СБЖ: Оруеловският законопроект „за борба с дезинформацията” всъщност бори демокрацията и изисква отпор
Публикувам мнението на Съюз на българските журналисти във връзка плана за Закон за изменение и допълнение към Закона за електронните известия, който разбуни обществеността с претенциите си да е „ предварителна защита против дезинформацията ”. Иначе казано „ предварителната защита ” си е чиста цензура, отразяваща упоритостта на шепа хора от един партиен мутант да дефинират кое е истина, и кое не е. Съюз на българските журналисти е професионален съюз на публицистите, в който самата аз членувам от години, и който е единствената организация на отражателите на действителността, приета и интегрирана от МСЖ и други сходни алианси.
Сн. Съюз на българските журналисти, председателката на съюза Снежана Тодорова
„ Подмяната на демокрацията с полицейска страна под предлога за битка с митичната дезинформация е същинската опасност за всички ни. И изисква съдбоносен отпор.
Водещата мощ в държавната „ сглобка ” – ПП-ДБ – популяризира през вчерашния ден собствен план за, чието наличие бе всеобщо разгласено в медиите. Както излиза наяве от посочените в текста претекстове, „ с сегашния законопроект се добавя плана на Министерския съвет в частта, която обгръща противодействието на систематичните опасности, свързани с противозаконното наличие и онлайн дезинформацията ”.
С тази си самодейност ПП-ДБ прави и законодателна стъпка по траекторията, към този момент ясно обрисувана от многочислени изяви на представители на дадената политическа групировка, пледирали неведнъж за ограничаващи и наказателни ограничения за онлайн изявления с дежурния и повсеместен претекст за „ битка с дезинформацията ” –
без да съществува ясна дефиниция какво тъкмо съставлява дезинформацията, прочее.
Въпросните изяви и до момента предизвикваха остро сериозни публични реакции поради пристрастието към хвърляне на юзди връз свободата на словото. Но в този момент, когато се предлага това да се облече и в законодателна рамка, тази обсесия към този момент носи риск от институционализиран наказателен метод от страна на държавни органи.
Ето какво безусловно се предлага в законопроекта на ПП-ДБ: „ В случаи, избрани със закон, държавни органи могат да постановат ограничение на достъпа до дадена интернет страница или интернет адрес ”. В идващите алинеи още по-откровено се приказва напряко за „ наказващ орган ” и за неговите ходове, способни да доведат до съд и до закриване на онлайн страници.
От претекстовете към плана излиза наяве и кои държавни структури е планувано да извършват тези всъщност цензорски функционалности:
„ Със законопроекта се вкарват експлицитни пълномощия на Комисията за контролиране на известията и на министъра на електронното ръководство по установяване и привеждане в деяние на политиката за ограничение на систематичните опасности, свързани с противозаконното наличие и онлайн дезинформацията, в това число опцията за осъществяване на разбори, административнонаказателна активност и спомагателна активност по отношение на други органи, както и публикуването на документи свързани с одитите на доста огромните онлайн платформи и даването на мнения по тях ”.
Законопроектът стартира и други зашеметяващи начинания – да вземем за пример, ДАНС да следи изявления в обществените мрежи. Конкретно се предлага „ доста огромни онлайн платформи с повече от 1 милион консуматори в България да бъдат избрани като стратегическа активност по смисъла на Закона за ДАНС ”.
Джордж Оруел, сн. уикипедия
Тук е редно да се вметне, че законопроектът не е единствено допълнение към другия законопроект на Министерския съвет от декември м. година, също внасящ промени и допълнения към Закона за електронните известия, само че предлага корекции и в още 6 съществуващи закона, измежду които е и упоменатият за ДАНС, както и Изборният кодекс.
Целият този удивителен законопроект на ПП-ДБ, за чийто създател е считан депутатът от „ Да, България! ” и някогашен министър на електронното ръководство Божидар Божанов (тъй като неговият имейл е даден като противоположен контакт за отзиви по проекта), изисква в действителност задълбочена и необятна социална полемика. В нея
ясно би трябвало да бъде чут гласът и на журналистическата колегия, на професионални обединявания като Съюз на българските журналисти, на медийни специалисти, на адвокати, на правозащитни организации, на цялото ни общество.
