Проф. д-р Янис Папатанасиу: Имах честта да участвам в две медицински проучвания заедно с МЕДИКА, резултатите са много обнадеждаващи
Проф. доктор Янис Папатанасиу, дм, е експерт по физикална и рехабилитационна медицина, учител в Медицински университет – София и в Медицински университет – Пловдив, посетител учител в Падуански университет, Италия. Роден е в Ташкент през 1973 година. Завършва медицина в Стара Загора и стартира работа в пловдивската УМБАЛ „ Св. Георги “, като в същото време развива научна активност. Автор е на над 110 научни изявления в влиятелни медицински списания и е член на редколегиите на шест задгранични профилирани издания, което е висока оценка за неговите научни и клинични достижения.
Под редакцията на проф. доктор Янис Папатанасиу и с негово авторско присъединяване излиза единственият в България англоезичен учебник по физикална и рехабилитационна медицина с интернационално присъединяване със заглавие “Essentials of Physical & Rehabilitation Medicine for Undergraduate Medical Students “. Учебникът към този момент има второ модифицирано издание, в което проф. Папатанасиу и шефът на Лечебни заведения „ МЕДИКА “ и учител в Русенския университет проф. доктор Кирил Панайотов, дмса редактори и създатели.
В рамките на симпозиума „ Пролетни хирургични дни’ 2024 “ в Русе проф. Папатанасиу изнесе два отчета, свързани с медицински изследвания, осъществени от екипи, в които взе участие и проф. Кирил Панайотов.
Първо да кажа, че имам достойнството и удоволствието да съм част от един извънредно професионален и стимулиран екип, формиран от ортопеди, експерти по физикална и рехабилитационна медицина и рехабилитатори. С този екип организираме две изследвания, които мощно се надявам да бъдат оповестени в профилирани медицински реферирани издания.
Едното е фокусирано върху спортуващи деца, с недовършен костен напредък, като в него изследваме кои хирургични и рехабилитационни интервенции дават по-добри резултати при тази популация. Това изследване се организира с присъединяване на доктор Владимир Стефанов от Клиника по Артроскопска травматология към Военномедицинска академия – София и проф. доктор Кирил Панайотов от УМБАЛ „ МЕДИКА РУСЕ “. Защо ни интересува това? В България има все по-малко спортуващи деца, респективно първенци, и е значимо след спортни контузии, те да продължат с дейния спорт, каквато е крайната цел след използването на нашите интервенции, рехабилитационни и оперативни.
Имаше растеж, само че пандемията се отрази отрицателно. Тъй като 2 години децата нямаха опция да упражняват, доста от тях се отхвърлиха. Става въпрос за младежи, които се готвят за професионални спортисти. В нашето изследване се включиха 23-ма футболисти, баскетболисти и скиори от двата пола (18 момчета и 5 момичета) с скъсване на предни кръстни връзки на коляното. Рискът от скъсване на тези връзки е от 2 до 8 пъти по-голям при девойките в сравнение с при младежите поради хормоналните разлики.
Такава контузия, като се изключи че оказва физическо увреждане, има и психическо отражение и то постоянно е решаващо за младите спортисти дали да продължат, или да се откажат от кариера в съответната спортна дисциплинираност. Съществена роля за това решение имат и страховете на родителите. Изключително значими са и препоръките на лекарите.
Затова за нас беше значимо да оценим успеваемостта на осъществената реорганизация на предна кръстна връзка с трансфизарната оперативна методика върху стабилността и функционалното възобновяване на интензивността до преди пострадването, като в същото време сравнихме постигнатия резултат с този при неоперираната става, възобновена единствено с рехабилитация.
Когато се разчита единствено на рехабилитация, подрастващият ще върне физическата си интензивност, ще има несъмнено функционално възобновяване, само че то не би достигнало равнищата преди случая. Днес качеството на рехабилитационните услуги е извънредно високо и дава доста положителни резултати след понесени спортни контузии (предимно на коляно и глезен). Въпреки това, без интервенция не може да се доближи равнището преди пострадването. Затова консервативното лекуване се предлага единствено при пациенти, които са решили, че няма да спортуват интензивно или ще се преориентират в различен спорт с понижена физическа интензивност.
