Проф. Иво Кременски: Лекуваме 7000 болести с ДНК трикове
Професор Иво Кременски е корифей на българските генетични проучвания. Консултант към лабораторията по геномна диагностика към МУ " София ". Дългогодишен народен съветник и началник на Националната генетична лаборатория. Представител на Лабораторията по геномна диагностика към Медицинския университет - София. Специализирал „ Биохимична диагностика “ в “Erasmus University ” в Ротердам. Член е на интернационалните научни организации. Проф. Кременски е един от създателите на „ Българския геномен план “.
- Добра вест ли е известието, че са основани благодарение на китайския професор Хъ Цзянкуей/Джинкуей бебета Лулу и Нана, оповестени за първите родени ГМО бебета?
-Това е неприемлив абсурден опит с хора, а до каква степен бебетата са „ генно модифицирани “, към момента се обяснява. „ ГМО “ по всички интернационалните избрания изключва индивида. Нека да уточним: във всяка от 50-те милиарда кафези на всеки човек се намира по една молекула ДНК (геном). Тя е построена от над 3,5 милиарда осведомителни единици - бази („ букви “). Около 2% от тези “букви “ построяват към 20 000 гени. Тези гени носят информация за построяването на към 1 милион белтъци, които са главен конструктивен и функционален детайл на клетките. Останалите 98% от генома (ДНК) съдържат стотици хиляди райони, които контролират функционалността на гените. За разлика от гените, тези райони са непрестанно под въздействието и реагират на околната среда.
Всеки човек носи над 1000 типа микроби, които съдържат към 10 пъти повече ДНК („ микробиом “) от човешкия геном. В представително датско изследване от предходната година се твърди, че „ в редица случаи микробиомът може да има по-решаваща роля за здравословното положение на индивида в съпоставяне със личния му геном “.
Изводът дотук е, че не всичко е в гените на индивида. И второ - измененията в даден ген може да доведат до доста непредсказуеми последици в други гени и процеси в клетките.
Механизмът за редактиране на гени (CRISPR) се употребява от бактериите за сполучлива битка с вирусите в продължение на милиони години. Редактирането на гени се употребява от години в земеделието и отглеждането на животни. В последните няколко години CRISPR се употребява сполучливо за лекуване на тежки нелечими генетични заболявания като: мускулна дистрофия, бета-таласемия, муковисцидоза, очни и някои ракови болести. Всички тези приложения са върху кафези от избрани наранени органи, а не върху сперматозоиди, яйцеклетки и ембриони. Когато се редактират не полови кафези, възможният риск е единствено за съответния субект, а когато редактираш полови кафези, рискът е за редица генерации на индивида. Все още не е ясно до какви реакции в други гени могат да доведат измененията в даден ген.
Всички са съгласни, че на сегашния стадий е възможно редактиране на гени, само че единствено когато няма друга опция за лекуване и оказване на помощ на страдащи.
Редактиране на гени при човешки ембриони се опитва в редица научни институти. Публикувано е съветско изследване, при което се редактира същият ген, който употребяват и китайците. В изследването са редактирани 16 човешки яйцеклетки, при 8 от които то е било сполучливо и е довело до ембриони. Включените в опита яйцеклетки не са били годни за ин витро, получено е единодушие от донорите и след опита ембрионите са унищожени.
За разлика от китайците разновидност в този ген (CCR5) се намира в 8% от българите, която ги прави устойчиви към заразяване от най-честия вариант на ХИВ (причинител на СПИН). Това не значи, че не би трябвало да съблюдават препоръчваните дейности за предотвратяване от СПИН.
Случаят с китайския опит е напълно различен. Тук при потвърдена опция за решение на казуса с носителството на СПИН при бащата с други налични способи, са вградени генно редактирани ембриони, без да се знае какви ще бъдат следствията за родените деца и тяхното потомство. Това е в нарушаване освен на етичните, софтуерните, само че и на законовите правила в доста страни, в това число и в Китай.
