Мерките на НЗОК за контрол над скъпото лечение търпят лекарска критика
Професионални организации на лекари онколози настояха пред депутатите от парламентарната здравна комисия за преразглеждане на някои от нововъведените през тази година контролни ограничения на здравната каса за използването и отчитането на скъпо струващите лекарства в лечебните заведения.
Притесненията на медиците, които бяха изслушани от депутатите в четвъртък, са ориентирани главно към новите правила за заплащане и отчитане на изразходваните количества скъпи лекарства за химиотерапия.
От 1 април НЗОК към този момент заплаща на лечебните заведения единствено за приложеното количество лекарство при химиотерапията на даден пациент, а не както до момента – за всички регистрирани от лечебните заведения опаковки. Така касата чака да понижи неефективните разноски за медикаменти, в това число да редуцира изхвърляните от лечебните заведения останки, които в този момент за другите лечебни заведения варират от 3% до 30%.
Касата въпреки всичко може да заплаща за част от изхвърляните количества
“Нашето терзание е, че по метода по който се работи и се употребяват цитостатиците тези неизбежни останки, които не могат да се приложат на болните, ще генерират загуби за лечебните заведения “, разяснява проф. Галина Куртева от Специализираната болница за интензивно лекуване по онкология.
Председателят на Надзорния съвет на НЗОК Жени Начева изясни пред депутатите, че касата е имала няколко срещи с представителите на професионалните организации на онколозите, на които са разискали контролните механизми и са се разбрали след три месеца въз основата на разбор от насъбрания опит да се вземе решение по какъв начин да продължат.
“Разбрахме се, че ще установим едно приблизително равнище на възможни остатъчни количества, което може да бъде заплатено от касата. В момента остатъчните количества варират от 3% до 30% и не може да се вземе градивно решение за заплащането или незаплащането им. В Националния рамков контракт е записано, че се заплаща само вложеното количество лекарствени артикули. Т.е. ние даже позволяваме разбор и някакво възможно количество остатъчни дози, които да плащаме “, изясни Начева. Тя заяви още, че контролните ограничения плануват още с националните консултанти да бъдат обсъждани назначените дози на пациентите от онкокомисиите в лечебните заведения, с цел да е несъмнено, че се дава качествено и ефикасно лекуване на пациентите.
Лекарите против бумащината
Сред медиците има неодобрение и от непрекъснато увеличаващото се натоварване за попълването на отчетната документи към НЗОК. От тази година беше въведен електронен протокол за отчитане на онколечението, като Начева изясни, че на срещите със експертите е било конкретизирано, че това е работа на болничния фармацевт.
“Протоколите, които вкарваме, са ангажимент на болничните фармацевти. Те вкарват електронна опция за надзор върху количествата лекарства и вярното систематизиране на дозите на пациентите. Информацията в тези протоколи се прави по този начин, че да не натоварва самите лекари клиницисти, които работят с въвеждането на данните “, сподели Начева.
От сдружението по Детска онкохематология обаче се оплакаха от огромното натоварване на клиничните лекари с немедицинска документи. По думите им това е сериозен проблем, тъй като осъществяването на наредбите заема огромна част от работното време не лекарите, включително и и на детските, които с изключение на доклади към НЗОК попълнят и документи към Фонда за лекуване на деца.
Хуманния против комерсиалния интерес
Депутатът от Българска социалистическа партия Георги Михайлов, който преди да влезе в Народното събрание, беше шеф на Специализираната болница за лекуване на онкохематологични болести, даде някои оферти за възстановяване на контрола и понижаване на натоварването на лекарите.
“Ние би трябвало да се опитаме в границите на публичната значителност на казуса за лекуването на онкозаболяванията да престанем да сътворяваме публично усещане, че в България има някакво голямо увлечение към безсистемно нарастване на средствата за онкомедикаменти. Ако погледнем безспорните числа на изразходващите се в евро средства на онкоболен за онкомедикаменти, ние сме извънредно надалеч от средноевропейското равнище “, уточни той и добави, че у нас към момента липсват цели фрагменти от лечението, които са навлезли в други европейски страни.
Според него би трябвало да има централизирана процедура за разпределяне на скъпо струващи лекарства, като даде образец, че курсът за лекуване с някои молекули е над 500 000 лв. на един пациент. “И в случай че това се остави, както е от години към този момент, на комисии в лечебните заведения без ясни критерии за предстояща преживяемост на пациентите и други, то комерсиалният интерес и всевъзможни други ползи, надвиват доста над хуманните ползи и чисто медицинските и се получава кашата, която се получава сега “, разяснява той.
Според него е вярно, че лечението с новите молекули и тяхното проследвяне ще се организира единствено в избрани лечебни заведения, само че разяснява, че за доста други скъпи лечения важи остарелият ред и точно от тях ще пристигна огромният преразход на здравната каса. Тази година бюджетът на НЗОК за медикаменти е 1 милиарда лв., от които 350 млн. лв. за онколекарства, като преразходът за онкотерапиите се чака да доближи 100 млн. лв..
