Какви са новите правила за работата от разстояние
Работата от разстояние е уредена в 8 члена – от чл.107з до чл.107п в КТ в това число. Тя има непринуден темперамент, т.е. към такава организация на трудовите връзки може да се стигне единствено по пътя на трудов контракт, когато изначално се уговаря работа от разстояние или посредством в допълнение съглашение към трудов контракт, посредством което се реализира единодушие за работа в друго помещение, определено от служащия, което е отвън предприятието. Това демонстрира разбор на Чавдар Христов, съветник “Правна протекция на труда ”, оповестена от КНСБ.
По формулировка “Работата от разстояние е форма за образуване на работа, изнесена отвън пространства на работодателя, осъществявана по трудово правно отношение посредством потреблението на осведомителни технологии, която преди изнасянето и е била или би могла да бъде осъществявана в пространствата на работодателя. ”
Пандемията с Ковид 19 даде опция и шир за потребление на работата от разстояние, само че в изискванията на задължителност, т.е. по волята на работодателя, произлизаща от Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние. По време на пандемията породиха доста въпроси свързани с правната уредба на работата от разстояние, само че не на естествения, непринуден режим на нейното разбиране, а свързани със наложителния по предписание на работодателите темперамент. Всъщност от тези въпроси породи потребността за разискване и приемане на промени в правната уредба на работата от разстояние. За страдание в тази посока законодателят не предприе никакви ограничения, макар че такива му бяха препоръчани в експертен проект от КНСБ. В края на коментара ще се спрем и на тях.
Промените в конкретика и всъщност
В чл.107з КТ – Същност и условия за работа от разстояние, се уреждат главните параметри на работата от разстояние. В него са направени няколко промени и допълнения.
Първата смяна е в ал.7, която придобива следния тип: „ Мястото и характерът на работата от разстояние, изискванията и редът за реализирането ѝ се дефинират в самостоятелния трудов контракт. “ Старата редакция гласеше: „ Конкретният темперамент на работата от разстояние, изискванията и редът за реализирането ѝ се дефинират в самостоятелния трудов контракт. “
Уточнението по отношение на договарянето на мястото на работа не носи нищо ново. Това е по този начин, тъй като по силата на чл.66, ал.1, т.1 КТ беше недвусмислено ясно, че мястото на работа е предмет на трудовия контракт. Допълнението в алинея 7 на чл.107з КТ излишно преповтаря чл.66, ал.1 т.1 КТ (вж. и ал.3 и алинея 4 на чл.107з и ал.1 на чл.107).
На последващо място в член 107з КТ се основават няколко нови алинеи.
1.Нова алинея 8[1], съдържа две обособени хипотези/разпоредби.
В първото изречение се съдържа хипотеза/разпоредба, съгласно която е допустимо в трудовия контракт да бъдат уговорени, съответно посочени повече от едно „ място на работа “. Между изразите „ място на работа “[2] и „ работно място “[3] има основна разлика, която проличава от показаните под линия дефиниции на двата израза, използвани в КТ. Ще отбележим, че в дефиницията за работно място също беше направено изменение, отразеното в пояснението под линия в кавички.
Новата наредба прави изключение от правилото на чл.66, ал.1, т.1 КТ, съгласно който в трудовия контракт се уговаря „ мястото на работа “, което значи едно място на работа, а не повече от едно, две и повече. В него липсва логичност, поради на това, че при работата от разстояние, водещото, главното е не мястото на работа, а работното място. Работното място е динамичната, променливата характерност на трудовия контракт, а не мястото на работа. Необяснимо е за какво е признато това изключение, включително и поради на неналичието на причини в негова поддръжка в претекстовете към законопроекта!
istock
Втората хипотеза/разпоредба (изреч. второ) също е неразбираема и нелогична! Според нея работодателят има право да промени „ мястото на работа “, само че обвързано, т.е. в случай че има:
– документално искане на работника/служителя и
– в случай че с трудовия контракт са уговорени условия и ред за такава смяна или
– условия и ред за такава смяна са избрани „..с вътрешни актове на предприятието. “
Предвид определението за „ място на работа “ (чл.66, ал.1 т.1 КТ) тази наредба дава право на работодателя по описания ред и условия да трансформира седалището на предприятието! Седалището на предприятието е основна характерност, предмет на правна уредба в Търговския закон, в Закона за юридическите лица с нестопанска цел и е значителен съставен елемент в актовете, посредством които пораждат търговци, Юридическо лице с нестопанска цел и посредством които се основават предприятия, които нямат статус на търговци или ЮЛНЦ. Неразбираема е логиката на тази наредба!
Новата ал.10 урежда метода на възлагане и отчитане на работата, предмет на контракта, реализирана от разстояние. Всъщност става дума единствено за един от вероятните способи на възлагане и отчитане на осъществената от служащия работа – „ посредством осведомителна система “. Възможно е работа да се разпорежда и регистрира през избрани интервали от време, устно или пък посредством писмени документи, основани преднамерено за задачата. Такава опция съществува изначално (вж.чл.107з, ал.3 КТ) и може да бъде уредена в трудовия контракт или в допълнение съглашение към него.
Словосъчетанието „ осведомителна система “ следва да разбираме и свързваме със словосъчетанието „ осведомителни технологии “ (вж. чл.107з,ал.1КТ). По начало работата от разстояние допуска реализиране посредством потреблението на осведомителни технологии, т.е. компютър, обезпечени от работодателя стратегии, интернет и други сходни (вж.чл.107и,ал.3КТ). В този проект, при потребление на осведомителна система за възлагане и отчитане на работата, „..работодателят обезпечава на служащия или служителя писмена информация за типа и размера на обвързваните с работата данни, които се събират, обработват и съхраняват в нея. “
3.Новата ал.11. При същите условия, т.е. при потребление на осведомителна система за алгоритмично ръководство на работата от разстояние, „..работодателят обезпечава на служащия или служителя писмена информация по отношение на метода на взимане на решенията. “
4.Новата ал.12, дава опция на служащия, посредством документално искане до работодателят или несъмнено от него длъжностно лице, да изиска инспекция на решението на системата за алгоритмично ръководство, за което да бъде известен.
И трите алинеи не трансформират значително правната уредба на работа от разстояние. Тези нови хипотези могат да бъдат обект на взаимна договореност, когато има осведомителна система за отчитане или ръководство. В тази връзка в §1 КТ, който съдържа избрания на обособени думи, са въведени две нови избрания в т.т. 24 и т.25:
„ 24. „ Информационна система за алгоритмично ръководство “ е система за взимане на автоматизирани решения при възлагането, отчитането и контрола на работата на служащите и чиновниците.
