Любомир Стефанов: Ще се наложи на Петков, Василев, Христо Иванов и на генерал Атанасов да обясняват защо коалицията им се свива
Промените в служебният кабинет са към този момент в действие. Указът на президента Румен Радев за рокадите беше обнародван на “Държавен вестник ". Радев издаде декрет, с който освободи Стефан Димитров от поста министър на външните работи и назначи на негово място служебният министър председател Димитър Главчев, който ще съвместява двете длъжности. От поста си е освободен и служебният министър на земеделието Кирил Вътев, а на негово място е назначен досегашният шеф на Държавен фонд “Земеделие " Георги Тахов. А през днешния ден съветникът на премиера и външен министър Димитър Главчев, госпожа Меглена Плугчиева реши да се отдръпна от поста, който заема. По думите й Главчев е подложен в извънредно сложна обстановка и има потребност от хора, които имат управнически, политически и дипломатически опит. Интервю в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с политолога Любомир Стефанов
Г-н Стефанов, какъв брой заплетена е политическата обстановка сега?
Заплетена, по-скоро бих употребявал думата необикновена, защото сме в първия случай, в който би трябвало да използван хипотезата на новата Конституция на процедура и се получават напълно естествено и обикновено недоразумения. Ако продължим малко по-нататък, към този момент с пристрастията си това кой какъв пост заема, наподобява необичайно, че в служебно държавно управление има министър-председател, който съвместява и длъжността външен министър. И напълно не е инцидентно, че неговият консултант по външно-политическата активност си подава оставката през днешния ден. Някак си пояснения ми липсват от целия диалог. Все отново е необикновена обстановката и ми се ще да има малко повече логичност и подреденост, защото служебното държавно управление в последна сметка има една ясно дефинирана функционалност, с изключение на да ръководи страната в промеждутъка сред два Народното събрание, да провежда почтени и транспарантни избори.
Неяснота от кое място има съгласно вас, от госпожа Плугчиева, за какво е напуснала поста си или като цяло?
Ами като цяло несъмнено, защото самият асортимент на министрите, самата структура стартира да бъде обяснявана следварително. Остана едно неудобно безмълвие, в което ние анализатори, жители и вие публицистите виждаме, че би трябвало да запълваме празнините сред точките, а не постоянно ни се получава. Хубаво е когато политиците, в тази ситуация въпреки те и служебни такива, обяснят причините си за асортимент. Г-н Главчев го направи при представянето на кабинета си, само че тези неща ми звучаха на мен доста незадълбочено. Убягва ни логиката и същинските причини. Защото ще се съгласите, няма по какъв начин за пет дни да съставиш длъжностен кабинет, просто като прелистваш листата с имена в телефонния си справочник.
Иначе по отношение на претекстовете на госпожа Плугчиева, през днешния ден сътрудници от нашата медия, от “Фокус " се свързаха с нея и тя съобщи, че е персонално нейно решение да подаде оставка като консултант на служебния министър председател, само че отхвърли по-подробен коментар по тематиката. Като уточни, че в идващите дни, евентуално ще има мотив и опция да разяснява и този въпрос. Споменахте за дупките, които се постанова да запълвате вие анализаторите, от време на време и ние публицистите да допускаме, да проучваме, кое, по какъв начин, за какво и така нататък До какви дефицити води цялата тази нестабилна политическа обстановка? Говорим на огромно равнище, като погледнем страната ни, България, общините, всичко?
Най-вече на доверие, което виждаме изразено през изборната интензивност. Не съм оптимист за резултата след 2 месеца на изборите за Европейски парламент и за народен подобен. Защото политиците бягат от политически роман и диалог с нас гласоподавателите и жителите на републиката. Постоянно натякват на всички, че е значимо да се гласоподава, че единствено по този метод се предотвратяват изборни злоупотреби и всевъзможен тип подозрения за характера и честността на изборите. Но не вършат нищо да го насърчат, а в противен случай, в някаква луда, гневна конкуренция се замерят с причини на равнище квалификации. Това е всичко друго, само че не и политически роман. Това е позволен разказ в късните часове в профилирани питейни заведения.
