Изнасилихме демокрацията и се роди диктатура на простотията
Проф. доктор Коста Костов е пулмолог, някогашен дълготраен началник на Клиниката по белодробни заболявания във ВМА. Той е професор по белодробни заболявания. Специализирал в Швейцария и Германия. Има приключен курс по водачество в London Business School. Лектор по белодробни заболявания в Медицински факултет на Университет „ Св. Климент Охридски ", София. Член на: Академичния съвет на ВMА; Управителния съвет на българското сдружение по белодробни заболявания (БДББ) и негов ръководител в интервала 2008-2012 година ; на Европейската респираторна асоциация (ERS); Американската асоциация на гръдните лекари (ACCP Fellow); Съюза на българските писатели (СБП) - секция „ Публицистика " ; Съюза на българските публицисти. Има над 240 отпечатани научни изявления, 2 авторски монографии и 16 участия в научни монографии, наръчници и управления. Автор е на 42 глави в групови монографии. Коста Костов е основен редактор на списание InSpiro и съветник в медицински център InSpiro.
Интелектът постоянно ме респектира и надвива над всеки различен мотив. Във времето остава нетленното - словото и хубостта, които се промъкват през полуотворения прозорец на всекидневието и ни избавят от пошлостта.
Предпочитам услужливия разсъдък пред рационалния слугинаж. Предпочитам рационалния пред паметливия, тъй като паметта лъже, а разсъдъкът е по-достоверен от обстоятелствата. Истината не постоянно е във обстоятелствата, а в светлината на разсъдъка.
Тази светлина идва от дълбоките мозъци, посяли семената, които подхранват разсъдъка.
Мълча пред високия разсъдък. Прибирам шпагата и спускам предпазителя в случай че срещна високо слово и прозрачност на мозъка. В това безмълвие точа мозъчните си гънки и разсънвам в себе си Човека.
Когато отвори очи, стартира да повдига въпроси. Защо сме мълчали и продължаваме да мълчим?
Какво сторихме за обществото, че си разрешаваме да желаеме от него да будува вместо нас?
Колко от нас имаха воля и смелост да се опълчват против системата с циничния издръжливост на Константин Павлов или с вътрешната емиграция на Борис Христов?
След „ Нима това е човек " на Примо Леви, какъв брой от нас са потвърдили воля и съвест при нечовешко тестване?
Днес, както и преди, 99.99% сме конформисти и кухненски революционери, употребяваме се от системата и мълчим за нейните дефекти.
Какво сътворихме ние, моралистите, диванните бунтари, кухненските четници, демократите, които искахме смяна, а извоювахме тази уродлива форма - ни тоталитаризъм, ни народна власт - а тоталитарна народна власт или демократична тирания, за по-кратко - демократура.
Прав ли е Карл Шмит, консервативният политически теоретик, че демократичната народна власт е нереалност и политическото действа най-успешно в условия на тирания, че политически ред може да има единствено при тираничен суверен, че диктаторите са по-съвместими с демократичното ръководство, тъй като показват волята на едно сплотено болшинство, че базисните хрумвания на либерализма - човешки права, господство на закона, приемливост - са двуличие и единствено прикритие на диктатурата на елитите, а не на народа. За това си мисля, когато следя българската демократура.
По-добри или по-крадливи са днешнитeполитици, по-добри ли са днешните публицисти, учители, лекари, прависти?
По-пълни ли са нашите библиотеки, повече книги ли четем, каква музика слушаме?
По-почтени и по-честолюбиви ли сме от през вчерашния ден, щом мълчим и лапаме покорно политическия тюрлюгювеч, който ни сервират?
Получихме свободата, която искахме и я консумираме до момента в който танцуваме чалга.
Това ли е смяната, която искахме?
Търпим ръководството на малообразовани и крадливи мерзавци, по-крадливи от старите партийни фрагменти, които от боязън пред самодържеца, крадяха с мярка.
Ако през днешния ден имаме свободен избор, за какво избираме все същите полуидиоти?
Или някой ни лъже, че имаме избор?
Не е ли ужасно, че идиотизмът измежду българските политици придобива епидемиологични размери и патологичният развой ще се развие по този начин, че след полуидиотите ще дойдат цялостните идиоти.
А цялостните идиоти към този момент са на прага и напират още веднъж да ви ръководят.
Ако създадем равносметка за политическите процеси от началото на прехода, не мислите ли, че българската политическа класа деградира до затворена олигархична ложа на недосегаеми величия с маниакални хрумвания, които ние всички обслужваме.
Ето и най-трудният въпрос: по-добре ли сме в този момент, когато страната се управлява от тираничен, нарцистичен, самодостатъчен, самоуверен, безочлив и подъл шмекер, в изискванията на свободен избор и парламентарна народна власт, в сравнение с тогава, когато нашият избор нямаше никакво значение в изискванията на неминуем, геополитически предупреден социализъм?