„ Автоматизирана система за отчитане на работното време “ е система за автоматизирано записване и предпазване на информация за отчитане на отработеното време на служащите и чиновниците. “
istock
Промени в чл.107и КТ – Работно място. Техническо съоръжение и поддържане на работното място.
Промяната в ал.1 на чл.107и КТ също не носи нещо ново. Досега настоящият текст на ал.1 даваше право на работещия от разстояние да, „.. обезпечава в дома си или определеното от него друго помещение отвън предприятието несъмнено пространство за работно място. “
Сега текстът придобива следния тип:
Чл. 107и. (1) Работникът или служителят, който прави работа от разстояние, обезпечава „ работно място отвън предприятието за осъществяване на работа от разстояние към датата на пораждане или изменение на трудовото правно отношение “. Вижда се, че задължението на работника/служителя за обезпечаване на работно място отвън рамките на предприятието не се е трансформирало при изменението в редакцията на алинеята.
Кое е новото по отношение на съществувалата редакция на ал.1?
„ Новото “ е, че отпада условието това работно място да е „..в дома.. “ на служащия, както и е отстранено правото на работника/служителя да избира друго работно място отвън дома си.
Кои са най-хубавите градове да работим отдалечено
Както посочихме нагоре (под черта), в определението на работно място, т.4 от спомагателната разпореда на §1, е направено изменение, съгласно което при работа от разстояние работното място е „ място в помещение в дома на служащия или служителя или в друго помещение по негов избор отвън предприятието, където се прави работата “.
Тоест в текста на чл.107и, ал.1КТ е направена смяна, отстранени са избрани думи, условия, които, забележете, са възпроизведени още веднъж, само че в определението за работно място в, §1, т.4 КТ!! Това значи, че приложението на чл.107и, ал.1КТ наложително следва да се преценява с определението в §1, т.4 КТ. От което следва, че:
При работа от разстояние работното място се „ обезпечава “ (разбирай – дефинира, избира) от работника;
Това място по своя тип съставлява помещение (разбирай стая, хол, и всяко друго, което има стени, покрив и т.н.), което е уместно за осъществяване на работата от разстояние.
istock
3. Помещението може да е в:
– дома на служащия (на който той има адресна регистрация, без значение дали е негова благосъстоятелност или е нает, или позволен да употребява безвъзмездно);
– друго определено помещение, отвън дома на служащия, да вземем за пример селска къща, неподвижен парцел (на море или планина), или каквото и да е друго помещение отвън предприятието, в което ще се прави работата от разстояние.
Същите благоприятни условия бяха налице в редакцията на чл.107и, ал.1КТ и преди изменението ѝ! Но и при двете редакции на тази алинея законът изключва опцията работата да се прави от автомобил или друго транспортно средство, без значение дали са в стационирано или движещо се положение! Идеи за работа от разстояние в изискванията на „ подвижност “ бяха предлагани от представители на работодателските организации, само че по този начин и не съумяха да обосноват в какво ще се показва тя, що е то „ подвижност “ в изискванията на работа от разстояние. В някакъв смисъл опцията за промяната на едно с друго помещение може да се схване за подвижност.
Втората смяна в чл.107 и КТ е новата т. 6 в ал.3, съгласно която работодателят обезпечава за своя сметка „ Информация за минималните условия за сигурност и запазване на здравето към работното помещение, където се прави работа от разстояние; “.
Безспорно е, че тази добавка е нужна и добавя картината на комплексните отговорности на работодателя с оглед застраховане на работата от разстояние.
Промени в чл.107к КТ – Организация на работата от разстояние и здравословни и безвредни условия на труд.
Алинея 2-ра в чл.107к КТ изисква от работника/служителя „.. да даде на работодателя писмена информация за характерностите на обезпеченото от него работно място за осъществяване на работа от разстояние. “
1.Информацията следва да бъда писмена и да бъде предоставена на работодателя все още на пораждане на връзките им, свързани с работата от разстояние, т.е. или все още на подписване на трудовия контракт, или все още на подписването на в допълнение съглашение, посредством което страните по трудовия контракт минават от работа в пространства на работодателя към работа от разстояние.
2.Що е то „ характеристиките….. на работното място… “? Очевидно става дума за характерностите на помещението, в което ще се извършва работата от разстояние. Такива са обитаемо място, адрес, постройка, етаж, … изложение на помещението – какво съставлява, зареждане с ел.енергия, отоплено ли е, осветено ли е и по какъв начин, с какви осветителни тела, обезпечено ли е с интернет, на каква цена и други. Възможно е работодателят да изиска разяснения или някои спомагателни характерности предвид на работата. Но в тази категория по наше мнение не следва да попада информация, обвързвана с правното съображение за обитаването, общуване с други лица и други сходни.
istock
Съществуващата алинея 2 става алинея 3 и се променя по този начин:
„ (3) Работодателят е задължен да подхваща ограничения, с цел да подсигурява към датата на пораждане или изменение на трудовото правно отношение, че работните места за осъществяване на работа от разстояние дават отговор на минималните условия за здравословни и безвредни условия на труд, избрани в Закона за здравословни и безвредни условия на труд и в актовете по използването му. “
Новото в тази алинея е задължението на работодателя да предприеме ограничения. Съществувалата редакция е по-неясна – „ Работодателят е задължен да подсигурява.. “. Това ни дава съображение да оценим позитивно изменението.
Създадена е нова алинея 6, която задължава работещия от разстояние „ …незабавно да уведоми работодателя, непосредствения началник или друго упълномощено лице за всяка акцидент на работното място по авансово уговорени ред и метод. “ Тя кореспондира с ал.5, която обвързва работещият от разстояние с отговорност „ …за съблюдаване на политиката на предприятието за организация на работата и за сигурност и здраве при работа, както и на предписаните му правила и правила за здравословни и безвредни условия на труд. “
Съществуващите алинеи алинея 3 и 4 се преномерират надлежно в алинея 4 и 5, а досегашните алинея 5 и 6 стават надлежно алинея 7 и алинея 8.
Предлагат законово да се забрани стресът на работното място
Промени в чл.107л КТ- Работно време. Почивки и отпуски. Отчитане на работното време.
