Манифест на гражданския патриотизъм
Провокативната офанзива на водача на националистическата партия „ Възраждане “ против професор Александър Кьосев провокира над 2000 университетски лица, публицисти и общественици гневна позиция. Роди се концепцията за Манифеста като воля и готовност за наложително филтриране от напластените злоупотреби на високото разбиране “патриотизъм “.
Ние сме болшинството на българските жители, които не се занимават с патриотични бутафории, а просто работим. Убедени сме в това!
Обръщаме внимание и на така наречен политически хайлайф: за разлика от кресливото патриотарство на „ Възраждане “ нашият безмълвен, цивилен национализъм, не е показан в българския парламент и не е трансфорат в партийни стратегии и на практика политики.
Побързайте! Българските жители няма да чакат!
М А Н И Ф Е С Т
Време е да се противопоставим изрично на подправения и писклив „ патрЕотизъм “, който се тиражира в последните 15-тина години под разнообразни имена – Атака, Вътрешна македонска революционна организация, Възраждане и пр. На всички е известно, че зад тези бързопоявяващи се и бързочезнещи партийки се крият устойчиви непознати ползи, целящи разцепление на Балканите и отделяне на България от евроатлантическия й път. Техните кресливи мисионери, партийни и медийни, приказват под път и над път за „ национални полезности “, „ герои “ и „ запазване на обичаи “, разиграват свещената карта на Македония, само че отзад в името на „ героите “ се правят закононарушения към българското бъдеще.
Днес би трябвало да измием родолюбието и от труфя, и от геополитическите ползи, които желаят да го употребят за свои цели. Да го върнем на същинските му, безмълвни притежатели – елементарните хора, които работят за България, на всички, които строят родината си и се грижат за нея. На тях от дълго време им е ясно, че любовта към България няма нищо общо с „ Булгар, булгар! “ и пердашене по гърдите. Отрасли с Вазовото „ Да работим! “, те са умерено уверени, че тя е ежедневно изпитание, труд и принос към Отечеството. Патриотизмът, мълчат си те, се крие в делата, не в думите.
Чашата ни преля и ще го кажем ясно: всички ние, действително допринасящите, сме патриотите. Отхвърляме монопола, бруталното партийно узурпиране на патриотичните усеща. Отхвърляме фалша, имитациите и кресливия националистически панаир. Предпочитаме елементарна невзискателност – обичаме родината и вършим нещо за нея, а не се „ гордеем “ като развяваме 80 метрови знамена, тричаме кучета или си татуираме Левски и Раковски по бедра и кореми.
Истинският национализъм не е евтина бутафория. Той е всекидневна угриженост за всичко, което става в България и което изисква с изключение на обич, още професионализъм, подготвеност и отговорност. Опира се на триумфите и достиженията на хора от разнообразни възрасти, съсловия, специалности и области, само че отхвърля популисткото опълчване сред елити и маси, сред „ умните и красивите “ и „ дядото на село “. Отхвърля и опитите за борба на едни обществени групи с други, не разчита на злокобни игри с „ непознатото “ и „ своето “.
Истинският национализъм е свързваща, а не противопоставяща мощ: не е инцидентно, че над Народното събрание написа „ Съединението прави силата “. Убедени сме, че всички граждани в нашата страна могат да живеят в материална удовлетвореност, заслужено, взаимно и мощно, с равни права и в народна власт, че могат дружно да ръководят ориста си. Идеалът ни е именитата „ чиста и свята република “ на Левски, a писмата на Ботев ни управляват: „ на първо място би трябвало да сме индивиди, след това към този момент българи и патриоти “.
В Родината, за която мечтаем, законите не са празни думи. Тя е дом: а вкъщи има топлина и уют, само че има и правдивост, разпоредбите се съблюдават. Вкъщи в действителност не е допустимо да се нарушат ничии права, без значение от етнос, вяра, убеждения, просвета, раса, пол или полова ориентировка. В положителния дом и всеки чужденец би получил гостолюбие и хуманно отношение в границите на българските закони.
Отворили сме прозорците си към света. В момента сме постигнали не малко: България взе участие в Европейския съюз и НАТО и, с някои изключения, е образец за мирна политика и добросъседство на Балканите. Родината ни суверенно е избрала своя цивилизационен път, само че справедливостта в личните й граници е накърнена, а мястото ни в Европейски Съюз е нежелано. В идеала си я виждаме стояща по-високо: в личните ни граници законът упражнява своето господство, а на открито България без изключения е бранител на правилата на интернационалното право, с което си е извоювала почтено място във всички интернационалните съюзи, конгреси и асоциации.
Последното значи, несъмнено, и равноправно място и в Европейския съюз и НАТО, устояване на българските ползи и достолепие в тях, само че също битка в техните рамки за обективни дела. Но то значи и ангажимент към тези съдбоносни за нас общности и съюзи, взаимност с общите им полезности и политики, поддържане единството в обстановки на рецесия. Пазим в сърцето си онази международна България, която няма да се снишава и свива в провинциалния си ъгъл, а ще поддържа Европа единна. Тя не би приклякала плахо при сложни обстановки, а постоянно би защитавала международната народна власт и правовия ред, би стояла твърдо с съответна, ясна позиция. Днес да вземем за пример тя би застанала категорично в поддръжка на Украйна против агресора.
