Тъгата на една млада булка: Свекърите се отнасят с мен сякаш не съм тяхна снаха, а прислужница
Произхождам от непретенциозно семейство. Майка ми е преподавател по химия в единственото учебно заведение в града ни, а татко ми елементарен водач на такси. Известно време откакто приключих гимназия, се срещнах с Мишо. Харесах го мигновено – благ, добър и радостен мъж. Две години се срещахме, а след това взехме решение да се оженим. Родителите ми ме поддържаха: и двамата одобряваха приятеля ми за мой предстоящ брачен партньор. Имайки поради скромните финансови благоприятни условия на фамилията ми, подписахме, без да вършим женитба – единствено в наличието на няколко близки родственици и другари. След като сключихме брак, се реалокирах да пребивавам в къщата на брачна половинка ми. Тази стъпка се оказа преломен миг в живота ми, тъй като се разбра, че съм нежелана снаха. Знаех, че свекърите ми са състоятелни хора, предприемачи, само че не подозирах в действителност какъв брой богати и властни са те.
Едва пристъпила прага на дома им, и свекървата ме подложи на обширен разпит: каква заплата получават родителите ми, имам ли някакви наследствени болести, в действителност ли мислим с Мишо да живеем при тях, по кое време и какъв брой деца планираме да имаме. Всяка събота новото ми семейство обича да дава банкет. Но по някаква причина те взеха решение, че тъкмо аз би трябвало да прислугвам гостите. Мишо не им възрази, съгласно него това е изборът на родителите му и аз би трябвало да го уважа. Беше ми доста неловко да поднасям кафета и коктейли, като че ли не съм тяхна снаха, а прислужница. Богаташи, а ме третираха като робиня. Когато година по-късно забременях с близнаци, наивно си помислих, че може би в този момент отношението им ще се промени към мен, само че се оказа, че бъркам. Наближаваше зима и един ден споделих на брачна половинка си, че се постанова да си купя нови ботуши и дебело яке.
В този миг свекърва ми, която очевидно беше чула молбата ми, застана пред нас и внезапно съобщи: „ Майка ти и татко ти да дадат пари за облекла. Ако откажат – върви със старите. “ Мишо измърмори нещо, само че не се осмели да й възрази. На другия ден, тази злобна жена ми донесе някакви остарели парцали, хвърли ги пред мен и високомерно сподели: „ Виж, избери си нещо. Щях да ги мятам, може би нещо ще ти хареса. “ Това обикновено ли е? Чувствам се натрапница в дома на свекърите си и всекидневно ми подмятат, че за тях съм бедна и нежелана родственик. Чудя се всички свекърви ли се отнасят по този начин към снахите си? Всички ли са чудовища, които унижават съпругите на синовете си?