В член 107л по отношение на работното време и отчитането му, почивки и отпуски са направени няколко промени и допълнения:
Отменя се т.3 в алинея 1, съгласно която работното време на работещия от разстояние подхожда по дълготрайност на работното време, несъмнено за служащите и чиновниците, които работят в пространствата на работодателя. В ал.3 е направена редакция, посредством която думите „ и неговите търговски сътрудници са в информационна връзка “ са сменени с „ е в информационна връзка с трети лица “.
Създадена е нова алинея 6, съгласно която „ Действително отработеното време може да се регистрира и посредством автоматизирана система за отчитане на работното време. Работодателят е задължен при поискване да даде на служащия или служителя, който прави работа от разстояние, достъп до данните в системата за отработеното от него работно време. “ Алинеята кореспондира с новата ал.10 в член 107з КТ(вж коментара по-горе).
Промените оценяваме позитивно, въпреки че резултатът от тях надали има решителен темперамент.
Други промени по отношение на работата от разстояние
Във връзка с направените промени в уреждането на работа от разстояние са и 4 промени, допълнения, които заслужават внимание.
1.В член 201КТ – изключване или понижаване на отговорността (имуществена отговорност на работодателя), в чиято ал.2-ра беше уредено, че отговорността на работодателя може да се понижи, „ в случай че потърпевшият е съдействал за трудовата акцидент, като е позволил груба немарливост “ се прави смяна. В алинея 2 е добавена нова точка, съгласно която отговорността на работодателя може да се понижи, когато:
„ 2. при работа от разстояние потърпевшият не е спазил предписаните му правила и правила за здравословни и безвредни условия на труд. “
Според нас добавката е разумна и изцяло удовлетворява безпокойствата на работодатели за злоупотреби, като се показват битови злополуки за трудови.
Засилен интерес има към новият чл.154б КТ, който основава така наречен „ право на изключване “. Според него „ Работникът или служителят не е задължен да дава отговор на инициирана от работодателя връзка по време на междудневната и седмичната отмора, с изключение на когато в самостоятелния и/или в груповия трудов контракт са уговорени условия, при които това е възможно. “
istock
Член 154бКТ е със заглавие „ Право на непрекъсната отмора “, само че е известен, като „ право на изключване “. Потребността от такава наредба възникна в Европа, включително България, по време на пандемията. Тя беше артикул и резултат на безконтролния по това време контакт (по интернет и телефон) от страна на работодатели и други длъжностни лица от състава на предприятията към работещи от разстояние. Фактически обстановката беше неповторима и съпоставима с ексклузивен труд, който не може да бъде следен, регистриран, глобен.
Новият член урежда правото, като универсално, т.е. без значение дали става дума за работа от разстояние или не. Изрично е уредено, че работещите не са длъжни да дават отговор на „ …инициирана от работодателя връзка по време на междудневната и седмичната почивка… “. Под връзка следва да се схваща, връзка осъществена по какъвто и да е метод – посредством телефон, посредством компютър, през някоя от информационните стратегии, например Вайбър, през мейл и други сходни. Липсата на отговор на иницирана от работодателя или от длъжностни лица в предприятието опити за връзка, е право и за нея не се носи никаква отговорност.
Текстът обаче прави едно изключение, което е подозрително по своята същина „ …освен когато в самостоятелния и/или в груповия трудов контракт са уговорени условия, при които това е възможно. “ В хода на работата на експертната група по подготовката на предложенията за именения специалистите на КНСБ предложиха няколко текста, които обаче бяха отхвърлени[4]. Съмнението е обвързвано с това дали е възможно това изключение и ни следваше ли законътт да очертае няколко кардинални хипотези, допускащи ангажименти в самостоятелния трудов контракт, например при рецесии и повреди, форсмажорни условия и други сходни? Стои и въпросът по какъв начин служащият ще научи, че уговорените условия са настъпили. Предстои да забележим в практиката до каква степен това изключение е целесъобразно или ще се трансформира в организиран в закона метод да се заобикаля правото на изключване.
В член 245[5] е основана нова алинея 3:
„ (3) Когато работодателят е директен подизпълнител на контракт за даване на услуги, изпълнителят по контракта дава отговор солидарно за гарантиране изплащането на трудовото заплащане на служащите или чиновниците. Отговорността на изпълнителя се лимитира до правата на служащия или служителя, произлизащи от договорните връзки сред изпълнителя и работодателя. Изпълнителят не носи отговорност, когато е извършил или извършва тъкмо и добросъвестно отговорностите си по контракта с работодателя. “
Колкото и да наподобява в унисон с чл.16 и чл.48, ал.5 от Конституцията[6], тази редакция поражда подозрения, тъй като лимитира действието си единствено в региона на подизпълнители за контракти за услуги. При състояние, че липсва определение какво следва да се схваща под „ контракт за услуги “, не ясно за какво наредбата е единствено за подизпълнители по контракти за услуги! Би следвало да се отнася до всички контракти – за произвеждане, строителство и други. По наше мнение са вероятни и дейности за заобикаляне на тази наредба, т.е. за отговорността на изпълнителя изначално, премерено предумишлено още при подписване на контракта за възлагане.
Ще прибавим и това, че търсенето на отговорност по този текст от страна на служащия по исков, т.е. по правосъден ред в огромна степен е обречена на неуспех поради редица причини, които няма да разискваме тук. А към този път ни насочва новата алинея 5 в чл.357 КТ съгласно която „ (5) Трудови са и разногласията сред служащия или служителя и изпълнителя, на който работодателят е директен реализатор, по отношение на гарантиране на изплащането на трудовото заплащане по член 245, алинея 3. “
Друга би била обстановката и резултатът от текста, в случай че търсенето на отговорност по чл.245,ал.3КТ бе предоставено в някаква степен на контролните органи на ГИТ, по сходство на чл.404, ал.1, т.8 и т.12. КТ
Дано да има кой да следи практиката в идващите десетина години и да забележим дали този текст ще проработи. Но и това няма да е допустимо тъй като никой не следи, без значение че има правосъдна статистика и посредством нея може да се заложи наблюдаване освен по този, само че и по резултата от други текстове на КТ и други закони, които сякаш са съобразени с посочените нагоре конституционни текстове по отношение на труда и правото на труд.
istock
Работа от разстояние по едностранно предписание на работодателя при изключително състояние или епидемиологична конюнктура.
По начало самодейностите за промени в режима на работата от разстояние произтекоха от насъбрания опит и зародилите проблеми в хода на пандемията с Ковид -19. Както споменахме нагоре, работата от разстояние в оня интервал от време се подчинява на други правила, т.е. няма непринуден темперамент, а се вкарва едностранно от работодателя въз основа на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние.
