Пьотър Мамонов е роден в Москва през 1951 година. В

Пьотър Мамонов е роден в Москва през 1951 година. В началото на 80-те основава групата „ Звуки Му ”, изиграла значима роля за развиването на доста посоки в съветския рок, изключително на пънка. Няколко години по-късно стартира са се снима в киното („ Игла ”, „ Такси-блус ” и др.), през последните 10 години става прочут след осъществяването на основните функции във филмите на Павел Лунгин „ Остров ” и „ Цар ”. Играе и в театъра (моноспектаклите „ Има ли живот на Марс ”, „ Шоколадовият Пушкин ”). Автор на четири тома прозаичност.
Запис от креативна среща в Москва – артистът дава отговор на въпроси от публиката. (Със съкращения)

Какво бихте споделили на човек, който е изгубил вътрешен смисъл, няма живот, като че ли е мъртъв приживе?

Мога да опиша какво се случи с мене. На 45 години аз имах обичана работа, популярност, жена, прелестни деца, пари. Вече нямах защо да пребивавам. Не разбирах за какво да ставам заран. Бях пробвал всички удоволствия – под дърво и камък и какво ли не. Но на никое място не открих благополучие. Загубих, както вие казахте, смисъла на живота. Но знаете ли какво се случи? Започнах да диря.

Купих си молитвеник на пазара в нашия дребен град. Още вардя този мой първи молитвеник. Смешно ми е, като го разтварям, тъй като в него съм поставил отметки на тези молебствия, с които, виждате ли, съм бил склонен – към пет броя всичко на всичко.

Всеки има собствен път към Бога. Единственият смисъл и задачата на нашия живот е подготовката ни за вечността. Защото ние ще умрем. И тук идва въпросът: какво ще вършим в четвъртък, в случай че умрем в сряда? Реално е по този начин. Какво ще вършим там?

Във кино лентата „ Остров ” трябваше да легна в дребен ковчег. Знаете ли, три пъти изскачах оттова. Това си е сериозна работа. Четири стенички и от горната страна похлупак, и нищо повече. Даже Евангелие няма. Нищо. Рано или късно ние ще се отправим към вечността. Умни хора сме, имаме глави на раменете си. Е, какво ще вършим там? Освен общението с Бога там няма нищо друго за правене. Затова аз започнах да диря, четях този молитвеник, търсех смисъла в Бога.

С мозъка си разбирах нещата, бях към този момент зрял, с литературно обучение. Но за мен беше значимо да видя посоката в цялата тази работа, толкоз доста го желаех, че нищо друго нямаше значение! И тогава Господ ми се откри до някаква степен, която можех да понеса, и аз видях този път. По думите на моят обичан Исаак Сирин, път, отъпкан от измъчените нозе на светиите. Този път е стеснен, сложен, изпълнен със премеждия, само че е единствен. И аз разбрах това. Първо – с мозъка си, след това – със сърцето си, а по-късно и възприятията, и мислите ми започнаха да се ориентират натам.

Не го открих аз, а Бог ми го даде, като видя, че го желая на 100 %, и няма различен вид, че не желая повече да пребивавам по различен метод, а и не умея. Господ е ревностен. Той желае индивида напълно: цялото му сърце, цялото му създание, цялото му тяло, всичките му мисли, всичките му усеща. Всичко положително, всичко същинско, всичко неподправено, всичко истинно, всичко прелестно и възвишено – е единствено там, стига обаче някой да повярва.

Вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие, по тази причина аз се заех да прочета Евангелието. Чета притчата за блудния наследник, по какъв начин всичко похарчил, всичко пропил, пропилял, върнал се и паднал в нозете на татко си. Господ не му дал даже да се доизкаже, а изтичал да го посрещне. И пръстен на ръката му дал, и най-хубавите одежди, и гуляй устроил. Ето, мисля си, и аз по този начин: всичко изхарчих, всичко пропих, всичко пропилях. Ще отида при Отца, тъй като единствено при Него още има самун. В този свят няма нищо друго.

Повярвайте ми, може да правиш какво ли не – да караш мерцедес, да имаш големи къщи – а след това какво? Не познавам нито един богат човек, който да е благополучен. Познавам такива, които споделят: „ Две години седях, гледах в ъгъла и най-после разбрах, че с изключение на да изкарвам пари, нищо друго не мога. Трябваше да продължа да го върша, само че започнах да разпределям извоюваното – безшумно, анонимно ”. И, споделя, животът ми се промени изцяло – имам другари, жена, всичко стартира да се подрежда.