И в този момент тук е ключът – дали е нужна оперативна намеса? Това е най-трудният миг. Ако детето се стреми да спортува професионално и да реализира високи резултати, считаме, че е по-добре първо да бъде осъществена реорганизация на предна кръстна връзка. На 12-ия месец след хирургичната намеса се регистрира доста усъвършенстване на пациентите с недовършен костен напредък. Проучването ни сподели, че след този интервал позитивната смяна е основна и безспорна. Доказано е, че ранната хирургична стабилизация понижава риска от поява на спомагателни повреди в засегнатото коляно, най – към този момент менискални лезии и хрущялни повреди, до които води хроничната неустойчивост на ставата. Важно е рехабилитацията да е самостоятелна, съобразена с биомеханичните особености на пациентите в тази възраст, когато растежът на костите не е приключен.
След интервенцията ние, рехабилитаторите, незабавно започваме да работим с пациента за интервал от 9 месеца. За бързото и качествено възобновяване е от голяма важност минималният период на обездвижване. Програмите за рехабилитация би трябвало да бъдат проектирани по този начин, че да разрешават на младежите да останат в своята спортна среда, като да вземем за пример да вземат участие в отборни тренировки. Проучването ни демонстрира, че в интервала сред 6-ия и 9-ия месец пациентите към този момент могат освен да упражняват, само че и да вземат участие в спортни занимания. Трябва да се има поради, че всеки случай е самостоятелен, само че най-рано това е допустимо след шестия и най-късно след деветия месец.
Положителното е, че 80 % от нашата кохорта с руптура на предна кръстна връзка, оперирани и рехабилитирани, са се завърнали към дейни спортни мероприятия.Констатациите от нашето изследване поставят солидна основа за бъдещи проучвания, като акцентират нуждата от по-големи размери на извадката и удължени интервали на следене за валидиране и по-нататъшно развиване на тези обещаващи първични резултати.
В проучването ни са включени доброволци с напреднала форма на гонартроза. Изследвано е въздействието на карбоксиметил-хитозан, молекула, която се инжектира непосредствено в засегнатата коленна става, като усъвършенства нейния живот, нейния мобилитет, т.е. нейната пъргавина, понижава болките и има съпоставими резултати с тези на хиалуроновата киселина и колагена.
В изследването организирахме вътреставно инжектиране на тази молекула, което сподели по-добри резултати от пероралния банкет.
Остеоартритът на коленната става, наименуван още гонартроза, е най-разпространеното хронично дегенеративно ставно заболяване и една от водещите аргументи за увреждане, лимитирана физическа интензивност и влошено качество на живот. Това заболяване визира над 300 милиона пациенти по света. От тази позиция изследването ни е от огромно значение.
Остеоартритът на коленната става се предизвиква от изхабяване на нейния хрущял, вследствие на дегенеративните промени, което води до нейното инфектиране, болки и функционални ограничавания.
В ранния стадий на това заболяване първият симптом е болежка при по-голямо натоварване, нормално при по-дълги разходки или при нанагорнище на стълби.Често има и отичане в ставата.Ако не се лекува, прогресивно се стига до инвалидизация и следваща промяна на ставата.
Не, дегенеративният развой в ставите е необратим, не можем да го спрем. Идеята е да се забави този развой и да се повлияят признаците. Няма по какъв начин да стопираме процеса, тъй като той е възрастово и хормонално свързан. По тази причина дамите в съответствие 3:1 по-често страдат от мъжете.
Проучването беше извършено в отделението по Физикална и рехабилитационна медицина на УМБАЛ „ МЕДИКА РУСЕ “. В него участваха 20 лица – 9 мъже и 11 дами с напреднала и симптоматична гонартроза.
През първия месец след инжектирането на хитозан регистрирахме значимо усъвършенстване на болката и функционалността, последователно през третия месец идентифицирахме леко закъснение в подобрението на участниците в нашето изследване, а през шестия не бе открита клинично значима разлика. Въпреки това резултатите от тази терапия са надеждни, въпреки че с цел да бъдат безапелационни, има потребност от по-голяма група доброволци и от по-продължително следене.
