Работата по членството на България в еврозоната е била неотменен

Работата по участието на България в еврозоната е била неизменен ангажимент на всички български държавни управления след 2007 година и на всички институции. Това съобщи вицепрезидентът на конференцията " България в Еврозоната – преимущества и благоприятни условия ", която се организира през днешния ден в София. 

По думите на Йотова същинската работа и началото на финалната права в процеса на приемането ни в еврозоната е почнала през 2018 година. Вицепрезидентът особено благодари на управлението на Българската национална банка (БНБ) за сполучливата работа, която е свършила през миналите четири години. Българска народна банка е участник при взимането на над 200 значими решения във връзка с еврото, сподели Йотова и означи резултатната работа на служебното държавно управление в една извънредно комплицирана обстановка. 

Само преди три дни България подписа Меморандум за съгласие за произвеждане на евромонети с Европейската ковмися (ЕК) и еврогрупата, което е значима стъпка и разрешава на страната ни да стартира да сече и създава евромонети, щом получи утвърждение за участие в еврозоната, уточни Йотова. Това по думите ѝ е втората знакова стъпка след 2020 година, когато България беше призната в чакалнята на еврозоната и когато станахме част от Европейския банков съюз.

Вицепрезидентът добави, че тази година се навършват 20 години от най-мащабната парична обмяна в света. На 1 януари 2022 година евробанкнотите и монетите бяха въведени за население към 308 милиона души от 11 страни. Днес страните, приели еврото са към този момент 19, с население над 340 милиона души, които приказват на над 20 езика. Еврозоната е дом на 5% от международното население, уточни.

По думите ѝ през последното десетилетие Европа се е сблъскала с няколко поредни и доста тежки рецесии с огромни обществени последици, последните от които бяха коронавирус пандемията и войната в Украйна. Всичко това сложи еврото на тестване. Общият паричен пазар също е пред тестване, не престават въпросителните и пред бъдещето на европейската стопанска система. Сътресенията са предстоящи и дават мотив на радикални партии да всяват страхове у жителите на Европейския съюз (EС), съобщи Йотова. Според нея обаче отрицателните оценки за еврото идват от невъзможността на Европейски Съюз да се оправя с рецесиите, по този начин както чакат европейските жители, а те желаят по-сериозната и резултатна интервенция на европейските и националните институции. 

Eврото устоя на всички рецесии през последните десетилетия и през днешния ден 77% от жителите на Европейски Съюз утвърждават европейската валута, съгласно напълно ново проучване на Евробарометър, съобщи Йотова. Според нея една огромна неточност съпътства България към присъединението ѝ към еврозоната и това е изчезналият диалог с българското общество по тематиката. Липсата на осведоменост е най-хранителната среда за песимизъм и подозрения, това води до неустановеност и доста елементарно попадане в лапите на тайните теории. Последното проучване на " Галъп " в България сочи, че 56% от българите имат доста съществени подозрения във връзка с еврото, сподели Йотова. Това съгласно нея значи, че ни чака доста работа, с цел да изясним на българските жители въпросите, които те си задават ежедневно. Хората имат право да знаят, почтено и реалистично, имат потребност от повече обществено говорене и налично пояснение, сподели още вицепрезидентът.