Бездарието е рашизъм!
Проф. Николай Слатински, фейсбук.
Тези дни получих две писма. Едното писмо бе от позната, професор. Злобно и тържествуващо писмо. С ругатни към Навални и „ либералстващата навалщина като последното леговище на прозападната проджендърна бесовщина, която трови и затрива света “. Другото писмо бе от млад и мислещ, почтен и честен (според моите показа за почтеност и почтеност) човек.
Това писмо ще изтъквам без неговото единодушие с цялата конвенционалност на това, че е писано „ на коляно “, като стон, като зов, като вик, като болежка за България: „ През последните седмици рашизмът в България мазета на повърхността. Сайтове, пропагандатори, лектори, даскали, професори; всевъзможни „ Поглед “-и, Нешки Робеви, Волгин-и, Карбовск-овчани, Изражденци и вся остальная... бълват Рашизъм.
Ние сме в „ квантова обстановка “, бедствието към този момент е настъпило, животът, който познаваме е завършил, към момента сме в утробата на „ демокрацията “, само че тялото е мъртво, плодът наименуван „ демократичен ред “ се оказва мъртво неродено. Училища, школи, академии, вузове са камбанарии на рашизма, безусловно запушени от преподаватели с рашистки фанатизъм.
Рашизмът и рашистите у нас с гротескна усмивка гледат към неуспеха на опита за нормалност, в която те са несъответни. В рашистки условия такива хора намират себе си за съответни, смислени, на място и те се възпроизвеждат по сборища, медии, лекции, във официални и неофициални срещи, по катедри, факултети и всевъзможни други препоръки... “.
През последните месеци процесите по света и у нас, в Украйна и в Запада, не са по никакъв начин положителни. Даже по смисъла, същността и наличието си те са деструктивни, заредени с голяма като цяло евентуална катастрофична сила, прекомерно елементарно можеща да стане цялата тя безусловно кинетична катастрофична сила и да тласне човечеството в нова ледена ера или в нова общочовешка касапаница.
В тези условия ние очевидно и невидимо изпадаме в депресивни положения, виждаме протичащото се и всичко към нас и с нас основно в черно. На нас ни е тежко, като че ли вървим в несвършващ тунел и с каквато и скорост да се движи светлината (която в наши дни непрестанно се пробва да раздра и надвиши наложеното ѝ от Айнщайн ограничаване на скоростта), тя дефицита до нас, евентуално тъй като този тунел в действителност няма край.
На 24 февруари 2022 година Путин отпуши оня, намиращ се под колосално налягане, съсъд, в който бе насъбрано голямо мракобесие. И това мракобесие плъзна с цялото си непоносимо зловоние на воля и на всички места.
Първата Световна война, Втората Световна война, Първата Студена война – всичките те станаха вероятни когато по същия метод мракобесието изригна на независимост и се разпълзя по света.
Ако желаете да разберете ще има ли Световна война, напрегнете обонянието си – идването ѝ се долавя на първо време посредством зловонието на мракобесието.
Не е най-важното кой отприщва това мракобесие. Мракобесието не знае загради, то прониква на всички места и през всички пори, фибри, пукнатини, уязвимости. То залива всички и гълтам всички – едни като палачи, други като жертви, трети като безмълвни пристрастни наблюдаващи, четвърти като демонстративно безразлични към ставащото.
През 20 век световните войни следваха една след друга – Първата Световна война, след нея Втората Световна война, след нея Първата Студена война.
През 21 век е допустимо световните войни да протичат по едно и също време – Третата Световна война и Втората Студена война.
А когато Горещата война и Студената война протичат по едно и също време, тогава имаме отрицателен синергетичен резултат, т.е. разрушителните последици от тях не се събират, а се умножават. С други думи, Горещата война и Студената война влизат в резонанс, който унищожава всички мостове по света и сред страните, районите, континентите и цивилизациите.
Да, ние имаме извънредно доста аргументи и кошмарно доста мотиви за черни мисли и черногледства. Путин тласна света в голяма несигурност и неустановеност, неопределеност и непредсказуемост, неясност и непонятност.
В днешната обстановка, при сегашните процеси са вероятни всевъзможни сюжети, в това число неприятните, по-лошите, най-лошите и по-по-най-лошите.
Но все пак и на инат на всичко, непременно и с цената на всичко ние би трябвало да се вземем в ръце.
Трябва да си даваме сметка, че на полето на мракобесието побеждават мракобесите – това е тяхната игра.
Най-напред е нужно да включим инстинкта си за самозапазване.
През последните две-три десетилетия Западът позволи доста неточности, само че най-голямата е, че той изключи инстинкта си за самозапазване.
Западът се отдаде на самодоволство в своя хедонистичен парадайс, заживя в името на удоволствията и освен това – на всевъзможните удоволствия. Включително – да се взира основно в пъпа си и малко по-надолу.