Г-н Стефанов, какви са провокациите и грешките, които би трябвало да поправят новите служебни министри?
Не знам дали има някакви неточности за коригиране, защото не съм интимно осведомен с проблемите във всяка една от министерските сфери на актуалните жители на коридорите и кабинетите на властта. Но това, което би трябвало да се поправи е да има синхронизиран прочит на действителността. Давам образец с финансите, преди седмица, може би 10 дни, ни се обясняваше по какъв начин надали не бюджета и финансовия запас е бил изтънял, доста непристойно и неприятно. Но след това внезапно се оказа, че няма подобен проблем. В последна сметка, не е хубаво да подхващаме едни обстоятелства от една страна, след това да се окаже, че можем да ги прочетем и от друга, И най-сетне изпадаме в хипотезата, която напълно неотдавна сякаш беше преобладаваща в нашето общество, всеки самичък да си " преценява ", да ме простите за неправилния език, само че по този начин се наложи като прочит. И това води до безусловно самостоятелни, индивидуалистични тълкования на това какво е политика, кое е значимо и кое не е значимо.
В последна сметка страната има един дневен ред и кои ще са хората, които ще го извършват е значимо. Но когато има не толкоз гаранции, колкото рамки, този прославен народен интерес материализиран, останалото в действителност е операциореализация, както се споделя в осведомителните технологии.
Ако всеки самичък би трябвало да си преценява, тогава сме го закъсали в действителност. Какво ще преценят жителите или преценяват, в действителност зависи от нас самите. Кое ще бъде гарантът в съответната политическа обстановка за провеждането на почтени избори? Г-н Стефанов, служебният кабинет, който се сътвори и който към този момент няколко пъти по този начин се поправя, с какъв небосвод се сътвори съгласно вас, това служебно държавно управление?
Според мен, не би трябвало да провиждаме някакъв безконечен небосвод, какъвто се случи с някои от кабинетите, изключително на господин Донев и на господин Янев. Защото сякаш има схващане, тъй като служебните държавни управления не са изключително потребни за страната ни. Да, президентът към този момент не е директно виновен за тях, само че виждате, че в последните дни още веднъж се пробва да му се вменява косвена отговорност за утвърждение или за прекъсване на решения, препоръчани му от властта. Но съгласно мен, нещата би трябвало да бъдат нормализирани относително бързо, макар че понастоящем се спекулира още веднъж с това какъв би могъл да бъде срокът на валидност на това служебно държавно управление. Защото мисля Борисов, сподели пред среща със симпатизанти на ГЕРБ някъде в столицата, че в случай че не се реализира още по време на предизборната акция гледане в една посока, най-образно и метафорично да се изразя, това служебно държавно управление можело да има по този начин много неустановен период на деяние. Което ми се коства с изключение на чудноват мотив в предизборна акция и много погрешен, тъй като в последна сметка, нали служебният кабинет трябваше да бъде равно далечен от политическите партии. А с дейностите си сякаш Борисов от самото начало провокативно къде намига, къде иносказателно споделя, че в действителност той дирижира и служебната власт. А това опонира на всевъзможни възможни политически правила на възпитание.
Ще си разреша тук да ви поправям лекичко в изявлението, Борисов по този начин може би даде един ултиматум на ПП-ДБ, неговото изявление беше или “ПП-ДБ стопират да преиначават или служебните държавни управления ще изкарат доста дълго ", това сподели той.
Да, по този начин е. Но в последна сметка се прави опит за нещо обикновено, това е да се конструира визия за формата не, само че за рамката, която ще движи идващото държавно управление постоянно. И това на Борисов, сякаш наподобява смислена. Въпросът е какво съдържа тя? Тъй като от преговорния развой, който беше провален и трансформацията на кабинета “Денков " в кабинета “Габриел " и това не се случи. Едно от нещата, които научихме, че подредбата на думите, методът по който са дефинирани задачите и дилемите на идващия кабинет сякаш, с изключение на имената, май не са били доста ясни за двете договарящи се страни. Затова не знам това изопачение в действителност какво значи, нещо което визира персонално Борисов, нещо, което визира партията ГЕРБ, нещо което визира някакъв бранш. И по тази причина ми се ще, знаете ли, не помня от кой момент не съм виждал лидерски спор по някоя от националните медии. И ми се ще тази година сякаш да станем очевидци на нова крачка напред. Тези хора, които в действителност настояват, че са водачи на своите политически формати, ами да стартират да се държат като такива.