Той още веднъж настоя за въвеждането на полуавтоматизирани системи за разтваряне на цитостатиците и болнични опаковки, а работата по документите да се поеме от хора, подготвени да работят с здравна документи, както е в други европейски страни, с цел да не тежи на лекарите.
Притесненията на медиците, които бяха изслушани от депутатите в четвъртък, са ориентирани главно към новите правила за заплащане и отчитане на изразходваните количества скъпи лекарства за химиотерапия.
От 1 април НЗОК към този момент заплаща на лечебните заведения единствено за приложеното количество лекарство при химиотерапията на даден пациент, а не както до момента – за всички регистрирани от лечебните заведения опаковки. Така касата чака да понижи неефективните разноски за медикаменти, в това число да редуцира изхвърляните от лечебните заведения останки, които в този момент за другите лечебни заведения варират от 3% до 30%.
Касата въпреки всичко може да заплаща за част от изхвърляните количества
“Нашето терзание е, че по метода по който се работи и се употребяват цитостатиците тези неизбежни останки, които не могат да се приложат на болните, ще генерират загуби за лечебните заведения “, разяснява проф. Галина Куртева от Специализираната болница за интензивно лекуване по онкология.
Председателят на Надзорния съвет на НЗОК Жени Начева изясни пред депутатите, че касата е имала няколко срещи с представителите на професионалните организации на онколозите, на които са разискали контролните механизми и са се разбрали след три месеца въз основата на разбор от насъбрания опит да се вземе решение по какъв начин да продължат.
“Разбрахме се, че ще установим едно приблизително равнище на възможни остатъчни количества, което може да бъде заплатено от касата. В момента остатъчните количества варират от 3% до 30% и не може да се вземе градивно решение за заплащането или незаплащането им. В Националния рамков контракт е записано, че се заплаща само вложеното количество лекарствени артикули. Т.е. ние даже позволяваме разбор и някакво възможно количество остатъчни дози, които да плащаме “, изясни Начева. Тя заяви още, че контролните ограничения плануват още с националните консултанти да бъдат обсъждани назначените дози на пациентите от онкокомисиите в лечебните заведения, с цел да е несъмнено, че се дава качествено и ефикасно лекуване на пациентите.
Лекарите против бумащината
Сред медиците има неодобрение и от непрекъснато увеличаващото се натоварване за попълването на отчетната документи към НЗОК. От тази година беше въведен електронен протокол за отчитане на онколечението, като Начева изясни, че на срещите със експертите е било конкретизирано, че това е работа на болничния фармацевт.
“Протоколите, които вкарваме, са ангажимент на болничните фармацевти. Те вкарват електронна опция за надзор върху количествата лекарства и вярното систематизиране на дозите на пациентите. Информацията в тези протоколи се прави по този начин, че да не натоварва самите лекари клиницисти, които работят с въвеждането на данните “, сподели Начева.
От сдружението по Детска онкохематология обаче се оплакаха от огромното натоварване на клиничните лекари с немедицинска документи. По думите им това е сериозен проблем, тъй като осъществяването на наредбите заема огромна част от работното време не лекарите, включително и и на детските, които с изключение на доклади към НЗОК попълнят и документи към Фонда за лекуване на деца.
Хуманния против комерсиалния интерес
Депутатът от Българска социалистическа партия Георги Михайлов, който преди да влезе в Народното събрание, беше шеф на Специализираната болница за лекуване на онкохематологични болести, даде някои оферти за възстановяване на контрола и понижаване на натоварването на лекарите.
“Ние би трябвало да се опитаме в границите на публичната значителност на казуса за лекуването на онкозаболяванията да престанем да сътворяваме публично усещане, че в България има някакво голямо увлечение към безсистемно нарастване на средствата за онкомедикаменти. Ако погледнем безспорните числа на изразходващите се в евро средства на онкоболен за онкомедикаменти, ние сме извънредно надалеч от средноевропейското равнище “, уточни той и добави, че у нас към момента липсват цели фрагменти от лечението, които са навлезли в други европейски страни.
Според него би трябвало да има централизирана процедура за разпределяне на скъпо струващи лекарства, като даде образец, че курсът за лекуване с някои молекули е над 500 000 лв. на един пациент. “И в случай че това се остави, както е от години към този момент, на комисии в лечебните заведения без ясни критерии за предстояща преживяемост на пациентите и други, то комерсиалният интерес и всевъзможни други ползи, надвиват доста над хуманните ползи и чисто медицинските и се получава кашата, която се получава сега “, разяснява той.
Според него е вярно, че лечението с новите молекули и тяхното проследвяне ще се организира единствено в избрани лечебни заведения, само че разяснява, че за доста други скъпи лечения важи остарелият ред и точно от тях ще пристигна огромният преразход на здравната каса. Тази година бюджетът на НЗОК за медикаменти е 1 милиарда лв., от които 350 млн. лв. за онколекарства, като преразходът за онкотерапиите се чака да доближи 100 млн. лв..
Той още веднъж настоя за въвеждането на полуавтоматизирани системи за разтваряне на цитостатиците и болнични опаковки, а работата по документите да се поеме от хора, подготвени да работят с здравна документи, както е в други европейски страни, с цел да не тежи на лекарите.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