Но още „ на първо четене ” незабавно следва да се изтъкне следното. Недопустимо е на държавни органи като Комисията за контролиране на известията и на министъра на електронното ръководство да се придават ограничаващи, че и наказателни функционалности по отношение на онлайн изявления и страници, тъй като това не може да бъде оприличено на нищо друго, с изключение на на основаване на „ Министерство на истината ” а ла Оруел. И си е чиста проба държавна цензура.
Ако изобщо може да се одобри за обоснована концепцията за някакъв мониторинг на онлайн пространството – а това може да е възможно единствено с чисто информативна цел – то сходна задача е редно да се разпореди само на обезпечено самостоятелен публичен съвет отвън всевъзможни държавни структури.
Още по-скандално е хрумването ДАНС да шета из обществените мрежи.
За откровена оруеловска страна ли мечтаят предлагащите законопроекта ПП-ДБ?
Защо толкоз държат да се излагат от ден на ден и повече пред гласоподавателите?
Впрочем, във връзка излагането, не може да се пропусне и шизофреничното усещане, което оставя този законопроект. Той е препоръчан по-малко от месец, откакто е изминал срокът за публичното разискване на другия, към този момент упоменатия законопроект на Министерския съвет от декември м. година, който също предлага промени в Закона за електронните известия – там задачата е синхронизиране с европейския правилник. Неизбежно изникват въпроси. ПП-ДБ нали са водеща мощ в сегашния Министерски съвет? Не са ли разбрали, че Министерски съвет, част от който са, внася подобен законопроект? Не са ли се сетили през декември да прибавят и своите антидезинформационни оферти в него? Защо толкоз скоро по-късно се постанова да излизат с нов план по ремонт на същия закон? Или някой им се е скарал в това време, че през декември са пропуснали да създадат въпросните предложения; или са толкоз зле коорднирани в този Министерски съвет, че едната ръка не знае какво прави другата; или остават в действителност будещите терзание шизофренични отклонения.
Обществото ни обаче към този момент е претрупано от опити върху фундаментални устои на стабилността му. Подмяната на демокрацията с полицейска страна под предлога за битка с митичната дезинформация е същинската опасност за всички ни. И изисква съдбоносен отпор.
Последвайте канала на
Сн. Съюз на българските журналисти, председателката на съюза Снежана Тодорова
„ Подмяната на демокрацията с полицейска страна под предлога за битка с митичната дезинформация е същинската опасност за всички ни. И изисква съдбоносен отпор.
Водещата мощ в държавната „ сглобка ” – ПП-ДБ – популяризира през вчерашния ден собствен план за, чието наличие бе всеобщо разгласено в медиите. Както излиза наяве от посочените в текста претекстове, „ с сегашния законопроект се добавя плана на Министерския съвет в частта, която обгръща противодействието на систематичните опасности, свързани с противозаконното наличие и онлайн дезинформацията ”.
С тази си самодейност ПП-ДБ прави и законодателна стъпка по траекторията, към този момент ясно обрисувана от многочислени изяви на представители на дадената политическа групировка, пледирали неведнъж за ограничаващи и наказателни ограничения за онлайн изявления с дежурния и повсеместен претекст за „ битка с дезинформацията ” –
без да съществува ясна дефиниция какво тъкмо съставлява дезинформацията, прочее.
Въпросните изяви и до момента предизвикваха остро сериозни публични реакции поради пристрастието към хвърляне на юзди връз свободата на словото. Но в този момент, когато се предлага това да се облече и в законодателна рамка, тази обсесия към този момент носи риск от институционализиран наказателен метод от страна на държавни органи.
Ето какво безусловно се предлага в законопроекта на ПП-ДБ: „ В случаи, избрани със закон, държавни органи могат да постановат ограничение на достъпа до дадена интернет страница или интернет адрес ”. В идващите алинеи още по-откровено се приказва напряко за „ наказващ орган ” и за неговите ходове, способни да доведат до съд и до закриване на онлайн страници.