В хода на експертната полемика в работната група представителите на КНСБ направиха редица оферти, които обаче останаха без никакви последици. Беше изразена и нужда да се сътвори уредба на работата от разстояние и за държавните чиновници, посредством съответни промени в закона за държавния чиновник.
Ръст на обявите за работа през април
Уви и в тази посока няма дейности. Не дай Боже да има още веднъж обстановка сходна на Ковид 19. Тогава ще се сетим, че имаме проблеми в правната уредба. Но те остават. При изключителните условия, които настъпиха по време на Ковид рецесията, правилото за доброволна работа от разстояние бе подценен от законодателството. В тези случаи не са уредени въпросите, свързани със заплащането на консумативи при отдалечената работа (интернет връзка, осветяване, отопление), отговорността на работодателя при трудова акцидент и други.
Представяме Ви предложенията на специалистите на КНСБ. Те изхождат от нуждата в Кодекса на труда ясно да се разграничат случаите, в които работата от разстояние може да бъде наложителна и в кои случаи тя е с непринуден темперамент.
1. Работа от разстояние, предоставена от работодателя без единодушието на служащия и служителя при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура – същина и условия ( чл.120 б от КТ).
Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура
Чл. 120б. Работодателят може при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура да разпорежда на служащия или служителя без негово единодушие да прави краткотрайно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се променя единствено работното място, без да се трансформират другите условия по трудовия контракт.
(2) Промяната по алинея 1 се прави със заповед на работодателя, издадена въз основа на авансово направен лист на длъжностите и правила, с които се дефинират изискванията по член 107в, алинея 2 и/или член 107и, алинея 2 и чл.107л КТ.
(3) Работодателят изготвя лист по ал.2 на характерните работи/работни места и длъжности, на които може да се разпорежда надомна работа или работа от разстояние без единодушието на служащите и чиновниците, които ги заемат, при хипотезата и изискванията на чл.7, ал.1 от ЗМДВИОП според от характерния темперамент на работа и опцията за нейното реализиране.
(4) Списъкът по ал.3 се изготвя в съдействие и откакто се вземе мнението на синдикалните организации и/или представителите на служащите и чиновниците по чл.7, ал.2 КТ.
(5) Утвърдените от работодателя описи по алинея 3 се свеждат до знанието на служащите и чиновниците, включително и със съдействието на синдикалните организации и/или представителите на служащите и чиновниците по чл.7, ал.2 КТ.
(6) Работодателят дефинира с вътрешен акт на предприятието по какъв начин се уреждат връзките с служащи и чиновници по член 107в, ал.2 и/или чл.107и, алинея 2 и чл.107л КТ, чиито длъжности са избрани в листата по ал.3, въз основа на който и при настъпване на събитията по ал.1 КТ може да се разпорежда работа от разстояние без тяхно единодушие.
(7) Актът по миналата алинея се изготвя в съдействие и откакто се вземе мнението на синдикалните организации и представителите на служащите и чиновниците по чл.7, ал.2 КТ.
(8) Отношенията по член 107в, алинея 2 и/или член 107и,ал. 2 и чл.107л КТ с служащи и чиновници, чиито длъжности са избрани в листата по ал.3, могат да бъдат напълно или отчасти уредени и посредством групов трудов контракт в предприятието.
istock
(9) Работникът или служителят има право да откаже осъществяването на заповедта по ал.2 при положение, че не може да обезпечи уместно помещение за работно място по смисъла на чл.107и КТ, включително и в случай че има аргументи отвън неговата воля за осъществяване на заповедта, които не разрешават работа от разстояние.(напр. живее чартърен и наемодателя не разрешава работа от разстояние).
(10) Отказът се реализира с документално ревю до работодателя, в което в детайли се излагат аргументите, които не разрешават осъществяване на заповедта по чл.120б, ал.2КТ.
(11) Работодателят има право да извърши инспекция по изнесеното в писмения отвод в това число и да посети домът на служащия и служителя, който следва да му обезпечи достъп в комфортно и за двамата време.
(12) Отказът по ал.9 не може да докара до неподходящи за служащия или служителя последствия.
[1] Ал.8 „ С трудовия контракт по алинея 7 може да се уговаря повече от едно място на работа. Работодателят може да промени мястото на работа за не повече от 30 работни дни годишно по документално искане на служащия или служителя при условия и по ред, избрани с трудовия контракт и/или с вътрешни актове на предприятието. “
[2] Чл.66 (3) За място на работата се счита седалището на предприятието, с което е подписан трудовият контракт, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
[3] §1,4. ”Работно място ” е помещение, завод, стая, нахождение на машина, оборудване или друго сходно териториално несъмнено място в предприятието, където служащият или служителят по напътствие на работодателя поставя труда си в осъществяване на отговорностите по трудовото правно отношение, както и място, несъмнено от дружество ползвател. При осъществяване на надомна работа и работа от разстояние работно място е „ място в помещение в дома на служащия или служителя или в друго помещение по негов избор отвън предприятието, където се прави работата “.
[4] Чл.107л, нова ал.7:
(7) Работникът и служителят има право да изключи и приключи потреблението на телекомуникационното средство, посредством което прави работа от разстояние и посредством което работодателят реализира наблюдаване върху осъществената работа при:
т.1 привършване на контрактуваното в самостоятелния му трудов контракт или допълнителното на ден работното време;
т.2 потребление на почивките по ал.6.
т.3.по време на паузи в работата, наложени от нейното естество и в сходство с разпределението на работното време по чл.139 КТ.
Нови ал.8 и ал.9:
(8) При привършване на работното време по ал.7 служащият и служителят има право да преустанови/преустановява напълно връзката с работодателя си и неговите сътрудници до идващия работен ден.
(9)Изключването на телекомуникационните средства и прекратяването на връзките по алинея 7 и алинея 8 не може да докара до настъпване на каквито и да било неподходящи последствия за служащия или служителя.
[5] Гарантиране на изплащането на трудовото заплащане
Чл. 245. (1) При добросъвестно осъществяване на трудовите отговорности на служащия или служителя се подсигурява изплащането на трудово заплащане в размер 60 на 100 от брутното му трудово заплащане, само че не по-малко от минималната работна заплата за страната.
(2) Разликата до цялостния размер на трудовото заплащане остава изискуема и се изплаща в допълнение дружно със законната рента.