- Ще си поръчваме ли в обозримо бъдеще бебета - руси, синеоки, надарени, доста умни? Или сходни мечти ще си останат в областта на научната фантастика ?
-Всичко зависи от нас. Имаме две благоприятни условия. Първо, да се възползваме от невероятния потенциал на новите генни технологии CRISPR за сполучливо лекуване на над 7000 тежки генетични заболявания и болшинството от останали чести генетични предразположения (причиняват се от засягане на голям брой гени, факторите на околната среда, метода на живот и обществения статус) като: рак, сърдечносъдови, диабет, неврологични, психиатрични. Втората опция е да опитвам с непредсказуемото основаване на митични човеци - красиви, надарени, умни, а за какво не и „ уместно “ политически насочени. Не всичко е в гените.
- В доста страни редакцията на човешки гени е строго следена, само че в други - не е...
-Скандалът с китайският академик демонстрира, че спирачките би трябвало да се затегнат и това към този момент се случва в редица страни, в това число на равнище Организация на обединените нации. Безспорната изгода от този скандал е, че за следващ път ни припомня предизвестията на международната организация: генетични проучвания и генни лечения, би трябвало да се правят единствено при непоколебим и праволинеен надзор на интернационално и национално равнище в границите на национални стратегии.
Нека напомним, че от генетични проучвания се нуждаят: всички бременни, новородени, заболели от генетична болест (около 300 000 у нас), болшинството фамилии с репродуктивни проблеми, болшинството заболели от най-чистите форми на рак, лекуващи се с новите скъпи медикаменти („ молекули “) и доста заболели от други заболявания.
- Смята се, че много храни и добавки, влагани в хранителни артикули у нас, съдържат ГМО. Така ли е и има ли опасности от сходно „ генетично замърсяване ”?
-ГМО няма да промени нашите гени, само че сигурно ще повлияе на здравето. Тук нещата още веднъж опират до праволинеен надзор. И не на последно място - стимулиране на екологичното земеделие и отглеждане на животни, възстановяване метода на живот, факторите на околната среда и общественият статус.
- Къде са българските учени в този самобитен генетичен маратон? Ще имаме ли най-накрая Национална стратегия за диагностика на генетичните заболявания?
-Българските учени (много сега към момента в чужбина), не престават да бъдат в първите редици на този „ маратон “, обвързван с генетичните и геномни проучвания за диагностика и лекуване. Друг е въпросът с лекарите - генетици, които у нас са към 25, а България се нуждае от най-малко 75, в случай, че лекарите от другите специалности са наясно с генетичните проблеми. Добре е, че доста от молекулните генетици са към момента у нас. Решението на актуалният миг явно е необятно прилагания по света метод на „ телегенетика “ -компетентно информиране и консултиране от упълномощени, следени портали в Интернет и не на последно място, неотложно актуализиране на образованието при всички лекари и освен при тях за опциите и рисковете от генетични и геномни проучвания.
Тревожен е фактът, че у нас непрестанно се усилва броят на генетични проучвания, провеждани от голям брой не генетични не следени лаборатории. Изводът е: българското опазване на здравето, както всички страни в Европейски Съюз, би трябвало да има „ Съвет по генетични проучвания “ към Министерство на здравеопазването, който да управлява и регламентира: кой, по кое време и при какви условия може да организира тъкмо избрани диагностични, генетични и геномни проучвания у нас.
„ Лаборатория по геномна диагностика “, към МУ София предлага сега по едно и също време проучване на 5000 гена за диагноза на над 3500 генетични заболявания („ редки заболявания “), в това число над 250 гена при ракови болести за оценка риск и индивидуализирано лекуване, гратис за деца и бременни, само че при строги показания, надзор и предварителна безвъзмездна за всички нуждаещи се от генетична консултация. Колкото до Национална стратегия за предварителна защита и диагностика на генетичните заболявания, е извънредно време да се случи у нас и България още веднъж да възвърне позициите от преди последните 15 години на водеща страна в района. Генетичните проучвания няма да решат демографската рецесия, само че без тях, като главен детайл на новото извънредно перспективно направление „ прецизна медицина “ - няма решение.
