-р Недялка Щонова е създател на първото здравно предаване в

-р Недялка Щонова е основател на първото здравно предаване в България и поставя основите на научно основаната здравна публицистика в България. Предаването е притежател на доста награди и оценки. 

Тя е родена в Пловдив. Родена е на 9 юли в Пловдив. До V клас живее с родителите си в Мапуто, Мозамбик. Завършва Медицински университет - Пловдив, компетентност медицина, работи в клиниката по неврология към УМБАЛ “Св. Георги " - Пловдив. 

Представяме ви нейна обява във фейсбук по отношение на геройството на доктор Стефан Черкезов, случило се преди 58 години:

" В това разломно и вулгарно време през днешния ден, когато живеем измежду пошли хора, с прахуляк в душите и прахуляк по нозете, с хищния цинизъм на постоянно незадоволени потребители, желая да опиша за един урок по човещина.

Струва ми се непристойно и смущаващо децата ни да знаят коя е Ким Кардашиян, а да не знаят кой е доктор Стефан Черкезов. Струва ми се нездравословно и обезпокоително, отвред да ни залива опростачване, претенциозна безочливост и самодоволна незначителност.

Но желая да имам вяра, че нашите “бели дела ", добродетели и индивидите... са живи и през днешния ден... и може би духовността не желае да умира?

Всяка година на този ден, до момента в който съм жива, ще описвам тази история.

Искам щерка ми да знае за подвига на доктор Стефан Черкезов.

Искам децата на брат ми да знаят за подвига на доктор Стефан Черкезов.

Той избавя 47 души от пламъците на пламнал рейс.

На идващият ден умира от тежките изгаряния в болничното заведение в Горна Оряховица.

15 август

Винаги на тази дата за мен Земята се отклонява от оста си и аз не съумявам да се наглася дружно с нея.

Винаги, когато описвам тази история ми се вие свят, вълнувам се и се насълзявам.

От поклонение и удивление пред човешката неустрашимост.

Хващаме се за ръце и дружно с моя брачен партньор Валентин, родом от Велико Търново, водим децата там, в Търново, в многопрофилната регионална болница.

Тя носи името на доктор Стефан Черкезов.

Стоим с часове пред паметника и си приказваме.

За цената на живота и саможертвата на хора, обрекли себе си в името на другите.

В тази болница баща Митко, доктор Димитър Маринов, бащата на Вальо, моят свекър, 30 години е бил началник на отделението по педиатрия.

Поклон!

На този свят в действителност има хора с невероятна смелост и схващане за дълг.

В късния следобяд на 15 август 1963 година 26-годишният тогава доктор Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Той е доктор в търновското село Стрелец. Започва лекарската си процедура единствено 8 месеца по-рано – през януари 1963 година

Д-р Черкезов се качва в рейс, цялостен с хора. Командировката е окръжно заседание. Могъл е да пътува със служебна кола, само че отстъпва мястото си на една колежка. Тази колежка е доктор Лиляна Маринова, мама Лили, която е майката на Вальо, моята свекърва и бабата на щерка ни - Лили.

А самият доктор Черкезов се качва в рейса.

На излизане от Горна Оряховица рейсът се блъска в камион. Избухва в пламъци.

Д-р Черкезов пътува прав на стъпалата. Изхвърлен е от взривната вълна на открито, в канавката. Няма му нищо, само че незабавно без съмнение се връща, влиза в огнения пъкъл и стартира да вади горящите хора.

Пламва косата му.

Гаси я с ръце.

И продължава да избавя хората.

Облечен е в бяла найлонова риза.

Тя се стапя по тялото му.

Причинява дълбоки обширни изгаряния.

Изважда на открито десетки пасажери – 30 или 40.

Пристигат колите за спешна помощ от Велико Търново и Горна Оряховица.

И той – най-пострадалият! – стартира да придвижва другите потърпевши с носилки до тях. Отказва да се качи в колата за спешна помощ, макар че кожата му виси на парцали.

Остава самичък.

Тръгва под жаркото слънце пеш към близкия град - Горна Оряховица.

По пътя го пресреща последната кола за спешна помощ и го транспортира в болничното заведение.

Пристига в хирургичното поделение.

Отпраща обаче втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето мъжество и подвиг думи:

- Колеги, оставете ме, аз така и така ще умра. Обречен съм.

Грижете се за другите пациенти!

Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва в пъклен страдания и цялостно схващане. Край леглото ридае младата му брачна половинка Лидия.

Последните думи на доктор Черкезов към нея също са изумителни със своя себепожертвувателен романтизъм:

- Кажи на баща, че не изхарчи на вятъра парите си, с цел да ме изучи.

И дано бъде горделив с мен - държах се като същински доктор!

По време на злополуката брачната половинка Лидия Черкезова е 23-годишна. Занимава се със счетоводство.

Двамата със Стефан имат момиченце на 7месеца.

След случая здравният министър Ангел Тодоров предлага на Лидия да следва медицина без приемен изпит. Тя приема. Завършва и става доцент по обществена медицина. Дъщеричката им Антония е отгледана от баба си и дядо си.

После и тя става доктор. Има компетентност " Уши, нос, гърло “.

Живее и работи в Германия.

Доц. Черкезова е споделяла, че нито един от избавените от татко й хора не ги е потърсил след това.

И никой от техните наследници не уважава паметта на брачна половинка й дружно с нея.

През 2005 година датата 15 август, съвпадаща с огромния християнски празник Успение на Пресвета Богородица, е оповестена за Национален ден на спасението.

Когато си тръгвахме от болничното заведение, Наско, на брат ми детето,

което живее в Щатите, сподели:

- Ще опиша на моите другари в Лос Анджелис за доктор Стефан Черкезов.

Честит празник, благи хора.

Бъдете положителни и окрилени от необятната обич на Вашите майки!

Нека Света Богородица ни пази и закриля.

Хора... И без да сме обречени можем да се грижим за другите.

С обич. "