Да, мощно се надявам да продължи, тъй като е късмет за възстановяване на положението на пациентите. Вътреставното инжектиране на хитозан е най-хубавата лечебна алтернатива, посредством която пациентите могат оптимално дълго да отсрочат оперативната намеса.
Под редакцията на проф. доктор Янис Папатанасиу и с негово авторско присъединяване излиза единственият в България англоезичен учебник по физикална и рехабилитационна медицина с интернационално присъединяване със заглавие “Essentials of Physical & Rehabilitation Medicine for Undergraduate Medical Students “. Учебникът към този момент има второ модифицирано издание, в което проф. Папатанасиу и шефът на Лечебни заведения „ МЕДИКА “ и учител в Русенския университет проф. доктор Кирил Панайотов, дмса редактори и създатели.
В рамките на симпозиума „ Пролетни хирургични дни’ 2024 “ в Русе проф. Папатанасиу изнесе два отчета, свързани с медицински изследвания, осъществени от екипи, в които взе участие и проф. Кирил Панайотов.
Първо да кажа, че имам достойнството и удоволствието да съм част от един извънредно професионален и стимулиран екип, формиран от ортопеди, експерти по физикална и рехабилитационна медицина и рехабилитатори. С този екип организираме две изследвания, които мощно се надявам да бъдат оповестени в профилирани медицински реферирани издания.
Едното е фокусирано върху спортуващи деца, с недовършен костен напредък, като в него изследваме кои хирургични и рехабилитационни интервенции дават по-добри резултати при тази популация. Това изследване се организира с присъединяване на доктор Владимир Стефанов от Клиника по Артроскопска травматология към Военномедицинска академия – София и проф. доктор Кирил Панайотов от УМБАЛ „ МЕДИКА РУСЕ “. Защо ни интересува това? В България има все по-малко спортуващи деца, респективно първенци, и е значимо след спортни контузии, те да продължат с дейния спорт, каквато е крайната цел след използването на нашите интервенции, рехабилитационни и оперативни.
Имаше растеж, само че пандемията се отрази отрицателно. Тъй като 2 години децата нямаха опция да упражняват, доста от тях се отхвърлиха. Става въпрос за младежи, които се готвят за професионални спортисти. В нашето изследване се включиха 23-ма футболисти, баскетболисти и скиори от двата пола (18 момчета и 5 момичета) с скъсване на предни кръстни връзки на коляното. Рискът от скъсване на тези връзки е от 2 до 8 пъти по-голям при девойките в сравнение с при младежите поради хормоналните разлики.
Такава контузия, като се изключи че оказва физическо увреждане, има и психическо отражение и то постоянно е решаващо за младите спортисти дали да продължат, или да се откажат от кариера в съответната спортна дисциплинираност. Съществена роля за това решение имат и страховете на родителите. Изключително значими са и препоръките на лекарите.
Затова за нас беше значимо да оценим успеваемостта на осъществената реорганизация на предна кръстна връзка с трансфизарната оперативна методика върху стабилността и функционалното възобновяване на интензивността до преди пострадването, като в същото време сравнихме постигнатия резултат с този при неоперираната става, възобновена единствено с рехабилитация.
Когато се разчита единствено на рехабилитация, подрастващият ще върне физическата си интензивност, ще има несъмнено функционално възобновяване, само че то не би достигнало равнищата преди случая. Днес качеството на рехабилитационните услуги е извънредно високо и дава доста положителни резултати след понесени спортни контузии (предимно на коляно и глезен). Въпреки това, без интервенция не може да се доближи равнището преди пострадването. Затова консервативното лекуване се предлага единствено при пациенти, които са решили, че няма да спортуват интензивно или ще се преориентират в различен спорт с понижена физическа интензивност.
