Психолог: За да не изпаднете в депресия не оставайте в сферата на мислите си – правете нещо с ръцете!
" Прогнозата, че към този момент наближава пикът на пандемията у нас, би трябвало да успокои мисленето на хората, защото се явява стадий в един към този момент значително предвидим развой. А лишаването от нормалната рутина е неоспорим стрес за огромна част от хората, само че е и късмет да я трансформират, да я разчупят в една по-правилна посока. " Това сподели в изявление за Actualno.com психологът Иво Величков. С него разговаряхме за по какъв начин да съумеем да сдържим себе си вкъщи още месец, по какъв начин да бъдем позитивни, с цел да преодолеем рецесията по-лесно и незабелязано и какви способи можем да употребяваме у дома, с цел да се оправим при положение на паническа офанзива. Интересно и положително изявление, което може да преобърне визиите Ви за моментните събития от актуалния свят.
Наближава пикът на пандемията от ковид COVID-19, съгласно специалисти - в този ред на мисли, по какъв начин хората могат най-лесно сами да оказват помощ на мозъка си да преодолее страха, все пак непрекъснато подсещаме за инфектирани и жертви?
Сегашната невиждана за целия свят обстановка дава рядка опция на хората да стартират да разграничават внушенията от обстоятелствата. Внушенията са изказвания, които не почиват на обстоятелства. В рецесия, като актуалната, действителността се разкрива ясно и бързо пред очите на всички ни и това елементарно компрометира внушенията и суеверното мислене. Както всички сме очевидци на изключителните ограничения, по този начин и всички ще бъдем очевидци на отпадането им и на това, че животът ще продължи, въпреки и с нови настройки в някои връзки. Неизвестността плаши най-вече съзнанието, защото въображението е по-голямо от действителността – по тази причина и на страха очите са огромни. Всяка една забележима вероятност и граница е изискване за доста по-подредимо, а оттова и по-спокойно схващане. В този смисъл, прогнозата, че наближаваме пика на пандемията у нас, по-скоро би трябвало да успокои мисленето на хората, защото се явява стадий в един към този момент значително предвидим развой. Още повече, че наклонността в нашата страна е много по-добра, в сравнение с в множеството развити страни. На какво се дължи този резултат, ще имаме време да проучваме след това, само че това е безспорен факт.
Ако въпреки всичко съблюдаваме разпоредбите и си стоим вкъщи, по какъв метод можем да преодолеем обществената самоизолация и стоенето у дома?
За мнозина обществената изолираност е травматично прекарване и това е обяснимо – ние сме обществени същества. Лишаването от нормалната рутина е неоспорим стрес за огромна част от хората, само че е и късмет да я трансформират, да я разчупят в една по-правилна посока. Едно от определенията за просветеност е способността ни за пригаждане към нови условия и обстановки. Това е, което можем да извадим, като изгода от актуалната рецесия – да открием качествата си за смяна в градивна посока. Сигурен съм, че всеки към този момент е разкрил нови неща, които може да прави – най-малкото е преоткрил забравени към този момент действия и занимания, които е обичал. Като четенето или някое занимание, да вземем за пример.
Кое, съгласно Вас, кара хората да считат, че протичащото се е за да бъде срината стопанската система с това изключително състояние и " няма никаква зараза "?
Здравословното мислене е реалистичното мислене. Всяко друго – апокалиптично или утопично – е примитивно. Да не приказваме пък за тайното. Всеки рационален човек има визия за главните стопански и политически правила, движещи света, в който живеем и въпреки и да нямаме достъп до детайлна информация бихме могли да си дадем сметка за протичащото се в този момент. Много по-лесно е човек да гледа световно, а не провинциално на актуалната обстановка. Свидетели сме на невиждано единодушие на всички водещи страни и лагери в света – нещо, което не сме си и представяли допреди месец. Елементарният черно-бял сюжет с положителните и неприятните, с –филите и -фобите към този момент не е настоящ. Напъните да се идеологизира в която и да е посока актуалната пандемична рецесия демонстрират по-скоро концептуална импотентност. За пръв път в цялата човешка история великите международни сили гледат и мислят в една посока. Ако това е плод на дълбока интрига – по този начин да бъде, не мисля, че някой избира патроните и бомбите, като различна алтернатива. Естествено, че идната стъпка няма да е единствено цветя и рози, нито пък единно щастливо международно семейство, само че значимото е, че към този момент има положителен казус от подобен мащаб. Прецедент, който демонстрира, че е допустимо единодушие. Този образец към този момент е записан в международното схващане – това е значимо.
