Проф. Любомир Халачев: Кому е нужен хубавият български език?
Проф.д.н. Любомир Халачев
Сам по себе си въпросът наподобява риторичен. Как кому- на всички българи! Но, наподобява въпросът не намира постоянно точния отговор, тъй като когато прочетох диалога, който „ Словото “ по този начин успешно и на време е провел с наши водещи лингвисти, писатели и философи, аз още веднъж си го зададох. И този път отговорът не пристигна от единствено себе си.
След като такива видни наши писатели и майстори на словото се безпокоят, значи работата не е толкоз безобидна. Действително ние виждаме, че през последните десетилетия на изпити в университетите се явяват кандидат-студенти с доста слаби знания по български език. Те пишат с неточности, показват се жестоко и погрешно, с две думи служат си с езика неприятно. При това приказвам не за университети по механически науки, а по филантропични науки или в Академията НАТФИЗ, в която работата с българския език е сред главните принадлежности на бъдещите дейци на изкуствата. Да, това го разбрахме- очевидно в междинните учебни заведения ученето по български език не върви добре. Не споделям, че преподаването е неприятно тъй като познавам задоволително положителни учители по български език и виждам, че те преподават по-добре в сравнение с учителите при които ние сме учили.
Значи нещо друго не доближава на децата, с цел да могат те да се научат добре да четат и да пишат и още по-важно- да могат добре да си служат с езика.
Един от проблемите несъмнено е пониженото четене. Днес децата, младежите четат все по-малко книги. Те получават доста информация по интернет и тази лесна и налична информация на пръв взор заменя това, което ние получавахме посредством четене на книги. Разликата е огромна- по интернет получаваме информация, а от четенето на книгите- познание.
Но с цел да се стигне до това състояние очевидно някъде веригата се къса- тъй като през днешния ден се издават доста повече и доста по-разнообразни създатели, които би трябвало да интересуват нашите читатели. За страдание вездесъщата „ пазарна стопанска система “ (слагам понятието в кавички, тъй като по мнението на Лий Якока през днешния ден пазарна стопанска система има единствено в учебниците по стопанска система!) доста елементарно трансферира ползите на децата към интернет посланията и малкия екран, в чиято активност има доста повече опция за облаги и въздействие, в сравнение с в печатната литература. Това положение не ни оказва помощ в желанието да ги накараме да четат книги. Появиха се и доста книги, които посредством повече игри и рисунки доставят това наслаждение на читателя, което по-рано носеше писменото слово и увлекателният текст в книгите. Това са част от аргументите, с цел да виждаме все по-рядко деца, понесли книги от читалището към дома си по време на ваканцията.
Липсата на връзка сред литературата и ежедневния език ни докара до това състояние, в което децата, младежите, а от време на време и възрастните възприемат езика единствено от говоренето по малкия екран. За страдание там към този момент отсъства непоколебим надзор върху езика на говорещите.
По-рано от екрана говореха подготвени и школувани представители, които следяха за езика си и метода, по който приказват. Защото знаеха, че те съставляват живия език пред обществото. Днес по малките екрани всяка минута се появяват десетки публицисти, представители по всевъзможни тематики, водещи на излъчвания, политици и общественици, спечелили надпреварите еднодневни звезди и известни персони по правилото „ той е известен, тъй като е известен “. Рядко някой следи за тяхната езикова подготовка. Да не приказваме, че за говоренето на политиците в Народното събрание и по средствата за всеобща информация никой не дава отговор, даже те самите.
Очевидно тези учени, лингвисти, писатели майстори на езика, философи които най-добре познават силата на българския език и правят оценка драмата, която е настъпила на полето на езика би трябвало да създадат нещо. Най-първата реакция е- би трябвало ни непоколебим „ Закон за българския език “. Да, незабавно споделям, че тази концепция е доста добра.
Само, че първо ни би трябвало задоволително дълъг живот на Народното събрание и доста ясно сложена задача- защо ще ни служи този закон и по какъв начин той ще ни помогне да преодолеем езиковата злополука. Ако не успеем да сложим вярно тази задача, няма да можем да създадем добър закон. Трябва да помним, че имаме доста закони които не правят никаква работа и се преправят всяка година по няколко пъти. Не би трябвало да позволяваме това да се случи и с бъдещия Закон за българския език.