[6] Чл. 16. Трудът се подсигурява и пази от закона.
Чл.48 (5) Работниците и чиновниците имат право на здравословни и безвредни условия на труд, на минимално трудово заплащане и на възнаграждение, съответстващо на осъществената работа, както и на отмора и отпуск, при условия и по ред, избрани със закон.
По формулировка “Работата от разстояние е форма за образуване на работа, изнесена отвън пространства на работодателя, осъществявана по трудово правно отношение посредством потреблението на осведомителни технологии, която преди изнасянето и е била или би могла да бъде осъществявана в пространствата на работодателя. ”
Пандемията с Ковид 19 даде опция и шир за потребление на работата от разстояние, само че в изискванията на задължителност, т.е. по волята на работодателя, произлизаща от Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние. По време на пандемията породиха доста въпроси свързани с правната уредба на работата от разстояние, само че не на естествения, непринуден режим на нейното разбиране, а свързани със наложителния по предписание на работодателите темперамент. Всъщност от тези въпроси породи потребността за разискване и приемане на промени в правната уредба на работата от разстояние. За страдание в тази посока законодателят не предприе никакви ограничения, макар че такива му бяха препоръчани в експертен проект от КНСБ. В края на коментара ще се спрем и на тях.
Промените в конкретика и всъщност
В чл.107з КТ – Същност и условия за работа от разстояние, се уреждат главните параметри на работата от разстояние. В него са направени няколко промени и допълнения.
Първата смяна е в ал.7, която придобива следния тип: „ Мястото и характерът на работата от разстояние, изискванията и редът за реализирането ѝ се дефинират в самостоятелния трудов контракт. “ Старата редакция гласеше: „ Конкретният темперамент на работата от разстояние, изискванията и редът за реализирането ѝ се дефинират в самостоятелния трудов контракт. “
Уточнението по отношение на договарянето на мястото на работа не носи нищо ново. Това е по този начин, тъй като по силата на чл.66, ал.1, т.1 КТ беше недвусмислено ясно, че мястото на работа е предмет на трудовия контракт. Допълнението в алинея 7 на чл.107з КТ излишно преповтаря чл.66, ал.1 т.1 КТ (вж. и ал.3 и алинея 4 на чл.107з и ал.1 на чл.107).
На последващо място в член 107з КТ се основават няколко нови алинеи.
1.Нова алинея 8[1], съдържа две обособени хипотези/разпоредби.
В първото изречение се съдържа хипотеза/разпоредба, съгласно която е допустимо в трудовия контракт да бъдат уговорени, съответно посочени повече от едно „ място на работа “. Между изразите „ място на работа “[2] и „ работно място “[3] има основна разлика, която проличава от показаните под линия дефиниции на двата израза, използвани в КТ. Ще отбележим, че в дефиницията за работно място също беше направено изменение, отразеното в пояснението под линия в кавички.
Новата наредба прави изключение от правилото на чл.66, ал.1, т.1 КТ, съгласно който в трудовия контракт се уговаря „ мястото на работа “, което значи едно място на работа, а не повече от едно, две и повече. В него липсва логичност, поради на това, че при работата от разстояние, водещото, главното е не мястото на работа, а работното място. Работното място е динамичната, променливата характерност на трудовия контракт, а не мястото на работа. Необяснимо е за какво е признато това изключение, включително и поради на неналичието на причини в негова поддръжка в претекстовете към законопроекта!
istock Втората хипотеза/разпоредба (изреч. второ) също е неразбираема и нелогична! Според нея работодателят има право да промени „ мястото на работа “, само че обвързано, т.е. в случай че има:
– документално искане на работника/служителя и
– в случай че с трудовия контракт са уговорени условия и ред за такава смяна или
– условия и ред за такава смяна са избрани „..с вътрешни актове на предприятието. “
Предвид определението за „ място на работа “ (чл.66, ал.1 т.1 КТ) тази наредба дава право на работодателя по описания ред и условия да трансформира седалището на предприятието! Седалището на предприятието е основна характерност, предмет на правна уредба в Търговския закон, в Закона за юридическите лица с нестопанска цел и е значителен съставен елемент в актовете, посредством които пораждат търговци, Юридическо лице с нестопанска цел и посредством които се основават предприятия, които нямат статус на търговци или ЮЛНЦ. Неразбираема е логиката на тази наредба!
Новата ал.10 урежда метода на възлагане и отчитане на работата, предмет на контракта, реализирана от разстояние. Всъщност става дума единствено за един от вероятните способи на възлагане и отчитане на осъществената от служащия работа – „ посредством осведомителна система “. Възможно е работа да се разпорежда и регистрира през избрани интервали от време, устно или пък посредством писмени документи, основани преднамерено за задачата. Такава опция съществува изначално (вж.чл.107з, ал.3 КТ) и може да бъде уредена в трудовия контракт или в допълнение съглашение към него.
Словосъчетанието „ осведомителна система “ следва да разбираме и свързваме със словосъчетанието „ осведомителни технологии “ (вж. чл.107з,ал.1КТ). По начало работата от разстояние допуска реализиране посредством потреблението на осведомителни технологии, т.е. компютър, обезпечени от работодателя стратегии, интернет и други сходни (вж.чл.107и,ал.3КТ). В този проект, при потребление на осведомителна система за възлагане и отчитане на работата, „..работодателят обезпечава на служащия или служителя писмена информация за типа и размера на обвързваните с работата данни, които се събират, обработват и съхраняват в нея. “
3.Новата ал.11. При същите условия, т.е. при потребление на осведомителна система за алгоритмично ръководство на работата от разстояние, „..работодателят обезпечава на служащия или служителя писмена информация по отношение на метода на взимане на решенията. “
4.Новата ал.12, дава опция на служащия, посредством документално искане до работодателят или несъмнено от него длъжностно лице, да изиска инспекция на решението на системата за алгоритмично ръководство, за което да бъде известен.
И трите алинеи не трансформират значително правната уредба на работа от разстояние. Тези нови хипотези могат да бъдат обект на взаимна договореност, когато има осведомителна система за отчитане или ръководство. В тази връзка в §1 КТ, който съдържа избрания на обособени думи, са въведени две нови избрания в т.т. 24 и т.25:
„ 24. „ Информационна система за алгоритмично ръководство “ е система за взимане на автоматизирани решения при възлагането, отчитането и контрола на работата на служащите и чиновниците.