Защо огромна част от хората, всекидневно, се опълчват на всичко - в тази ситуация - на противоепидемичните ограничения?
Откакто съществуват обществените мрежи бунтарството стана налично за всеки, стана елементарно, стана съвременно. Най-вече тъй като е много по-безопасно от преди. Да рискуваш да ти блокират профила въпреки всичко не е като заточението в концлагер или друго физическо наказване, да вземем за пример. Има една мисъл на Ницше: „ Бунтът е привилегия на тога. Привилегията на воина е дисциплината ” . През актуалната рецесия можем да минем с минимални вреди единствено като воини, със самодисциплина, а не като плебеи на страха и капризите си.
Как можем да обърнем погледа си в позитивна тенденция по време на рецесия?
Много хора виждат и позитивните страни на рецесията. Става дума за времето за фамилията и себе си, за отлагани до момента задания и планове. За грижата за по-уязвимите членове на обществото ни. За глътката въздух, която даваме на изнасилената от нас природа - по насила, защото другояче нямаше мощ, която да ни накара да го създадем. За това, че сме очевидци на безчет алтруистични каузи и хрумвания, както на обособени персони, по този начин и на огромни компании и организации. Сигурен съм, че след време ще си дадем сметка и за други изгоди.
Кой е най-сигурният метод да не изпаднем в меланхолия в тази ситуация?
В обстановка на нараснала обща тревога е закономерно да се увеличи и тревогата на самостоятелно равнище, изключително при хора с наклонност към сходни положения. При някои това се показва посредством меланхолия, при други – посредством експанзия. Все отново експанзията и страха са 2 страни на една и съща монета . Общото е, че съзнанието не е умерено. Няма съответна рецепта какво би трябвало да прави човек в този случай, само че има правила, които са годни за всички ни – в случай че ръцете работят, съзнанието си почива. Основният съвет е: не оставайте в областта на мислите си – правете нещо с ръцете! Повече ръчна работа, по опция навън. Функционирането ни в тази обстановка би трябвало да бъде повече на физическо, в сравнение с мисловно равнище.
Какви способи в домашни условия можем да употребяваме за справяне с под паника офанзивите, че, да вземем за пример, всеки миг можем да бъдем инфектирани?
И в тази обстановка методите за справяне с под паника офанзиви не са кой знае какъв брой по-различни – другите дихателни извършения и другите практики за работа с тялото и съзнанието са все по този начин годни. Просто няма универсална рецепта и всеки би трябвало да откри това, което работи за него. Парадоксалното е, че в обстановка, в която тревогата е всеобщо чувство, хората с разнообразни уплахи и обсесии се усещат по един необикновен метод по-сигурни от преди – не се одобряват към този момент толкоз разнообразни от останалите, а това е причина за обикновено себевъзприемане. Сигурен съм, че логиката на психиката ще си даде сметка за доста процеси след тази рецесия.
Какви сюжети си показват хората сега, страхувайки се за живота и здравето си?
Всеки боязън развива апокалиптично мислене, несъмнено. Немалко духовни секти и псевдогурута се пробват да яхнат вълната и да разширят въздействието и потребителите си сега. (За страдание, някои психолози и специалисти по личностно развиване потриват ръце със същото желание.) Изплашеният човек е елементарно манипулируем. Трезвото мислене е изключително належащо в този момент, тъй като сляпата религия не е религия, тя е слепота. Над нас има мощ единствено това, в което имаме вяра – по тази причина би трябвало да внимаваме в какво имаме вяра. Вярата е значимо психическо качество, само че няма общо със суеверието. Суеверието е „ религия всуе ”, т.е. – празна религия. А всяко празно, всяко кухо нещо е нежно, елементарно се чупи. Настоящата рецесия ще отмине, както и всяка друга преди нея и по-късно ще изкристализира точната картина за нея, ще изкристализира разликата сред другите държания, прогнози, упования. Вярвам, че това ще бъде плюс в развиването на човешкото схващане – всяко придобиване на опит, изключително в подобен мащаб е стъпка в тази посока.
Хора от какви възрасти са най-податливи на поддаване към сходни страхове и от кои групи са най-устойчиви и склонни да одобряват измененията " безболезнено "?
