Ремонтът на Конституцията мина на първо четене. Какво предвиждат ...
Промените в Конституцията бяха подкрепени от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. " Възраждане ", Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ гласоподаваха срещу.
Промените бяха първо, само че тогава не събраха три четвърти от гласовете. Промените поддържаха 161 народни представители, „ срещу “ бяха - 57 депутати, нямаше въздържали се.
Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.
След гласуването на 6 октомври председателят на Народното събрание Росен Желязков разгласи, че промените не събират три четвърти от гласовете и предлагането не е признато. Но тъй като получава повече от две трети, на първо гласоподаване планът може да бъде препоръчан още веднъж не по-рано от два месеца, считано от 6 октомври, обясни той.
При същият брой гласове като на 6 октомври - т.е. 161, измененията ще се смятат за признати на първо четене. Критичният най-малко гласове за тях е 160.
Съдебната власт
В проектозакона се планува в частта за правосъдната власт Висшият правосъден съвет да бъде разграничен на два органа – Съдийски съвет и Прокурорски съвет.
Първият орган би трябвало да се състои от 15 членове, измежду които ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, петима би трябвало да бъдат избирани от депутатите, а останалите 8 от съдиите.
Вторият орган би трябвало да се състои от 10 членове, измежду които и основният прокурор на страната, шестима от членовете би трябвало да бъдат избирани от Народното събрание, двама от прокурорите и един от следователите. Прокурорският съвет се планува да бъде ръководен от министъра на правораздаването, само че без да има право на глас в него, написа организация " Фокус ".
Другата голяма смяна е обвързвана в института на основния прокурор. От ПП-ДБ дълго време обсъждаха дали въобще да не отпадне фигурата на обвинител номер едно, в последна сметка бе решено тя да се резервира, само че с съществени промени. Така основният прокурор би следвало да има до два мандата по 5 години, а в това време му се лишава правото да реализира контрол за правда и методическо управление на прокуратурите.
Служебните държавни управления
Института на служебния кабинет дълго време бе измежду най-обсъжданите тематики в общественото пространство. В последните две години България изживя ръководството на четири служебни правителства, а последното на Гълъб Донев сложи връх за най-дълго управлявало такова.
Вносителите оферират президентът да може да назначава за длъжностен министър-председател ръководителите на три от главните институции в страната – ръководителят на Народното събрание, ръководителят на Конституционния съд или шефът на Българска народна банка.
Освен това се предлага парламентът да не трябва разпускан, а да продължава своята законодателна активност до конституирането на новия.
Регулаторите
В текстовете с измененията е записано, че Народното събрание избира регулаторите и контролните органи посредством чуване на претендентите, ограничение на броя на поредните мандати. Освен това – със закон може да се планува решенията за избор да се одобряват с квалифицирано болшинство.
Българското поданство
В проектозакона за измененията в Конституцията е записано, че " За депутат може да бъде избиран всеки български жител, който е навършил 21 години, не е подложен под забраняване и не изтърпява наказване отнемане от независимост “. Така на процедура отпада условието народните представители да са български жители.
Смяната на националния празник
От ПП-ДБ предлагаха 3 март да не бъде националния празник на страната, а вместо него 24 май да се трансформира в подобен. Тази тематика провокира голям брой разногласия през последните месеци, а преди седмица от ГЕРБ-СДС обявиха, че няма да поддържат това предложение.
Дебатите
“Възраждане " обявиха, че предложенията за промени не са от компетентността на Народното събрание. Те имат рецензии както препоръчаните промените в правосъдната власт, в текстовете за отпадане на условието за българското поданство за заемане на висша обществена длъжности, по този начин и за промяната на националния празник. Третата политическа мощ няма да поддържа измененията.
От “Има подобен народ " цитираха мнението на Венецианската комисия, които се изричат сериозно за предлаганите промени. Според Ивайло Вълчев публичните разисквания в комисиите не са били ползотворни. Той счита, че ръководещото болшинство не се преценява със мнението на професионалните организации.
Радомир Чолаков от ГЕРБ съобщи, че смяна в националния празник няма да има .
По отношение на двойното поданство Чолаков изясни, че към този момент и ГЕРБ-СДС, и ПП-ДБ, и Движение за права и свободи са осъзнали, че това не е рационално. Чолаков ще предложи лице с двойно поданство да стане министър само, в случай че Народното събрание разреши това.
В отговор на въпроса за двойното гражданство Никола Минчев заяви, че това не е предложение на ПП-ДБ . Той сподели още, че втората политическа мощ счита, че за представители на изпълнителния власт и президента опцията да имат двойно поданство не е уместно.
По отношение на прокуратурата правосъдният министър Атанас Славов сподели , че има консенсус основният прокурор да има понижени пълномощия, само че въпреки всичко да бъде значима фигура в правосъдната власт. Той изясни, че моделът, към който се стремят ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи, е да се съчетаят мненията на Венецианската комисия и рекомендациите на професионалните организации.
Главният прокурор ще може да сезира Конституционен съд, когато дадени законови актове са противоконституционни, както и укази на президенти.
В измененията е записано, че пълномощията на министъра на правораздаването ще бъдат понижени. Министърът няма да ръководи Висш съдебен съвет, той няма да прави кариерни оферти във връзка с съдиите прокурорите и следователите, както е в този момент. Той ще може да прави дисциплинарни производства за освобождение единствено в крайни случаи.
