САЩ консолидират военния фронт срещу Китай и Русия
Провокациите са обичаното средство на Съединени американски щати. Този път в провокацията против Китай Вашингтон отреди основната роля на ръководителя на Камарата на представителите Нанси Пелоси, а Тайван послужи като инструмент.
Китай като главен противник на Съединените щати беше разпознат от президента Обама, оповестил " завъртане към Азия " през 2012 година: Китай " хвърля предизвикателство " с растежа на своята стопанска система съгласно разбирането на Вашингтон. Тръмп продължи по нормалния си недодялан метод, само че Пекин понесе Тръмп със снизхождението на страна на четирихилядолетия – „ и това ще мине “. Очакваха Байдън да има по-добри маниери при същия курс - и си го получиха. В навечерието на идването на натрапника държавният секретар Блинкен прикри провокацията с дипломатическа разтуха: „ Стремим се да избегнем спор и борба “.
Целият фокус тези дни беше ориентиран към ръководителя на делегацията Нанси Пелоси, която даде статут на визитата, послужи като знак и рупор. Тя е известна на китайските управляващи с дълга история на критикуване и поддръжка на всевъзможен тип съпротива. През 1991 година, две години след огромна американска провокация, която докара до огромен митинг на площад “Тянанмън”, конгресмен Пелоси посети площада и окачи афиш в чест на починалите стачкуващи. През 2008 година, към този момент като водач на демократите в Камарата на представителите, Пелоси се срещна с Далай Лама, духовният лидер на тибетския будизъм, който тогава управлява тибетското държавно управление в заточение, в Индия.
Същността на настоящето посещаване в Тайван обаче не е толкоз в главата, колкото в състава на делегацията. Ето кой отиде на турне с Пелоси:
- Председателят на комисията по външни работи
- Член на непрекъснатата специфична комисия по разузнаване
- Член на Комитета по въоръжените сили
- Председателят на комисията по въпросите на ветераните
- Заместник-председателят на Комитета по пътищата
Членовете на делегацията съставляват най-важните комисии по сигурността, които приготвят решения за военни интервенции.
Нека отбележим какви биографии на членовете на делегацията е написал Държавният департамент за уеб страницата на Американския институт в Тайван, който замества посолството на Съединени американски щати (установяването на дипломатически връзки с Китай през 1979 година изисква признаването на „ политиката за един Китай “ и прекратяването на дипломатическите връзки с Тайван). Председателят на комисията по външни работи Грегъри Мийкс, видите ли, има особено „ състрадание, надълбоко възприятие за обществена правдивост, ангажираност към обществото и подготвеност да подаде ръка за помощ на нуждаещите се “. Членът на Комитета по въоръжените сили Анди Ким " и брачната половинка му отглеждат две дребни момчета на същата улица, от която той е израснал. " Въпреки че, да, той е „ служил в Агенцията за интернационална помощ, Пентагона, Държавния департамент, Съвета за национална сигурност на Белия дом и в Афганистан като консултант на генералите Петреус и Алън “.
Очевидно Съединените щати сега не са подготвени да стартират военни интервенции против Китай - належащо е първо да се консолидират всички нужни съставни елементи. За да се приготви война против международна мощ с население от милиард и половина и с стопанска система, сравнима с американската, са нужни години и десетилетия агитация за нейното население и в света, създаване на боен капацитет в района, преобразяване на съседите на Китай в лоялни съдружници, интензивно подкопаване на вътрешната непоклатимост посредством разпалване на несъгласия, метаморфоза на личната стопанска система, която е доста тясно обвързана с китайската, и доста други подготвителни ограничения.
Вашингтон интензивно прави всичко това през последното десетилетие, само че количественият напредък на сходна политика към момента е надалеч от качествената подготвеност. Ще бъдат нужни още десетки сходни провокации, с цел да може Пентагонът да събере задоволително средства за война против Китай. Привържениците на антикитайската политика трябваше да гледат със злоба през тези месеци десетките милиарди в поддръжка на Украйна против Русия, които Конгресът отпусна. И са рекли: " Нанси, не е ли време да отидеш в Тайван, ръководителят на Конгреса не е стъпвал там от дълго време. " Всъщност последното посещаване на ръководителя на Конгреса на Съединени американски щати в Тайван се състои преди 25 години, когато Нют Гингрич, коренен републиканец и професионален подбудител, идва в Тайпе.
