отпътувал за болничното заведение доктор Черкезов си отдъхва и потегля пеш. Слънцето не знае прошка. Той е като изгоряла факла. Идва кола за спешна помощ. Вече няма други, качва се. Най-после е в болничното заведение, само че и тук упорства: Погрижете се за другите, аз загивам. На идващия ден и това се случва. Преди да издъхне, моли брачната половинка си: Кажи на баща, че ненапразно си е хабил парите да ме изучи. Станах доктор.
В този ден Лидия е единствено на 22 години. Лично министърът на опазването на здравето я кани да постъпи в Медицинския институт. В памет на мъжа си тя приема. Дипломира се и приключва кариерата си като доцент. Малката Антония също потегля по пътя на родителите си. Сега тя не живее в България, експерт е по уши, нос, гърло, каквато е била фантазията й.
Днес великотърновската болница носи името „ Доктор Стефан Черкезов “. Посмъртно той е разгласен за „ Герой на социалистическия труд “. На него кръщават улица в София. Но колкото човешкият дух, мощ, достойнство и всеотдайност са неизмерими, толкоз величава е и човешката нелепост.
След Десети ноември 1989 година някой хитрец взема решение и други го поддържат, името на пожертвалия се лекар да бъде отстранено от уличната табела. Той, а и останалите надали са си създали труда да схванат кой е Стефан Черкезов. Когато им обяснили, било към този момент късно. Според правилника не могат да се възвръщат един път отстранени имена на улици. Разбира се, от това подвигът на скромния доктор ни минимум не губи от своето великолепие. В негова и на другите като него памет в деня на героичната крах на лекаря ще звучи „ Химнът на спасителите “, това е песента на Емил Димитров, по текст на Иля Велчев „ Ако си дал “.
България единствена ги уважава официалноБългария е първата страна в Европейския съюз, а може би и в света, която с държавен документ отбелязва подвига и саможертвата на хора, които са обрекли себе си поради другите.
Зад това благородно дело стои настойчивостта и напъните на различен един доктор - неуморния развъдник на хрумвания лекар Тотко Найденов. Той е издирил и събрал имената на 130 доктори и медицински сестри, умряли по време на работа. Близо половината от тях са хирурзи, множеството в „ Пирогов “.
От лекар Найденов научаваме за най- значимата лекарска фамилия в Златоград. Тя е дала на България пет докторски генерации. Пет души от Хекимовия жанр са изгубили живота си, следвайки лекарския си дълг.
През 1936 година Родопите са обхванати от огромна зараза. Чумата е обезлюдила цели региони. В желанието да оказват помощ и следвайки дълга си, братята Димо и Стоян Хекимови се заразяват от заболели пациенти и умират.
В същото време Георги Димов, който е техен родственик, обикаля селата, с цел да доставя медикаменти на болните. Заразява се от жълтеница, като оставя девет деца сирчета.
Братовчедите хирурзи Божидар и Кирко Хекимови умират по еднакъв метод - от солиден инфаркт, откакто правят тежки интервенции.
В листата на героите лекар Найденов слага и емблематичната баронеса Юлия Вревская. Като доброволка в Освободителната руско-турска война, тя се заразява с коремен тиф от боеца за който се грижи. Умира в Бяла, Русенско.
Мотото на средновековните лекари е: „ Светейки на другите, горя “, а емблемата е запалена, със смаляващ се пламък, свещ, довършва описа си Тотко Найденов.
Исак ГОЗЕС
Юлиан Манздалов пък беше футболист. Той съумява да извади няколко дечица от заклещения в река Лим рейс, само че в последна сметка се удавя от безсилие и премръзване.
Матросът старшина Димитър Димитров пък изхвърля от трюма горящ детонатор. Корабът, в който има 57 моряци и е цялостен с мини и торпеда, оцелява. Спасителят му обаче умира.
Този лист може да бъде доста дълъг. Стотици са героите пожертвали се, с цел да спасят живота на другите. В тяхна памет на 15 август в 12 часа завиват сирените. Така България за следващ път отбелязва Деня на спасението.
15 август не е определен инцидентно. На този ден тъкмо преди 65 години един млад, единствено на 26 години, доктор, се подреди измежду безсмъртните.
Стефан Черкезов, преди малко приключил медицина, е назначен за участъков лекар във великотърновското село Стрелец. Съпругата му Лидия е счетоводителка, а дребната му дъщеря Антония е единствено на шест месеца. Пред младия мъж се обрисува ослепително бъдеще. Той е осъществил фантазията си да стане доктор, идната стъпка, за която настойчиво се готви, е да специализира хирургия.
