Професор, доктор на философските науки, д-р по история, японист и

Професор, лекар на философските науки, доктор по история, японист и откривател на Източна Азия - Китай, Корея и Япония, експерт по ръководство
Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать —
В Россию можно только верить.

Федор Тютчев

..........

Русия с разум и общ критерий

не се мери, ни схваща:

Особен тя е дух един -

и единствено вярвай ѝ! - Не спирай!

Превод: Стоян Минев

Геополитиката в качеството си на система от познания, т.е. комплицирана амалгама от хрумвания и концепции, има разнообразни стадии в своето развиване. Първият от тези стадии с право е наименуван „ типичен “. Това е по този начин, защото в границите на същия другите школи, съставящи ядрото на този стадий – немска, британско-американска, френска и така нататък, показват някои съществени, т.е. типичен геополитически визии.

В дадения материал представяме Руската класическа геополитическа школа – от една страна социо-историческата традиция, съдействала за нейното раждане и специфичност, а от друга главните „ типичен “ представители на тази школа, както и техните визии и концепции.

Природно-географски и обществено-исторически предпоставки за пораждане на геополитическо и цивилизационно мислене в „ Руския свят “

Природно-географското състояние на Русия като огромна континентална страна, капацитетът на нейното гигантско пространство, комплицираната и нееднозначна динамичност на историческото ѝ развиване, паденията, успехите и провокациите, с които се среща, са основните фактори, формиращи геополитическата парадигма на тази страна, както в предишното, по този начин и през днешния ден, само че и в обозрима вероятност. Сред най-големите победи на Руския свят със международно влияние са тези над Наполеонова Франция и Хитлеристка Германия.

Времето на Руския свят наброява повече от хиляда години. Началото му е обвързвано с преселването на източните славяни в Източноевропейската (Руската) низина през VI-VII век. Първичният източнославянски народ във времето се разделя на руснаци, украинци /малоруси/ и беларуси, като има интервали, когато елементи от последните два народа се отделят от Руския свят и са присъединявани към други държавни формирания.

Историята на страната може да бъде разграничена на почти седем интервала: Древна история на източните славяни - до IX век; Киевска Рус (IX - XII век); Период на накъсване на Руския свят(XIII - XV век); Формиране на единна страна на Руския свят(1478 - 1721 г.); Изграждане и развиване на Руската империя(1721 - 1917 г.); Съветският интервал в историята на Руския свят(1917 - 1991 г.); Съвременна Руска федерация (1991 година - до днес).

Значима традиция на съветската държавност става концепцията за съветското месианство (от древноеврейски ез. " машиах " – избавител, избраник. В това разбиране се влага друго наличие:

/1/ Религиозно обучение за идното избавление на човечеството или една или друга негова национална или религиозна група, което сякаш ще пристигна вследствие на активността на свръхестествено същество(„ избавител “), изпратено за тази цел от Бога;

/2/ Историко-социологическа идея, която придава на този или оня народ изключителна, водеща роля в историческия процес).

Още монахът Филотей (на съветски: Филофей Псковский – 1465-1542 г.), който е „ дъртак “, т.е. духовник, ментор на други монаси и на миряни, в Спасо-Елизаровския манастир, ситуиран край село Елизарово (Псковска област) в Псковската република. На него е приписвано авторството на концепцията за Москва - Третия Рим, която концепция е изложил в писмата си до великия княз Василий III Иванович: „ Пазете и вземете концепцията, благочестиви царю, тъй като от всички християнски царства остана единствено Вашето, тъй като два Рима паднаха, третият стои, а четвърти няма да има. “

Свързана с концепцията за Москва /Русия/ като „ Третия Рим “ е концепцията за „ Руския свят “ като „ Катехон “.Кате́хо́н ебогословско и политическо разбиране (от гръцки ὁ κατέχων - „ Задържащ “, " Удържащ " или " Придържащ " ). То е вкоренено в християнската есхатология, в частност тази на Православието. Указва на исторически индивид, като предписание, това е една или друга страна, която има задача да предотврати окончателния успех на злото в историята и идването на Антихриста. Произходът на термина ни връща към думите на деятел Павел във второто Послание до жителите на Солун. Има разнообразни тълкувания на това разбиране. Първото пояснение е на Йоан Златоуст - архиепископ на Константинопол и един от трите Вселенски учители. Това пояснение е споделено и от Теофилакт Български - архиепископ на Охрид във византийската провинция България, че „ Придържащият “ е Източната Римска империя, която попречва вилнеещото зло и анархията със силата на държавния закон.