- Добра вест ли е известието, че са основани благодарение на китайския професор Хъ Цзянкуей/Джинкуей бебета Лулу и Нана, оповестени за първите родени ГМО бебета?
-Това е неприемлив абсурден опит с хора, а до каква степен бебетата са „ генно модифицирани “, към момента се обяснява. „ ГМО “ по всички интернационалните избрания изключва индивида. Нека да уточним: във всяка от 50-те милиарда кафези на всеки човек се намира по една молекула ДНК (геном). Тя е построена от над 3,5 милиарда осведомителни единици - бази („ букви “). Около 2% от тези “букви “ построяват към 20 000 гени. Тези гени носят информация за построяването на към 1 милион белтъци, които са главен конструктивен и функционален детайл на клетките. Останалите 98% от генома (ДНК) съдържат стотици хиляди райони, които контролират функционалността на гените. За разлика от гените, тези райони са непрестанно под въздействието и реагират на околната среда.
Всеки човек носи над 1000 типа микроби, които съдържат към 10 пъти повече ДНК („ микробиом “) от човешкия геном. В представително датско изследване от предходната година се твърди, че „ в редица случаи микробиомът може да има по-решаваща роля за здравословното положение на индивида в съпоставяне със личния му геном “.
Изводът дотук е, че не всичко е в гените на индивида. И второ - измененията в даден ген може да доведат до доста непредсказуеми последици в други гени и процеси в клетките.
Механизмът за редактиране на гени (CRISPR) се употребява от бактериите за сполучлива битка с вирусите в продължение на милиони години. Редактирането на гени се употребява от години в земеделието и отглеждането на животни. В последните няколко години CRISPR се употребява сполучливо за лекуване на тежки нелечими генетични заболявания като: мускулна дистрофия, бета-таласемия, муковисцидоза, очни и някои ракови болести. Всички тези приложения са върху кафези от избрани наранени органи, а не върху сперматозоиди, яйцеклетки и ембриони. Когато се редактират не полови кафези, възможният риск е единствено за съответния субект, а когато редактираш полови кафези, рискът е за редица генерации на индивида. Все още не е ясно до какви реакции в други гени могат да доведат измененията в даден ген.
Всички са съгласни, че на сегашния стадий е възможно редактиране на гени, само че единствено когато няма друга опция за лекуване и оказване на помощ на страдащи.
Редактиране на гени при човешки ембриони се опитва в редица научни институти. Публикувано е съветско изследване, при което се редактира същият ген, който употребяват и китайците. В изследването са редактирани 16 човешки яйцеклетки, при 8 от които то е било сполучливо и е довело до ембриони. Включените в опита яйцеклетки не са били годни за ин витро, получено е единодушие от донорите и след опита ембрионите са унищожени.
За разлика от китайците разновидност в този ген (CCR5) се намира в 8% от българите, която ги прави устойчиви към заразяване от най-честия вариант на ХИВ (причинител на СПИН). Това не значи, че не би трябвало да съблюдават препоръчваните дейности за предотвратяване от СПИН.
Случаят с китайския опит е напълно различен. Тук при потвърдена опция за решение на казуса с носителството на СПИН при бащата с други налични способи, са вградени генно редактирани ембриони, без да се знае какви ще бъдат следствията за родените деца и тяхното потомство. Това е в нарушаване освен на етичните, софтуерните, само че и на законовите правила в доста страни, в това число и в Китай.
- Ще си поръчваме ли в обозримо бъдеще бебета - руси, синеоки, надарени, доста умни? Или сходни мечти ще си останат в областта на научната фантастика ?
