Пропускателни пунктове, охранявани от полицията, бяха сложени на входовете на

...
Пропускателни пунктове, охранявани от полицията, бяха сложени на входовете на
Коментари Харесай

От "Факултета" до "Кармен": Хората отвъд стената

Пропускателни пунктове, охранявани от полицията, бяха поставени на входовете на редица махали из страната

© Георги Кожухаров Редица общини реагираха на епидемията от ковид с рестриктивни ограничения в ромските махали. На плещите на 250 посредници в страната остава задачата да осведомят хората в тези квартали по какъв начин да предпазят себе си и близките. Настоящата рецесия може да изостри раздялите, по тази причина е значимо да се реагира от рано.

В петък, събота и неделя от миналата седмица из столичния квартал " Факултета " интензивно обикалят екипи от медицински фрагменти и хора от общността. Те са почнали да разгласяват потребна информация за заплахата от ковид още от началото на ограничаващите ограничения, наложени от спешния щаб. Но употребяват хубавото време и уикенда, с цел да коментират новите правила на всички. Вечерта се включва и полицията, която стартира да предизвестява хората по високоговорители да си стоят по домовете.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики И в случай че към петък към момента доста хора в квартала се събират на групи, в неделя това към този момент не е по този начин. Ако има хора на открито, те нормално са сами.

Тази картина от " Факултета " разказва доктор Елена Кабакчиева. Тя е ръководител на фондация " Здраве и обществено развиване - Хесед ", която работи на терен в квартала. " Има огромна разлика, когато човек знае правилните канали на информация и правилния звук. Послание на език, на който ще те схванат и ще се усети грижа. Няма хора, които биха устояли на внимание и угриженост ", споделя тя.

С възходящата суматоха и проблемите към епидемията от ковид из Европа хиляди български жители, в това число и роми, се завърнаха в България. Въпреки че Министерството на здравеопазването изясни пред " Капитал ", че за ромските общности ограниченията са същите като тези за всички останали, на процедура това не е по този начин. В махалите на другите градове бяха взети внезапни и силови ограничения - огради, блокади, пропускателни пунктове. Беше включена незабавно и полицията.

Няма подозрение, че в кварталите с неприятни битови условия на живот и скупчване на доста хора на тесни пространства жителите се нуждаят от задълбочена осведомителна акция за новата здравна заплаха и поддръжка. Но бързото прибягване до услугите на полицията може да усили разделянето сред общностите и основава напрежение и паника. Ако тази акция реализира триумф, той ще се дължи на 245-те здравни посредници, които работят на терен в 131 общини в страната и поддържат връзка с хората от кв. " Факултета " в София до " Кармен " в Казанлък. Тяхната роля е, с изключение на да споделят с хората, да дават директиви за ограниченията и да са медиатори сред общностите и институциите.

Запуши изхода и казуса

На държавно равнище не са огласявани специфични ограничения към ромските махали. Но кметове на общини взаимно с общинските спешни щабове започнаха силови ограничения и затваряне на кварталите с най-вече ромско население. Някои го направиха след огласени в медиите случаи на купони и сватби. Областният шеф на Смолян вкара вечерен час ненапълно и поради неколкодневни забави в махалите, показа самият той пред " Капитал ".

Един от най-крайните случаи беше в Казанлък, където на 19 март изходите от квартал " Кармен " към града бяха блокирани с огради. Единствен остана този при ул. " Чаталджа ". " На тази западна страна на квартала се обособи пункт за инспекция от РПУ - Казанлък, който и до момента упражнява надзор за придвижването на живеещите в квартала ", изясни в писмен отговор до " Капитал " Галина Стоянова, кмет на общината. Тя посочи, че аргументите са сигурност, защото деца излизали на близкия бул., и по-лесна инспекция на описите с карантинираните. Стоянова цитира данни на Регионалната здравна ревизия (РЗИ), че в общината има 95 карантинирани все още, само че не стана ясно какъв брой от тях са в " Кармен ".

Пропускателен режим за ромски квартали беше въведен и в квартали в Сливен, Нова Загора и Стара Загора. " Въведох ограничения, тъй като макар разпорежданията на министъра на опазването на здравето забелязах, че доста от жителите от квартал " Шести " не престават да се движат на огромни групи, пътуват в микробуси по шест - осем души, струпват се на кафе автомати. Част от тях са по-слабо образовани, не гледат националните малките екрани и не четат вестници. Няма по какъв начин да стигне до тях информация за заплахата от ковид ", сподели кметът на Нова Загора Николай Грозев пред " Капитал ".