Логично е в действителност това да се случи, да застанат пред гласоподавателите си и да обяснят и да си приказват. Да ги забележим да си приказват действително, както казвате в един политически спор. Да погледнем към ПП-ДБ, там какво се случва в техните среди?
Има някакво напрежение, което сякаш за в този момент е сподавено, само че не и овладяно. Видяхте придвижването на Зелените, " Зелено придвижване " се отдели от обединението, тя към този момент не е тройна, приказвам за “Демократична България ".
Както и “Средна европейска класа ", също разгласи, че няма да взе участие.
Да, това го разбрах през днешния ден. Така че тази коалиция, това не са съществени нейни носещи елементи, само че присъединяване на " Зелено придвижване " в по-малката коалиция на “Демократична България " беше знаково, заради доста аргументи. Не единствено тъй като нейните хрумвания бяха в челото на гражданската интензивност от последното десетилетие, ами тъй като идеите, които те застъпват, са меко казано европейски и централни за европейския свят. Начинът по който те изясняват напускането си е да кажем несъответственост при незадоволително застъпване на техните хрумвания, което демонстрира, че нещо, което и “Средна европейска класа " описаха в по-прав текст, че колаборационизмът в Движение за права и свободи и ГЕРБ ги тормози.
Този диалог желая да видя по какъв начин се случва още веднъж. Но явно те в обединението си приказват по някакъв начин, той си е вътрешно-партиен диалог. Но съдейки по сигналите на господата Петков и Василев, а и на Христо Иванов, и на военачалник Атанасов ще им се наложи да изясняват, за какво обединението им се свива, пък те се борят за разширение на въздействието си в обществото, на какво от горната страна.
Като казахте обединението, незабавно в главата ми изникна въпросът за тази не коалиция, която дълго време коментирахме. Тя трансформира ли се, господин Стефанов, в двупартийна такава?
Тя беше на път да стане коалиция публично, с изключение на единствено по стандартите на моята просвета и за цивилен публичен ред и фокус, само че договарянето се оказа проблематично. Тъй като едно е да си признаваме ние по този начин по диалозите между тях, че работим дружно, когато би трябвало да го формализираме, се оказа, че ни куца политическата просвета, и културата на договаряния, и на съдружно ръководство, и също шерване на отговорност най-много. Мисля, това беше препъникамъка. Така че обединението ще си остане преобладаваща като политическа форма на конструиране на парламентарни болшинства в България дълги години напред. Между прочее тя е такава от самото ни забременяване с демократичния преход и демокрацията в България. Но по една или друга причина, българската политика злоупотребява с думата коалиция и всички си чистят ръцете с нея.
А застрашена ли е демокрацията ни?
Не. Смятам че не, тъй като ние българите колкото и да мрънкаме, че демокрацията, да преразказвам госпожа Нинова, че ни е лишила доста неща. Всъщност имаме поради, че демокрацията ни донесе доста неща. Но все таки, мисля, че сме наясно, най-малко една преобладаваща част от нас, българските жители, че по-добра опция няма. Виждаме по този начин Руската федерация е един от безконечните полюси в нашия исторически компас на какво състояние е. Смятам, че в случай че болшинството от българите желаеха да живеят като в Руската федерация, към момента се продават билети за самолети до там, можеха да емигрират.
