В офталмологията вече виждаме бъдещето
Проф. доктор Ива Петкова, СБАЛОБ " ЗОРА " ООД, Клиника по офталмология, УМБАЛ " Александровска "
Развитието на офталмологията в последните 15 години е обвързвано с големия прогрес най-много в лекуването на болесттите на ретината и по-специално - на макулата. Внедряването в клиничната процедура на лекарства за лекуване на макулна недъгавост и диабетен макулен едем съставлява значима крачка напред в оправянето с тези обществено значими болести.
Макулната недъгавост, обвързвана с възрастта (МДСВ), съставлява заболяване на централната част на ретината (макула), което води до нарушаване на централното зрение, отговорно за значими ежедневни действия като четене, шофиране, различаване на лица и други Тя визира най-вече хора над 65 години, като честотата на болестта се усилва с напредването на възрастта. Смята се, че при хора над 80 години МДСВ в другите си форми се среща в към 30% от бялата раса. Освен възрастта наследствеността е другият главен фактор за развиване на болестта.
МДСВ се изявява под две клинични форми: суха и ексудативна (влажна). При сухата форма се следи струпване на друзи в пластовете под ретината и постепенна недоразвитост на фоторецепторите (конусчета) в макулата, вследствие на което се появяват тъмни петна в зрителното поле централно, които последователно конфлуират и обгръщат цялата зона. Заболяването се развива последователно в течение на дълги години. Независимо от огромните старания на офталмологичната общественост и фарма промишлеността към момента няма на практика използвана терапия за сухата форма на болестта. Доказано е закъснение на патологичния развой при банкет на лекарства, съдържащи пигментите на макулата - лутеин и зеаксантин.
Влажната форма на МДСВ се характеризира с развиване на патологични съдове под и в пластовете на ретината, което провокира оток и кръвоизливи. Влошаването на зрението настава бързо и с изключение на понижението на зрителната заостреност главно недоволство на пациентите е разкривяването на вършиме линии, провокирано от отока. Лечението се прави с инжектиране на лекарства, потискащи растежа на патологичните съдове в кухината на стъкловидното тяло. Терапията стартира с ежемесечни приложения на 4 до 7 инжекции и продължава по разнообразни схеми според от резултата от лекуването. Стартирането на интензивно лекуване и постоянно следене в ранните етапи на болестта в множеството случаи подсигурява по-добри резултати.
В последните години се организират доста на брой клинични изпитвания на разнообразни лекарства и схеми на приложение за доказване на дълготрайните клинични резултати и сигурността на лекуването. Това докара до внедряване в клиничната процедура на нови лечения и разшири опциите за повлияване на всички клинични форми на болестта. Провеждането на необятна разяснителна акция измежду таргетната възрастова група и постоянното следене на положението на пациентите в профилираните лечебни заведения е изключително значимо за постигането на положителни резултати от лекуването.
В момента лечението на влажната форма на МДСВ се финансира от НЗОК за заболели, отговарящи на избрани условия. Постигането на реимбурсация на медикаментите за лекуване на МДСВ е извънредно значимо за пациентите, които в огромната си част са с лимитирани финансови благоприятни условия.
Здраве Актуалните тематики от сезона, свързани със болести, лекувания и лекарства Доц. Д-р Александър Оскар, шеф на Клиника по офталмология, УМБАЛ " Александровска "
С въвеждането на генните лечения в клиничната процедура и следените резултати освен при пациентите, включени в изпитванията, само че и отвън тях, има вяра, че нелечимите до този миг наследствени ретинални болести ще могат да бъдат следени в бъдеще.
Наследствените ретинални дистрофии са клинично и генетично хетерогенна група болести, които се следят с честотата 1/3000 - 1/4000 души. Част от тези болести сe демонстрират още при раждането или скоро по-късно, до момента в който други се изявяват клинично по-късно - най-често в юношеска или ранна зрелост. Във всички случаи обаче тези болести водят до инвалидизация на пациентите, нарушаваща доста качеството им на живот - обществена и професионална реализация.
Вродената амавроза на Лебер заема изключително място в групата на наследствените ретинални дистрофии. Макар и рядко заболяване, с периодичност от 2-3/100 000 новородени, то се явява една от най-честите аргументи за слепота в ранна детска възраст и най-честата причина за наследствено обусловена детска слепота. Характеризира се с тежко генерализирано засягане на ретината още от раждането, което има напредничав темперамент и води до необратима загуба на зрителната функционалност - слепота. Първите признаци се показват в неналичието на фиксация и заглеждане на бебето след първите 2 месеца от раждането, нистагъм (некоординирани " потрепвания " на очите), мощно изразен светлобоязън, високостепенно далекогледство.
