Проф.Веселин Петров: Лятото е сезонът на разширените вени, жените са по-застрашени от мъжете
Проф. доктор Веселин Петров е началник на Клиника по съдова хирургия в МБАЛ " Св. Марина ", Варна и ръководител на Българското национално сдружение по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология. Участва в управителния съвет на Българското хирургично дужество (БХД) и също по този начин е член на Българското Дружество по гръдна сърдечна и съдова хирургия (БАГССХ). Той е и представител на България (Councillor for Bulgaria) в Европейското сдружение по съдова хирургия (European Society for Vascular Surgery).
Проф.Петров има богат опит и умения в региона на съдовата хирургия и ангиология. Специализирал е в елитни европейски клиники и получава удостоверения от Англия по съдова хирургия и доплерова сонография, от Германия по каротидна хирургия, от Италия по съдова хирургия.
Ситуацията на карантина в България крие ли опасности за хората и заплаха от развиване на разширени вени поради неналичието на придвижвания и дъгите часове пред компютъра?
Мисля, че отговорът е „ да “, защото обездвижването доста постоянно води до застоялост във венозните съдове на кръвта и оттова се усилва налягането вътре в тях, и това води до уголемение и също по този начин до недоволства от разширени вени, като те могат да бъдат болежка, тежест, мравучкане и други сходни недоволства, в резултат на залежаване, застояване и заседяване пред компютъра.
Днес доста хора, които са в обстановката на карантина, се пробват да спортуват вкъщи – гледат онлайн тренировки – кардио, тежести, зумба, пилатес и други Какви придвижвания са потребни за вените и в какво натоварване?
Тук отговорът зави от това в какво положение е самият човек, който е под карантина. Ако няма някакви тежки съпътстващи венозни болести, той може да умерено да прави всички типове домашни тренировки, като само би трябвало да се следи едно нещо – да не се прекалява с тежестите, които се подвигат, тъй като те натоварват венозната система. Натоварването не е някакъв проблем, тъй като у дома човек може да дозира. Да почине и след това отново да натоварва избрани сфери. Това е доста потребно, тъй като поддържа организма в тонус. Отпускането и залежаването и заседяването водят до проблеми с венозната стена.
Защо Българското национално сдружение по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология започва предходната година акция за предварителна защита на хроничната венозна болест „ Вземи краката си в ръце “? Защо е значимо хората да са осведомени и какво е добре да знаят за болестта?
Нашето национално сдружение е отдадено на концепцията да пропагандира венозните болести, тъй като статистиката от извършените изследвания демонстрира, че доста дребна част от хората експерт – съдов хирург и енодоваскулог, множеството вървят при персоналните си лекари, а те не могат добре да преценяват и да диагностицират началните признаци на венозните болести и надлежно да дадат вярна и съответна терапия и инструкции за лекуване. Ето по тази причина предходната година направихме една акция, която доста се хареса освен на нас, само че и на пациентите. Оказа се, че повече от 80% от пациентите за първи път се срещнаха със експерт съдов хирург и научиха какво е ситуацията на тяхното заболяване. Важно е хората да са осведомени и ние ще продължаваме в тази тенденция, и ще развием това, което поставихме като основа предходната година.
Какви са ранните признаци на разширените вени? Как да разпознаем заболяването?
Преди да се е развило болестта на разширените вени или недай Боже още по тежките тромбози и тромбофлебити, първите признаци за натоварване на венозната система са присъщи и се показват в болежка, тежест и мравучкане в долните крака, изключително в края на работния ден. Правени са проучвания, които демонстрират, че в края на деня хората имат към този момент признаци на пациенти, които са страдали години от венозни болести. Това е и смисълът за различаване на пациенти, които са склонни да развият това заболяване в бъдеще. Тези първи признаци би трябвало да се познават добре, а също по този начин би трябвало прегледите да се правят от експерт, който най-добре може да реши склонността на един организъм към развиването на патология.
Много хора страдат от отмалялост и болежка в краката, само че дали това значи разширени вени и по кое време е добре да се съветват с доктор?
Винаги е добре да се съветват със експерт, тъй като с изключение на клиничния обзор, при него се правят проучвания, които могат да покажат началните белези, които още не са изразени клинично и може да се види вероятно налична патология по вените без да има недоволства от страна на самия пациент.
Към какъв тъкмо експерт би трябвало да се извърнат, в случай че има отмалялост и тежест в краката и се съмняват, че са с разширени вени?