От друга страна, виждаме и Запада, много огромна част от българите отиват, пробват и не дребна част от тях се завръщат назад. Което демонстрира, че тук сякаш е някакъв баланс. По чудноват метод, със лична логичност, с забавни направления, морално-естестически, в случай че щете и етичен компас, само че българинът някак си тук вечерта сякаш е неподвижен със себе си. Екзотичен, само че гледащ на Запад, източноекзотичен, само че гледащ на Запад, и заради тази причина, житейският опит разрешава трезва преценка на демокрацията и тя не е нещо от което той ще се откаже елементарно от нея, най-малкото и поради свободите. Имаме проблеми с това да си съблюдаваме правата самостоятелно и групово, свободите към този момент ни омагьосват и ни очароват.
Г-н Стефанов, какъв брой заплетена е политическата обстановка сега?
Заплетена, по-скоро бих употребявал думата необикновена, защото сме в първия случай, в който би трябвало да използван хипотезата на новата Конституция на процедура и се получават напълно естествено и обикновено недоразумения. Ако продължим малко по-нататък, към този момент с пристрастията си това кой какъв пост заема, наподобява необичайно, че в служебно държавно управление има министър-председател, който съвместява и длъжността външен министър. И напълно не е инцидентно, че неговият консултант по външно-политическата активност си подава оставката през днешния ден. Някак си пояснения ми липсват от целия диалог. Все отново е необикновена обстановката и ми се ще да има малко повече логичност и подреденост, защото служебното държавно управление в последна сметка има една ясно дефинирана функционалност, с изключение на да ръководи страната в промеждутъка сред два Народното събрание, да провежда почтени и транспарантни избори.
Неяснота от кое място има съгласно вас, от госпожа Плугчиева, за какво е напуснала поста си или като цяло?
Ами като цяло несъмнено, защото самият асортимент на министрите, самата структура стартира да бъде обяснявана следварително. Остана едно неудобно безмълвие, в което ние анализатори, жители и вие публицистите виждаме, че би трябвало да запълваме празнините сред точките, а не постоянно ни се получава. Хубаво е когато политиците, в тази ситуация въпреки те и служебни такива, обяснят причините си за асортимент. Г-н Главчев го направи при представянето на кабинета си, само че тези неща ми звучаха на мен доста незадълбочено. Убягва ни логиката и същинските причини. Защото ще се съгласите, няма по какъв начин за пет дни да съставиш длъжностен кабинет, просто като прелистваш листата с имена в телефонния си справочник.
Иначе по отношение на претекстовете на госпожа Плугчиева, през днешния ден сътрудници от нашата медия, от “Фокус " се свързаха с нея и тя съобщи, че е персонално нейно решение да подаде оставка като консултант на служебния министър председател, само че отхвърли по-подробен коментар по тематиката. Като уточни, че в идващите дни, евентуално ще има мотив и опция да разяснява и този въпрос. Споменахте за дупките, които се постанова да запълвате вие анализаторите, от време на време и ние публицистите да допускаме, да проучваме, кое, по какъв начин, за какво и така нататък До какви дефицити води цялата тази нестабилна политическа обстановка? Говорим на огромно равнище, като погледнем страната ни, България, общините, всичко?
Най-вече на доверие, което виждаме изразено през изборната интензивност. Не съм оптимист за резултата след 2 месеца на изборите за Европейски парламент и за народен подобен. Защото политиците бягат от политически роман и диалог с нас гласоподавателите и жителите на републиката. Постоянно натякват на всички, че е значимо да се гласоподава, че единствено по този метод се предотвратяват изборни злоупотреби и всевъзможен тип подозрения за характера и честността на изборите. Но не вършат нищо да го насърчат, а в противен случай, в някаква луда, гневна конкуренция се замерят с причини на равнище квалификации. Това е всичко друго, само че не и политически роман. Това е позволен разказ в късните часове в профилирани питейни заведения.
Г-н Стефанов, какви са провокациите и грешките, които би трябвало да поправят новите служебни министри?
