Той говори твърде много, той лъже
Проучване на Харвардския университет демонстрира, че има съответни способи да разберем дали някой ни лъже и мами. Да, би било отлично, в случай че всеки претендент за работа, участник в договаряния и евентуален снабдител споделяше истината. В действителния свят обаче да поддържаш бизнес значи значително да умееш да различаваш обстоятелството от увъртането, пише бизнес блогърът Джесика Стилман.
Как тогава да разпознаваем лъжеца? Полицейските сериали и националните мъдрости дават някои хрумвания, само че те не са същински потребни, когато желаеме да надушим измамата. Например, макар известното мнение, лъжците не постоянно нервничат и примигват отговорно. Това че Холивуд бърка обаче не значи, че би трябвало да бъркате и вие.
Проучване на Харвардската бизнес школа и университета „ Медисън ” в Уисконсин, Съединени американски щати, дава някои в действителност скъпи насоки по тематиката. Изследователите помолили участниците в изследването да играят постоянно употребена в икономическите проучвания игра, в която на един човек се дава дребна сума пари, а той би трябвало да реши каква част от нея да показа със своя сътрудник. Получателят от своя страна би трябвало или да одобри, или да отхвърли офертата на първия състезател, според от това дали я намира за обективна. При опит за машинация и двамата не получават нищо.
Ръководителите на опита трансформирали малко разпоредбите на играта, с цел да дадат опция на участниците да лъжат. Онези, които получавали офертите, не знаели с какъв брой пари разполага сътрудникът им, само че имали право да беседват с него преди началото на играта. През този времеви откъслек „ притежателят ” на парите получавал опцията да измами, решили учените.
В последна сметка 30% от играчите или излъгали за сумата, с която разполагали, или се пробвали изцяло да избегнат диалога с другия човек. Но по какъв начин разбрали учените кой лъже? Оказва се, че това са трите съществени издайнически знака:
Те говорели доста. „ Наглите лъжци използваха доста повече думи по време на играта от тези, които споделиха истината. Вероятно това бе опит да завоюват подозрителните си сътрудници ”, обясниха създателите на изследването. „ Точно като носа на Пинокио, броят на думите нарастваше дружно с наглостта на лъжата. ” Освен това лъжците употребявали по-сложни фрази от честните играчи.
Те ругаели повече. Измамниците ругаели по-често от останалите, изключително когато сътрудникът им изразявал подозрения по отношение на тяхната почтеност. „ Смятаме, че причина за това е фактът, че лъжата изисква разходването на голяма умствена сила ”, съобщи един от учените. „ Става мъчно да направляваме някои неща, когато ни се постанова да използваме толкоз огромна част от мозъка си, с цел да излъжем. ”
Те избягвали изявленията от първо лице. Никой не е податлив да си признае, че се държи неетично, по тази причина хората постоянно заобикалят да приказват от първо лице, когато лъжат. Вместо това те употребяват местоимения в трето лице или резервират индиферентност в изречението. „ Така лъжците се разграничават от погрешното изказване и отхвърлят да признаят авторство при лъжата ”, означават създателите на проучването.
Излиза, че измамата посредством преиначаване не е добра тактика. Наглите неистини се оказват най-убедителни, само че учените предизвестяват, че няма напълно сигурен метод, по който те могат да бъдат разобличени.
„ Би било неправилно да погледнем на тези открития като на евангелска истина и да ги прилагаме прекомерно прецизно ”, съобщи Дипак Малотра от изследователския екип. „ По-скоро факторите, които изяснихме, че имат връзка с лъжите и измамите, са най-полезни като предупредителни знаци, които да ни накарат да внимаваме повече и да проучим по-добре обстоятелствата. ”
По материали на Harvard Business Review
Как тогава да разпознаваем лъжеца? Полицейските сериали и националните мъдрости дават някои хрумвания, само че те не са същински потребни, когато желаеме да надушим измамата. Например, макар известното мнение, лъжците не постоянно нервничат и примигват отговорно. Това че Холивуд бърка обаче не значи, че би трябвало да бъркате и вие.
Проучване на Харвардската бизнес школа и университета „ Медисън ” в Уисконсин, Съединени американски щати, дава някои в действителност скъпи насоки по тематиката. Изследователите помолили участниците в изследването да играят постоянно употребена в икономическите проучвания игра, в която на един човек се дава дребна сума пари, а той би трябвало да реши каква част от нея да показа със своя сътрудник. Получателят от своя страна би трябвало или да одобри, или да отхвърли офертата на първия състезател, според от това дали я намира за обективна. При опит за машинация и двамата не получават нищо.
Ръководителите на опита трансформирали малко разпоредбите на играта, с цел да дадат опция на участниците да лъжат. Онези, които получавали офертите, не знаели с какъв брой пари разполага сътрудникът им, само че имали право да беседват с него преди началото на играта. През този времеви откъслек „ притежателят ” на парите получавал опцията да измами, решили учените.
В последна сметка 30% от играчите или излъгали за сумата, с която разполагали, или се пробвали изцяло да избегнат диалога с другия човек. Но по какъв начин разбрали учените кой лъже? Оказва се, че това са трите съществени издайнически знака:
Те говорели доста. „ Наглите лъжци използваха доста повече думи по време на играта от тези, които споделиха истината. Вероятно това бе опит да завоюват подозрителните си сътрудници ”, обясниха създателите на изследването. „ Точно като носа на Пинокио, броят на думите нарастваше дружно с наглостта на лъжата. ” Освен това лъжците употребявали по-сложни фрази от честните играчи.
Те ругаели повече. Измамниците ругаели по-често от останалите, изключително когато сътрудникът им изразявал подозрения по отношение на тяхната почтеност. „ Смятаме, че причина за това е фактът, че лъжата изисква разходването на голяма умствена сила ”, съобщи един от учените. „ Става мъчно да направляваме някои неща, когато ни се постанова да използваме толкоз огромна част от мозъка си, с цел да излъжем. ”
Те избягвали изявленията от първо лице. Никой не е податлив да си признае, че се държи неетично, по тази причина хората постоянно заобикалят да приказват от първо лице, когато лъжат. Вместо това те употребяват местоимения в трето лице или резервират индиферентност в изречението. „ Така лъжците се разграничават от погрешното изказване и отхвърлят да признаят авторство при лъжата ”, означават създателите на проучването.
Излиза, че измамата посредством преиначаване не е добра тактика. Наглите неистини се оказват най-убедителни, само че учените предизвестяват, че няма напълно сигурен метод, по който те могат да бъдат разобличени.
„ Би било неправилно да погледнем на тези открития като на евангелска истина и да ги прилагаме прекомерно прецизно ”, съобщи Дипак Малотра от изследователския екип. „ По-скоро факторите, които изяснихме, че имат връзка с лъжите и измамите, са най-полезни като предупредителни знаци, които да ни накарат да внимаваме повече и да проучим по-добре обстоятелствата. ”
По материали на Harvard Business Review
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