Може би тогава вместо въпроса, който зададох първоначално просто ще възкликнем: „ Колко е прекрасен този български език! “ Впрочем, Вазов го е споделил най-добре.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Сам по себе си въпросът наподобява риторичен. Как кому- на всички българи! Но, наподобява въпросът не намира постоянно точния отговор, тъй като когато прочетох диалога, който „ Словото “ по този начин успешно и на време е провел с наши водещи лингвисти, писатели и философи, аз още веднъж си го зададох. И този път отговорът не пристигна от единствено себе си.
След като такива видни наши писатели и майстори на словото се безпокоят, значи работата не е толкоз безобидна. Действително ние виждаме, че през последните десетилетия на изпити в университетите се явяват кандидат-студенти с доста слаби знания по български език. Те пишат с неточности, показват се жестоко и погрешно, с две думи служат си с езика неприятно. При това приказвам не за университети по механически науки, а по филантропични науки или в Академията НАТФИЗ, в която работата с българския език е сред главните принадлежности на бъдещите дейци на изкуствата. Да, това го разбрахме- очевидно в междинните учебни заведения ученето по български език не върви добре. Не споделям, че преподаването е неприятно тъй като познавам задоволително положителни учители по български език и виждам, че те преподават по-добре в сравнение с учителите при които ние сме учили.
Значи нещо друго не доближава на децата, с цел да могат те да се научат добре да четат и да пишат и още по-важно- да могат добре да си служат с езика.
Един от проблемите несъмнено е пониженото четене. Днес децата, младежите четат все по-малко книги. Те получават доста информация по интернет и тази лесна и налична информация на пръв взор заменя това, което ние получавахме посредством четене на книги. Разликата е огромна- по интернет получаваме информация, а от четенето на книгите- познание.
Но с цел да се стигне до това състояние очевидно някъде веригата се къса- тъй като през днешния ден се издават доста повече и доста по-разнообразни създатели, които би трябвало да интересуват нашите читатели. За страдание вездесъщата „ пазарна стопанска система “ (слагам понятието в кавички, тъй като по мнението на Лий Якока през днешния ден пазарна стопанска система има единствено в учебниците по стопанска система!) доста елементарно трансферира ползите на децата към интернет посланията и малкия екран, в чиято активност има доста повече опция за облаги и въздействие, в сравнение с в печатната литература. Това положение не ни оказва помощ в желанието да ги накараме да четат книги. Появиха се и доста книги, които посредством повече игри и рисунки доставят това наслаждение на читателя, което по-рано носеше писменото слово и увлекателният текст в книгите. Това са част от аргументите, с цел да виждаме все по-рядко деца, понесли книги от читалището към дома си по време на ваканцията.
Липсата на връзка сред литературата и ежедневния език ни докара до това състояние, в което децата, младежите, а от време на време и възрастните възприемат езика единствено от говоренето по малкия екран. За страдание там към този момент отсъства непоколебим надзор върху езика на говорещите.
По-рано от екрана говореха подготвени и школувани представители, които следяха за езика си и метода, по който приказват. Защото знаеха, че те съставляват живия език пред обществото. Днес по малките екрани всяка минута се появяват десетки публицисти, представители по всевъзможни тематики, водещи на излъчвания, политици и общественици, спечелили надпреварите еднодневни звезди и известни персони по правилото „ той е известен, тъй като е известен “. Рядко някой следи за тяхната езикова подготовка. Да не приказваме, че за говоренето на политиците в Народното събрание и по средствата за всеобща информация никой не дава отговор, даже те самите.
Очевидно тези учени, лингвисти, писатели майстори на езика, философи които най-добре познават силата на българския език и правят оценка драмата, която е настъпила на полето на езика би трябвало да създадат нещо. Най-първата реакция е- би трябвало ни непоколебим „ Закон за българския език “. Да, незабавно споделям, че тази концепция е доста добра.
Само, че първо ни би трябвало задоволително дълъг живот на Народното събрание и доста ясно сложена задача- защо ще ни служи този закон и по какъв начин той ще ни помогне да преодолеем езиковата злополука. Ако не успеем да сложим вярно тази задача, няма да можем да създадем добър закон. Трябва да помним, че имаме доста закони които не правят никаква работа и се преправят всяка година по няколко пъти. Не би трябвало да позволяваме това да се случи и с бъдещия Закон за българския език.
Може би тогава вместо въпроса, който зададох първоначално просто ще възкликнем: „ Колко е прекрасен този български език! “ Впрочем, Вазов го е споделил най-добре.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