България е с най-висока смъртност сред страните от Европейския съюз
Публикуваха тревожни данни за страната ни.
Министерският съвет одобри Годишния отчет за положението на здравето на жителите за 2022 година, оповестиха от Министерския съвет.
Според данните от отчета през 2022 година се резервира наклонността за понижаване на раждаемостта, като броят на живородените деца понижава с 2082 спрямо миналата година. Същевременно коефициентът на общата раждаемост (8.8%) е нараснал спрямо 2021 година (8.5%) и приближава равнището на индикатора за Европейски Съюз (8.7%).
България продължава да е с най-голям коефициент на общата смъртност измежду страните от Европейски Съюз, макар че през 2022 година се следи понижение по отношение на миналата година - 18.4 на 1900 души при 21,7% за 2021 година и 11.5% приблизително за Европейски Съюз. Като съществена причина за понижаване на високата смъртност е затихването на пандемията от COVID-19, от която в България през 2022 година са умряли 9000 души при 27 588 души за 2021 година
Структурата на смъртността по аргументи се промени след появяването на COV1D-19, който през 2021 година беше за второ място като причина за гибел. През 2022 година обаче смъртността от COVID-19 понижа и към този момент заема трета позиция като причина за гибел (7.6%) след заболяванията на органите на кръвообращението (59.8%) и новообразуванията (13.7%).
Нивото на детската смъртност (4.8%) понижава доста спрямо 2021 година (5.6%) и е най-ниското записано досега, само че продължава да е по-високо, в сравнение с в Европейски Съюз (3.2%). В структурата на умиранията при децата, до 1-годишна възраст максимален е броят на умрелите заради някои положения, зараждащи през перинаталния интервал, вродените аномалии, деформации и хромезомни аберации, заболявания на дихателната система и на органите на кръвообращението, обуславящи 32.4% от всички умирания в тази възраст.
През 2022 година за първи път през последните години се следи нарастване на заболеваемостта от злокачествени, новообразувания (405.8%, при 392.3% за 2021 година, 399.3% за 2020 и 434.9% за 2019 г), като най-висока е заболеваемостта от рак на млечната жлеза при дамите (92.2 %), рак на храносмилателните органи (90.2 %) и рак на мъжките полови органи (81.4%).
В България през последните години се следи трайна наклонност за понижаване на заболеваемостта от дейна туберкулоза от 39.1 на 100 000 през 2006г. до 11.9 на 100 000 през 2022 година
В отчета са показани и дейностите по запазване на публичното здраве, държавния здравен надзор, осъществяването на имунизационния календар на страната, стратегиите, плановете и проектите в региона на публичното здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с метода на живот като тютюнопушене, приложимост на алкохол, нездравословно хранене и понижена двигателна интензивност, чието високо равнище е директно обвързано с високото равнище на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни заболявания.
От данните и анализите се постанова изводът, че положението на публичното здраве и здравето на жителите не е на нужното равнище, спрямо данните за други страни. Сериозно предизвикателство остават хроничните незаразни заболявания, които са съществена причина за гибел и понижена продуктивност.
С оглед на това е належащо провеждането на целенасочени политики във връзка с промоцията, профилактиката и ранната диагностика на тези болести, на сложни политики за повишение на качеството на живот и богатство на хората като напъните би трябвало да бъдат подкрепени от стопански, обществени, просветителни и други ограничения, както и от персоналните старания на хората за възстановяване на своя метод на живот и ограничение на нездравословните привички.
Министерският съвет одобри Годишния отчет за положението на здравето на жителите за 2022 година, оповестиха от Министерския съвет.
Според данните от отчета през 2022 година се резервира наклонността за понижаване на раждаемостта, като броят на живородените деца понижава с 2082 спрямо миналата година. Същевременно коефициентът на общата раждаемост (8.8%) е нараснал спрямо 2021 година (8.5%) и приближава равнището на индикатора за Европейски Съюз (8.7%).
България продължава да е с най-голям коефициент на общата смъртност измежду страните от Европейски Съюз, макар че през 2022 година се следи понижение по отношение на миналата година - 18.4 на 1900 души при 21,7% за 2021 година и 11.5% приблизително за Европейски Съюз. Като съществена причина за понижаване на високата смъртност е затихването на пандемията от COVID-19, от която в България през 2022 година са умряли 9000 души при 27 588 души за 2021 година
Структурата на смъртността по аргументи се промени след появяването на COV1D-19, който през 2021 година беше за второ място като причина за гибел. През 2022 година обаче смъртността от COVID-19 понижа и към този момент заема трета позиция като причина за гибел (7.6%) след заболяванията на органите на кръвообращението (59.8%) и новообразуванията (13.7%).
Нивото на детската смъртност (4.8%) понижава доста спрямо 2021 година (5.6%) и е най-ниското записано досега, само че продължава да е по-високо, в сравнение с в Европейски Съюз (3.2%). В структурата на умиранията при децата, до 1-годишна възраст максимален е броят на умрелите заради някои положения, зараждащи през перинаталния интервал, вродените аномалии, деформации и хромезомни аберации, заболявания на дихателната система и на органите на кръвообращението, обуславящи 32.4% от всички умирания в тази възраст.
През 2022 година за първи път през последните години се следи нарастване на заболеваемостта от злокачествени, новообразувания (405.8%, при 392.3% за 2021 година, 399.3% за 2020 и 434.9% за 2019 г), като най-висока е заболеваемостта от рак на млечната жлеза при дамите (92.2 %), рак на храносмилателните органи (90.2 %) и рак на мъжките полови органи (81.4%).
В България през последните години се следи трайна наклонност за понижаване на заболеваемостта от дейна туберкулоза от 39.1 на 100 000 през 2006г. до 11.9 на 100 000 през 2022 година
В отчета са показани и дейностите по запазване на публичното здраве, държавния здравен надзор, осъществяването на имунизационния календар на страната, стратегиите, плановете и проектите в региона на публичното здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с метода на живот като тютюнопушене, приложимост на алкохол, нездравословно хранене и понижена двигателна интензивност, чието високо равнище е директно обвързано с високото равнище на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни заболявания.
От данните и анализите се постанова изводът, че положението на публичното здраве и здравето на жителите не е на нужното равнище, спрямо данните за други страни. Сериозно предизвикателство остават хроничните незаразни заболявания, които са съществена причина за гибел и понижена продуктивност.
С оглед на това е належащо провеждането на целенасочени политики във връзка с промоцията, профилактиката и ранната диагностика на тези болести, на сложни политики за повишение на качеството на живот и богатство на хората като напъните би трябвало да бъдат подкрепени от стопански, обществени, просветителни и други ограничения, както и от персоналните старания на хората за възстановяване на своя метод на живот и ограничение на нездравословните привички.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