Или сме могли да имаме друга орис?
Днес има задоволително банани, портокали и шоколад, караме „ западни " коли, обикаляме свободно света и си фантазираме, че свободата ни е направила разнообразни. Така, незабелязано се превърнахме в бананова република, гарнирана с чалга и гей-паради, ръководена от безродни и безкнижни политици. Изнасилихме демокрацията и и се роди копеле - тирания на простотията.
Ако някой не ни подари Свободата, ние няма да посегнем за нея. Свободата не работи там, където не са подготвени за нея. Подарена е като да спиш с продажница без да платиш.
Кражбата, далаверата, корупцията се трансфораха в допустима социална норма, в полезност, която измести нравствените добродетели и деморализира българите до степен, че не припознават моралните добродетели като полезност, нужна с цел да бъдеш добър жител и сполучлив политик.
Жална ни майна в случай че избираме все същите уродливи какавиди - някогашни и сегашни!
Всички сме отговорни за днешна България, която не е тази, която сме мечтали.
Не сме я заслужили още.
Какво свършиха днешните " демократи ", които се изживяват като вестители на свободата и демокрацията? Ибрикчийстват, заглаждат езици върху дланта на Борисов. Слушат прехласнати Ахмед Доган, който всякога им приказва по този начин, като че ли е пред група от анонимни алкохолици. Опозиционните конформисти са непрекъснатото наличие в самодейния политически спектакъл и в сюжета на бездарната политическа пиеса именувана „ Докато съм жив, няма да умра ".
Какво вършат българските синьогриви демократи, с цел да не се възпроизвежда българската " генералната низост "?
А „ тримата простаци, които станаха ортаци "?
Вкупом всички ненужни станаха.
Колкото по-нагоре се катерят, от ден на ден оголват задника си. Накъдето и да се завъртят, все той е начело.
От клоаката на властта, някои политически артефакти поемат към Брюксел, вместо да се потулят в подмолите на личната си невалидност за политически поврат. Ще ни помахат за довиждане, като плъхове, които напущат потъващия транспортен съд. Искат от народа доверие, с цел да продължат да мишкуват измежду политическата номенклатура, бременна от неприкритата си властова чувственост.
За 30 години, от „ синята мъгла " не се роди нито един заслужен, честен политик, виновен към щенията на този притеснен народ, който даде цялото си доверие, с цел да го дадат без пердах на безродния български „ Цар ", с републикански чип. Той се оказа поличба, тъй като след неговото малко „ царуване " пристигна цялостният разгром и безвремието на Безпросветните. Те отгледаха доморасли, глухи за националната воля демокретени, които възседнаха институциите и за народеца не остана ни самун, ни правдивост.
А са нужни персони с чест и достолепие.
Никой от нас не е светец, само че всеки има неотменимо достолепие и добродетели.
Стефан Цвайг писа: " Който не може да стане Еразъм, става свещеник. "
Достатъчно е да бъдем просто Човеци.
Източник: fakel.bg
Интелектът постоянно ме респектира и надвива над всеки различен мотив. Във времето остава нетленното - словото и хубостта, които се промъкват през полуотворения прозорец на всекидневието и ни избавят от пошлостта.
Предпочитам услужливия разсъдък пред рационалния слугинаж. Предпочитам рационалния пред паметливия, тъй като паметта лъже, а разсъдъкът е по-достоверен от обстоятелствата. Истината не постоянно е във обстоятелствата, а в светлината на разсъдъка.
Тази светлина идва от дълбоките мозъци, посяли семената, които подхранват разсъдъка.
Мълча пред високия разсъдък. Прибирам шпагата и спускам предпазителя в случай че срещна високо слово и прозрачност на мозъка. В това безмълвие точа мозъчните си гънки и разсънвам в себе си Човека.
Когато отвори очи, стартира да повдига въпроси. Защо сме мълчали и продължаваме да мълчим?
Какво сторихме за обществото, че си разрешаваме да желаеме от него да будува вместо нас?
Колко от нас имаха воля и смелост да се опълчват против системата с циничния издръжливост на Константин Павлов или с вътрешната емиграция на Борис Христов?
След „ Нима това е човек " на Примо Леви, какъв брой от нас са потвърдили воля и съвест при нечовешко тестване?
Днес, както и преди, 99.99% сме конформисти и кухненски революционери, употребяваме се от системата и мълчим за нейните дефекти.
Какво сътворихме ние, моралистите, диванните бунтари, кухненските четници, демократите, които искахме смяна, а извоювахме тази уродлива форма - ни тоталитаризъм, ни народна власт - а тоталитарна народна власт или демократична тирания, за по-кратко - демократура.