Винаги описвам един виц: тече конкурс за бардове, излиза юноша, осъществяването му е изумително. Всички викат: „ Браво! ” Излиза остарял бард: бе-бе-бе… Казват му: „ Какво е това „ бе-бе ”? Виж по какъв начин пее младежът ”. „ Той, – отвърнал остарелият, – в този момент търси, а аз към този момент открих ”.

Така съм и аз. Някой търси, а аз към този момент открих. Затова и всички мои отговори, всички мои смисли са в светлината на Бога. И откогато съм с Него, страховете ми понижиха. Изпитания ще има, несъмнено – ще забележим с времето, само че като цяло, от нищо не се багра, с изключение на от прегрешението и опцията с тези дейности да оскърбя Отца. Нали Бог е наш Отец. А какво желае един естествен татко? Иска децата му да го обичат, и посред им също да има обич. Затова и заповедите са единствено две. Ако ние приемем това – Господ ще види и всичко ще ни даде. Той е Бог. Затова считам, че само там има смисъл.

Както споделяше отец Александър Мен, търсенето на Бога от индивида постоянно е прелестно прекарване.

Смисълът на живота е подготовка за вечността – това е най-краткият отговор. Ние имаме най-различни умения – работим с компютри, използваме интернет, летим в космоса, караме коли… Но не умеем да прощаваме, да не се ядосваме… Онова, което ще вземем със себе си във вечността, не може да се пипне с ръка, а ние таман него не умеем.

Изглежда като че ли всичко е наред, а единствено някой да ни допре, както споделят светиите, отвред се носи смрад. Да вземем обидите: „ Този какво си разрешава! Синът ми ме нагрубява. Жена ми изхарчи парите ”, – и още, и още… Но мозъкът е пазач на сърцето, по тази причина с мозъка си аз непрекъснато си дублирам: не си прав, не си прав, не си прав.

Много е значимо да правиш нещо, тъй като Бог го желае, от обич да изпълняваш Неговата заповед. Това придвижване е доста значимо за Бога. За Него не са значими нашите действия, нашите каузи, за Него е значимо нашето сърце, накъде ни тегли то – един към различен или в разнообразни направления. Едно от имената на дявола е Разделящият. И когато има разделяне под такива предлози като: „ аз съм прав ”, „ тя по какъв начин можа? ” – всичко това е от дявола.

Сам Господ ми идва на помощ, тъй като се старая да извърша Неговите заповеди. Какво по-голямо наслаждение? И по-блажено е да даваш, в сравнение с да вземаш. Много добре знаем, че всичко, което купим, за което мечтаем, събираме, трупаме – в един миг отминава. Но с даването не е така… Оказва се, че може духовното да придобием посредством материалното.

Кой нравствен опит беше най-труден за Вас?

Отказването от прегрешението. Може би 10 години, а може и 12-15 да са били, през които се борих със зависимостите. Стараех се, толкоз го желаех и молех Бога. И когато най-после стопирах да си оставям малки врати и взех решение, че ще спра единствено за три години, а после… Оказа се, че Господ има други проекти.

Представете си на равната повърхнина на кухненската маса едно яйце. Няма потребност от никакви въпроси. Ето го яйцето. Всичко е ясно. Така е и с Бога. Бог е най-простото нещо, което съществува. Какво значи просто? Значи, че не се дели, нещо цяло и извънредно. Когато видях това, се стъписах?

Веднъж споделям на един прочут: „ Альоша, ти какво си почнал да вървиш на черква ”. А той чак ми се развика: „ Че къде другаде да вървим, а?! ” Ето този опит ми се коства най-съществен в този момент.

Как се съвместяват духовният живот и театралният? Каква цел си поставяте, когато излизате на концерти? Един духовник ми сподели, че за християнина е комплицирано да бъде артист. 

Относно задачата доста добре го е споделил Пушкин: „ с лирата си светли усеща будех аз ”. Ако задачата е такава, всичко е допустимо, дори през поста да се веселим и да слушаме страшна рок музика, каквато доста от църковните хора не обичат. С ножа може да отрежем самун, а може и да убием човек. Работата не е в жанра, а в мотивацията. Днес за какво съм с вас – за пари ли? Да, парите са нещо належащо. Но не са те основното. Дойдох на тази среща, с цел да ви дам частичка от любовта си към вас, в случай че съумея с Божията помощ, а вие – на мене от своята. И през тези час и половина-два ще бъдем дружно.