По принцип разширените вени се виждат и от аероплан, по този начин да се каже, само че хубаво е да посетят съдов хирург или ангиолог - това е новата компетентност, която е лечебна и се занимава най-вече и единствено с такива болести без интервенция. Тава са двата типа експерти, които схващат от тази патология и съответно могат да дадат терапия и инструкции за хигиенно-диетичен режим и за по-нататъчно държание на пациента.
Важни ли са профилактичните прегледи и би трябвало ли хората да посещават постоянно съдов хирург?
Мисля, че отговора се крие във въпроса. Не единствено за нашите болести, само че и за всички заболявания, един човек, който към този момент е минал 40 години, би трябвало да направи обзор при експерт наложително. Дори да няма заболяване, той ще има една основа, върху която на по-късен стадий ще се разисква неговото заболяване, в случай че се появят сипмтопи на венозна непълнота. Според мен, профилактиката е по-важна от лекуването.
Сега по време на карантина какво бихте ги посъветвали – да отидат при доктор експерт, или да отсрочат краткотрайно прегледа?
По време на карантина няма по какъв начин да отидат до лекаря, само че обсъждаме с разнообразни платформи онлайн благоприятни условия за обзор при експерт въз основата на документи, фотоси, диалози и даже къси видео филмчета, с цел да се срещнем със положението и патологията на даден пациент и да го консултираме по телефона или посредством видеовръзка, доколкото това е допустимо. Консултацията няма да е на 100% съответна, само че в случай че има нещо съществено или обезпокоително, ние бихме могли да го видим, да го диагностицираме и да го лекуваме. От друга страна, в случай че има начални признаци, можем да ги поправяме с медикаменти, двигателен режим и други
Засилват ли се признаците на разширените вени с настъпването на топлото време и идните летни месеци и за какво, какво е добре да знаят хората?
Това е доста добър въпрос и отговорът е тъкмо подобен. Ние вършим нашите акции във връзка с венозната заболеваемост април, май или при започване на летния сезон, тъй като по време на горещините стените на вените се отслабват, недоволствата се ускоряват и появяват нови. Тези пациенти, които към този момент имат венозна патология се утежняват, минават на по-тежък стадии и така нататък Затова усилването на признаците би трябвало бъде третирано съответно. Трябва да се одобряват лекарства, които подкрепят, би трябвало да се носят ластични чорапи, доколкото това е допустимо, да се реализират двигателни извършения.
Мит ли е това, че дамите страдат по-често от мъжете от разширени вени и на какво се дължи това?
Не е мит, а самата истина! Става въпрос за възрастта, до която дамите са фертилини, тъй като хормоните оказват огромно въздействие върху положението на вените. Във връзка с детеродните функционалности на дамата, женските хормони разхлабват венозната стена и всички тъкани структури, с цел да улеснят възможната бременност и раждане, това обаче оказва отрицателно въздействие. Вие знаете, че множеството от бременните дами развиват признаци на разширени вени, в най-тежките случаи развиват тромбофлебити и въобще всевъзможни болести по краката. Хубавото е, че след родоразрешение по-голямата част от тези признаци се връщат обратно и изчезват, само че са редки случаите, когато остава една разширена вена и поственозен признак и те би трябвало да бъдат лекувани съответно. След 60-годишна възраст обаче мъже и дами се изравняват и няма патология и при мъже, и при дами, тъй че тогава нещата стават симетрични сред двата пола.
Как се лекува през днешния ден хронична венозна болест – какви лекарства и терапия се ползват?
Това е извънредно значим въпрос, тъй като на пазара в България, пък и по целия свят, се употребяват доста и най-различни типове лекарства. Те са от групата на т.н флеботоници или медикаменти, които ускоряват венозния тонус на стената на кръвоносните съдове и по този начин облекчават признаците на пациентите. Най-голямата част от тях се базират на едно вещество, което споделя диосмин, има други, които се базират на пречистени екстракти, има и други, които са синтетични. Има разнообразни типове лекарства, само че аз бих посъветвал хората, да си купуват лекарство, което е потвърдено, което е с положително деяние и за което да са правени доста изследвания, и несъмнено такова лекарство, което е превзело пазара на венозни лекарства, тъй като това е сигурността, която може да получи един пациент. Всичко друго е опит с евтини и недотам качествени препарати, които биха могли да доведат до нежелани странични въздействия.
Освен медикаментите флеботоници, при по-тежки случаи може да се ползват препарати, които разреждат кръвта, само че там би трябвало наложително експерт да назначава лекуването и да дозира лекуването, тъй като става въпрос за животозастрашаващи лекарства.
И още нещо, което няколко пъти загатнах – хигиенно-диетичния режим, който включва: двигателен режим – не би трябвало да се стои дълго време седнал или лежащ, а би трябвало да има задвижване на тялото, с цел да се засилва тъй наречените мускулна помпа на крайниците. И да се носят по-стегнати ластични чорапи в есенно-зимния сезон, с цел да се профилактира разширението на вените на долните крака.
Проф.Петров има богат опит и умения в региона на съдовата хирургия и ангиология. Специализирал е в елитни европейски клиники и получава удостоверения от Англия по съдова хирургия и доплерова сонография, от Германия по каротидна хирургия, от Италия по съдова хирургия.
Ситуацията на карантина в България крие ли опасности за хората и заплаха от развиване на разширени вени поради неналичието на придвижвания и дъгите часове пред компютъра?
Мисля, че отговорът е „ да “, защото обездвижването доста постоянно води до застоялост във венозните съдове на кръвта и оттова се усилва налягането вътре в тях, и това води до уголемение и също по този начин до недоволства от разширени вени, като те могат да бъдат болежка, тежест, мравучкане и други сходни недоволства, в резултат на залежаване, застояване и заседяване пред компютъра.
Днес доста хора, които са в обстановката на карантина, се пробват да спортуват вкъщи – гледат онлайн тренировки – кардио, тежести, зумба, пилатес и други Какви придвижвания са потребни за вените и в какво натоварване?
Тук отговорът зави от това в какво положение е самият човек, който е под карантина. Ако няма някакви тежки съпътстващи венозни болести, той може да умерено да прави всички типове домашни тренировки, като само би трябвало да се следи едно нещо – да не се прекалява с тежестите, които се подвигат, тъй като те натоварват венозната система. Натоварването не е някакъв проблем, тъй като у дома човек може да дозира. Да почине и след това отново да натоварва избрани сфери. Това е доста потребно, тъй като поддържа организма в тонус. Отпускането и залежаването и заседяването водят до проблеми с венозната стена.
Защо Българското национално сдружение по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология започва предходната година акция за предварителна защита на хроничната венозна болест „ Вземи краката си в ръце “? Защо е значимо хората да са осведомени и какво е добре да знаят за болестта?
Нашето национално сдружение е отдадено на концепцията да пропагандира венозните болести, тъй като статистиката от извършените изследвания демонстрира, че доста дребна част от хората експерт – съдов хирург и енодоваскулог, множеството вървят при персоналните си лекари, а те не могат добре да преценяват и да диагностицират началните признаци на венозните болести и надлежно да дадат вярна и съответна терапия и инструкции за лекуване. Ето по тази причина предходната година направихме една акция, която доста се хареса освен на нас, само че и на пациентите. Оказа се, че повече от 80% от пациентите за първи път се срещнаха със експерт съдов хирург и научиха какво е ситуацията на тяхното заболяване. Важно е хората да са осведомени и ние ще продължаваме в тази тенденция, и ще развием това, което поставихме като основа предходната година.
Какви са ранните признаци на разширените вени? Как да разпознаем заболяването?
Преди да се е развило болестта на разширените вени или недай Боже още по тежките тромбози и тромбофлебити, първите признаци за натоварване на венозната система са присъщи и се показват в болежка, тежест и мравучкане в долните крака, изключително в края на работния ден. Правени са проучвания, които демонстрират, че в края на деня хората имат към този момент признаци на пациенти, които са страдали години от венозни болести. Това е и смисълът за различаване на пациенти, които са склонни да развият това заболяване в бъдеще. Тези първи признаци би трябвало да се познават добре, а също по този начин би трябвало прегледите да се правят от експерт, който най-добре може да реши склонността на един организъм към развиването на патология.
Много хора страдат от отмалялост и болежка в краката, само че дали това значи разширени вени и по кое време е добре да се съветват с доктор?
Винаги е добре да се съветват със експерт, тъй като с изключение на клиничния обзор, при него се правят проучвания, които могат да покажат началните белези, които още не са изразени клинично и може да се види вероятно налична патология по вените без да има недоволства от страна на самия пациент.
Към какъв тъкмо експерт би трябвало да се извърнат, в случай че има отмалялост и тежест в краката и се съмняват, че са с разширени вени?
По принцип разширените вени се виждат и от аероплан, по този начин да се каже, само че хубаво е да посетят съдов хирург или ангиолог - това е новата компетентност, която е лечебна и се занимава най-вече и единствено с такива болести без интервенция. Тава са двата типа експерти, които схващат от тази патология и съответно могат да дадат терапия и инструкции за хигиенно-диетичен режим и за по-нататъчно държание на пациента.
Важни ли са профилактичните прегледи и би трябвало ли хората да посещават постоянно съдов хирург?
Мисля, че отговора се крие във въпроса. Не единствено за нашите болести, само че и за всички заболявания, един човек, който към този момент е минал 40 години, би трябвало да направи обзор при експерт наложително. Дори да няма заболяване, той ще има една основа, върху която на по-късен стадий ще се разисква неговото заболяване, в случай че се появят сипмтопи на венозна непълнота. Според мен, профилактиката е по-важна от лекуването.
Сега по време на карантина какво бихте ги посъветвали – да отидат при доктор експерт, или да отсрочат краткотрайно прегледа?
По време на карантина няма по какъв начин да отидат до лекаря, само че обсъждаме с разнообразни платформи онлайн благоприятни условия за обзор при експерт въз основата на документи, фотоси, диалози и даже къси видео филмчета, с цел да се срещнем със положението и патологията на даден пациент и да го консултираме по телефона или посредством видеовръзка, доколкото това е допустимо. Консултацията няма да е на 100% съответна, само че в случай че има нещо съществено или обезпокоително, ние бихме могли да го видим, да го диагностицираме и да го лекуваме. От друга страна, в случай че има начални признаци, можем да ги поправяме с медикаменти, двигателен режим и други
Засилват ли се признаците на разширените вени с настъпването на топлото време и идните летни месеци и за какво, какво е добре да знаят хората?
Това е доста добър въпрос и отговорът е тъкмо подобен. Ние вършим нашите акции във връзка с венозната заболеваемост април, май или при започване на летния сезон, тъй като по време на горещините стените на вените се отслабват, недоволствата се ускоряват и появяват нови. Тези пациенти, които към този момент имат венозна патология се утежняват, минават на по-тежък стадии и така нататък Затова усилването на признаците би трябвало бъде третирано съответно. Трябва да се одобряват лекарства, които подкрепят, би трябвало да се носят ластични чорапи, доколкото това е допустимо, да се реализират двигателни извършения.
Мит ли е това, че дамите страдат по-често от мъжете от разширени вени и на какво се дължи това?
Не е мит, а самата истина! Става въпрос за възрастта, до която дамите са фертилини, тъй като хормоните оказват огромно въздействие върху положението на вените. Във връзка с детеродните функционалности на дамата, женските хормони разхлабват венозната стена и всички тъкани структури, с цел да улеснят възможната бременност и раждане, това обаче оказва отрицателно въздействие. Вие знаете, че множеството от бременните дами развиват признаци на разширени вени, в най-тежките случаи развиват тромбофлебити и въобще всевъзможни болести по краката. Хубавото е, че след родоразрешение по-голямата част от тези признаци се връщат обратно и изчезват, само че са редки случаите, когато остава една разширена вена и поственозен признак и те би трябвало да бъдат лекувани съответно. След 60-годишна възраст обаче мъже и дами се изравняват и няма патология и при мъже, и при дами, тъй че тогава нещата стават симетрични сред двата пола.
Как се лекува през днешния ден хронична венозна болест – какви лекарства и терапия се ползват?
Това е извънредно значим въпрос, тъй като на пазара в България, пък и по целия свят, се употребяват доста и най-различни типове лекарства. Те са от групата на т.н флеботоници или медикаменти, които ускоряват венозния тонус на стената на кръвоносните съдове и по този начин облекчават признаците на пациентите. Най-голямата част от тях се базират на едно вещество, което споделя диосмин, има други, които се базират на пречистени екстракти, има и други, които са синтетични. Има разнообразни типове лекарства, само че аз бих посъветвал хората, да си купуват лекарство, което е потвърдено, което е с положително деяние и за което да са правени доста изследвания, и несъмнено такова лекарство, което е превзело пазара на венозни лекарства, тъй като това е сигурността, която може да получи един пациент. Всичко друго е опит с евтини и недотам качествени препарати, които биха могли да доведат до нежелани странични въздействия.
Освен медикаментите флеботоници, при по-тежки случаи може да се ползват препарати, които разреждат кръвта, само че там би трябвало наложително експерт да назначава лекуването и да дозира лекуването, тъй като става въпрос за животозастрашаващи лекарства.
И още нещо, което няколко пъти загатнах – хигиенно-диетичния режим, който включва: двигателен режим – не би трябвало да се стои дълго време седнал или лежащ, а би трябвало да има задвижване на тялото, с цел да се засилва тъй наречените мускулна помпа на крайниците. И да се носят по-стегнати ластични чорапи в есенно-зимния сезон, с цел да се профилактира разширението на вените на долните крака.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