Западът – това е най-много Лидерът на човечеството. А да си Лидер на човечеството – значи да имаш задача.
Западът имаше и към момента има задача, и тази задача въобще не е да основава един разсъблечен и разгонен свят.
Западът имаше и към момента има задача – да направи света по-човечен, по-хуманен, по-цивилизован, по-нормален; да го преведе към новото време на високите осведомителни, информационни, медицински, генни и галактически технологии, на квантовите компютри и Изкуствения разсъдък.
Но с цел да реализира Западът тази своя задача, нужното изискване е да продължи да има Запад. Необходимото, само че не достатъчното, уви.
Нека всички ние включим инстинкта си за самозапазване.
И дано нямаме илюзии – тласнат ли света в безпорядък и безредица, силите на мракобесието няма да могат да бъдат спрени елементарно. Те могат да извършат всевъзможни, даже немислими несгоди.
Докопат ли се до властта в България, тези сили на мракобесието са способни на всичко мислимо и доста повече – немислимо.
И през 1943-1945, и през 2022-2024 година тези сили на мракобесието, идващи от съветската азиатщина, са без прошка – те убиват, изнасилват, мародерстват, унищожават – злокобно, по този начин, както рядко някой е правил.
И в случай че тогава е имало някакво пояснение за чудовищната им свирепост и порочност (отмъщението за породеното от нацизма на тях), то в този момент те нямат такова пояснение.
Именно заради това става безпощадно ясно, че те просто са си такива. Такива и никакви други.
Сталинизмът и в този момент Путинизмът (две демонски изчадия на безогледната тирания) са трансформирали стотици хиляди, даже милиони хора в тяхното общество в машини за убийства, грабежи, изнасилвания и опустошения, чиято основна отплата не е това, което на тях им е породено. Главната им отплата е по тази причина, че те не могат да си построят рационално, обикновено, демократично, човешко общество и заради тази причина са склонни да унищожават по пътя си всичко, което си е построило такова общество. Всичко, което живее с пъти по-добре от тях. Всичко, което може с пъти повече от тях. Всичко, което е с пъти по-различно от тях.
България би трябвало да включи инстинкта си за самосъхранине, другояче ще попадне под властта на мракобесния рашистки ботуш и тук ще има оргия от убийства, изнасилвания, гребежи и опустошения. Каквито имаше, и каквито под този ботуш няма по какъв начин отново да няма. Той друго не знае, не умее, не може и не е кадърен на друго.
Деветите талази на мракобесие ни връхлитат, те ни карат да виждаме всичко в черно, те ни вършат черногледи.
Но ние не можем самосъжалително и саморазрушително да се отдадем на черни мисли, на обезверение, колкото и аргументи и мотиви да имаме за това.
Ние би трябвало да се вземем в ръце.
Станем ли подвластни на черни мисли и обезверение, значи маросебието ни е победило.
Мракобесието е рак – рак публичен, обществен, ментален, ценностен.
Мракобесието с раковите си кафези се стреми единствено към едно – да трансформира всяка здрава клетка – субект или общественост от човеци в обществото – в ракова клетка.
Ракът не може да същестува иначе, с изключение на като се разраства.
Ракът е единственото самоубийствено и самоубиващо се деструктивно, ксатастрофично събитие, единственото безобразно и чудовищно животно (бактерия, вирус, унищожител, унищожител), което убива организма, в който се е вмъкнало и е почнало да разяжда. Всички други биологически и обществени паразити се стремят да поддържат живота на организма, в който са проникнали, с цел да се възползват от него. Ракът е едниственият паразит, пакостник, който убива своя гостоприемник.
Затова не би трябвало да позволим на мракоебсието по света и у нас да ни принуди да се опиваме като с ужасяващ опиат от черни мисил и да се отдаваме като в делириум на обезверение.
Някак би трябвало да се съвземем от това все-вселенско отчаяние, което ни задушава. И да се борим за по-добра България. Да отвоюваме България от рашизма, от мракобесието, от силите на Злото, от бъзпътицата на насилието и терора, в която я тласкат всички тези, разказани нагоре в писмото на прелестния и угрижен младеж.
Нямаме право да сме слаби. Най-малкото, тъй като, както бе споделило бункерното страшилище (а то единствено по този начин вижда света) – слабите ги бият. Даже не просто и освен ги бият. Убиват ги. Избиват ги. Като преди този момент ги насилват и изнасилват.
Злото друго не може да прави. Злото е бездарие. А както бе писал един доста добър, само че пропилял голяма част от гения си в прегръдка с комунистическата власт, стихотворец: Бездарието е фашизъм.
Днес може да се каже същото, само че по малко по-различен метод:
Бездарието е рашизъм.