В жежкия следобяд рейсът пъпли, оставил обратно последните къщи на Горна Оряховица. Черкезов бърза, съвещанието в града много се проточило, в селото го чакат пациенти и по-късно, в случай че привърши, преди да е заспала, ще си поиграе с дребната си дъщеря. Унесен в мислите си, докторът даже не вижда бетоновозът, който ненадейно се изпречва на пътя на рейса. Ударът е неминуем. Рейсът пламва като факла. Чуват се крясъци стенания, рев. Докторът завчас се хвърля в огъня. Вади човек след човек. Стихията бушува. Бялата му найлонова риза се стопява върху тялото му. След малко пламва и косата му. Опитва се да я загаси с голи ръце. Линейките към този момент са на мястото на злополуката. Колегите му бързат да го приберат. Той отхвърля. Карайте другите, упорства, и още веднъж потъва в огъня. Когато и последният 47-и човек е избавен и отпътувал за болничното заведение доктор Черкезов си отдъхва и потегля пеш. Слънцето не знае прошка. Той е като изгоряла факла. Идва кола за спешна помощ. Вече няма други, качва се. Най-после е в болничното заведение, само че и тук упорства: Погрижете се за другите, аз загивам. На идващия ден и това се случва. Преди да издъхне, моли брачната половинка си: Кажи на баща, че ненапразно си е хабил парите да ме изучи. Станах доктор.
В този ден Лидия е единствено на 22 години. Лично министърът на опазването на здравето я кани да постъпи в Медицинския институт. В памет на мъжа си тя приема. Дипломира се и приключва кариерата си като доцент. Малката Антония също потегля по пътя на родителите си. Сега тя не живее в България, експерт е по уши, нос, гърло, каквато е била фантазията й.
Днес великотърновската болница носи името „ Доктор Стефан Черкезов “. Посмъртно той е разгласен за „ Герой на социалистическия труд “. На него кръщават улица в София. Но колкото човешкият дух, мощ, достойнство и всеотдайност са неизмерими, толкоз величава е и човешката нелепост.
След Десети ноември 1989 година някой хитрец взема решение и други го поддържат, името на пожертвалия се лекар да бъде отстранено от уличната табела. Той, а и останалите надали са си създали труда да схванат кой е Стефан Черкезов. Когато им обяснили, било към този момент късно. Според правилника не могат да се възвръщат един път отстранени имена на улици. Разбира се, от това подвигът на скромния доктор ни минимум не губи от своето великолепие. В негова и на другите като него памет в деня на героичната крах на лекаря ще звучи „ Химнът на спасителите “, това е песента на Емил Димитров, по текст на Иля Велчев „ Ако си дал “.
България единствена ги уважава официалноБългария е първата страна в Европейския съюз, а може би и в света, която с държавен документ отбелязва подвига и саможертвата на хора, които са обрекли себе си поради другите. Зад това благородно дело стои настойчивостта и напъните на различен един доктор - неуморния развъдник на хрумвания лекар Тотко Найденов. Той е издирил и събрал имената на 130 доктори и медицински сестри, умряли по време на работа. Близо половината от тях са хирурзи, множеството в „ Пирогов “.
От лекар Найденов научаваме за най- значимата лекарска фамилия в Златоград. Тя е дала на България пет докторски генерации. Пет души от Хекимовия жанр са изгубили живота си, следвайки лекарския си дълг.
През 1936 година Родопите са обхванати от огромна зараза. Чумата е обезлюдила цели региони. В желанието да оказват помощ и следвайки дълга си, братята Димо и Стоян Хекимови се заразяват от заболели пациенти и умират.
В същото време Георги Димов, който е техен родственик, обикаля селата, с цел да доставя медикаменти на болните. Заразява се от жълтеница, като оставя девет деца сирчета.
Братовчедите хирурзи Божидар и Кирко Хекимови умират по еднакъв метод - от солиден инфаркт, откакто правят тежки интервенции.
В листата на героите лекар Найденов слага и емблематичната баронеса Юлия Вревская. Като доброволка в Освободителната руско-турска война, тя се заразява с коремен тиф от боеца за който се грижи. Умира в Бяла, Русенско.
Мотото на средновековните лекари е: „ Светейки на другите, горя “, а емблемата е запалена, със смаляващ се пламък, свещ, довършва описа си Тотко Найденов.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