Не е изненада, че по-възрастното потомство е душевен по-устойчиво от по-младото. Нашите баби и дядовци са претърпели доста по-тежки времена и доста по-големи несгоди от това, да би трябвало да стоиш у дома, покрит от смарт устройства, храна и тоалетна хартия. Абсолютно всеки от тяхното потомство би избрал 2 - 3 месеца карантина поради пандемична конюнктура, в сравнение с години на престрелки и бомбардировки. Радостното е, че това се осъзнава от от ден на ден младежи. Може би, тази рецесия ще ни помогне да променим, въпреки и мъничко метода, по който се отнасяме със себе си, с другите и със света към нас.
Наближава пикът на пандемията от ковид COVID-19, съгласно специалисти - в този ред на мисли, по какъв начин хората могат най-лесно сами да оказват помощ на мозъка си да преодолее страха, все пак непрекъснато подсещаме за инфектирани и жертви?
Сегашната невиждана за целия свят обстановка дава рядка опция на хората да стартират да разграничават внушенията от обстоятелствата. Внушенията са изказвания, които не почиват на обстоятелства. В рецесия, като актуалната, действителността се разкрива ясно и бързо пред очите на всички ни и това елементарно компрометира внушенията и суеверното мислене. Както всички сме очевидци на изключителните ограничения, по този начин и всички ще бъдем очевидци на отпадането им и на това, че животът ще продължи, въпреки и с нови настройки в някои връзки. Неизвестността плаши най-вече съзнанието, защото въображението е по-голямо от действителността – по тази причина и на страха очите са огромни. Всяка една забележима вероятност и граница е изискване за доста по-подредимо, а оттова и по-спокойно схващане. В този смисъл, прогнозата, че наближаваме пика на пандемията у нас, по-скоро би трябвало да успокои мисленето на хората, защото се явява стадий в един към този момент значително предвидим развой. Още повече, че наклонността в нашата страна е много по-добра, в сравнение с в множеството развити страни. На какво се дължи този резултат, ще имаме време да проучваме след това, само че това е безспорен факт.
Ако въпреки всичко съблюдаваме разпоредбите и си стоим вкъщи, по какъв метод можем да преодолеем обществената самоизолация и стоенето у дома?
За мнозина обществената изолираност е травматично прекарване и това е обяснимо – ние сме обществени същества. Лишаването от нормалната рутина е неоспорим стрес за огромна част от хората, само че е и късмет да я трансформират, да я разчупят в една по-правилна посока. Едно от определенията за просветеност е способността ни за пригаждане към нови условия и обстановки. Това е, което можем да извадим, като изгода от актуалната рецесия – да открием качествата си за смяна в градивна посока. Сигурен съм, че всеки към този момент е разкрил нови неща, които може да прави – най-малкото е преоткрил забравени към този момент действия и занимания, които е обичал. Като четенето или някое занимание, да вземем за пример.
Кое, съгласно Вас, кара хората да считат, че протичащото се е за да бъде срината стопанската система с това изключително състояние и " няма никаква зараза "?
Здравословното мислене е реалистичното мислене. Всяко друго – апокалиптично или утопично – е примитивно. Да не приказваме пък за тайното. Всеки рационален човек има визия за главните стопански и политически правила, движещи света, в който живеем и въпреки и да нямаме достъп до детайлна информация бихме могли да си дадем сметка за протичащото се в този момент. Много по-лесно е човек да гледа световно, а не провинциално на актуалната обстановка. Свидетели сме на невиждано единодушие на всички водещи страни и лагери в света – нещо, което не сме си и представяли допреди месец. Елементарният черно-бял сюжет с положителните и неприятните, с –филите и -фобите към този момент не е настоящ. Напъните да се идеологизира в която и да е посока актуалната пандемична рецесия демонстрират по-скоро концептуална импотентност. За пръв път в цялата човешка история великите международни сили гледат и мислят в една посока. Ако това е плод на дълбока интрига – по този начин да бъде, не мисля, че някой избира патроните и бомбите, като различна алтернатива. Естествено, че идната стъпка няма да е единствено цветя и рози, нито пък единно щастливо международно семейство, само че значимото е, че към този момент има положителен казус от подобен мащаб. Прецедент, който демонстрира, че е допустимо единодушие. Този образец към този момент е записан в международното схващане – това е значимо.
Защо огромна част от хората, всекидневно, се опълчват на всичко - в тази ситуация - на противоепидемичните ограничения?