Пропускателният режим гласи, че не може да се движат повече от двама души в един автомобил, като полицията ревизира колите на входа на квартала. От медиите изглеждаше, че хората няма да могат да излизат свободно от " Шести ". " Всъщност няма такова нещо, а има служители на реда на един от пътищата, по които се излиза от квартала. Те никого не стопират, единствено изясняват на минувачите да съблюдават отдалеченост един от различен и да не се движат на огромни групи ", изясни пред " Свободна Европа " Валери Башев, здравен посредник в ромския квартал на Нова Загора.

Проф. доктор Ивайло Търнев, който е и ръководител на фондация " Здравни проблеми на малцинствата ", изрично не е склонен с сходни решения. " Това е дискриминационна мярка. В дните, когато в ромските квартали се ревизираше по какъв брой души пътуват в една кола, в центъра необезпокоявано прекосяваха цялостни с коли хора. В ромските квартали се започнаха специфични ограничения, макар че в тях нямаше инфектирани хора. Аз съм " за " съблюдаване на ред и дисциплинираност, само че от всички жители и с едни и същи ограничения. Знам, че когато се изясни съответно на хората, те ще схванат ", споделя той.

До момента в Нова Загора няма открит случай на инфектиран с ковид. Николай Грозев изяснява, че въпреки всичко е изпратил здравни посредници и чиновници от отдел " Интеграция " да коментират заплахите към ковид и нужните ограничения, които жителите да подхващат. Жителите на " Шести " съблюдават карантината, твърди той. Стоянова посочи, че в " Кармен " са предоставени дезинфектанти на домоуправители, а здравните посредници също са на терен.

" Много хора нито са чули за Закона за изключителното състояние, нито някой им е споделил за него. Преди седмица попитах над 100 души и нито един не можеше да ми отговори, че носи отговорност. Това значи, че здравните служби незадоволително са работили в кварталите. Достатъчно беше една брошура, която коства пет стотинки ", изясни пред " Капитал " Асен Колев, член на Националния съвет за съдействие по етнически въпроси, който живее в Асеновград. Той прибавя, че незнанието не е опрощение, само че силовите структури, въпреки това, не са методът. " Погрешен е ходът за всичко по този проблем да се употребява полицията. Има здравни органи, РЗИ, персонални лекари, посредници, а чак когато не се съблюдават дадени инструкции, е полицията ", споделя той.

На ход е диалогът

Изолацията на ромското население от останалите общности не е ключът, съгласява се доктор Кабакчиева. Жандармерия, високоговорители, полиция може да имат някакъв резултат, само че не би трябвало да се прекалява с тях. " Хората се плашат. Ние се опитваме да понижим напрежението: ограниченията са ясни - който ги съблюдава, няма да пострада ", споделя тя.

Тя дава София за образец за общинска политика, " в която се залага на съществени, дълбочинни способи за работа в общността ". В два огромни ромски квартала - " Факултета " и " Филиповци ", има три центъра с екипи от психолози, обществени служащи, учители, медицински фрагменти и сътрудници от общността, които работят за развиването на качествата на децата. " Тези екипи се оказаха доста потребни, те работят по модел за интегрирано развиване (МИР), обгръщат здраве, обучение и обществени умения. Те са в положение бързо да основат тактика по какъв начин да се стигне със специфични послания до младежите, възрастните, децата ", споделя тя. Методите им са обиколки из кварталите, раздават се листовки, вършат се групи във Фейсбук. Дори предизвикват хора, които са сложени под карантина, да вършат видеа и да ги споделят със своите другари, с цел да дават образец по какъв начин се съблюдава тя.