Значително по-късно през ХХ век това разбиране става част от политическата философия на съветската „ бяла “ емиграция, като то е „ оцветено “ с избран антисъветски привкус. Днес това разбиране е употребявано от съветския мъдрец и геополитик Александър Дугин, разбиращ под него Русия като Третия Рим и Свещената Русия/Святая Русь/. В частност той декларира: „ Смятам, че имаше Червен " Катехон ", в тази ситуация не толкоз лидер, колкото " дух ", който западниците /течение в съветското общество, насочено към и прекланящо се пред Запада – б.м. Н.С./, либералите и ордите на Антихристите Яковлев-Березовски извадиха от обществено-политическото битие на Съветите “(вж. А. Дугин | Катехон и Революция. Что понимать под Православием? (часть 3) | 1999 в http://arcto.ru/article/888).

Ключови персони със забележителен принос за образуването на съветската геополитическа школа

Развитието на геополитическите визии като управническо мислене и работещи концепции е обвързвано с построяването и действието на Руския свят като империя. Цар Петър I прави радикални промени във вътрешната и външната политика на страната. В резултат на Северната война от 1700-1721 година шведската войска е разрушена. В Гангутското стълкновение под управлението на генерал-адмирал Фьодор Апраксин и с персоналното присъединяване на Петър I в абордажна офанзива е извоювана първата в историята на Русия морска победа. В резултат на тези и други военни победи Руското царство се трансформира в империя с приемане на купата император на цяла Русия от Петър I на 22 октомври (2 ноември) 1721 година

Като първи геополитически мъдрец от значимо естество може да бъде посочен Константин Иванович Арсеньев (1789-1865 г.). Той е извънреден съветски географ и икономист. През 1848 година е оповестена неговата работа “Статистически етюд за Русия”. В първата част е изложена “Еволюция на териториално-политическата конструкция на Руската държава”.



Константин Иванович Арсеньев (1789-1865 г.)

В допълнение към цялостна оценка на съществуващите държавни граници и историята на развиването на териториално-политическото пространство на Руската империя К.И. Арсеньев формулира концепцията за радиалните структури, които образуват силата на това пространство.



Дмитрий Алексеевич Милютин (1816-1912 г.)

Друга видна фигура във образуването на съветската геополитическа школа е Дмитрий Алексеевич Милютин (1816-1912 г.) Той е последният военачалник фелдмаршал на Русия, боен министър на Руската империя през 1861-1881 година Полага основите на военно-географската посока на съветската геополитическа школа. Милютин основава мощна школа за гео-стратези и откриватели: генералите Пржевалски, откривател на Централна Азия, както и Куропаткин, боен министър и кашгарски откривател.



Алексей Ефимович Вандам /Едрихин/ (17.03.1867-16.09.1933 г.)

Изключително забавна е личността на Алексей Ефимович Вандам (Едрихин) - Генерал-майор, боен шпионин, публицист, създател на работи в региона на геополитиката, геостратегията и стратегическата география. Той дефинира англосаксонските страни като главен съперник, основен антагонист на Руския свят. Известна е неговата мисъл, че „ По-лошо от това да си зложелател на англо-саксонците е това да си техен другар “.



Н.Я Данилевски (1822-1886 г.)