Белият дом и Пентагонът просто обновяват личния състав за настоящите задания: през юни военачалник Брайън Фентън, „ зелена барета “ (специалните сили на армията на САЩ), беше номиниран за поста пълководец на командването на специфичните интервенции на Съединени американски щати. Фентън заемаше управителни позиции в Индийско-тихоокеанския район от 2015-2019 година В навечерието на кацането на Пелоси в Тайван, на 1 август, Сенатът го утвърди на нов висок и виновен пост, особено за Украйна и Китай.
Има ли потребност Китай от боен спор тъкмо в този момент, в бъдеще и по принцип? Точно в този момент, безусловно не е нужен. През втората половина на есента е плануван 20-ият конгрес на Комунистическата партия, който ще избере водач за идващите пет години и към този момент би трябвало да се заобикалят разстройства. Да, китайските дипломати и военни насочиха строги предизвестия към Вашингтон в границите на националната политическа просвета - не се изложиха.
В дълготраен проект - а Китай към този момент е направил проекти до 2049 година - спорът също не е нужен. По отношение на вътрешната политика най-важната обществена цел на Пекин е построяването на общество от междинната класа и войната ще провали тази цел. От икономическа позиция Пекин получава най-големите изгоди от взаимоотношението със Съединени американски щати и Европа: технологии, търговия, финанси.
По принцип войната средство ли е за реализиране на цели за Китай? Китайците желаят ли война? Без подозрение, в Китай, както във всяка друга страна, има малцинство националисти и турбопатриоти. Но съгласно множеството съветски китаисти националният мироглед е изцяло кондензиран с учението на великия исторически пълководец Сун Дзъ, който има вяра, че войната би трябвало да се заобикаля допустимо най-силно: „ Най-доброто от най-хубавото е да покориш непозната войска без пердах. " По-голямата част от неговия етюд “Изкуството на войната” учи по какъв начин да надхитрите врага, тъй че да не е нужна физическа борба.
Провокирането на китайците с тяхната мъдрост и въздържаност е доста мъчно: суверенът не би трябвало да подвига оръжие заради гнева си, командирът не би трябвало да се бие заради гнева си, учи Сун Дзъ. Президентът Си направи пауза, с цел да отговори на „ нецивилизованата акция на империалистите “ в този дух: „ Продължаваме да гледаме света с необятно отворени очи, с цел да не пропуснем нито една провокация от американските реакционери “.
Китай има доста средства да отговори на Америка без война. Разбира се, най-вече, както постоянно, ще пострада инструментът на провокацията, в тази ситуация Тайван. Веднага откакто Пелоси напусна острова, Китай предизвикателно стартира огромни учения от три страни на Тайван, разгласи преустановяване на доставките на пясък, т.е. силиций - суровината за микропроцесорите, и предприе други ограничения. И това е единствено за първия ден и отговорът на Пекин без подозрение ще бъде нескончаем.
Отношенията сред Пекин и Вашингтон няма да бъдат прекратени, а ще бъдат още по-напрегнати. Вътре в Китай проамериканското и прозападното лоби, което съществува там, както във всяка страна, ще утихне.
Доколко тази американска провокация ще " приближи " Пекин до Москва? Дотолкова, доколкото събитията образуват отхвърлянето на американските способи – само че не в ущърб на ползите на Китай.
Изгодно ли е за Русия Съединени американски щати да засилят военния си капацитет против Китай? Не. Имаме стратегически съюз с Китай и отслабването на един сътрудник значи намаляване на целия съюз. Оръжията, които Съединени американски щати разполагат против Китай в тихоокеанския район, са и против Русия. Китай и ние сме изправени пред един и същи зложелател и тези дни, с помощта на напъните на Съединените щати, нашият съюз се консолидира в допълнение.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Китай като главен противник на Съединените щати беше разпознат от президента Обама, оповестил " завъртане към Азия " през 2012 година: Китай " хвърля предизвикателство " с растежа на своята стопанска система съгласно разбирането на Вашингтон. Тръмп продължи по нормалния си недодялан метод, само че Пекин понесе Тръмп със снизхождението на страна на четирихилядолетия – „ и това ще мине “. Очакваха Байдън да има по-добри маниери при същия курс - и си го получиха. В навечерието на идването на натрапника държавният секретар Блинкен прикри провокацията с дипломатическа разтуха: „ Стремим се да избегнем спор и борба “.
Целият фокус тези дни беше ориентиран към ръководителя на делегацията Нанси Пелоси, която даде статут на визитата, послужи като знак и рупор. Тя е известна на китайските управляващи с дълга история на критикуване и поддръжка на всевъзможен тип съпротива. През 1991 година, две години след огромна американска провокация, която докара до огромен митинг на площад “Тянанмън”, конгресмен Пелоси посети площада и окачи афиш в чест на починалите стачкуващи. През 2008 година, към този момент като водач на демократите в Камарата на представителите, Пелоси се срещна с Далай Лама, духовният лидер на тибетския будизъм, който тогава управлява тибетското държавно управление в заточение, в Индия.
Същността на настоящето посещаване в Тайван обаче не е толкоз в главата, колкото в състава на делегацията. Ето кой отиде на турне с Пелоси:
- Председателят на комисията по външни работи
- Член на непрекъснатата специфична комисия по разузнаване
- Член на Комитета по въоръжените сили
- Председателят на комисията по въпросите на ветераните
- Заместник-председателят на Комитета по пътищата
Членовете на делегацията съставляват най-важните комисии по сигурността, които приготвят решения за военни интервенции.
Нека отбележим какви биографии на членовете на делегацията е написал Държавният департамент за уеб страницата на Американския институт в Тайван, който замества посолството на Съединени американски щати (установяването на дипломатически връзки с Китай през 1979 година изисква признаването на „ политиката за един Китай “ и прекратяването на дипломатическите връзки с Тайван). Председателят на комисията по външни работи Грегъри Мийкс, видите ли, има особено „ състрадание, надълбоко възприятие за обществена правдивост, ангажираност към обществото и подготвеност да подаде ръка за помощ на нуждаещите се “. Членът на Комитета по въоръжените сили Анди Ким " и брачната половинка му отглеждат две дребни момчета на същата улица, от която той е израснал. " Въпреки че, да, той е „ служил в Агенцията за интернационална помощ, Пентагона, Държавния департамент, Съвета за национална сигурност на Белия дом и в Афганистан като консултант на генералите Петреус и Алън “.
Очевидно Съединените щати сега не са подготвени да стартират военни интервенции против Китай - належащо е първо да се консолидират всички нужни съставни елементи. За да се приготви война против международна мощ с население от милиард и половина и с стопанска система, сравнима с американската, са нужни години и десетилетия агитация за нейното население и в света, създаване на боен капацитет в района, преобразяване на съседите на Китай в лоялни съдружници, интензивно подкопаване на вътрешната непоклатимост посредством разпалване на несъгласия, метаморфоза на личната стопанска система, която е доста тясно обвързана с китайската, и доста други подготвителни ограничения.
Вашингтон интензивно прави всичко това през последното десетилетие, само че количественият напредък на сходна политика към момента е надалеч от качествената подготвеност. Ще бъдат нужни още десетки сходни провокации, с цел да може Пентагонът да събере задоволително средства за война против Китай. Привържениците на антикитайската политика трябваше да гледат със злоба през тези месеци десетките милиарди в поддръжка на Украйна против Русия, които Конгресът отпусна. И са рекли: " Нанси, не е ли време да отидеш в Тайван, ръководителят на Конгреса не е стъпвал там от дълго време. " Всъщност последното посещаване на ръководителя на Конгреса на Съединени американски щати в Тайван се състои преди 25 години, когато Нют Гингрич, коренен републиканец и професионален подбудител, идва в Тайпе.