" Здравните посредници са изключително деликатни, в случай че в техните обитаеми места се завръщат хора от чужбина, най-много от страни като Италия, Испания, Германия и други Много наши съграждани, които работят в страни от Европейския съюз, са останали без работа от седмици ", припомня проф. Търнев. По думите му са изключително рискови тези, които се връщат от чужбина с бусове поради дългото пътешестване и липса на добър надзор и липса на рекомендации за съблюдаване на карантината. " Медиаторите убеждават хората да споделят своята история - къде са били, от кое място са минали, с кого са общували, с цел да може да се помогне на оптимално огромен брой хора, които са контактни и при поява на признаци на заразяване с COVID-19 да може да се реагира бързо и съответно ", прецизира той. По думите му хората би трябвало да са наясно, че в случай че споделят информация, няма да са глобени, само че пък в случай че не съблюдават предписанията на спешни щабове или РЗИ, ще има проблем.

В момента и хигиената е от основно значение. Асен Колев счита, че комуналните общински компании могат да се включат с спомагателна стерилизация в махалите. Според доктор Кабакчиева е целесъобразно да се разпознават най-бедните и маргинализирани групи и да им се набират хигиенични материали, както и защитни средства за работата на посредници на терен.

Мащабът на актуалната рецесия ще се отрази изключително тежко на тези уязвими групи и в други две сфери - стопанска система и обучение. Пазарът на труда е в рецесия в цялата страна, а доста от жителите на тези квартали към този момент са изгубили работата си. За редица фамилии от махалите пък отдалеченото образование не е вид, тъй като не разполагат с устройства или интернет. " Във всеки ромски квартал има доста небогати, маргинализирани фамилии, които са на ръба на физическото оцеляване. В тези фамилии има деца, които са изложени на мраз и апетит. И би трябвало да се вземат незабавни ограничения, с цел да се помогне ", споделя доктор Ивайло Търнев.

" Ако тази зараза ни помогне да усетим, че сме гражданско общество, ние ще променим и разпоредбите, и всичко в тази страна ", обобщава и доктор Кабакчиева. Проф. доктор Ивайло Търнев
Проф. Търнев е шеф на Клиниката по нервни заболявания и ръководител на Комисията за лекуване на редки заболявания при УМБАЛ " Александровска " и ръководител на фондация " Здравни проблеми на малцинствата ".

Фотограф: Надежда Чипева
Как бихте оценили метода на управляващите към ромските общности в подтекста на епидемията до тук?
Мое надълбоко разбиране е, че методът и ограниченията би трябвало да са идентични за всички български жители, без значение от техния етнос. За изключително притеснително намирам построяването на контролно-пропусквателен пункт пред ромските квартали и ограничението на достъпа на ромите до магазини за хранителни артикули, аптеки, административни служби отвън квартала. Това е дискриминационна мярка, която ги слага под специфичен режим. В дните, когато в ромските квартали се ревизираше по какъв брой души пътуват в една кола, в центъра необезпокоявано прекосяваха цялостни с коли хора. В ромските квартали се започнаха специфични ограничения, макар че в тях нямаше инфектирани хора. В кв. " Надежда " в гр. Сливен е основан изолатор за роми. В гр. Вършец кметът е издал заповед да не се позволява излизането отвън границите на кв. " Изток " на повече от едно лице от семейство. Тези специфични етнизирани рестриктивни ограничения и стигматизацията на ромите са срещу правилата на публичното здраве за взаимност и единство на нацията. Аз съм за съблюдаване на ред и дисциплинираност, само че от всички жители и с едни и същи ограничения. Знам, че когато се изясни съответно на хората, те ще схванат.

