СНИМКИ от преди 170 години разкриват как пловдивчани са се борили със стихиите
Противопожарното дело в Пловдив и Пловдивската област има богата история, която надвишава повече от 170 години.
Със своята унищожителна мощ и размери огнените стихии са причина в по-големите селища да зародят групи за гасене на пожари. От останалите нищожни исторически материали от 30-те години на 19 век се вижда, че в Пловдив в началото са образувани тулумбаджийски тайфи.
За наблюдаване на града от зародили пожари е употребена Пловдивската часовникова кула, издигната над Сахат тепе /Дановия хълм/, която е една от най-старите в Европа. При пожар камбаната на кулата на Сахат тепе забивала обезпокоително.
Давал се “янгън топи” (топовен гърмеж) от “Янгън кулеси” (пожарната кула). Разнасяли се крясъци: “Янгън вар” (има пожар!), разтичвали се хората. Тогава водата се е продавала от тъй наречените сакаджии (водоносци) с натоварени на мулетата си тулумби (ръчни помпи) с вода от река Марица.
При сигнал за пожар те незабавно хуквали към мястото на гърмежите. Накрая се задавала самата “пожарна команда”, снабдена с една тулумба. Тя била частна и се състояла от няколко души, които се събирали единствено при положение на пожар. За да стартира гасенето на пожара, лидерът на групата “тулумбаджии” (пожарникари) започвал пазарлъци със стопанина на горящата къща за заплащането.
През 1888 година се основава противопожарната работа в Пловдив. След учредяването на пловдивския градски общински съвет, в края на същата година, тя минава под негово ведомство, без да бъде щатна.
Задачите по защита на града при положение на пожар се разпореждат на група полицаи, назначени със специфична заповед от военното комендантство. За задачата те получават нужните уреди: брадви, канджи и една тулумба, като работят дружно с дежурните сакаджии.
При случай на пожар, дежурните сакаджии незабавно се притичват на помощ и доставят вода на тулумбите. Останалите сакаджии, които не са дежурни сега, при пожар са задължени също да се озовават на местопроизшествието. Срещу тези си отговорности те получават по 220 гроша месечно за отопление и осветяване на помещението за дежурство и по 300 гроша персонално заплащане.
На идната година броят на дежурните е повишен на 10 души, като тяхното заплащане и средства за поддръжка на помещението за дежурство също са увеличени.
През нощта против 25.12.1880 година поражда историческият пожар в основния щаб на източнорумелийската милиция и жандармерия. В постройката на щаба, остаряло паянтово здание, намиращо се на мястото на днешния Музей на Съединението, изгаря, без да може да се избави нещо от нея. Страшната огнена буря гълтам в пламъците си часовоя при паричният ковчег Гюро Михайлов и четиримата караулни. Освен човешки жертви, вследствие на пожара са унищожени боеприпаси, пари и други полезности.
През 1881 публично е обещано началото на първата пловдивска общинска пожарна команда, както тогава се наименува противопожарната защита.
Пожарната команда е настанена в избата на остарялата пловдивска община, днешната постройка на природонаучния музей, която и сега малко се разграничава от първичният си тип.
В края на ХІХ-ти век пловдивската пожарна команда се реалокира в остарелият турски чифлик в “Гюл бахча” на ул. “Преслав”, където се обитава и през днешния ден.
Първоначално зданието е ниско, продълговато, с дребен двор и заслон, по който са поставяни пособията за гасене. Съвсем покрай спалнята на пожарникарите се намира оборът - конюшня.
Първият пожарен пълководец в Пловдив е чужденец, по националност австриец. Той е пристигнал от София, само че не се задържал на работа в Пловдив. През месец Октомври 1881 година за пожарен пълководец е назначен Али Чауш, на първо време краткотрайно.
След това на 10 Декември 1881 година назначението му се удостоверява от Общината и той получава 5 турски лири.
На 01 Февруари 1882 година за шеф на пожарната команда в Пловдив е поканен Светослав Димитров Бойчев. Той е първият българин, приключил курс по противопожарно дело в чужбина. Роденият през 1857 година, огнеборецът посвещава 25 години на противопожарното дело.
Големите пожари по това време в Пловдив – в постройката на военния клуб и общинския спектакъл през 1927 г.; пристройките на Католическата черква “Св. Людвиг” (1928г.) и други, стават причина общината да вземе съответни ограничения за същинското преустрояване на пожарната работа.
През 1928 година общинската администрация в града разпорежда на компания “Магерус” доставката на автомобилни пожарогасителни машини и уреди. Тяхната първа поява в Пловдив провокира учудването и възторга на поданството.
През интервала 1931 – 1942 година са набавени още 3 коли. С това се покачва техническата съоръженост на пожарната команда и се обезпечава по-големия й триумф в битката с огнените стихии.
С разрастването и развиването на индустрията и инфраструктурата на града през последните десетилетия се усъвършенства и пожарната отбрана на популацията. Днес градът се охранява от четири районни служби за пожарна и спешна сигурност, общо с 13 противопожарни автомобила и една автомеханична стълба.
Създаден е и аварийно-спасителен противопожарен отряд за по-ефективна отбрана на популацията от всевъзможен тип бедствия, повреди, произшествия и други.
За навременното и дейно разкриване и гасене на пожарите способстват внедрените в голям брой обекти автоматизирани пожароизвестителни и пожарогасителни съоръжения.