„ Автоматизирана система за отчитане на работното време “ е система за автоматизирано записване и предпазване на информация за отчитане на отработеното време на служащите и чиновниците. “
istock Промени в чл.107и КТ – Работно място. Техническо съоръжение и поддържане на работното място.
Промяната в ал.1 на чл.107и КТ също не носи нещо ново. Досега настоящият текст на ал.1 даваше право на работещия от разстояние да, „.. обезпечава в дома си или определеното от него друго помещение отвън предприятието несъмнено пространство за работно място. “
Сега текстът придобива следния тип:
Чл. 107и. (1) Работникът или служителят, който прави работа от разстояние, обезпечава „ работно място отвън предприятието за осъществяване на работа от разстояние към датата на пораждане или изменение на трудовото правно отношение “. Вижда се, че задължението на работника/служителя за обезпечаване на работно място отвън рамките на предприятието не се е трансформирало при изменението в редакцията на алинеята.
Кое е новото по отношение на съществувалата редакция на ал.1?
„ Новото “ е, че отпада условието това работно място да е „..в дома.. “ на служащия, както и е отстранено правото на работника/служителя да избира друго работно място отвън дома си.
Кои са най-хубавите градове да работим отдалечено
Както посочихме нагоре (под черта), в определението на работно място, т.4 от спомагателната разпореда на §1, е направено изменение, съгласно което при работа от разстояние работното място е „ място в помещение в дома на служащия или служителя или в друго помещение по негов избор отвън предприятието, където се прави работата “.
Тоест в текста на чл.107и, ал.1КТ е направена смяна, отстранени са избрани думи, условия, които, забележете, са възпроизведени още веднъж, само че в определението за работно място в, §1, т.4 КТ!! Това значи, че приложението на чл.107и, ал.1КТ наложително следва да се преценява с определението в §1, т.4 КТ. От което следва, че:
При работа от разстояние работното място се „ обезпечава “ (разбирай – дефинира, избира) от работника;
Това място по своя тип съставлява помещение (разбирай стая, хол, и всяко друго, което има стени, покрив и т.н.), което е уместно за осъществяване на работата от разстояние.
istock 3. Помещението може да е в:
– дома на служащия (на който той има адресна регистрация, без значение дали е негова благосъстоятелност или е нает, или позволен да употребява безвъзмездно);
– друго определено помещение, отвън дома на служащия, да вземем за пример селска къща, неподвижен парцел (на море или планина), или каквото и да е друго помещение отвън предприятието, в което ще се прави работата от разстояние.
Същите благоприятни условия бяха налице в редакцията на чл.107и, ал.1КТ и преди изменението ѝ! Но и при двете редакции на тази алинея законът изключва опцията работата да се прави от автомобил или друго транспортно средство, без значение дали са в стационирано или движещо се положение! Идеи за работа от разстояние в изискванията на „ подвижност “ бяха предлагани от представители на работодателските организации, само че по този начин и не съумяха да обосноват в какво ще се показва тя, що е то „ подвижност “ в изискванията на работа от разстояние. В някакъв смисъл опцията за промяната на едно с друго помещение може да се схване за подвижност.
Втората смяна в чл.107 и КТ е новата т. 6 в ал.3, съгласно която работодателят обезпечава за своя сметка „ Информация за минималните условия за сигурност и запазване на здравето към работното помещение, където се прави работа от разстояние; “.
Безспорно е, че тази добавка е нужна и добавя картината на комплексните отговорности на работодателя с оглед застраховане на работата от разстояние.
Промени в чл.107к КТ – Организация на работата от разстояние и здравословни и безвредни условия на труд.
Алинея 2-ра в чл.107к КТ изисква от работника/служителя „.. да даде на работодателя писмена информация за характерностите на обезпеченото от него работно място за осъществяване на работа от разстояние. “
1.Информацията следва да бъда писмена и да бъде предоставена на работодателя все още на пораждане на връзките им, свързани с работата от разстояние, т.е. или все още на подписване на трудовия контракт, или все още на подписването на в допълнение съглашение, посредством което страните по трудовия контракт минават от работа в пространства на работодателя към работа от разстояние.
2.Що е то „ характеристиките….. на работното място… “? Очевидно става дума за характерностите на помещението, в което ще се извършва работата от разстояние. Такива са обитаемо място, адрес, постройка, етаж, … изложение на помещението – какво съставлява, зареждане с ел.енергия, отоплено ли е, осветено ли е и по какъв начин, с какви осветителни тела, обезпечено ли е с интернет, на каква цена и други. Възможно е работодателят да изиска разяснения или някои спомагателни характерности предвид на работата. Но в тази категория по наше мнение не следва да попада информация, обвързвана с правното съображение за обитаването, общуване с други лица и други сходни.
istock Съществуващата алинея 2 става алинея 3 и се променя по този начин:
„ (3) Работодателят е задължен да подхваща ограничения, с цел да подсигурява към датата на пораждане или изменение на трудовото правно отношение, че работните места за осъществяване на работа от разстояние дават отговор на минималните условия за здравословни и безвредни условия на труд, избрани в Закона за здравословни и безвредни условия на труд и в актовете по използването му. “
Новото в тази алинея е задължението на работодателя да предприеме ограничения. Съществувалата редакция е по-неясна – „ Работодателят е задължен да подсигурява.. “. Това ни дава съображение да оценим позитивно изменението.
Създадена е нова алинея 6, която задължава работещия от разстояние „ …незабавно да уведоми работодателя, непосредствения началник или друго упълномощено лице за всяка акцидент на работното място по авансово уговорени ред и метод. “ Тя кореспондира с ал.5, която обвързва работещият от разстояние с отговорност „ …за съблюдаване на политиката на предприятието за организация на работата и за сигурност и здраве при работа, както и на предписаните му правила и правила за здравословни и безвредни условия на труд. “
Съществуващите алинеи алинея 3 и 4 се преномерират надлежно в алинея 4 и 5, а досегашните алинея 5 и 6 стават надлежно алинея 7 и алинея 8.
Предлагат законово да се забрани стресът на работното място
Промени в чл.107л КТ- Работно време. Почивки и отпуски. Отчитане на работното време.
В член 107л по отношение на работното време и отчитането му, почивки и отпуски са направени няколко промени и допълнения:
Отменя се т.3 в алинея 1, съгласно която работното време на работещия от разстояние подхожда по дълготрайност на работното време, несъмнено за служащите и чиновниците, които работят в пространствата на работодателя. В ал.3 е направена редакция, посредством която думите „ и неговите търговски сътрудници са в информационна връзка “ са сменени с „ е в информационна връзка с трети лица “.
