Проф. Ито: Образованието беше най-важният фактор за японското икономическо чудо
Проф. Мотошиге Ито е от най-забележителните японски икономисти. За честността и пазара, за почтения предприемач като за новия самурай той приказва пред Бойко Василев в особено изявление за " Панорама ".
Българска национална телевизия: Търговските съглашения имат странни съперници, само че още по-странни помагачи. Европейски Съюз и Япония договарят към този момент 4 години. И внезапно напреднаха. Улесни ги президентът Тръмп. Той замрази договарянията с Азия и японците още по-силно се обърнаха към Европа.
Проф. Мотошиге Ито: Имахме шанс. С отдръпването си Тръмп спомогна за ускоряването на договарянията сред Европейския съюз и Япония.
Българска национална телевизия: Ито-сенсей, за какво свободната търговия има толкоз врагове през днешния ден?
Проф. Мотошиге Ито: Мнозина не харесват измененията. Международна търговия значи във Вашата страна да дойде чужденец и да продава непозната, само че конкурентна стока. Но би трябвало да разберем, че таман смяната води до по-добър живот. Това е същността на глобализацията.
Българска национална телевизия: Кой печели, в случай че Европейски Съюз и Япония сключат съглашение за свободна търговия?
Проф. Мотошиге Ито: На първо време ще завоюва европейската хранителна индустрия и може би японската автомобилна промишленост. Дългосрочно, да речем за 10 години, партньорството ще се задълбочи и ще печелят от ден на ден жители. Например, в случай че японска компания влага в Германия или Чехия, след време тя ще може да разшири активността си и към България. Но би трябвало доста самообладание, с цел да стигнем до такава степен.
Европа продава селскостопански артикули в Япония, Япония продава коли в Европа. Но пък България търгуваше с Япония повече при социализма, в сравнение с през днешния ден.
Проф. Мотошиге Ито: E, през днешния ден търговията е по-демократична, насочена към пазара. С новите механизми тя ще нараства, последователно и естествено… Нещо забавно: татко ми е идвал по работа в България преди 50 години, като корабостроителен инженер, по взаимен план за експорт на японски кораби. Та постоянно разказваше истории за Вашата страна. По това време малко на брой японци имаха опция да пътуват в чужбина.
Той е от най-големите японски икономисти. В своите лекции споделя за " Абеномиката ": икономическата промяна на премиера Шиндзо Абе, спечелилия на изборите преди седмица.
Проф. Мотошиге Ито: Япония претърпя две десетилетия на съществени стопански проблеми, основно поради финансовия колапс и дефлацията. За да ги превъзмогнем, имахме потребност от доста внезапни стопански ограничения. Премиерът Абе съумя да се оправи с тази сложна задача. Много рецензия понесе поради размаха на свършеното. Но то беше нужно.
Българска национална телевизия: Каква беше вълшебната му формула?
Проф. Мотошиге Ито: Паричната политика. Много е значима, само че не е наше изобретение. И Европа, и Съединени американски щати водиха сходна политика след рецесията. Но ние го направихме на степен два, три, дори пет пъти повече от другите.
Българска национална телевизия: Какво сътвори японското икономическо знамение след Втората международна?
Проф. Мотошиге Ито: Образованието беше най-важният фактор. Дори в интервала Едо преди 300-400 години пробивите в математиката и естествените науки пристигнаха от образованието. Това е в традицията ни: да вкараме сили и сила в просветителния развой. Така пристигна триумфът след края на Втората международна, а и преди 100 години, когато Япония отвори стопанската система си към света.
Тогава Япония изследва капитализма и го пояпончи. Но докога? Абсолютна, доживотна честност към компанията, работа до дупка, даже до всеотдайност. Възможно ли е това през днешния ден, когато хората желаят повече занимания и наслаждения?
Проф. Мотошиге Ито: Днес имаме диверсификация и глобализация. Хората са разнообразни. Въпреки, че не е доста елементарно да се променим, ние опитваме. И съм сигурен, че ще успеем.
Българска национална телевизия: За какъв брой време ще се измененията?
Проф. Мотошиге Ито: Вече виждаме основни промени у младото потомство.
Българска национална телевизия: Не желаят да работят толкоз доста ли?
Проф. Мотошиге Ито: Не тъкмо. Много по-свободни са. Не се боят от смяна. Вместо да работят в една-единствена компания цялостен живот, непрестанно търсят новото, особеното и с комбинативност съумяват. Постепенно този нов метод на живот ще промени обществото ни. Но ще запазим обичайна японска система, като я приспособим към новото.
Както направиха преди век. Решиха, че и в пазара би трябвало да има почтеност – и оповестиха почтения предприемач за новия самурай.
Проф. Мотошиге Ито: Както и другаде, доста от старите хора се оплакват от младото потомство. Но след огромното земетресение от март 2011 мнението се промени. Тогава младите се притекоха на помощ и демонстрираха изключителна отговорност към родината. Това сподели, че традициите ни се пазят, може би по друг метод. И младите японци държат на полезностите почтеност, естетика и усърдие.
