Най-самотното място на света
profit.bg
Животът на надзирател на фара постоянно е уединен.
В продължение на шестдесет години тези, които обслужват Stannard Rock Light в Горното езеро (Lake Superior на английски), обаче водят в действителност извънредно насаме битие, показва Amusing Planet.
Известен като " най-самотното място на света ", Stannard Rock Light се намира в северната половина на езерото. Най-близката земя - остров Маниту, е ситуиран на към 40 км на северозапад, което го прави най-далечния фар в Съединените щати, а евентуално и в целия свят.
Рифът, върху който през днешния ден стои фарът, е открит през 1835 година от капитан Чарлз Станард. Той е угрижен от тази подводна канара толкоз надалеч от брега във води, за които се счита, че са безвредни.
С увеличението на морския трафик евентуалната заплаха от рифа нараства. Американската работа по фаровете взема решение, че е нужна навигационна светлина в региона, само че не е сигурна дали някаква конструкция може да оцелее върху откритата канара във водите на езеро, известно с гневните си стихии.
През 1868 година е издигнат краткотраен маяк за тестване на стабилността на скалата. Едва откакто тази конструкция оцелява в бурите в продължение на няколко години, инженерите декларират, че на рифа може да бъде издигнат фар.
За построяването му са нужни пет дълги и сложни години. Всяка пролет служащите се връщат на фара, с цел да открият работата си, унищожена от зимните стихии и ледовете. В избрани моменти те вършат повече поправки, в сравнение с градеж. През лятото бурите постоянно стопират работата, забавяйки строителството.
В последна сметка, фарът е приключен и осветлен за първи път през 1882 година Той е висок близо 24 метра и има седем равнища, които оферират на жителите му пространства за сън, кухня, читалня и други.
Животът в този далечен завършек на света е уединен и недопечен. На пазачите на фара не им е разрешено да водят на работа представители на фамилията си. За да се борят с ужасната изолираност, екипите се сменят, откакто прекарат три седмици на скалата.
Луи Уилкс, който заема тази позиция в продължение на 20 дълги години - от 1936 до 1956 година, прекарва рекордните 99 поредни дни на фара - героизъм, до който никой различен надзирател не е съумял даже да се приближи. Самотата е толкоз смазваща, че един от тях заплашва, че ще плува до брега, в случай че не пристигна незабавно лодка да го вземе.
Пазачите напущат фара в края на корабоплавателния сезон, който свършва при започване на декември, и се връщат на него през март. Тогава откриват работното си място, покрито с пълен пласт лед. Използват чукове и кирки, с цел да влязат в него.
Пътуването до самия фар също не е по никакъв начин елементарно. Една година в езерото има толкоз доста лед, че пазачите се добират до Stannard Rock Light чак през юли.
През цялото лято бурни северозападни ветрове разрушават в кулата деветметрови талази, а когато пазачите би трябвало да я изоставен, те се връзват с въжета, с цел да не бъдат отнесени във водата.
Напускането на фара в края на корабоплавателния сезон е също толкоз рисково. През 1913 година целият е затрупан с близо 4 метра лед. Необходими са 12 индивида и една седмица, с цел да спасят жителите му.
През 1904 година риболовна компания се наема да изведе пазачите от Stannard Rock Light, само че изпраща транспортен съд с две седмици забавяне. Дотогава четиримата мъже са погълнали всичките си хранителни запаси и обмислят самоубийствено бягство.
Първата същинска покруса сполетява скалата в нощта на 18 юни 1961 година, когато огромна детонация на цистерни с бензин и пропан, употребявани за гориво, убива 35-годишен мъж и ранява други трима. Те се надяват на бързо избавление, само че минават два дни, преди бреговата защита да разбере, че маякът не работи и няма радиовръзка с пазачите.
На идната година фарът е автоматизиран. Той е затворен за обществото и може да се следи единствено от лодка или аероплан.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа 
затвори X×За да продължите, би трябвало да се регистрирате в уеб страницата Ако сте не запомнили вашата ключова дума можете да я възстановите от
Животът на надзирател на фара постоянно е уединен.
В продължение на шестдесет години тези, които обслужват Stannard Rock Light в Горното езеро (Lake Superior на английски), обаче водят в действителност извънредно насаме битие, показва Amusing Planet.
Известен като " най-самотното място на света ", Stannard Rock Light се намира в северната половина на езерото. Най-близката земя - остров Маниту, е ситуиран на към 40 км на северозапад, което го прави най-далечния фар в Съединените щати, а евентуално и в целия свят.
Рифът, върху който през днешния ден стои фарът, е открит през 1835 година от капитан Чарлз Станард. Той е угрижен от тази подводна канара толкоз надалеч от брега във води, за които се счита, че са безвредни.
С увеличението на морския трафик евентуалната заплаха от рифа нараства. Американската работа по фаровете взема решение, че е нужна навигационна светлина в региона, само че не е сигурна дали някаква конструкция може да оцелее върху откритата канара във водите на езеро, известно с гневните си стихии.
През 1868 година е издигнат краткотраен маяк за тестване на стабилността на скалата. Едва откакто тази конструкция оцелява в бурите в продължение на няколко години, инженерите декларират, че на рифа може да бъде издигнат фар.
За построяването му са нужни пет дълги и сложни години. Всяка пролет служащите се връщат на фара, с цел да открият работата си, унищожена от зимните стихии и ледовете. В избрани моменти те вършат повече поправки, в сравнение с градеж. През лятото бурите постоянно стопират работата, забавяйки строителството.
В последна сметка, фарът е приключен и осветлен за първи път през 1882 година Той е висок близо 24 метра и има седем равнища, които оферират на жителите му пространства за сън, кухня, читалня и други.
Животът в този далечен завършек на света е уединен и недопечен. На пазачите на фара не им е разрешено да водят на работа представители на фамилията си. За да се борят с ужасната изолираност, екипите се сменят, откакто прекарат три седмици на скалата.
Луи Уилкс, който заема тази позиция в продължение на 20 дълги години - от 1936 до 1956 година, прекарва рекордните 99 поредни дни на фара - героизъм, до който никой различен надзирател не е съумял даже да се приближи. Самотата е толкоз смазваща, че един от тях заплашва, че ще плува до брега, в случай че не пристигна незабавно лодка да го вземе.
Пазачите напущат фара в края на корабоплавателния сезон, който свършва при започване на декември, и се връщат на него през март. Тогава откриват работното си място, покрито с пълен пласт лед. Използват чукове и кирки, с цел да влязат в него.
Пътуването до самия фар също не е по никакъв начин елементарно. Една година в езерото има толкоз доста лед, че пазачите се добират до Stannard Rock Light чак през юли.
През цялото лято бурни северозападни ветрове разрушават в кулата деветметрови талази, а когато пазачите би трябвало да я изоставен, те се връзват с въжета, с цел да не бъдат отнесени във водата.
Напускането на фара в края на корабоплавателния сезон е също толкоз рисково. През 1913 година целият е затрупан с близо 4 метра лед. Необходими са 12 индивида и една седмица, с цел да спасят жителите му.
През 1904 година риболовна компания се наема да изведе пазачите от Stannard Rock Light, само че изпраща транспортен съд с две седмици забавяне. Дотогава четиримата мъже са погълнали всичките си хранителни запаси и обмислят самоубийствено бягство.
Първата същинска покруса сполетява скалата в нощта на 18 юни 1961 година, когато огромна детонация на цистерни с бензин и пропан, употребявани за гориво, убива 35-годишен мъж и ранява други трима. Те се надяват на бързо избавление, само че минават два дни, преди бреговата защита да разбере, че маякът не работи и няма радиовръзка с пазачите.
На идната година фарът е автоматизиран. Той е затворен за обществото и може да се следи единствено от лодка или аероплан.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