Отвореният и умишлен национализъм не може да бъде измамен с омрази, игрички на опълчване и изолации в рамките на махалата. Хуманен към чужденците, взаимен към европейските ни сътрудници и другари, във връзка с българите, емигрирали по света, той има друго, топло възприятие,. Никой от нас не е не запомнил, че те са братя и сестри, жители на духовния дом, наименуван „ България “. Затова чакаме от своите политически представители и държавни управления премислени и дълготрайни политики към българската диаспора. България би трябвало да се употребява от тяхната помощ и подготвеност, а дружно с това да укрепва възприятието им за принадлежност, да поставя и дълготрайно държавно изпитание по поддържането на българската просвета и език измежду децата им.
В рамките на страната, нашият национализъм отхвърля имитациите, с която разните партийки девалвират родното и опълчват едни жители на други, мъчейки се да завоюват електорат. Той е свързваща идея, задоволително привлекателна и всеобща, с цел да може да бъде подкрепена от разнообразни обществени и етнически групи, от политически организации и цивилен сдружения, локални общности и клубове, в действителност от всички български жители, които мислят като нас.
Да го повторим още един път: да си родолюбец, означава да обичаш страната си и се грижиш за нея. Да произвеждаш, да създаваш нововъведения, да усилваш благосъстоянието, само че също да спазваш законите и да настояваш другите да ги съблюдават. И още да преследваш корупцията, да си плащаш налозите, да гласуваш, да поддържаш цивилизационния й избор. То изисква да си несклоняем към бутафориите, подменящи България. Нашата история е посочила, че можем да създадем това. На никого не дължим признателност за това, че ни има, уверени сме, че родолюбие е друга дума за „ дружно “ и „ грижа “.
Подписали:
Александър Кьосев
Александрина Пендачанска
Теодора Димова
Юлиана Методиева
Явор Гърдев
Мануела Малеева
Евгений Кънев,
Иван Ланджев
Капка Тодорова,
Силвия Недкова
Димитър Вацов
Георги Фотев
Стойко Стоянов
Алексей Пампоров
Румен Петров
Тони Николов
Марта Методиева
Кети Мирчева
Алберт Бенбасат
Митко Новков
Костадин Бонев
Георги Стойчев
Златко Енев
Антонина Желязкова
Желаещите за поддръжка на Манифеста могат да сторят това в
Ние сме болшинството на българските жители, които не се занимават с патриотични бутафории, а просто работим. Убедени сме в това!
Обръщаме внимание и на така наречен политически хайлайф: за разлика от кресливото патриотарство на „ Възраждане “ нашият безмълвен, цивилен национализъм, не е показан в българския парламент и не е трансфорат в партийни стратегии и на практика политики.
Побързайте! Българските жители няма да чакат!
М А Н И Ф Е С Т
Време е да се противопоставим изрично на подправения и писклив „ патрЕотизъм “, който се тиражира в последните 15-тина години под разнообразни имена – Атака, Вътрешна македонска революционна организация, Възраждане и пр. На всички е известно, че зад тези бързопоявяващи се и бързочезнещи партийки се крият устойчиви непознати ползи, целящи разцепление на Балканите и отделяне на България от евроатлантическия й път. Техните кресливи мисионери, партийни и медийни, приказват под път и над път за „ национални полезности “, „ герои “ и „ запазване на обичаи “, разиграват свещената карта на Македония, само че отзад в името на „ героите “ се правят закононарушения към българското бъдеще.
Днес би трябвало да измием родолюбието и от труфя, и от геополитическите ползи, които желаят да го употребят за свои цели. Да го върнем на същинските му, безмълвни притежатели – елементарните хора, които работят за България, на всички, които строят родината си и се грижат за нея. На тях от дълго време им е ясно, че любовта към България няма нищо общо с „ Булгар, булгар! “ и пердашене по гърдите. Отрасли с Вазовото „ Да работим! “, те са умерено уверени, че тя е ежедневно изпитание, труд и принос към Отечеството. Патриотизмът, мълчат си те, се крие в делата, не в думите.
Чашата ни преля и ще го кажем ясно: всички ние, действително допринасящите, сме патриотите. Отхвърляме монопола, бруталното партийно узурпиране на патриотичните усеща. Отхвърляме фалша, имитациите и кресливия националистически панаир. Предпочитаме елементарна невзискателност – обичаме родината и вършим нещо за нея, а не се „ гордеем “ като развяваме 80 метрови знамена, тричаме кучета или си татуираме Левски и Раковски по бедра и кореми.