Тези дни получих две писма. Едното писмо бе от позната, професор. Злобно и тържествуващо писмо. С ругатни към Навални и „ либералстващата навалщина като последното леговище на прозападната проджендърна бесовщина, която трови и затрива света “. Другото писмо бе от млад и мислещ, почтен и честен (според моите показа за почтеност и почтеност) човек.
Това писмо ще изтъквам без неговото единодушие с цялата конвенционалност на това, че е писано „ на коляно “, като стон, като зов, като вик, като болежка за България: „ През последните седмици рашизмът в България мазета на повърхността. Сайтове, пропагандатори, лектори, даскали, професори; всевъзможни „ Поглед “-и, Нешки Робеви, Волгин-и, Карбовск-овчани, Изражденци и вся остальная... бълват Рашизъм.
Ние сме в „ квантова обстановка “, бедствието към този момент е настъпило, животът, който познаваме е завършил, към момента сме в утробата на „ демокрацията “, само че тялото е мъртво, плодът наименуван „ демократичен ред “ се оказва мъртво неродено. Училища, школи, академии, вузове са камбанарии на рашизма, безусловно запушени от преподаватели с рашистки фанатизъм.
Рашизмът и рашистите у нас с гротескна усмивка гледат към неуспеха на опита за нормалност, в която те са несъответни. В рашистки условия такива хора намират себе си за съответни, смислени, на място и те се възпроизвеждат по сборища, медии, лекции, във официални и неофициални срещи, по катедри, факултети и всевъзможни други препоръки... “.
През последните месеци процесите по света и у нас, в Украйна и в Запада, не са по никакъв начин положителни. Даже по смисъла, същността и наличието си те са деструктивни, заредени с голяма като цяло евентуална катастрофична сила, прекомерно елементарно можеща да стане цялата тя безусловно кинетична катастрофична сила и да тласне човечеството в нова ледена ера или в нова общочовешка касапаница.
В тези условия ние очевидно и невидимо изпадаме в депресивни положения, виждаме протичащото се и всичко към нас и с нас основно в черно. На нас ни е тежко, като че ли вървим в несвършващ тунел и с каквато и скорост да се движи светлината (която в наши дни непрестанно се пробва да раздра и надвиши наложеното ѝ от Айнщайн ограничаване на скоростта), тя дефицита до нас, евентуално тъй като този тунел в действителност няма край.
На 24 февруари 2022 година Путин отпуши оня, намиращ се под колосално налягане, съсъд, в който бе насъбрано голямо мракобесие. И това мракобесие плъзна с цялото си непоносимо зловоние на воля и на всички места.
Първата Световна война, Втората Световна война, Първата Студена война – всичките те станаха вероятни когато по същия метод мракобесието изригна на независимост и се разпълзя по света.
Ако желаете да разберете ще има ли Световна война, напрегнете обонянието си – идването ѝ се долавя на първо време посредством зловонието на мракобесието.
Не е най-важното кой отприщва това мракобесие. Мракобесието не знае загради, то прониква на всички места и през всички пори, фибри, пукнатини, уязвимости. То залива всички и гълтам всички – едни като палачи, други като жертви, трети като безмълвни пристрастни наблюдаващи, четвърти като демонстративно безразлични към ставащото.
През 20 век световните войни следваха една след друга – Първата Световна война, след нея Втората Световна война, след нея Първата Студена война.
През 21 век е допустимо световните войни да протичат по едно и също време – Третата Световна война и Втората Студена война.
А когато Горещата война и Студената война протичат по едно и също време, тогава имаме отрицателен синергетичен резултат, т.е. разрушителните последици от тях не се събират, а се умножават. С други думи, Горещата война и Студената война влизат в резонанс, който унищожава всички мостове по света и сред страните, районите, континентите и цивилизациите.
Да, ние имаме извънредно доста аргументи и кошмарно доста мотиви за черни мисли и черногледства. Путин тласна света в голяма несигурност и неустановеност, неопределеност и непредсказуемост, неясност и непонятност.
В днешната обстановка, при сегашните процеси са вероятни всевъзможни сюжети, в това число неприятните, по-лошите, най-лошите и по-по-най-лошите.
Но все пак и на инат на всичко, непременно и с цената на всичко ние би трябвало да се вземем в ръце.
Трябва да си даваме сметка, че на полето на мракобесието побеждават мракобесите – това е тяхната игра.
Най-напред е нужно да включим инстинкта си за самозапазване.
През последните две-три десетилетия Западът позволи доста неточности, само че най-голямата е, че той изключи инстинкта си за самозапазване.
Западът се отдаде на самодоволство в своя хедонистичен парадайс, заживя в името на удоволствията и освен това – на всевъзможните удоволствия. Включително – да се взира основно в пъпа си и малко по-надолу.