-Всичко зависи от нас. Имаме две благоприятни условия. Първо, да се възползваме от невероятния потенциал на новите генни технологии CRISPR за сполучливо лекуване на над 7000 тежки генетични заболявания и болшинството от останали чести генетични предразположения (причиняват се от засягане на голям брой гени, факторите на околната среда, метода на живот и обществения статус) като: рак, сърдечносъдови, диабет, неврологични, психиатрични. Втората опция е да опитвам с непредсказуемото основаване на митични човеци - красиви, надарени, умни, а за какво не и „ уместно “ политически насочени. Не всичко е в гените.
- В доста страни редакцията на човешки гени е строго следена, само че в други - не е...
-Скандалът с китайският академик демонстрира, че спирачките би трябвало да се затегнат и това към този момент се случва в редица страни, в това число на равнище Организация на обединените нации. Безспорната изгода от този скандал е, че за следващ път ни припомня предизвестията на международната организация: генетични проучвания и генни лечения, би трябвало да се правят единствено при непоколебим и праволинеен надзор на интернационално и национално равнище в границите на национални стратегии.
Нека напомним, че от генетични проучвания се нуждаят: всички бременни, новородени, заболели от генетична болест (около 300 000 у нас), болшинството фамилии с репродуктивни проблеми, болшинството заболели от най-чистите форми на рак, лекуващи се с новите скъпи медикаменти („ молекули “) и доста заболели от други заболявания.
- Смята се, че много храни и добавки, влагани в хранителни артикули у нас, съдържат ГМО. Така ли е и има ли опасности от сходно „ генетично замърсяване ”?
-ГМО няма да промени нашите гени, само че сигурно ще повлияе на здравето. Тук нещата още веднъж опират до праволинеен надзор. И не на последно място - стимулиране на екологичното земеделие и отглеждане на животни, възстановяване метода на живот, факторите на околната среда и общественият статус.
- Къде са българските учени в този самобитен генетичен маратон? Ще имаме ли най-накрая Национална стратегия за диагностика на генетичните заболявания?
-Българските учени (много сега към момента в чужбина), не престават да бъдат в първите редици на този „ маратон “, обвързван с генетичните и геномни проучвания за диагностика и лекуване. Друг е въпросът с лекарите - генетици, които у нас са към 25, а България се нуждае от най-малко 75, в случай, че лекарите от другите специалности са наясно с генетичните проблеми. Добре е, че доста от молекулните генетици са към момента у нас. Решението на актуалният миг явно е необятно прилагания по света метод на „ телегенетика “ -компетентно информиране и консултиране от упълномощени, следени портали в Интернет и не на последно място, неотложно актуализиране на образованието при всички лекари и освен при тях за опциите и рисковете от генетични и геномни проучвания.
Тревожен е фактът, че у нас непрестанно се усилва броят на генетични проучвания, провеждани от голям брой не генетични не следени лаборатории. Изводът е: българското опазване на здравето, както всички страни в Европейски Съюз, би трябвало да има „ Съвет по генетични проучвания “ към Министерство на здравеопазването, който да управлява и регламентира: кой, по кое време и при какви условия може да организира тъкмо избрани диагностични, генетични и геномни проучвания у нас.
„ Лаборатория по геномна диагностика “, към МУ София предлага сега по едно и също време проучване на 5000 гена за диагноза на над 3500 генетични заболявания („ редки заболявания “), в това число над 250 гена при ракови болести за оценка риск и индивидуализирано лекуване, гратис за деца и бременни, само че при строги показания, надзор и предварителна безвъзмездна за всички нуждаещи се от генетична консултация. Колкото до Национална стратегия за предварителна защита и диагностика на генетичните заболявания, е извънредно време да се случи у нас и България още веднъж да възвърне позициите от преди последните 15 години на водеща страна в района. Генетичните проучвания няма да решат демографската рецесия, само че без тях, като главен детайл на новото извънредно перспективно направление „ прецизна медицина “ - няма решение.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