От претекстовете към плана излиза наяве и кои държавни структури е планувано да извършват тези всъщност цензорски функционалности:
„ Със законопроекта се вкарват експлицитни пълномощия на Комисията за контролиране на известията и на министъра на електронното ръководство по установяване и привеждане в деяние на политиката за ограничение на систематичните опасности, свързани с противозаконното наличие и онлайн дезинформацията, в това число опцията за осъществяване на разбори, административнонаказателна активност и спомагателна активност по отношение на други органи, както и публикуването на документи свързани с одитите на доста огромните онлайн платформи и даването на мнения по тях ”.
Законопроектът стартира и други зашеметяващи начинания – да вземем за пример, ДАНС да следи изявления в обществените мрежи. Конкретно се предлага „ доста огромни онлайн платформи с повече от 1 милион консуматори в България да бъдат избрани като стратегическа активност по смисъла на Закона за ДАНС ”.
Джордж Оруел, сн. уикипедия
Тук е редно да се вметне, че законопроектът не е единствено допълнение към другия законопроект на Министерския съвет от декември м. година, също внасящ промени и допълнения към Закона за електронните известия, само че предлага корекции и в още 6 съществуващи закона, измежду които е и упоменатият за ДАНС, както и Изборният кодекс.
Целият този удивителен законопроект на ПП-ДБ, за чийто създател е считан депутатът от „ Да, България! ” и някогашен министър на електронното ръководство Божидар Божанов (тъй като неговият имейл е даден като противоположен контакт за отзиви по проекта), изисква в действителност задълбочена и необятна социална полемика. В нея
ясно би трябвало да бъде чут гласът и на журналистическата колегия, на професионални обединявания като Съюз на българските журналисти, на медийни специалисти, на адвокати, на правозащитни организации, на цялото ни общество.
Но още „ на първо четене ” незабавно следва да се изтъкне следното. Недопустимо е на държавни органи като Комисията за контролиране на известията и на министъра на електронното ръководство да се придават ограничаващи, че и наказателни функционалности по отношение на онлайн изявления и страници, тъй като това не може да бъде оприличено на нищо друго, с изключение на на основаване на „ Министерство на истината ” а ла Оруел. И си е чиста проба държавна цензура.
Ако изобщо може да се одобри за обоснована концепцията за някакъв мониторинг на онлайн пространството – а това може да е възможно единствено с чисто информативна цел – то сходна задача е редно да се разпореди само на обезпечено самостоятелен публичен съвет отвън всевъзможни държавни структури.
Още по-скандално е хрумването ДАНС да шета из обществените мрежи.
За откровена оруеловска страна ли мечтаят предлагащите законопроекта ПП-ДБ?
Защо толкоз държат да се излагат от ден на ден и повече пред гласоподавателите?
Впрочем, във връзка излагането, не може да се пропусне и шизофреничното усещане, което оставя този законопроект. Той е препоръчан по-малко от месец, откакто е изминал срокът за публичното разискване на другия, към този момент упоменатия законопроект на Министерския съвет от декември м. година, който също предлага промени в Закона за електронните известия – там задачата е синхронизиране с европейския правилник. Неизбежно изникват въпроси. ПП-ДБ нали са водеща мощ в сегашния Министерски съвет? Не са ли разбрали, че Министерски съвет, част от който са, внася подобен законопроект? Не са ли се сетили през декември да прибавят и своите антидезинформационни оферти в него? Защо толкоз скоро по-късно се постанова да излизат с нов план по ремонт на същия закон? Или някой им се е скарал в това време, че през декември са пропуснали да създадат въпросните предложения; или са толкоз зле коорднирани в този Министерски съвет, че едната ръка не знае какво прави другата; или остават в действителност будещите терзание шизофренични отклонения.
Обществото ни обаче към този момент е претрупано от опити върху фундаментални устои на стабилността му. Подмяната на демокрацията с полицейска страна под предлога за битка с митичната дезинформация е същинската опасност за всички ни. И изисква съдбоносен отпор.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