Западът – това е най-много Лидерът на човечеството. А да си Лидер на човечеството – значи да имаш задача.
Западът имаше и към момента има задача, и тази задача въобще не е да основава един разсъблечен и разгонен свят.
Западът имаше и към момента има задача – да направи света по-човечен, по-хуманен, по-цивилизован, по-нормален; да го преведе към новото време на високите осведомителни, информационни, медицински, генни и галактически технологии, на квантовите компютри и Изкуствения разсъдък.
Но с цел да реализира Западът тази своя задача, нужното изискване е да продължи да има Запад. Необходимото, само че не достатъчното, уви.
Нека всички ние включим инстинкта си за самозапазване.
И дано нямаме илюзии – тласнат ли света в безпорядък и безредица, силите на мракобесието няма да могат да бъдат спрени елементарно. Те могат да извършат всевъзможни, даже немислими несгоди.
Докопат ли се до властта в България, тези сили на мракобесието са способни на всичко мислимо и доста повече – немислимо.
И през 1943-1945, и през 2022-2024 година тези сили на мракобесието, идващи от съветската азиатщина, са без прошка – те убиват, изнасилват, мародерстват, унищожават – злокобно, по този начин, както рядко някой е правил.
И в случай че тогава е имало някакво пояснение за чудовищната им свирепост и порочност (отмъщението за породеното от нацизма на тях), то в този момент те нямат такова пояснение.
Именно заради това става безпощадно ясно, че те просто са си такива. Такива и никакви други.
Сталинизмът и в този момент Путинизмът (две демонски изчадия на безогледната тирания) са трансформирали стотици хиляди, даже милиони хора в тяхното общество в машини за убийства, грабежи, изнасилвания и опустошения, чиято основна отплата не е това, което на тях им е породено. Главната им отплата е по тази причина, че те не могат да си построят рационално, обикновено, демократично, човешко общество и заради тази причина са склонни да унищожават по пътя си всичко, което си е построило такова общество. Всичко, което живее с пъти по-добре от тях. Всичко, което може с пъти повече от тях. Всичко, което е с пъти по-различно от тях.
България би трябвало да включи инстинкта си за самосъхранине, другояче ще попадне под властта на мракобесния рашистки ботуш и тук ще има оргия от убийства, изнасилвания, гребежи и опустошения. Каквито имаше, и каквито под този ботуш няма по какъв начин отново да няма. Той друго не знае, не умее, не може и не е кадърен на друго.
Деветите талази на мракобесие ни връхлитат, те ни карат да виждаме всичко в черно, те ни вършат черногледи.
Но ние не можем самосъжалително и саморазрушително да се отдадем на черни мисли, на обезверение, колкото и аргументи и мотиви да имаме за това.
Ние би трябвало да се вземем в ръце.
Станем ли подвластни на черни мисли и обезверение, значи маросебието ни е победило.
Мракобесието е рак – рак публичен, обществен, ментален, ценностен.
Мракобесието с раковите си кафези се стреми единствено към едно – да трансформира всяка здрава клетка – субект или общественост от човеци в обществото – в ракова клетка.
Ракът не може да същестува иначе, с изключение на като се разраства.
Ракът е единственото самоубийствено и самоубиващо се деструктивно, ксатастрофично събитие, единственото безобразно и чудовищно животно (бактерия, вирус, унищожител, унищожител), което убива организма, в който се е вмъкнало и е почнало да разяжда. Всички други биологически и обществени паразити се стремят да поддържат живота на организма, в който са проникнали, с цел да се възползват от него. Ракът е едниственият паразит, пакостник, който убива своя гостоприемник.
Затова не би трябвало да позволим на мракоебсието по света и у нас да ни принуди да се опиваме като с ужасяващ опиат от черни мисил и да се отдаваме като в делириум на обезверение.
Някак би трябвало да се съвземем от това все-вселенско отчаяние, което ни задушава. И да се борим за по-добра България. Да отвоюваме България от рашизма, от мракобесието, от силите на Злото, от бъзпътицата на насилието и терора, в която я тласкат всички тези, разказани нагоре в писмото на прелестния и угрижен младеж.
Нямаме право да сме слаби. Най-малкото, тъй като, както бе споделило бункерното страшилище (а то единствено по този начин вижда света) – слабите ги бият. Даже не просто и освен ги бият. Убиват ги. Избиват ги. Като преди този момент ги насилват и изнасилват.
Злото друго не може да прави. Злото е бездарие. А както бе писал един доста добър, само че пропилял голяма част от гения си в прегръдка с комунистическата власт, стихотворец: Бездарието е фашизъм.
Днес може да се каже същото, само че по малко по-различен метод:
Бездарието е рашизъм.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