ФрогНюз
Промените бяха първо, само че тогава не събраха три четвърти от гласовете. Промените поддържаха 161 народни представители, „ срещу “ бяха - 57 депутати, нямаше въздържали се.
Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.
След гласуването на 6 октомври председателят на Народното събрание Росен Желязков разгласи, че промените не събират три четвърти от гласовете и предлагането не е признато. Но тъй като получава повече от две трети, на първо гласоподаване планът може да бъде препоръчан още веднъж не по-рано от два месеца, считано от 6 октомври, обясни той.
При същият брой гласове като на 6 октомври - т.е. 161, измененията ще се смятат за признати на първо четене. Критичният най-малко гласове за тях е 160.
Съдебната власт
В проектозакона се планува в частта за правосъдната власт Висшият правосъден съвет да бъде разграничен на два органа – Съдийски съвет и Прокурорски съвет.
Първият орган би трябвало да се състои от 15 членове, измежду които ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, петима би трябвало да бъдат избирани от депутатите, а останалите 8 от съдиите.
Вторият орган би трябвало да се състои от 10 членове, измежду които и основният прокурор на страната, шестима от членовете би трябвало да бъдат избирани от Народното събрание, двама от прокурорите и един от следователите. Прокурорският съвет се планува да бъде ръководен от министъра на правораздаването, само че без да има право на глас в него, написа организация " Фокус ".
Другата голяма смяна е обвързвана в института на основния прокурор. От ПП-ДБ дълго време обсъждаха дали въобще да не отпадне фигурата на обвинител номер едно, в последна сметка бе решено тя да се резервира, само че с съществени промени. Така основният прокурор би следвало да има до два мандата по 5 години, а в това време му се лишава правото да реализира контрол за правда и методическо управление на прокуратурите.
Служебните държавни управления
Института на служебния кабинет дълго време бе измежду най-обсъжданите тематики в общественото пространство. В последните две години България изживя ръководството на четири служебни правителства, а последното на Гълъб Донев сложи връх за най-дълго управлявало такова.
Вносителите оферират президентът да може да назначава за длъжностен министър-председател ръководителите на три от главните институции в страната – ръководителят на Народното събрание, ръководителят на Конституционния съд или шефът на Българска народна банка.
Освен това се предлага парламентът да не трябва разпускан, а да продължава своята законодателна активност до конституирането на новия.
Регулаторите
В текстовете с измененията е записано, че Народното събрание избира регулаторите и контролните органи посредством чуване на претендентите, ограничение на броя на поредните мандати. Освен това – със закон може да се планува решенията за избор да се одобряват с квалифицирано болшинство.
Българското поданство
В проектозакона за измененията в Конституцията е записано, че " За депутат може да бъде избиран всеки български жител, който е навършил 21 години, не е подложен под забраняване и не изтърпява наказване отнемане от независимост “. Така на процедура отпада условието народните представители да са български жители.
Смяната на националния празник
От ПП-ДБ предлагаха 3 март да не бъде националния празник на страната, а вместо него 24 май да се трансформира в подобен. Тази тематика провокира голям брой разногласия през последните месеци, а преди седмица от ГЕРБ-СДС обявиха, че няма да поддържат това предложение.
Дебатите
“Възраждане " обявиха, че предложенията за промени не са от компетентността на Народното събрание. Те имат рецензии както препоръчаните промените в правосъдната власт, в текстовете за отпадане на условието за българското поданство за заемане на висша обществена длъжности, по този начин и за промяната на националния празник. Третата политическа мощ няма да поддържа измененията.
От “Има подобен народ " цитираха мнението на Венецианската комисия, които се изричат сериозно за предлаганите промени. Според Ивайло Вълчев публичните разисквания в комисиите не са били ползотворни. Той счита, че ръководещото болшинство не се преценява със мнението на професионалните организации.
Радомир Чолаков от ГЕРБ съобщи, че смяна в националния празник няма да има .
По отношение на двойното поданство Чолаков изясни, че към този момент и ГЕРБ-СДС, и ПП-ДБ, и Движение за права и свободи са осъзнали, че това не е рационално. Чолаков ще предложи лице с двойно поданство да стане министър само, в случай че Народното събрание разреши това.
В отговор на въпроса за двойното гражданство Никола Минчев заяви, че това не е предложение на ПП-ДБ . Той сподели още, че втората политическа мощ счита, че за представители на изпълнителния власт и президента опцията да имат двойно поданство не е уместно.
По отношение на прокуратурата правосъдният министър Атанас Славов сподели , че има консенсус основният прокурор да има понижени пълномощия, само че въпреки всичко да бъде значима фигура в правосъдната власт. Той изясни, че моделът, към който се стремят ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи, е да се съчетаят мненията на Венецианската комисия и рекомендациите на професионалните организации.
Главният прокурор ще може да сезира Конституционен съд, когато дадени законови актове са противоконституционни, както и укази на президенти.
В измененията е записано, че пълномощията на министъра на правораздаването ще бъдат понижени. Министърът няма да ръководи Висш съдебен съвет, той няма да прави кариерни оферти във връзка с съдиите прокурорите и следователите, както е в този момент. Той ще може да прави дисциплинарни производства за освобождение единствено в крайни случаи.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