Има и още един значим миг, това е нравствен закон: духът основава своите форми. Какъвто си като човек, подобен ще си и като артист. Не може да си неприятен човек и добър публицист, не става. Както е споделил Александър Блок, литературата е метод на живот. Ще се наложи да дадеш целия си живот за това. Целия! Всеки един миг – и до момента в който си в банята, и в гората, и с жена си.

Сега е доста мъчно да се ориентира човек в осведомителното море. Моят съвет е по-малко да гледаме и слушаме каквото и да било. И да го вършим изборно, да проучваме, главите ни да работят. На пазара, преди да купим месо, го подушваме – в случай че е развалено, няма да го ядем, нали? А това е храна за душата. Възмущаваме се от гадостите, които се оферират, и отново ги гледаме… Вместо да изключим канала. Даже обичаната ни британска музика, към този момент много издиша – цялостна тъга.

Ако те боли за твоя град, за твоята страна и за хората, значи може да станеш и добър артист. А в случай че просто по този начин, умееш едно-друго, тогава не е доста сигурно… Наложи ли се да се пролива кръв, никой не желае. Трябва да се работи, от самото начало. Както споделя отец Димитрий Смирнов, и главата, и ръцете, и краката, и сърцето, и възприятията от самото начало би трябвало да са заети. Кога ще почиваме ли? Сънят е за това. После ставаш и те завърта денят. А почивката – като легнем да спим, това е.

С какво асоциирате гибелта? Какво е Вашето отношение към нея?

Отношението ми е малко и ясно: гибел няма. Символът на нашата религия приключва по този начин: „ Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин! ” Амин значи „ в действителност ”. Вярващият човек, както написа деятел Павел, желае да се освободи от този живот, с цел да се срещне с Христос. Тоест да съблече тази обвивка– и ще има безконечен живот. И в случай че ние тук се научим на общение с Бога, то ще продължи и там, единствено че в по-голяма степен, непознато, неизмеримо, непостижимо за нас. То ни чака.

Ето, вижте какво написа преподобният Теогност през IV век: „ Какво неизразимо успокоение е за нас, когато душата с убеденост в спасението се отделя от тялото, оставяйки го като дреха. За да придобие най-важното, тя го оставя без горест, спокойна върви към ангела, който се спуска свише и радостно я посреща, и дружно с него тя гладко минава през просторите, предпазена от офанзивите на злите духовете, радостна се издига и с безстрашие и признателни възгласи се покланя пред Твореца, и там се дефинира нейното място в сонма на сходните на нея по добродетел до всеобщото възкресение ”.

От какво боледува, съгласно Вас, актуалната православна общественост?

Ще кажа някои общи неща, които ми се костват доста значими. В никакъв случай не трябва да се борим с нещо. Трябва да вършим своето. И това, което вършим от себе си, би трябвало да бъде с такова качество, че да превъзхожда всички други тъмни феномени. Борбата с тъмните феномени чрез лозунги и някакви акции, съгласно мене, има по-скоро противоположен резултат.

Когато снимахме кино лентата „ Остров ”, нямахме визия кому е нужно всичко това, само че ние настойчиво работехме, молехме се, плачехме в тези ветрове – всичко беше доста мъчно. Но това беше същинско благополучие, неподправено. Може да има разнообразни отзиви, само че този филм е на първо място първокласен. Докато нашата по този начин наречена православна общественост ми се коства много фалшив артикул. Защо нашите деца не имат вяра, не вървят в храма? Ами тъй като ние, християните, не горим, а тлеем.

Когато с всички сили се стараем и вършим първокласен артикул, ние популяризираме Бога. „ Да видят положителните ви каузи и да популяризират Небесния ваш Отец ” – е споделил Господ. Лошо е, когато православното се приема за нещо скучно, неприятно, некачествено, несъвременно. Православните лелки с китара са доста по-страшни и от най-яките рокери, тъй като там всичко е за Бога, за вярата– и е чак неприятно и безвкусно. За мен е доста значимо качеството на продукта, по тази причина и се старая толкоз доста. А какво се получава – ще съдят другите.

Превод: Румяна Рашкова
Източник (със съкращения):
Снимка: vk.com