Създадена е нова алинея 6, съгласно която „ Действително отработеното време може да се регистрира и посредством автоматизирана система за отчитане на работното време. Работодателят е задължен при поискване да даде на служащия или служителя, който прави работа от разстояние, достъп до данните в системата за отработеното от него работно време. “ Алинеята кореспондира с новата ал.10 в член 107з КТ(вж коментара по-горе).
Промените оценяваме позитивно, въпреки че резултатът от тях надали има решителен темперамент.
Други промени по отношение на работата от разстояние
Във връзка с направените промени в уреждането на работа от разстояние са и 4 промени, допълнения, които заслужават внимание.
1.В член 201КТ – изключване или понижаване на отговорността (имуществена отговорност на работодателя), в чиято ал.2-ра беше уредено, че отговорността на работодателя може да се понижи, „ в случай че потърпевшият е съдействал за трудовата акцидент, като е позволил груба немарливост “ се прави смяна. В алинея 2 е добавена нова точка, съгласно която отговорността на работодателя може да се понижи, когато:
„ 2. при работа от разстояние потърпевшият не е спазил предписаните му правила и правила за здравословни и безвредни условия на труд. “
Според нас добавката е разумна и изцяло удовлетворява безпокойствата на работодатели за злоупотреби, като се показват битови злополуки за трудови.
Засилен интерес има към новият чл.154б КТ, който основава така наречен „ право на изключване “. Според него „ Работникът или служителят не е задължен да дава отговор на инициирана от работодателя връзка по време на междудневната и седмичната отмора, с изключение на когато в самостоятелния и/или в груповия трудов контракт са уговорени условия, при които това е възможно. “
istock Член 154бКТ е със заглавие „ Право на непрекъсната отмора “, само че е известен, като „ право на изключване “. Потребността от такава наредба възникна в Европа, включително България, по време на пандемията. Тя беше артикул и резултат на безконтролния по това време контакт (по интернет и телефон) от страна на работодатели и други длъжностни лица от състава на предприятията към работещи от разстояние. Фактически обстановката беше неповторима и съпоставима с ексклузивен труд, който не може да бъде следен, регистриран, глобен.
Новият член урежда правото, като универсално, т.е. без значение дали става дума за работа от разстояние или не. Изрично е уредено, че работещите не са длъжни да дават отговор на „ …инициирана от работодателя връзка по време на междудневната и седмичната почивка… “. Под връзка следва да се схваща, връзка осъществена по какъвто и да е метод – посредством телефон, посредством компютър, през някоя от информационните стратегии, например Вайбър, през мейл и други сходни. Липсата на отговор на иницирана от работодателя или от длъжностни лица в предприятието опити за връзка, е право и за нея не се носи никаква отговорност.
Текстът обаче прави едно изключение, което е подозрително по своята същина „ …освен когато в самостоятелния и/или в груповия трудов контракт са уговорени условия, при които това е възможно. “ В хода на работата на експертната група по подготовката на предложенията за именения специалистите на КНСБ предложиха няколко текста, които обаче бяха отхвърлени[4]. Съмнението е обвързвано с това дали е възможно това изключение и ни следваше ли законътт да очертае няколко кардинални хипотези, допускащи ангажименти в самостоятелния трудов контракт, например при рецесии и повреди, форсмажорни условия и други сходни? Стои и въпросът по какъв начин служащият ще научи, че уговорените условия са настъпили. Предстои да забележим в практиката до каква степен това изключение е целесъобразно или ще се трансформира в организиран в закона метод да се заобикаля правото на изключване.
В член 245[5] е основана нова алинея 3:
„ (3) Когато работодателят е директен подизпълнител на контракт за даване на услуги, изпълнителят по контракта дава отговор солидарно за гарантиране изплащането на трудовото заплащане на служащите или чиновниците. Отговорността на изпълнителя се лимитира до правата на служащия или служителя, произлизащи от договорните връзки сред изпълнителя и работодателя. Изпълнителят не носи отговорност, когато е извършил или извършва тъкмо и добросъвестно отговорностите си по контракта с работодателя. “
Колкото и да наподобява в унисон с чл.16 и чл.48, ал.5 от Конституцията[6], тази редакция поражда подозрения, тъй като лимитира действието си единствено в региона на подизпълнители за контракти за услуги. При състояние, че липсва определение какво следва да се схваща под „ контракт за услуги “, не ясно за какво наредбата е единствено за подизпълнители по контракти за услуги! Би следвало да се отнася до всички контракти – за произвеждане, строителство и други. По наше мнение са вероятни и дейности за заобикаляне на тази наредба, т.е. за отговорността на изпълнителя изначално, премерено предумишлено още при подписване на контракта за възлагане.
Ще прибавим и това, че търсенето на отговорност по този текст от страна на служащия по исков, т.е. по правосъден ред в огромна степен е обречена на неуспех поради редица причини, които няма да разискваме тук. А към този път ни насочва новата алинея 5 в чл.357 КТ съгласно която „ (5) Трудови са и разногласията сред служащия или служителя и изпълнителя, на който работодателят е директен реализатор, по отношение на гарантиране на изплащането на трудовото заплащане по член 245, алинея 3. “
Друга би била обстановката и резултатът от текста, в случай че търсенето на отговорност по чл.245,ал.3КТ бе предоставено в някаква степен на контролните органи на ГИТ, по сходство на чл.404, ал.1, т.8 и т.12. КТ
Дано да има кой да следи практиката в идващите десетина години и да забележим дали този текст ще проработи. Но и това няма да е допустимо тъй като никой не следи, без значение че има правосъдна статистика и посредством нея може да се заложи наблюдаване освен по този, само че и по резултата от други текстове на КТ и други закони, които сякаш са съобразени с посочените нагоре конституционни текстове по отношение на труда и правото на труд.
istock Работа от разстояние по едностранно предписание на работодателя при изключително състояние или епидемиологична конюнктура.
По начало самодейностите за промени в режима на работата от разстояние произтекоха от насъбрания опит и зародилите проблеми в хода на пандемията с Ковид -19. Както споменахме нагоре, работата от разстояние в оня интервал от време се подчинява на други правила, т.е. няма непринуден темперамент, а се вкарва едностранно от работодателя въз основа на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние.
В хода на експертната полемика в работната група представителите на КНСБ направиха редица оферти, които обаче останаха без никакви последици. Беше изразена и нужда да се сътвори уредба на работата от разстояние и за държавните чиновници, посредством съответни промени в закона за държавния чиновник.
