Расисти ли сме, ако играем шах с белите фигури?
Протестите против расизма срутиха монументи и пометоха магазини в цяла Америка. Резултатът за света обаче е още по- щокиращ. Думичката „ бял “ се изтри като с гумичка от всички реклами. Беда застигна и шахматистите, когато чернокожите се възмутиха, че партиите постоянно стартират с белите фигури. Дори го нарекоха дискриминация и желаеха това расово принуждение да бъде отстранено.
Извecтните шaхмaтиcти първоначарно помислиха новината за смешка, само че по-късно не скриха възмущенията си, когато се оказа, че това е публично предложение, подадено до федерацията им. За да не излизат и те на митинги, взеха решение да проведат публичнa диcкуcия, в която да обяснят до какво ще докара, в случай че се сменят разпоредбите.
Всеизвестно е, че играта е на 1500 години, а през ХІІІ век в Европа се постанова двуцветното разделяне на дъската. Стартът на партиите с белите фигури обаче не е някакъв белег за европейското предимство. Дори в противен случай.
Документ от 1749 година, останал от Франсоа-Андре Филидор, разказва среща, почнала с черни. Тогава всеки състезател избирал цвят, след което с чоп бил определян кой стартира пръв. Така да вземем за пример великият ирландски занаятчия Александър Макдоналд постоянно играел с черните, само че от време на време бил пръв, различен път - не.
През 1841 година в лондонския шахматен клуб " Сейнт Джордж " били закрепени нови правила, съгласно които играчът, който ще мести пръв, има право да избере цвета си. Значи не цветът дефинира хода, а ходът дефинира цвета.
По това време доста от шахматистите проявявали и някакъв необикновен тип поверие и постоянно играели с един и същи цвят, което в шахматните среди почнало да минава за ретроградно, за неуместно. Затова трябвало да се вкара публично предписание, което да изключва сходен индивидуален асортимент.
То се появило през 1857 година на първия Американски шахматен конгрес. Изпратено било като предложение от клуба в Лондон, в което се предложило на всички места да се вкара следното предписание: Жребий дефинира кой да стартира пръв, само че първият постоянно играе с бяло, без значение кой му е обичания цвят.
През 1880 година това било записано като предписание № 9 в Нюйоркския шампионат, само че напълно не било международно условие. Едва през 1927 година публично било въведено на всички места. А огромният бранител на новото предписание бил ненадминатият 27 години занаятчия на шаха Емануил Ласкер. Той няма по какъв начин да бъде упрекнат в расизъм – евреин е.
Извecтните шaхмaтиcти първоначарно помислиха новината за смешка, само че по-късно не скриха възмущенията си, когато се оказа, че това е публично предложение, подадено до федерацията им. За да не излизат и те на митинги, взеха решение да проведат публичнa диcкуcия, в която да обяснят до какво ще докара, в случай че се сменят разпоредбите.
Всеизвестно е, че играта е на 1500 години, а през ХІІІ век в Европа се постанова двуцветното разделяне на дъската. Стартът на партиите с белите фигури обаче не е някакъв белег за европейското предимство. Дори в противен случай.
Документ от 1749 година, останал от Франсоа-Андре Филидор, разказва среща, почнала с черни. Тогава всеки състезател избирал цвят, след което с чоп бил определян кой стартира пръв. Така да вземем за пример великият ирландски занаятчия Александър Макдоналд постоянно играел с черните, само че от време на време бил пръв, различен път - не.
През 1841 година в лондонския шахматен клуб " Сейнт Джордж " били закрепени нови правила, съгласно които играчът, който ще мести пръв, има право да избере цвета си. Значи не цветът дефинира хода, а ходът дефинира цвета.
По това време доста от шахматистите проявявали и някакъв необикновен тип поверие и постоянно играели с един и същи цвят, което в шахматните среди почнало да минава за ретроградно, за неуместно. Затова трябвало да се вкара публично предписание, което да изключва сходен индивидуален асортимент.
То се появило през 1857 година на първия Американски шахматен конгрес. Изпратено било като предложение от клуба в Лондон, в което се предложило на всички места да се вкара следното предписание: Жребий дефинира кой да стартира пръв, само че първият постоянно играе с бяло, без значение кой му е обичания цвят.
През 1880 година това било записано като предписание № 9 в Нюйоркския шампионат, само че напълно не било международно условие. Едва през 1927 година публично било въведено на всички места. А огромният бранител на новото предписание бил ненадминатият 27 години занаятчия на шаха Емануил Ласкер. Той няма по какъв начин да бъде упрекнат в расизъм – евреин е.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