Развитието на офталмологията в последните 15 години е обвързвано с големия прогрес най-много в лекуването на болесттите на ретината и по-специално - на макулата. Внедряването в клиничната процедура на лекарства за лекуване на макулна недъгавост и диабетен макулен едем съставлява значима крачка напред в оправянето с тези обществено значими болести.
Макулната недъгавост, обвързвана с възрастта (МДСВ), съставлява заболяване на централната част на ретината (макула), което води до нарушаване на централното зрение, отговорно за значими ежедневни действия като четене, шофиране, различаване на лица и други Тя визира най-вече хора над 65 години, като честотата на болестта се усилва с напредването на възрастта. Смята се, че при хора над 80 години МДСВ в другите си форми се среща в към 30% от бялата раса. Освен възрастта наследствеността е другият главен фактор за развиване на болестта.
МДСВ се изявява под две клинични форми: суха и ексудативна (влажна). При сухата форма се следи струпване на друзи в пластовете под ретината и постепенна недоразвитост на фоторецепторите (конусчета) в макулата, вследствие на което се появяват тъмни петна в зрителното поле централно, които последователно конфлуират и обгръщат цялата зона. Заболяването се развива последователно в течение на дълги години. Независимо от огромните старания на офталмологичната общественост и фарма промишлеността към момента няма на практика използвана терапия за сухата форма на болестта. Доказано е закъснение на патологичния развой при банкет на лекарства, съдържащи пигментите на макулата - лутеин и зеаксантин.
Влажната форма на МДСВ се характеризира с развиване на патологични съдове под и в пластовете на ретината, което провокира оток и кръвоизливи. Влошаването на зрението настава бързо и с изключение на понижението на зрителната заостреност главно недоволство на пациентите е разкривяването на вършиме линии, провокирано от отока. Лечението се прави с инжектиране на лекарства, потискащи растежа на патологичните съдове в кухината на стъкловидното тяло. Терапията стартира с ежемесечни приложения на 4 до 7 инжекции и продължава по разнообразни схеми според от резултата от лекуването. Стартирането на интензивно лекуване и постоянно следене в ранните етапи на болестта в множеството случаи подсигурява по-добри резултати.
В последните години се организират доста на брой клинични изпитвания на разнообразни лекарства и схеми на приложение за доказване на дълготрайните клинични резултати и сигурността на лекуването. Това докара до внедряване в клиничната процедура на нови лечения и разшири опциите за повлияване на всички клинични форми на болестта. Провеждането на необятна разяснителна акция измежду таргетната възрастова група и постоянното следене на положението на пациентите в профилираните лечебни заведения е изключително значимо за постигането на положителни резултати от лекуването.
В момента лечението на влажната форма на МДСВ се финансира от НЗОК за заболели, отговарящи на избрани условия. Постигането на реимбурсация на медикаментите за лекуване на МДСВ е извънредно значимо за пациентите, които в огромната си част са с лимитирани финансови благоприятни условия.
Здраве Актуалните тематики от сезона, свързани със болести, лекувания и лекарства Доц. Д-р Александър Оскар, шеф на Клиника по офталмология, УМБАЛ " Александровска "
С въвеждането на генните лечения в клиничната процедура и следените резултати освен при пациентите, включени в изпитванията, само че и отвън тях, има вяра, че нелечимите до този миг наследствени ретинални болести ще могат да бъдат следени в бъдеще.
Наследствените ретинални дистрофии са клинично и генетично хетерогенна група болести, които се следят с честотата 1/3000 - 1/4000 души. Част от тези болести сe демонстрират още при раждането или скоро по-късно, до момента в който други се изявяват клинично по-късно - най-често в юношеска или ранна зрелост. Във всички случаи обаче тези болести водят до инвалидизация на пациентите, нарушаваща доста качеството им на живот - обществена и професионална реализация.
Вродената амавроза на Лебер заема изключително място в групата на наследствените ретинални дистрофии. Макар и рядко заболяване, с периодичност от 2-3/100 000 новородени, то се явява една от най-честите аргументи за слепота в ранна детска възраст и най-честата причина за наследствено обусловена детска слепота. Характеризира се с тежко генерализирано засягане на ретината още от раждането, което има напредничав темперамент и води до необратима загуба на зрителната функционалност - слепота. Първите признаци се показват в неналичието на фиксация и заглеждане на бебето след първите 2 месеца от раждането, нистагъм (некоординирани " потрепвания " на очите), мощно изразен светлобоязън, високостепенно далекогледство.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