Ръст на обявите за работа през април
Уви и в тази посока няма дейности. Не дай Боже да има още веднъж обстановка сходна на Ковид 19. Тогава ще се сетим, че имаме проблеми в правната уредба. Но те остават. При изключителните условия, които настъпиха по време на Ковид рецесията, правилото за доброволна работа от разстояние бе подценен от законодателството. В тези случаи не са уредени въпросите, свързани със заплащането на консумативи при отдалечената работа (интернет връзка, осветяване, отопление), отговорността на работодателя при трудова акцидент и други.
Представяме Ви предложенията на специалистите на КНСБ. Те изхождат от нуждата в Кодекса на труда ясно да се разграничат случаите, в които работата от разстояние може да бъде наложителна и в кои случаи тя е с непринуден темперамент.
1. Работа от разстояние, предоставена от работодателя без единодушието на служащия и служителя при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура – същина и условия ( чл.120 б от КТ).
Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура
Чл. 120б. Работодателят може при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура да разпорежда на служащия или служителя без негово единодушие да прави краткотрайно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се променя единствено работното място, без да се трансформират другите условия по трудовия контракт.
(2) Промяната по алинея 1 се прави със заповед на работодателя, издадена въз основа на авансово направен лист на длъжностите и правила, с които се дефинират изискванията по член 107в, алинея 2 и/или член 107и, алинея 2 и чл.107л КТ.
(3) Работодателят изготвя лист по ал.2 на характерните работи/работни места и длъжности, на които може да се разпорежда надомна работа или работа от разстояние без единодушието на служащите и чиновниците, които ги заемат, при хипотезата и изискванията на чл.7, ал.1 от ЗМДВИОП според от характерния темперамент на работа и опцията за нейното реализиране.
(4) Списъкът по ал.3 се изготвя в съдействие и откакто се вземе мнението на синдикалните организации и/или представителите на служащите и чиновниците по чл.7, ал.2 КТ.
(5) Утвърдените от работодателя описи по алинея 3 се свеждат до знанието на служащите и чиновниците, включително и със съдействието на синдикалните организации и/или представителите на служащите и чиновниците по чл.7, ал.2 КТ.
(6) Работодателят дефинира с вътрешен акт на предприятието по какъв начин се уреждат връзките с служащи и чиновници по член 107в, ал.2 и/или чл.107и, алинея 2 и чл.107л КТ, чиито длъжности са избрани в листата по ал.3, въз основа на който и при настъпване на събитията по ал.1 КТ може да се разпорежда работа от разстояние без тяхно единодушие.
(7) Актът по миналата алинея се изготвя в съдействие и откакто се вземе мнението на синдикалните организации и представителите на служащите и чиновниците по чл.7, ал.2 КТ.
(8) Отношенията по член 107в, алинея 2 и/или член 107и,ал. 2 и чл.107л КТ с служащи и чиновници, чиито длъжности са избрани в листата по ал.3, могат да бъдат напълно или отчасти уредени и посредством групов трудов контракт в предприятието.
istock (9) Работникът или служителят има право да откаже осъществяването на заповедта по ал.2 при положение, че не може да обезпечи уместно помещение за работно място по смисъла на чл.107и КТ, включително и в случай че има аргументи отвън неговата воля за осъществяване на заповедта, които не разрешават работа от разстояние.(напр. живее чартърен и наемодателя не разрешава работа от разстояние).
(10) Отказът се реализира с документално ревю до работодателя, в което в детайли се излагат аргументите, които не разрешават осъществяване на заповедта по чл.120б, ал.2КТ.
(11) Работодателят има право да извърши инспекция по изнесеното в писмения отвод в това число и да посети домът на служащия и служителя, който следва да му обезпечи достъп в комфортно и за двамата време.
(12) Отказът по ал.9 не може да докара до неподходящи за служащия или служителя последствия.
[1] Ал.8 „ С трудовия контракт по алинея 7 може да се уговаря повече от едно място на работа. Работодателят може да промени мястото на работа за не повече от 30 работни дни годишно по документално искане на служащия или служителя при условия и по ред, избрани с трудовия контракт и/или с вътрешни актове на предприятието. “
[2] Чл.66 (3) За място на работата се счита седалището на предприятието, с което е подписан трудовият контракт, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
[3] §1,4. ”Работно място ” е помещение, завод, стая, нахождение на машина, оборудване или друго сходно териториално несъмнено място в предприятието, където служащият или служителят по напътствие на работодателя поставя труда си в осъществяване на отговорностите по трудовото правно отношение, както и място, несъмнено от дружество ползвател. При осъществяване на надомна работа и работа от разстояние работно място е „ място в помещение в дома на служащия или служителя или в друго помещение по негов избор отвън предприятието, където се прави работата “.
[4] Чл.107л, нова ал.7:
(7) Работникът и служителят има право да изключи и приключи потреблението на телекомуникационното средство, посредством което прави работа от разстояние и посредством което работодателят реализира наблюдаване върху осъществената работа при:
т.1 привършване на контрактуваното в самостоятелния му трудов контракт или допълнителното на ден работното време;
т.2 потребление на почивките по ал.6.
т.3.по време на паузи в работата, наложени от нейното естество и в сходство с разпределението на работното време по чл.139 КТ.
Нови ал.8 и ал.9:
(8) При привършване на работното време по ал.7 служащият и служителят има право да преустанови/преустановява напълно връзката с работодателя си и неговите сътрудници до идващия работен ден.
(9)Изключването на телекомуникационните средства и прекратяването на връзките по алинея 7 и алинея 8 не може да докара до настъпване на каквито и да било неподходящи последствия за служащия или служителя.
[5] Гарантиране на изплащането на трудовото заплащане
Чл. 245. (1) При добросъвестно осъществяване на трудовите отговорности на служащия или служителя се подсигурява изплащането на трудово заплащане в размер 60 на 100 от брутното му трудово заплащане, само че не по-малко от минималната работна заплата за страната.
(2) Разликата до цялостния размер на трудовото заплащане остава изискуема и се изплаща в допълнение дружно със законната рента.
[6] Чл. 16. Трудът се подсигурява и пази от закона.
Чл.48 (5) Работниците и чиновниците имат право на здравословни и безвредни условия на труд, на минимално трудово заплащане и на възнаграждение, съответстващо на осъществената работа, както и на отмора и отпуск, при условия и по ред, избрани със закон.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