Какви ограничения трябваше да се подхващат, а не са се към момента, какво бихте предложили в допълнение?
Добре знае се, че в доста градове и села съществуват квартали или обособени здания, населявани от идентифициращи се или разпознавани от другите като роми, в които липсват обикновени условия за битие. В актуалната обстановка на пандемия апелите за съблюдаване на хигиена се сблъскват с неспособност да бъдат следвани обикновените защитни ограничения: миене на ръце - заради липса на вода, стерилизация - заради неналичието на достъп до обезпечаваните от общинската власт дезинфекционни средства за обществено слаби/уязвими групи, поради разглеждането на съответните групи/домакинства като обитаващи незаконни/извън регулация жилища.
Независимо от напъните на здравните посредници по места да срещат и убеждават жителите на такива квартали/домакинства в нуждата да се съблюдават базовите условия за попречване на разпространяването на вируса, явно е, че в тях липсват предпоставките за тяхното съблюдаване.
Два образеца:
В община Царево има поданици на 70 бараки, които нямат достъп до течаща вода. Общината не е бедстваща, тя е част от туристическите дестинации и се допуска, че разполага с финансови благоприятни условия да отдели средства - обезпечаване на водоноски и дезинфектанти, за най-уязвимите семейства.
Квартал " Надежда " в Сливен е един от най-гъсто обитаемоте ромски квартали в България. В квартала не се позволява доставяне с хранителни и други артикули от първа нужда, включително медикаменти, заради липса на аптека в квартала. Кварталът е подложен на строги полицейски ограничения, които освен плашат жителите, само че и не им разрешават да си обезпечат нужните хранителни и хигиенични артикули.
Необходимо е да се вземат незабавни ограничения за обезпечаване на вода и дезинфекционни средства на тези хора, които съгласно локалната власт населяват жилища/квартали отвън регулация.
Каква е атмосферата в кварталите, какви са настроенията в последната седмица?
В доста ромски квартали улиците са обезлюдени, дори повече, в сравнение с в центъра на София. Голяма част от хората към този момент са осведомени и съблюдават разпоредбите за сигурност. Но бързо се ускорява бедността, тъй като огромна част от ромските фамилии останаха без занаят, затворени в кварталите. Във всеки ромски квартал има доста небогати, маргинализирани фамилии, които са на ръба на физическото оцеляване. В тези фамилии има деца, които са изложени на мраз и апетит. И би трябвало да се вземат незабавни ограничения с цел да се помогне на тези фамилии, тъй като гладът настава.

От отговор на Министерство на здравеопазването стана ясно, че главната работа се прави от 245 здравни посредници в цялата страна. Получавате ли поддръжка от институциите на локално равнище и в случай че да, каква?
245 здравни посредници в 131 общини всекидневно са на предна линия в кварталите с маргинализирано население през цялото време на оповестеното изключително състояние по отношение на разпространяването на COVID-19. Те работят самоотвержено на терен всеки ден с цел да спрат разпространяването на инфекцията. Те са актуалните будители в ромските квартали. Често охулвани и от непознати и от свои, само че запазващи висок дух, през днешния ден те дават значителен принос към цялото ни гражданско общество. Тяхната работа е апостолска, същинско мъжество е да убеждаваш маргинализирани хора да съблюдават правила с цел да избегнат надвисналата ги заплаха.

Провеждат необятна осведомителна акция в общностите, съпровождат полицейски екипи, които ревизират карантинираните, раздават вода и храна на възрастни хора и маргинализирани фамилии, вземат участие в дезинфекционни мероприятия и най-много дават вяра и опора на доста хора от общността да преодолеят страха, отчаянието, безизходицата. Разработен е инструктаж за тяхната активност в условия на изключителното състояние.

За страдание в доста общини здравните посредници към момента работят без персонални защитни средства и екипировка, което ги излага на риск. Усилията на Националната мрежа на здравните посредници е в най-кратък период да им обезпечи всичко належащо, което да им подсигурява сигурност и сигурност.

Здравните посредници реализират предпочитано тяхната активност в рискови региони, където е налице съсредоточено наличие на труднообхватни рискови фамилии, нараснала подвижност или недоумение и ниска здравна просвета за предварителна защита против болестта. Когато на територията на общината действа спешен щаб за битка с ковид и здравният посредник е включен в него, приоритет имат инструкциите, които са дадени от спешния щаб. Д-р Елена Кабакчиева, ръководител на Фондация " Здраве и обществено развиване - Хесед ":
" И въпреки всичко главният въпрос, обвързван със обстановката в бедните квартали, не е разпространяването на възможна зараза, а това, че мощните ограничаващи ограничения ще доведат до цялостна липса на средства, храна и други насъщни неща. Това може да докара доста скоро до основателни митинги и недоволства - така наречен " гладни протести ". Трябва да се мисли прагматично както за незабавни ограничения в тази тенденция, по този начин и за дълготрайна високо ефикасна политика за качеството на човешките запаси и тяхната конкуретноспособност на пазара на труда. " Развитие от люлката до гроба " е новият лозунг на актуалната обществена политика. Настоящата рецесия е още
едно съображение да се замислим съществено по този въпрос и да погледнем с внимание към новаторските подходи в това отношение. Един подобен метод би трябвало обезателно да адресира. "
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР