Професор оспорва логиката на банковите премии
Професорът от Харвард Денис Кембъл е напът да промени визиите по какъв начин наградите въздействат върху финансовите резултати. Той изследва тактиките за спомагателните хонорари на фирмите, а работата му го довежда до най-голямата банка на Швеция - "Свенска ханделсбанкен ". Чийто модел, съгласно професор Кембъл, повдига съществени въпроси до каква степен наградите въздействат върху резултатите.
"Ханделсбанкен " притегля вниманието на Кембъл преди пет години. Оттогава той е написал два обзора за кредитора от Стокхолм и неговите изводи са предизвикателство против стандартната логичност. Кембъл открива, че личният състав на "Ханделсбанкен " е високо стимулиран, макар че единствено дребна група подбрани чиновници получават бонуси.
Поразяват го две съществени неща. Първото - хоризонталната корпоративната подчиненост на банката. Второто - какъв брой значими са мениджърите на клонове.
Във видео изявление Кембъл показва, че за него "Ханделсбанкен " е извънредно забавен образец поради в действителност необикновените равнища на пълномощия. Нещо повече, шведската банка има резултати, които обикновено не дават отговор на сходно ниво на децентрализация.
Дебатът за спомагателните хонорари се трансформира в изключително сензитивна тематика след финансовия срив през 2008-а.
Напоследък пък държавни управления и регулатори оказват напън върху банковия бранш да ограничи размера на заплатите и да употребява спестените пари за заеми за бизнеса, изумен от COVID-19. Множество банки се оплакват, че сходни рестрикции ще им попречат да притеглят надарени, високо квалифицирани експерти. Връзката сред наградите и резултатите обаче е мъчно доказуема. Доказателство за което, съгласно Кембъл, е "Ханделсбанкен ".
Това частично се дължи на умеенето на банковото управление да поддържа ниски нива на преоценка на активите. Което професорът отдава и значително на необятната мрежа от клонове, чийто личен състав по места познава клиентите си по-добре в сравнение с в бранша като цяло. Същевременно, "Ханделсбанкен " не подчертава чак толкоз колкото съперниците й върху автоматизацията на услугите и избира живия контакт с потребителите.
Кембъл е изумен, че при такова равнище на децентрализация не се следят предстоящите по-високи загуби от проблематични заеми и по-ниска успеваемост на структурата на кредитните разноски. Налице е тъкмо противоположното - банката, която работи по този модел от 70-е години на предишния век, има по-висока възвръщаемост на акционерния копитал от противниците си, освен като усреднен резултат за този интервал, само че на процедура за всяка обособена година. Загубите от необслужвани заеми са парченце от несполуките на съперниците й, в това число и през годините на стопански рецесии.
Едва към 1% от чиновниците на "Ханделсбанкен ", най-вече от капиталовите банкови услуги, получават някаква форма на парични тласъци, които се оферират доста внимателно и не на банкери с "реално въздействие " върху рисковия профил на институцията. През първото тримесечие на бурната 2020-а "Ханделсбанкен " е осчетоводила по-ниски преоценки на капитала си от която и да било друга огромна скандинавска банка.
Кембъл установи в изследването си, че въпреки да нямат персонални вложения в банковите акции или друга персонална полза, мениджърите на клонове на шведската банка поставят изключителни грижи, с цел да държат под надзор съотношението на разноските към приходите.
За което, сигурно заслуга има и проектът за разпределение на облагата посредством Oktogonen Foundation, която има 10% дял от банковия капитал. За да се възползват от него обаче чиновниците би трябвало да чакат до момента в който навършат 60 години. Това понижава риска те да гонят краткосрочни облаги без да наблюдават за дълготрайните резултати.
Заключението на професор Кембъл е, че "Ханделсбанкен " е съумяла да сътвори "много мощна фирмена просвета ", която, в случай че се провежда вярно, е доста по-потентна да генерира дълготрайни облаги в сравнение с каквите и да било стратегии за спомагателни хонорари. Защото хората са стимулирани по натурален метод. "Което е доста друго от упованията на болшинството водачи ".
"Ханделсбанкен " притегля вниманието на Кембъл преди пет години. Оттогава той е написал два обзора за кредитора от Стокхолм и неговите изводи са предизвикателство против стандартната логичност. Кембъл открива, че личният състав на "Ханделсбанкен " е високо стимулиран, макар че единствено дребна група подбрани чиновници получават бонуси.
Поразяват го две съществени неща. Първото - хоризонталната корпоративната подчиненост на банката. Второто - какъв брой значими са мениджърите на клонове.
Във видео изявление Кембъл показва, че за него "Ханделсбанкен " е извънредно забавен образец поради в действителност необикновените равнища на пълномощия. Нещо повече, шведската банка има резултати, които обикновено не дават отговор на сходно ниво на децентрализация.
Дебатът за спомагателните хонорари се трансформира в изключително сензитивна тематика след финансовия срив през 2008-а.
Напоследък пък държавни управления и регулатори оказват напън върху банковия бранш да ограничи размера на заплатите и да употребява спестените пари за заеми за бизнеса, изумен от COVID-19. Множество банки се оплакват, че сходни рестрикции ще им попречат да притеглят надарени, високо квалифицирани експерти. Връзката сред наградите и резултатите обаче е мъчно доказуема. Доказателство за което, съгласно Кембъл, е "Ханделсбанкен ".
Това частично се дължи на умеенето на банковото управление да поддържа ниски нива на преоценка на активите. Което професорът отдава и значително на необятната мрежа от клонове, чийто личен състав по места познава клиентите си по-добре в сравнение с в бранша като цяло. Същевременно, "Ханделсбанкен " не подчертава чак толкоз колкото съперниците й върху автоматизацията на услугите и избира живия контакт с потребителите.
Кембъл е изумен, че при такова равнище на децентрализация не се следят предстоящите по-високи загуби от проблематични заеми и по-ниска успеваемост на структурата на кредитните разноски. Налице е тъкмо противоположното - банката, която работи по този модел от 70-е години на предишния век, има по-висока възвръщаемост на акционерния копитал от противниците си, освен като усреднен резултат за този интервал, само че на процедура за всяка обособена година. Загубите от необслужвани заеми са парченце от несполуките на съперниците й, в това число и през годините на стопански рецесии.
Едва към 1% от чиновниците на "Ханделсбанкен ", най-вече от капиталовите банкови услуги, получават някаква форма на парични тласъци, които се оферират доста внимателно и не на банкери с "реално въздействие " върху рисковия профил на институцията. През първото тримесечие на бурната 2020-а "Ханделсбанкен " е осчетоводила по-ниски преоценки на капитала си от която и да било друга огромна скандинавска банка.
Кембъл установи в изследването си, че въпреки да нямат персонални вложения в банковите акции или друга персонална полза, мениджърите на клонове на шведската банка поставят изключителни грижи, с цел да държат под надзор съотношението на разноските към приходите.
За което, сигурно заслуга има и проектът за разпределение на облагата посредством Oktogonen Foundation, която има 10% дял от банковия капитал. За да се възползват от него обаче чиновниците би трябвало да чакат до момента в който навършат 60 години. Това понижава риска те да гонят краткосрочни облаги без да наблюдават за дълготрайните резултати.
Заключението на професор Кембъл е, че "Ханделсбанкен " е съумяла да сътвори "много мощна фирмена просвета ", която, в случай че се провежда вярно, е доста по-потентна да генерира дълготрайни облаги в сравнение с каквите и да било стратегии за спомагателни хонорари. Защото хората са стимулирани по натурален метод. "Което е доста друго от упованията на болшинството водачи ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