Един от създателите на съветската геополитическа школа е Н.Я Данилевски (1822-1886 г.). Той е повсеместен съветски академик, който е написал редица съществени писания за еволюцията на човешкото развиване ( " дарвинизъм " ), стопанската система ( " На ниски равнища на парите ни " ). В книгата си “Русия и Европа” (1869), развивайки органична доктрина, той основава доктрина на обществените общности (нации) и вкарва категорията “културно-исторически типове/видове/” в науката. Данилевски в своите писания подлага на критика /западно/ европейската цивилизация. Именно в тази връзка издига концепцията за културно-историческия тип/цивилизация/. Този вид се състои от четири основи: вяра, просвета (наука, изкуство, технология), политика и социално-икономическа конструкция. Културно-историческите видове или цивилизации той опълчва на етнографските разлики, т.е. на културните разлики сред главните етнографски групи в границите на един народ.



Лев Илич Мечников

Близо до концепциите на Н.Я. Данилевски са възгледите на Лев Илич Мечников. Роден е през 1838 година в Санкт Петербург. Починал е през 1888 година в Кларанс, Швейцария. Той е швейцарски географ, анархист-революционер и журналист от руско-еврейски генезис. Пише научни писания на френски, публицистични писания на италиански и съветски. Смятан е за „ татко “ на съветската геополитика.

Като сдържан покровител на географския детерминизъм той способства за развиването на цивилизационния метод в геополитиката и така наречен „ културологична школа “. В географската среда Л. Мечников вижда мощ, способна да принуждава хората към взаимност и групова работа. Той обосновава концепцията за развиването на света от неорганични структури към органични системи и по-нататък към рационална, т.е. социална природа. Формулира закона за развиването на човешкото общество, т.е. закона за човешката кооперация и съдействието. Този закон е в основата на това, че в хода на последователното развиване на обществото равнището на взаимност сред хората непрестанно нараства.

В своите възгледи за историята на човечеството Мечников се придържа към теорията за неотклонния напредък.Той обосновава това с обстоятелството, че единствено в границите на такава идея съществуването на човечеството придобива смисъл, цел и тенденция на своята динамичност.Л.И. Мечников е съдбоносен съперник на расизма и географския предразсъдък. Привърженик е на естествено-научния материализъм и на цялостната човешка независимост. Ключови полезности съгласно него са свободния труд, т.е. трудът без употреба и желанието за бъдещето, реализирани посредством непрекъсната креативна активност.

Според Мечников, както и съгласно Маркс, земната цивилизация стартира с труда, основал индивида. В едно от своите съществени творби „ La civilisation et les grands fleuves historiques “/Цивилизацията и великите исторически реки/, оповестено за първи път през 1889 година, той написа: „ Под страха от неизбежна гибел, реката-хранител принуждава популацията да сплотява напъните си в обща работа, учи на взаимност, даже в случай че в реалност обособени групи от популацията се ненавиждат взаимно.” Освен това, за развиването на обществото и укрепването на обществените връзки сред хората, Мечников признава нуждата от известна степен на неподходящи условия, изключително на това първично ниво, на което са се намирали в оня миг обособените човешки общности. В противоположен случай, в случай че човек не е трябвало тогава да поставя старания с цел да избави живота си, той няма да се интересува от развиване и ще остане на примитивно равнище. В този смисъл създаваната в същото време система на деспотия е била значима конструкция за първичен подтик за развиване.

Фактически на основата на трудовете и концепциите на Н.Я. Данилевски и Л.И. Мечников се образува Цивилизационния метод в историята на геополитиката. Този метод по един или различен метод остава да участва вечно освен в съветската геополитическа мисъл, само че и в геополитическата и геоикономическа практики на Руския свят в неговите базови формати – Руската империя, Съюз на съветските социалистически републики и дори през днешния ден в РФ.

Следва да се признае, че в избрана степен точно това наличие е един от факторите за Руско-турската Освободителна война – 1877-1878 година Но също по този начин и за отбраната на България от страна на Съветския съюз на Мирната конференция в Париж /29 юли -15 октомври 1946 година, уредила подготовката и подписването на мирните контракти след Втората международна война/. Тъй като с помощта на тази отбрана нашата Родина бе избавена от надигащата се поредна, т.е. Трета национална злополука в границите на ХХ век.