Българска национална телевизия: Търговските съглашения имат странни съперници, само че още по-странни помагачи. Европейски Съюз и Япония договарят към този момент 4 години. И внезапно напреднаха. Улесни ги президентът Тръмп. Той замрази договарянията с Азия и японците още по-силно се обърнаха към Европа.
Проф. Мотошиге Ито: Имахме шанс. С отдръпването си Тръмп спомогна за ускоряването на договарянията сред Европейския съюз и Япония.
Българска национална телевизия: Ито-сенсей, за какво свободната търговия има толкоз врагове през днешния ден?
Проф. Мотошиге Ито: Мнозина не харесват измененията. Международна търговия значи във Вашата страна да дойде чужденец и да продава непозната, само че конкурентна стока. Но би трябвало да разберем, че таман смяната води до по-добър живот. Това е същността на глобализацията.
Българска национална телевизия: Кой печели, в случай че Европейски Съюз и Япония сключат съглашение за свободна търговия?
Проф. Мотошиге Ито: На първо време ще завоюва европейската хранителна индустрия и може би японската автомобилна промишленост. Дългосрочно, да речем за 10 години, партньорството ще се задълбочи и ще печелят от ден на ден жители. Например, в случай че японска компания влага в Германия или Чехия, след време тя ще може да разшири активността си и към България. Но би трябвало доста самообладание, с цел да стигнем до такава степен.
Европа продава селскостопански артикули в Япония, Япония продава коли в Европа. Но пък България търгуваше с Япония повече при социализма, в сравнение с през днешния ден.
Проф. Мотошиге Ито: E, през днешния ден търговията е по-демократична, насочена към пазара. С новите механизми тя ще нараства, последователно и естествено… Нещо забавно: татко ми е идвал по работа в България преди 50 години, като корабостроителен инженер, по взаимен план за експорт на японски кораби. Та постоянно разказваше истории за Вашата страна. По това време малко на брой японци имаха опция да пътуват в чужбина.
Той е от най-големите японски икономисти. В своите лекции споделя за " Абеномиката ": икономическата промяна на премиера Шиндзо Абе, спечелилия на изборите преди седмица.
Проф. Мотошиге Ито: Япония претърпя две десетилетия на съществени стопански проблеми, основно поради финансовия колапс и дефлацията. За да ги превъзмогнем, имахме потребност от доста внезапни стопански ограничения. Премиерът Абе съумя да се оправи с тази сложна задача. Много рецензия понесе поради размаха на свършеното. Но то беше нужно.
Българска национална телевизия: Каква беше вълшебната му формула?
Проф. Мотошиге Ито: Паричната политика. Много е значима, само че не е наше изобретение. И Европа, и Съединени американски щати водиха сходна политика след рецесията. Но ние го направихме на степен два, три, дори пет пъти повече от другите.
Българска национална телевизия: Какво сътвори японското икономическо знамение след Втората международна?
Проф. Мотошиге Ито: Образованието беше най-важният фактор. Дори в интервала Едо преди 300-400 години пробивите в математиката и естествените науки пристигнаха от образованието. Това е в традицията ни: да вкараме сили и сила в просветителния развой. Така пристигна триумфът след края на Втората международна, а и преди 100 години, когато Япония отвори стопанската система си към света.
Тогава Япония изследва капитализма и го пояпончи. Но докога? Абсолютна, доживотна честност към компанията, работа до дупка, даже до всеотдайност. Възможно ли е това през днешния ден, когато хората желаят повече занимания и наслаждения?
Проф. Мотошиге Ито: Днес имаме диверсификация и глобализация. Хората са разнообразни. Въпреки, че не е доста елементарно да се променим, ние опитваме. И съм сигурен, че ще успеем.
Българска национална телевизия: За какъв брой време ще се измененията?
Проф. Мотошиге Ито: Вече виждаме основни промени у младото потомство.
Българска национална телевизия: Не желаят да работят толкоз доста ли?
Проф. Мотошиге Ито: Не тъкмо. Много по-свободни са. Не се боят от смяна. Вместо да работят в една-единствена компания цялостен живот, непрестанно търсят новото, особеното и с комбинативност съумяват. Постепенно този нов метод на живот ще промени обществото ни. Но ще запазим обичайна японска система, като я приспособим към новото.
Както направиха преди век. Решиха, че и в пазара би трябвало да има почтеност – и оповестиха почтения предприемач за новия самурай.
Проф. Мотошиге Ито: Както и другаде, доста от старите хора се оплакват от младото потомство. Но след огромното земетресение от март 2011 мнението се промени. Тогава младите се притекоха на помощ и демонстрираха изключителна отговорност към родината. Това сподели, че традициите ни се пазят, може би по друг метод. И младите японци държат на полезностите почтеност, естетика и усърдие.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