Откакто съществуват обществените мрежи бунтарството стана налично за всеки, стана елементарно, стана съвременно. Най-вече тъй като е много по-безопасно от преди. Да рискуваш да ти блокират профила въпреки всичко не е като заточението в концлагер или друго физическо наказване, да вземем за пример. Има една мисъл на Ницше: „ Бунтът е привилегия на тога. Привилегията на воина е дисциплината ” . През актуалната рецесия можем да минем с минимални вреди единствено като воини, със самодисциплина, а не като плебеи на страха и капризите си.
Как можем да обърнем погледа си в позитивна тенденция по време на рецесия?
Много хора виждат и позитивните страни на рецесията. Става дума за времето за фамилията и себе си, за отлагани до момента задания и планове. За грижата за по-уязвимите членове на обществото ни. За глътката въздух, която даваме на изнасилената от нас природа - по насила, защото другояче нямаше мощ, която да ни накара да го създадем. За това, че сме очевидци на безчет алтруистични каузи и хрумвания, както на обособени персони, по този начин и на огромни компании и организации. Сигурен съм, че след време ще си дадем сметка и за други изгоди.
Кой е най-сигурният метод да не изпаднем в меланхолия в тази ситуация?
В обстановка на нараснала обща тревога е закономерно да се увеличи и тревогата на самостоятелно равнище, изключително при хора с наклонност към сходни положения. При някои това се показва посредством меланхолия, при други – посредством експанзия. Все отново експанзията и страха са 2 страни на една и съща монета . Общото е, че съзнанието не е умерено. Няма съответна рецепта какво би трябвало да прави човек в този случай, само че има правила, които са годни за всички ни – в случай че ръцете работят, съзнанието си почива. Основният съвет е: не оставайте в областта на мислите си – правете нещо с ръцете! Повече ръчна работа, по опция навън. Функционирането ни в тази обстановка би трябвало да бъде повече на физическо, в сравнение с мисловно равнище.
Какви способи в домашни условия можем да употребяваме за справяне с под паника офанзивите, че, да вземем за пример, всеки миг можем да бъдем инфектирани?
И в тази обстановка методите за справяне с под паника офанзиви не са кой знае какъв брой по-различни – другите дихателни извършения и другите практики за работа с тялото и съзнанието са все по този начин годни. Просто няма универсална рецепта и всеки би трябвало да откри това, което работи за него. Парадоксалното е, че в обстановка, в която тревогата е всеобщо чувство, хората с разнообразни уплахи и обсесии се усещат по един необикновен метод по-сигурни от преди – не се одобряват към този момент толкоз разнообразни от останалите, а това е причина за обикновено себевъзприемане. Сигурен съм, че логиката на психиката ще си даде сметка за доста процеси след тази рецесия.
Какви сюжети си показват хората сега, страхувайки се за живота и здравето си?
Всеки боязън развива апокалиптично мислене, несъмнено. Немалко духовни секти и псевдогурута се пробват да яхнат вълната и да разширят въздействието и потребителите си сега. (За страдание, някои психолози и специалисти по личностно развиване потриват ръце със същото желание.) Изплашеният човек е елементарно манипулируем. Трезвото мислене е изключително належащо в този момент, тъй като сляпата религия не е религия, тя е слепота. Над нас има мощ единствено това, в което имаме вяра – по тази причина би трябвало да внимаваме в какво имаме вяра. Вярата е значимо психическо качество, само че няма общо със суеверието. Суеверието е „ религия всуе ”, т.е. – празна религия. А всяко празно, всяко кухо нещо е нежно, елементарно се чупи. Настоящата рецесия ще отмине, както и всяка друга преди нея и по-късно ще изкристализира точната картина за нея, ще изкристализира разликата сред другите държания, прогнози, упования. Вярвам, че това ще бъде плюс в развиването на човешкото схващане – всяко придобиване на опит, изключително в подобен мащаб е стъпка в тази посока.
Хора от какви възрасти са най-податливи на поддаване към сходни страхове и от кои групи са най-устойчиви и склонни да одобряват измененията " безболезнено "?
Не е изненада, че по-възрастното потомство е душевен по-устойчиво от по-младото. Нашите баби и дядовци са претърпели доста по-тежки времена и доста по-големи несгоди от това, да би трябвало да стоиш у дома, покрит от смарт устройства, храна и тоалетна хартия. Абсолютно всеки от тяхното потомство би избрал 2 - 3 месеца карантина поради пандемична конюнктура, в сравнение с години на престрелки и бомбардировки. Радостното е, че това се осъзнава от от ден на ден младежи. Може би, тази рецесия ще ни помогне да променим, въпреки и мъничко метода, по който се отнасяме със себе си, с другите и със света към нас.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