Публиката на София Филм Фест, аплодираща Тери Гилиъм с викове

Публиката на София Филм Фест, аплодираща Тери Гилиъм с крясъци като рок-звезда. Хора, за които съм сигурна, че могат да са ми другари – явно е, че имаме сходни усети, възприятие за комизъм и въображение. Каква по-солидна база за другарство? И каква по-голяма причина от това да се върви на фестивала от тази да видя още веднъж един от първите обичани филми в живота си, да го покажа на детето си и да се срещнем с индивида, който го е основал. Толкова побъркан, комичен и вманиачен, колкото чаках да бъде.

Ако сте измежду постоянните гости на феста, несъмнено и вие познавате доста от хората в публиката по физиономия. Не малко са ви далечни другари, а част от тях и напълно близки, обичани хора. Така беше и на „ Бразилия “ – нашата компания заемаше половин ред, а на безчет други хора подвиквахме „ Здрасти “. Такива бяха и реакциите по време на представянето на кино лентата от Тери Гилиъм – като измежду съидейници. Холивуд може и да е надалеч, само че историята за това по какъв начин шефовете на киностудията „ Юнивърсъл “ не желали да популяризират кино лентата, по какъв начин феновете в дребните градчета на Съединени американски щати не разбрали безусловно нищо, а Робърт Де Ниро оказал помощ за рекламата просто от положителни усеща – всичко това наподобява забавно, безапелационно и занимателно. Излишно е да описвам „ Бразилия “ – започваща истерично смешно история за света на бъдещето, заседнал в администрация, завършваща тъмно и параноично. Трогателно млади и очарователни, Джонатан Прайс, Робърт Де Ниро, Йън Холмс, Боб Хоскинс, Майкъл Палин и толкоз други познати и обичани лица описват една приказка която, уви, се оказва безконечна. Днес, повече от три десетилетия след премиерата на кино лентата, всичко в него е настоящо и все по този начин неуместно смешно и ужасно.

Прожекцията приключи в среднощ – време за вълшебства. Киното е една от най-големите вълшебства и прекарвания като това единствено ни припомнят за какво го обичаме толкоз доста.