Не знам дали има някакви неточности за коригиране, защото не съм интимно осведомен с проблемите във всяка една от министерските сфери на актуалните жители на коридорите и кабинетите на властта. Но това, което би трябвало да се поправи е да има синхронизиран прочит на действителността. Давам образец с финансите, преди седмица, може би 10 дни, ни се обясняваше по какъв начин надали не бюджета и финансовия запас е бил изтънял, доста непристойно и неприятно. Но след това внезапно се оказа, че няма подобен проблем. В последна сметка, не е хубаво да подхващаме едни обстоятелства от една страна, след това да се окаже, че можем да ги прочетем и от друга, И най-сетне изпадаме в хипотезата, която напълно неотдавна сякаш беше преобладаваща в нашето общество, всеки самичък да си " преценява ", да ме простите за неправилния език, само че по този начин се наложи като прочит. И това води до безусловно самостоятелни, индивидуалистични тълкования на това какво е политика, кое е значимо и кое не е значимо.
В последна сметка страната има един дневен ред и кои ще са хората, които ще го извършват е значимо. Но когато има не толкоз гаранции, колкото рамки, този прославен народен интерес материализиран, останалото в действителност е операциореализация, както се споделя в осведомителните технологии.
Ако всеки самичък би трябвало да си преценява, тогава сме го закъсали в действителност. Какво ще преценят жителите или преценяват, в действителност зависи от нас самите. Кое ще бъде гарантът в съответната политическа обстановка за провеждането на почтени избори? Г-н Стефанов, служебният кабинет, който се сътвори и който към този момент няколко пъти по този начин се поправя, с какъв небосвод се сътвори съгласно вас, това служебно държавно управление?
Според мен, не би трябвало да провиждаме някакъв безконечен небосвод, какъвто се случи с някои от кабинетите, изключително на господин Донев и на господин Янев. Защото сякаш има схващане, тъй като служебните държавни управления не са изключително потребни за страната ни. Да, президентът към този момент не е директно виновен за тях, само че виждате, че в последните дни още веднъж се пробва да му се вменява косвена отговорност за утвърждение или за прекъсване на решения, препоръчани му от властта. Но съгласно мен, нещата би трябвало да бъдат нормализирани относително бързо, макар че понастоящем се спекулира още веднъж с това какъв би могъл да бъде срокът на валидност на това служебно държавно управление. Защото мисля Борисов, сподели пред среща със симпатизанти на ГЕРБ някъде в столицата, че в случай че не се реализира още по време на предизборната акция гледане в една посока, най-образно и метафорично да се изразя, това служебно държавно управление можело да има по този начин много неустановен период на деяние. Което ми се коства с изключение на чудноват мотив в предизборна акция и много погрешен, тъй като в последна сметка, нали служебният кабинет трябваше да бъде равно далечен от политическите партии. А с дейностите си сякаш Борисов от самото начало провокативно къде намига, къде иносказателно споделя, че в действителност той дирижира и служебната власт. А това опонира на всевъзможни възможни политически правила на възпитание.
Ще си разреша тук да ви поправям лекичко в изявлението, Борисов по този начин може би даде един ултиматум на ПП-ДБ, неговото изявление беше или “ПП-ДБ стопират да преиначават или служебните държавни управления ще изкарат доста дълго ", това сподели той.
Да, по този начин е. Но в последна сметка се прави опит за нещо обикновено, това е да се конструира визия за формата не, само че за рамката, която ще движи идващото държавно управление постоянно. И това на Борисов, сякаш наподобява смислена. Въпросът е какво съдържа тя? Тъй като от преговорния развой, който беше провален и трансформацията на кабинета “Денков " в кабинета “Габриел " и това не се случи. Едно от нещата, които научихме, че подредбата на думите, методът по който са дефинирани задачите и дилемите на идващия кабинет сякаш, с изключение на имената, май не са били доста ясни за двете договарящи се страни. Затова не знам това изопачение в действителност какво значи, нещо което визира персонално Борисов, нещо, което визира партията ГЕРБ, нещо което визира някакъв бранш. И по тази причина ми се ще, знаете ли, не помня от кой момент не съм виждал лидерски спор по някоя от националните медии. И ми се ще тази година сякаш да станем очевидци на нова крачка напред. Тези хора, които в действителност настояват, че са водачи на своите политически формати, ами да стартират да се държат като такива.