И в този момент тук е ключът – дали е нужна оперативна намеса? Това е най-трудният миг. Ако детето се стреми да спортува професионално и да реализира високи резултати, считаме, че е по-добре първо да бъде осъществена реорганизация на предна кръстна връзка. На 12-ия месец след хирургичната намеса се регистрира доста усъвършенстване на пациентите с недовършен костен напредък. Проучването ни сподели, че след този интервал позитивната смяна е основна и безспорна. Доказано е, че ранната хирургична стабилизация понижава риска от поява на спомагателни повреди в засегнатото коляно, най – към този момент менискални лезии и хрущялни повреди, до които води хроничната неустойчивост на ставата. Важно е рехабилитацията да е самостоятелна, съобразена с биомеханичните особености на пациентите в тази възраст, когато растежът на костите не е приключен.
След интервенцията ние, рехабилитаторите, незабавно започваме да работим с пациента за интервал от 9 месеца. За бързото и качествено възобновяване е от голяма важност минималният период на обездвижване. Програмите за рехабилитация би трябвало да бъдат проектирани по този начин, че да разрешават на младежите да останат в своята спортна среда, като да вземем за пример да вземат участие в отборни тренировки. Проучването ни демонстрира, че в интервала сред 6-ия и 9-ия месец пациентите към този момент могат освен да упражняват, само че и да вземат участие в спортни занимания. Трябва да се има поради, че всеки случай е самостоятелен, само че най-рано това е допустимо след шестия и най-късно след деветия месец.
Положителното е, че 80 % от нашата кохорта с руптура на предна кръстна връзка, оперирани и рехабилитирани, са се завърнали към дейни спортни мероприятия.Констатациите от нашето изследване поставят солидна основа за бъдещи проучвания, като акцентират нуждата от по-големи размери на извадката и удължени интервали на следене за валидиране и по-нататъшно развиване на тези обещаващи първични резултати.
В проучването ни са включени доброволци с напреднала форма на гонартроза. Изследвано е въздействието на карбоксиметил-хитозан, молекула, която се инжектира непосредствено в засегнатата коленна става, като усъвършенства нейния живот, нейния мобилитет, т.е. нейната пъргавина, понижава болките и има съпоставими резултати с тези на хиалуроновата киселина и колагена.
В изследването организирахме вътреставно инжектиране на тази молекула, което сподели по-добри резултати от пероралния банкет.
Остеоартритът на коленната става, наименуван още гонартроза, е най-разпространеното хронично дегенеративно ставно заболяване и една от водещите аргументи за увреждане, лимитирана физическа интензивност и влошено качество на живот. Това заболяване визира над 300 милиона пациенти по света. От тази позиция изследването ни е от огромно значение.
Остеоартритът на коленната става се предизвиква от изхабяване на нейния хрущял, вследствие на дегенеративните промени, което води до нейното инфектиране, болки и функционални ограничавания.
В ранния стадий на това заболяване първият симптом е болежка при по-голямо натоварване, нормално при по-дълги разходки или при нанагорнище на стълби.Често има и отичане в ставата.Ако не се лекува, прогресивно се стига до инвалидизация и следваща промяна на ставата.
Не, дегенеративният развой в ставите е необратим, не можем да го спрем. Идеята е да се забави този развой и да се повлияят признаците. Няма по какъв начин да стопираме процеса, тъй като той е възрастово и хормонално свързан. По тази причина дамите в съответствие 3:1 по-често страдат от мъжете.
Проучването беше извършено в отделението по Физикална и рехабилитационна медицина на УМБАЛ „ МЕДИКА РУСЕ “. В него участваха 20 лица – 9 мъже и 11 дами с напреднала и симптоматична гонартроза.
През първия месец след инжектирането на хитозан регистрирахме значимо усъвършенстване на болката и функционалността, последователно през третия месец идентифицирахме леко закъснение в подобрението на участниците в нашето изследване, а през шестия не бе открита клинично значима разлика. Въпреки това резултатите от тази терапия са надеждни, въпреки че с цел да бъдат безапелационни, има потребност от по-голяма група доброволци и от по-продължително следене.
Да, мощно се надявам да продължи, тъй като е късмет за възстановяване на положението на пациентите. Вътреставното инжектиране на хитозан е най-хубавата лечебна алтернатива, посредством която пациентите могат оптимално дълго да отсрочат оперативната намеса.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