Източник: Trafficnews.bg
Със своята унищожителна мощ и размери огнените стихии са причина в по-големите селища да зародят групи за гасене на пожари. От останалите нищожни исторически материали от 30-те години на 19 век се вижда, че в Пловдив в началото са образувани тулумбаджийски тайфи.
За наблюдаване на града от зародили пожари е употребена Пловдивската часовникова кула, издигната над Сахат тепе /Дановия хълм/, която е една от най-старите в Европа. При пожар камбаната на кулата на Сахат тепе забивала обезпокоително.
Давал се “янгън топи” (топовен гърмеж) от “Янгън кулеси” (пожарната кула). Разнасяли се крясъци: “Янгън вар” (има пожар!), разтичвали се хората. Тогава водата се е продавала от тъй наречените сакаджии (водоносци) с натоварени на мулетата си тулумби (ръчни помпи) с вода от река Марица.
При сигнал за пожар те незабавно хуквали към мястото на гърмежите. Накрая се задавала самата “пожарна команда”, снабдена с една тулумба. Тя била частна и се състояла от няколко души, които се събирали единствено при положение на пожар. За да стартира гасенето на пожара, лидерът на групата “тулумбаджии” (пожарникари) започвал пазарлъци със стопанина на горящата къща за заплащането.
През 1888 година се основава противопожарната работа в Пловдив. След учредяването на пловдивския градски общински съвет, в края на същата година, тя минава под негово ведомство, без да бъде щатна.
Задачите по защита на града при положение на пожар се разпореждат на група полицаи, назначени със специфична заповед от военното комендантство. За задачата те получават нужните уреди: брадви, канджи и една тулумба, като работят дружно с дежурните сакаджии.
При случай на пожар, дежурните сакаджии незабавно се притичват на помощ и доставят вода на тулумбите. Останалите сакаджии, които не са дежурни сега, при пожар са задължени също да се озовават на местопроизшествието. Срещу тези си отговорности те получават по 220 гроша месечно за отопление и осветяване на помещението за дежурство и по 300 гроша персонално заплащане.
На идната година броят на дежурните е повишен на 10 души, като тяхното заплащане и средства за поддръжка на помещението за дежурство също са увеличени.
През нощта против 25.12.1880 година поражда историческият пожар в основния щаб на източнорумелийската милиция и жандармерия. В постройката на щаба, остаряло паянтово здание, намиращо се на мястото на днешния Музей на Съединението, изгаря, без да може да се избави нещо от нея. Страшната огнена буря гълтам в пламъците си часовоя при паричният ковчег Гюро Михайлов и четиримата караулни. Освен човешки жертви, вследствие на пожара са унищожени боеприпаси, пари и други полезности.
През 1881 публично е обещано началото на първата пловдивска общинска пожарна команда, както тогава се наименува противопожарната защита.
Пожарната команда е настанена в избата на остарялата пловдивска община, днешната постройка на природонаучния музей, която и сега малко се разграничава от първичният си тип.
В края на ХІХ-ти век пловдивската пожарна команда се реалокира в остарелият турски чифлик в “Гюл бахча” на ул. “Преслав”, където се обитава и през днешния ден.
Първоначално зданието е ниско, продълговато, с дребен двор и заслон, по който са поставяни пособията за гасене. Съвсем покрай спалнята на пожарникарите се намира оборът - конюшня.
Първият пожарен пълководец в Пловдив е чужденец, по националност австриец. Той е пристигнал от София, само че не се задържал на работа в Пловдив. През месец Октомври 1881 година за пожарен пълководец е назначен Али Чауш, на първо време краткотрайно.
След това на 10 Декември 1881 година назначението му се удостоверява от Общината и той получава 5 турски лири.
На 01 Февруари 1882 година за шеф на пожарната команда в Пловдив е поканен Светослав Димитров Бойчев. Той е първият българин, приключил курс по противопожарно дело в чужбина. Роденият през 1857 година, огнеборецът посвещава 25 години на противопожарното дело.
Големите пожари по това време в Пловдив – в постройката на военния клуб и общинския спектакъл през 1927 г.; пристройките на Католическата черква “Св. Людвиг” (1928г.) и други, стават причина общината да вземе съответни ограничения за същинското преустрояване на пожарната работа.
През 1928 година общинската администрация в града разпорежда на компания “Магерус” доставката на автомобилни пожарогасителни машини и уреди. Тяхната първа поява в Пловдив провокира учудването и възторга на поданството.
През интервала 1931 – 1942 година са набавени още 3 коли. С това се покачва техническата съоръженост на пожарната команда и се обезпечава по-големия й триумф в битката с огнените стихии.
С разрастването и развиването на индустрията и инфраструктурата на града през последните десетилетия се усъвършенства и пожарната отбрана на популацията. Днес градът се охранява от четири районни служби за пожарна и спешна сигурност, общо с 13 противопожарни автомобила и една автомеханична стълба.
Създаден е и аварийно-спасителен противопожарен отряд за по-ефективна отбрана на популацията от всевъзможен тип бедствия, повреди, произшествия и други.
За навременното и дейно разкриване и гасене на пожарите способстват внедрените в голям брой обекти автоматизирани пожароизвестителни и пожарогасителни съоръжения.
Източник: Trafficnews.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