Логично е в действителност това да се случи, да застанат пред гласоподавателите си и да обяснят и да си приказват. Да ги забележим да си приказват действително, както казвате в един политически спор. Да погледнем към ПП-ДБ, там какво се случва в техните среди?
Има някакво напрежение, което сякаш за в този момент е сподавено, само че не и овладяно. Видяхте придвижването на Зелените, " Зелено придвижване " се отдели от обединението, тя към този момент не е тройна, приказвам за “Демократична България ".
Както и “Средна европейска класа ", също разгласи, че няма да взе участие.
Да, това го разбрах през днешния ден. Така че тази коалиция, това не са съществени нейни носещи елементи, само че присъединяване на " Зелено придвижване " в по-малката коалиция на “Демократична България " беше знаково, заради доста аргументи. Не единствено тъй като нейните хрумвания бяха в челото на гражданската интензивност от последното десетилетие, ами тъй като идеите, които те застъпват, са меко казано европейски и централни за европейския свят. Начинът по който те изясняват напускането си е да кажем несъответственост при незадоволително застъпване на техните хрумвания, което демонстрира, че нещо, което и “Средна европейска класа " описаха в по-прав текст, че колаборационизмът в Движение за права и свободи и ГЕРБ ги тормози.
Този диалог желая да видя по какъв начин се случва още веднъж. Но явно те в обединението си приказват по някакъв начин, той си е вътрешно-партиен диалог. Но съдейки по сигналите на господата Петков и Василев, а и на Христо Иванов, и на военачалник Атанасов ще им се наложи да изясняват, за какво обединението им се свива, пък те се борят за разширение на въздействието си в обществото, на какво от горната страна.
Като казахте обединението, незабавно в главата ми изникна въпросът за тази не коалиция, която дълго време коментирахме. Тя трансформира ли се, господин Стефанов, в двупартийна такава?
Тя беше на път да стане коалиция публично, с изключение на единствено по стандартите на моята просвета и за цивилен публичен ред и фокус, само че договарянето се оказа проблематично. Тъй като едно е да си признаваме ние по този начин по диалозите между тях, че работим дружно, когато би трябвало да го формализираме, се оказа, че ни куца политическата просвета, и културата на договаряния, и на съдружно ръководство, и също шерване на отговорност най-много. Мисля, това беше препъникамъка. Така че обединението ще си остане преобладаваща като политическа форма на конструиране на парламентарни болшинства в България дълги години напред. Между прочее тя е такава от самото ни забременяване с демократичния преход и демокрацията в България. Но по една или друга причина, българската политика злоупотребява с думата коалиция и всички си чистят ръцете с нея.
А застрашена ли е демокрацията ни?
Не. Смятам че не, тъй като ние българите колкото и да мрънкаме, че демокрацията, да преразказвам госпожа Нинова, че ни е лишила доста неща. Всъщност имаме поради, че демокрацията ни донесе доста неща. Но все таки, мисля, че сме наясно, най-малко една преобладаваща част от нас, българските жители, че по-добра опция няма. Виждаме по този начин Руската федерация е един от безконечните полюси в нашия исторически компас на какво състояние е. Смятам, че в случай че болшинството от българите желаеха да живеят като в Руската федерация, към момента се продават билети за самолети до там, можеха да емигрират.
От друга страна, виждаме и Запада, много огромна част от българите отиват, пробват и не дребна част от тях се завръщат назад. Което демонстрира, че тук сякаш е някакъв баланс. По чудноват метод, със лична логичност, с забавни направления, морално-естестически, в случай че щете и етичен компас, само че българинът някак си тук вечерта сякаш е неподвижен със себе си. Екзотичен, само че гледащ на Запад, източноекзотичен, само че гледащ на Запад, и заради тази причина, житейският опит разрешава трезва преценка на демокрацията и тя не е нещо от което той ще се откаже елементарно от нея, най-малкото и поради свободите. Имаме проблеми с това да си съблюдаваме правата самостоятелно и групово, свободите към този момент ни омагьосват и ни очароват.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