Истинският национализъм не е евтина бутафория. Той е всекидневна угриженост за всичко, което става в България и което изисква с изключение на обич, още професионализъм, подготвеност и отговорност. Опира се на триумфите и достиженията на хора от разнообразни възрасти, съсловия, специалности и области, само че отхвърля популисткото опълчване сред елити и маси, сред „ умните и красивите “ и „ дядото на село “. Отхвърля и опитите за борба на едни обществени групи с други, не разчита на злокобни игри с „ непознатото “ и „ своето “.
Истинският национализъм е свързваща, а не противопоставяща мощ: не е инцидентно, че над Народното събрание написа „ Съединението прави силата “. Убедени сме, че всички граждани в нашата страна могат да живеят в материална удовлетвореност, заслужено, взаимно и мощно, с равни права и в народна власт, че могат дружно да ръководят ориста си. Идеалът ни е именитата „ чиста и свята република “ на Левски, a писмата на Ботев ни управляват: „ на първо място би трябвало да сме индивиди, след това към този момент българи и патриоти “.
В Родината, за която мечтаем, законите не са празни думи. Тя е дом: а вкъщи има топлина и уют, само че има и правдивост, разпоредбите се съблюдават. Вкъщи в действителност не е допустимо да се нарушат ничии права, без значение от етнос, вяра, убеждения, просвета, раса, пол или полова ориентировка. В положителния дом и всеки чужденец би получил гостолюбие и хуманно отношение в границите на българските закони.
Отворили сме прозорците си към света. В момента сме постигнали не малко: България взе участие в Европейския съюз и НАТО и, с някои изключения, е образец за мирна политика и добросъседство на Балканите. Родината ни суверенно е избрала своя цивилизационен път, само че справедливостта в личните й граници е накърнена, а мястото ни в Европейски Съюз е нежелано. В идеала си я виждаме стояща по-високо: в личните ни граници законът упражнява своето господство, а на открито България без изключения е бранител на правилата на интернационалното право, с което си е извоювала почтено място във всички интернационалните съюзи, конгреси и асоциации.
Последното значи, несъмнено, и равноправно място и в Европейския съюз и НАТО, устояване на българските ползи и достолепие в тях, само че също битка в техните рамки за обективни дела. Но то значи и ангажимент към тези съдбоносни за нас общности и съюзи, взаимност с общите им полезности и политики, поддържане единството в обстановки на рецесия. Пазим в сърцето си онази международна България, която няма да се снишава и свива в провинциалния си ъгъл, а ще поддържа Европа единна. Тя не би приклякала плахо при сложни обстановки, а постоянно би защитавала международната народна власт и правовия ред, би стояла твърдо с съответна, ясна позиция. Днес да вземем за пример тя би застанала категорично в поддръжка на Украйна против агресора.
Отвореният и умишлен национализъм не може да бъде измамен с омрази, игрички на опълчване и изолации в рамките на махалата. Хуманен към чужденците, взаимен към европейските ни сътрудници и другари, във връзка с българите, емигрирали по света, той има друго, топло възприятие,. Никой от нас не е не запомнил, че те са братя и сестри, жители на духовния дом, наименуван „ България “. Затова чакаме от своите политически представители и държавни управления премислени и дълготрайни политики към българската диаспора. България би трябвало да се употребява от тяхната помощ и подготвеност, а дружно с това да укрепва възприятието им за принадлежност, да поставя и дълготрайно държавно изпитание по поддържането на българската просвета и език измежду децата им.
В рамките на страната, нашият национализъм отхвърля имитациите, с която разните партийки девалвират родното и опълчват едни жители на други, мъчейки се да завоюват електорат. Той е свързваща идея, задоволително привлекателна и всеобща, с цел да може да бъде подкрепена от разнообразни обществени и етнически групи, от политически организации и цивилен сдружения, локални общности и клубове, в действителност от всички български жители, които мислят като нас.
Да го повторим още един път: да си родолюбец, означава да обичаш страната си и се грижиш за нея. Да произвеждаш, да създаваш нововъведения, да усилваш благосъстоянието, само че също да спазваш законите и да настояваш другите да ги съблюдават. И още да преследваш корупцията, да си плащаш налозите, да гласуваш, да поддържаш цивилизационния й избор. То изисква да си несклоняем към бутафориите, подменящи България. Нашата история е посочила, че можем да създадем това. На никого не дължим признателност за това, че ни има, уверени сме, че родолюбие е друга дума за „ дружно “ и „ грижа “.
Подписали:
Александър Кьосев
Александрина Пендачанска
Теодора Димова
Юлиана Методиева
Явор Гърдев
Мануела Малеева
Евгений Кънев,
Иван Ланджев
Капка Тодорова,
Силвия Недкова
Димитър Вацов
Георги Фотев
Стойко Стоянов
Алексей Пампоров
Румен Петров
Тони Николов
Марта Методиева
Кети Мирчева
Алберт Бенбасат
Митко Новков
Костадин Бонев
Георги Стойчев
Златко Енев
Антонина Желязкова
Желаещите за поддръжка на Манифеста могат да сторят това в
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