Враните притежават някаква форма на съзнание
Птиците могат да мислят, настояват две изявления в американското научно списание "Сайънс ", установяващи приликите на техния мозък с този на бозайниците и известна форма на схващане при черните врани, предава Франс прес.
Често хората употребяват в афектиран подтекст израза "пилешки мозък ". Но Сузана Еркулано-Хаузъл от американския университет Вандербилт е на напълно друго мнение. Защото птиците, и най към този момент тези от семейство вранови, имат същите когнитивни с качества като тези на маймуните.
Дълго време се считаше, че пернатите са лишени от неокортекс, тази част от мозъчното сиво вещество, присъща за приматите. Той е доста добре развъртян при индивида и дава отговор за тъй-наречените висши когнитивни функционалности. Проучването на Мартин Щахо и Кристина Херолд, откриватели в региона на неврологията в немските университети в Бохум и Дюселдорф разкриха една незнайна до момента невро архитектура в задната частта на мозъка птиците, наречена палиум.
Според проучването тази конструкция може да генерира благоприятни условия за броене, които припомнят тези на неокортекса. В удостоверение на тезата идват наблюденията, че някои птици имат комплицирани когнитивни умения, които употребяват при изработването на сечива за извличане на храна.
Известно е, че палиумът на врановите и на папагалите съдържа над половин милиард неврони, достигайки от време на време до два милиарда, както е при маймуните. Проучването на Щахо и Херолд потвърждава, че тази мрежа има организация, сходна на тази на бозайниците.
Изследването на враните, от своя страна, е първото, извършено отвън приматите, акцентира проф. Андреас Нидер професор по логика на психиката на животните в немския университет Тюбинген. Проучването за пръв път открива съществуването при птиците на някакво равнище на първично схващане, наречено също сензорно. То се показва в необикновен отговор на тласъци, който отива оттатък елементарния инстикт.
Проф. Нидeр акцентира, че тук не става дума за съзнание и за образуване на мисъл.
Неговият екип е упражнявал две едногодишни черни врани да алармират в период от 2 секунди за възможното наличие на образен тласък. В случая ставало дума за сив квадрат с друга бляскавост, който за една трета от секундата бил показван на черен екран.
Учените открили, че първоначално невроните фиксирали физическата активност на дразнителя, което е предстоящо за образните неврони. Но по-късно, по време на интервала на очакване от 2 секунди, се следило включване на възходящ брой неврони, които кодирали субективното качество на усещането. Което значи, че враните от време на време са си мислели, че виждат фиктивен квадрат.
"Това изобретение беше доста значимо за нас ", акцентира проф.Нидер, защото еднакъв тласък може да даде две разнообразни усещания. Да мислиш, че си видял нещо, е симптом на съществуването на първично схващане ", акцентира ученият.
Често хората употребяват в афектиран подтекст израза "пилешки мозък ". Но Сузана Еркулано-Хаузъл от американския университет Вандербилт е на напълно друго мнение. Защото птиците, и най към този момент тези от семейство вранови, имат същите когнитивни с качества като тези на маймуните.
Дълго време се считаше, че пернатите са лишени от неокортекс, тази част от мозъчното сиво вещество, присъща за приматите. Той е доста добре развъртян при индивида и дава отговор за тъй-наречените висши когнитивни функционалности. Проучването на Мартин Щахо и Кристина Херолд, откриватели в региона на неврологията в немските университети в Бохум и Дюселдорф разкриха една незнайна до момента невро архитектура в задната частта на мозъка птиците, наречена палиум.
Според проучването тази конструкция може да генерира благоприятни условия за броене, които припомнят тези на неокортекса. В удостоверение на тезата идват наблюденията, че някои птици имат комплицирани когнитивни умения, които употребяват при изработването на сечива за извличане на храна.
Известно е, че палиумът на врановите и на папагалите съдържа над половин милиард неврони, достигайки от време на време до два милиарда, както е при маймуните. Проучването на Щахо и Херолд потвърждава, че тази мрежа има организация, сходна на тази на бозайниците.
Изследването на враните, от своя страна, е първото, извършено отвън приматите, акцентира проф. Андреас Нидер професор по логика на психиката на животните в немския университет Тюбинген. Проучването за пръв път открива съществуването при птиците на някакво равнище на първично схващане, наречено също сензорно. То се показва в необикновен отговор на тласъци, който отива оттатък елементарния инстикт.
Проф. Нидeр акцентира, че тук не става дума за съзнание и за образуване на мисъл.
Неговият екип е упражнявал две едногодишни черни врани да алармират в период от 2 секунди за възможното наличие на образен тласък. В случая ставало дума за сив квадрат с друга бляскавост, който за една трета от секундата бил показван на черен екран.
Учените открили, че първоначално невроните фиксирали физическата активност на дразнителя, което е предстоящо за образните неврони. Но по-късно, по време на интервала на очакване от 2 секунди, се следило включване на възходящ брой неврони, които кодирали субективното качество на усещането. Което значи, че враните от време на време са си мислели, че виждат фиктивен квадрат.
"Това изобретение беше доста значимо за нас ", акцентира проф.Нидер, защото еднакъв тласък може да даде две разнообразни усещания. Да мислиш, че си видял нещо, е симптом на съществуването на първично схващане ", акцентира ученият.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