Белият дом и Пентагонът просто обновяват личния състав за настоящите задания: през юни военачалник Брайън Фентън, „ зелена барета “ (специалните сили на армията на САЩ), беше номиниран за поста пълководец на командването на специфичните интервенции на Съединени американски щати. Фентън заемаше управителни позиции в Индийско-тихоокеанския район от 2015-2019 година В навечерието на кацането на Пелоси в Тайван, на 1 август, Сенатът го утвърди на нов висок и виновен пост, особено за Украйна и Китай.
Има ли потребност Китай от боен спор тъкмо в този момент, в бъдеще и по принцип? Точно в този момент, безусловно не е нужен. През втората половина на есента е плануван 20-ият конгрес на Комунистическата партия, който ще избере водач за идващите пет години и към този момент би трябвало да се заобикалят разстройства. Да, китайските дипломати и военни насочиха строги предизвестия към Вашингтон в границите на националната политическа просвета - не се изложиха.
В дълготраен проект - а Китай към този момент е направил проекти до 2049 година - спорът също не е нужен. По отношение на вътрешната политика най-важната обществена цел на Пекин е построяването на общество от междинната класа и войната ще провали тази цел. От икономическа позиция Пекин получава най-големите изгоди от взаимоотношението със Съединени американски щати и Европа: технологии, търговия, финанси.
По принцип войната средство ли е за реализиране на цели за Китай? Китайците желаят ли война? Без подозрение, в Китай, както във всяка друга страна, има малцинство националисти и турбопатриоти. Но съгласно множеството съветски китаисти националният мироглед е изцяло кондензиран с учението на великия исторически пълководец Сун Дзъ, който има вяра, че войната би трябвало да се заобикаля допустимо най-силно: „ Най-доброто от най-хубавото е да покориш непозната войска без пердах. " По-голямата част от неговия етюд “Изкуството на войната” учи по какъв начин да надхитрите врага, тъй че да не е нужна физическа борба.
Провокирането на китайците с тяхната мъдрост и въздържаност е доста мъчно: суверенът не би трябвало да подвига оръжие заради гнева си, командирът не би трябвало да се бие заради гнева си, учи Сун Дзъ. Президентът Си направи пауза, с цел да отговори на „ нецивилизованата акция на империалистите “ в този дух: „ Продължаваме да гледаме света с необятно отворени очи, с цел да не пропуснем нито една провокация от американските реакционери “.
Китай има доста средства да отговори на Америка без война. Разбира се, най-вече, както постоянно, ще пострада инструментът на провокацията, в тази ситуация Тайван. Веднага откакто Пелоси напусна острова, Китай предизвикателно стартира огромни учения от три страни на Тайван, разгласи преустановяване на доставките на пясък, т.е. силиций - суровината за микропроцесорите, и предприе други ограничения. И това е единствено за първия ден и отговорът на Пекин без подозрение ще бъде нескончаем.
Отношенията сред Пекин и Вашингтон няма да бъдат прекратени, а ще бъдат още по-напрегнати. Вътре в Китай проамериканското и прозападното лоби, което съществува там, както във всяка страна, ще утихне.
Доколко тази американска провокация ще " приближи " Пекин до Москва? Дотолкова, доколкото събитията образуват отхвърлянето на американските способи – само че не в ущърб на ползите на Китай.
Изгодно ли е за Русия Съединени американски щати да засилят военния си капацитет против Китай? Не. Имаме стратегически съюз с Китай и отслабването на един сътрудник значи намаляване на целия съюз. Оръжията, които Съединени американски щати разполагат против Китай в тихоокеанския район, са и против Русия. Китай и ние сме изправени пред един и същи зложелател и тези дни, с помощта на напъните на Съединените щати, нашият съюз се консолидира в допълнение.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