Прав ли е Карл Шмит, консервативният политически теоретик, че демократичната народна власт е нереалност и политическото действа най-успешно в условия на тирания, че политически ред може да има единствено при тираничен суверен, че диктаторите са по-съвместими с демократичното ръководство, тъй като показват волята на едно сплотено болшинство, че базисните хрумвания на либерализма - човешки права, господство на закона, приемливост - са двуличие и единствено прикритие на диктатурата на елитите, а не на народа. За това си мисля, когато следя българската демократура.
По-добри или по-крадливи са днешнитeполитици, по-добри ли са днешните публицисти, учители, лекари, прависти?
По-пълни ли са нашите библиотеки, повече книги ли четем, каква музика слушаме?
По-почтени и по-честолюбиви ли сме от през вчерашния ден, щом мълчим и лапаме покорно политическия тюрлюгювеч, който ни сервират?
Получихме свободата, която искахме и я консумираме до момента в който танцуваме чалга.
Това ли е смяната, която искахме?
Търпим ръководството на малообразовани и крадливи мерзавци, по-крадливи от старите партийни фрагменти, които от боязън пред самодържеца, крадяха с мярка.
Ако през днешния ден имаме свободен избор, за какво избираме все същите полуидиоти?
Или някой ни лъже, че имаме избор?
Не е ли ужасно, че идиотизмът измежду българските политици придобива епидемиологични размери и патологичният развой ще се развие по този начин, че след полуидиотите ще дойдат цялостните идиоти.
А цялостните идиоти към този момент са на прага и напират още веднъж да ви ръководят.
Ако създадем равносметка за политическите процеси от началото на прехода, не мислите ли, че българската политическа класа деградира до затворена олигархична ложа на недосегаеми величия с маниакални хрумвания, които ние всички обслужваме.
Ето и най-трудният въпрос: по-добре ли сме в този момент, когато страната се управлява от тираничен, нарцистичен, самодостатъчен, самоуверен, безочлив и подъл шмекер, в изискванията на свободен избор и парламентарна народна власт, в сравнение с тогава, когато нашият избор нямаше никакво значение в изискванията на неминуем, геополитически предупреден социализъм?
Или сме могли да имаме друга орис?
Днес има задоволително банани, портокали и шоколад, караме „ западни " коли, обикаляме свободно света и си фантазираме, че свободата ни е направила разнообразни. Така, незабелязано се превърнахме в бананова република, гарнирана с чалга и гей-паради, ръководена от безродни и безкнижни политици. Изнасилихме демокрацията и и се роди копеле - тирания на простотията.
Ако някой не ни подари Свободата, ние няма да посегнем за нея. Свободата не работи там, където не са подготвени за нея. Подарена е като да спиш с продажница без да платиш.
Кражбата, далаверата, корупцията се трансфораха в допустима социална норма, в полезност, която измести нравствените добродетели и деморализира българите до степен, че не припознават моралните добродетели като полезност, нужна с цел да бъдеш добър жител и сполучлив политик.
Жална ни майна в случай че избираме все същите уродливи какавиди - някогашни и сегашни!
Всички сме отговорни за днешна България, която не е тази, която сме мечтали.
Не сме я заслужили още.
Какво свършиха днешните " демократи ", които се изживяват като вестители на свободата и демокрацията? Ибрикчийстват, заглаждат езици върху дланта на Борисов. Слушат прехласнати Ахмед Доган, който всякога им приказва по този начин, като че ли е пред група от анонимни алкохолици. Опозиционните конформисти са непрекъснатото наличие в самодейния политически спектакъл и в сюжета на бездарната политическа пиеса именувана „ Докато съм жив, няма да умра ".
Какво вършат българските синьогриви демократи, с цел да не се възпроизвежда българската " генералната низост "?
А „ тримата простаци, които станаха ортаци "?
Вкупом всички ненужни станаха.
Колкото по-нагоре се катерят, от ден на ден оголват задника си. Накъдето и да се завъртят, все той е начело.
От клоаката на властта, някои политически артефакти поемат към Брюксел, вместо да се потулят в подмолите на личната си невалидност за политически поврат. Ще ни помахат за довиждане, като плъхове, които напущат потъващия транспортен съд. Искат от народа доверие, с цел да продължат да мишкуват измежду политическата номенклатура, бременна от неприкритата си властова чувственост.
За 30 години, от „ синята мъгла " не се роди нито един заслужен, честен политик, виновен към щенията на този притеснен народ, който даде цялото си доверие, с цел да го дадат без пердах на безродния български „ Цар ", с републикански чип. Той се оказа поличба, тъй като след неговото малко „ царуване " пристигна цялостният разгром и безвремието на Безпросветните. Те отгледаха доморасли, глухи за националната воля демокретени, които възседнаха институциите и за народеца не остана ни самун, ни правдивост.
А са нужни персони с чест и достолепие.
Никой от нас не е светец, само че всеки има неотменимо достолепие и добродетели.
Стефан Цвайг писа: " Който не може да стане Еразъм, става свещеник. "
Достатъчно е да бъдем просто Човеци.
Източник: fakel.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