Проф. Андрей Пантев: Надявам се да дойде ден, в който да нямаме нужда от събуждане
Проф. Андрей Пантев е един от най-известните наши историци, интелектуалци и общественици. Той е български историк, член-академик на Световната академия „ Платон “, някогашен учител и депутат, за който единомислещо критиците настояват, че е измежду най-блестящите оратори, говорили от най-високата естрада в страната ни - тази на Народното събрание. Заради безспорните му достижения в региона на просветата и науката, "Новини.бг. " го предложения за изявление на националния ни празник - Денят на националните будители.
- Проф. Пантев, в Деня на националните будители бихте ли припомнил какъв е смисълът на библейската фраза "Помогни ми да те възвися " и какво е неговото модерно звучене?
- Това е евангелски израз, в действителност. В съответният случай за празника, става дума за една среда, в която въпреки и множеството да са били заспали, са се намерили такива хора, които са били разбирани от всички, уважавани и последвани. Будителството не е непрекъсната константа в динамично разрастващите се модерни общества. Днес отзвукът е в това да се научим да разбираме, да селектираме, да одобряваме или отхвърляме главните хрумвания на нашето настояще, пък и за вбъдеще, също може да се каже, че това е особена форма на будителска активност.
- Историята какво демонстрира - днешният българин по-буден ли е от своите предшественици през към този момент далечната 1922 година, когато министърът на просвещението от кабинета на Ал. Стамболийски Стоян Омарчевски предлага да имаме народен празник Ден на националните будители?
- Денят на будителите като народен празник се приема незабавно след Първата международна война, когато България е териториално ампутирана и морално унищожена, заради което и по тази причина хората са търсели морални опори и утехи в предишното. Възникването на този празник демонстрира, че ние сме един важен народ. По това време мнозина хулят България като единствената православна страна, воювала на страната на австро-германския блок. Благодарение на Омарчевски тогава се поддържа и една друга - просветна, патриотична, духовна опора. От тогава насам за будитество се приказва най-много като разтуха и схващане на аргументите за нашите провали. Днес, с помощта на технологичечския напредък, хората разполагат с повече информация. Но мисля, че разбирането на нашата орис, желанията в политиката, пренебрежението към другите и така нататък са едни предпоставки, които в нравствен аспект ни слагат на по-ниско равнище от това през 1922 година.
- Актуална ли е Прокламацията на Деня, която тогава одобряват: „ Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители, в празник на огромните българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното ни. “?
- Тя е вярна и ще бъде по този начин и след 1 век. Друг е въпросът за настоящото й приложение, защото ние сме привикнали да разбираме напредъка най-много като стопански и икономически прогрес. Обаче, когато липсва вътрешното чувство за принадлежност към една цивилизация, човек не става духовно по-богат, макар самолетите, мобифоните и таблетите.
- Елитите ли, освен у нас, а и по света, са на първо място виновни за посевместната духовна и ценностна обезценка в съвремието ни? Или пък прекомерно се фиксираме в тях?
- Когато е изведен един честен абсолют, посредством който се демонстрират единствено материални постижения, приходи и други сходни улеснения естествено, че ще има тръпка към индикаторите за веществен напредък. Не единствено българската, само че и актуалната международна интелигенция няма подобен авторитет, престиж на честен законодател, както имаше след двете международни войни. Когато нещо стане прекомерно всеобщо, то не може да е доста стойностно. Масовата просвета не ражда по-висок морал. Днес има желания към лековатите форми на веселба. В това е ролята на медиите, които също през днешния ден честват - да дават по-балансирано чалгата и класиката, да няма превес на пошлото в тях, тъй като имат възпитателна отговорност. Културно просветителство през днешния ден е предоставено и на учебните заведения и читалищата, които би трябвало да вразумяват посредством знание, просвета и книжовност.
- Имате ли концепция по какъв начин може да бъдат събудени младите да четат повече? Защото е известно, че множеството от тях не го вършат, с изключение на под формата на статуси в мрежите.
- Четенето не е самоцел, то би трябвало да е селективно. Например четенето на жълтини по тази причина кой бил по-богат от другия, коя певица за кого се е омъжила и впрочем с какво обогатява човешкият дух! Учителите са най-близо до облика на будителите, тъй като те отварят очите на подрастващите за знание. Разбира се след майките, каквото се схване "на майчино коляно ", е най-важно за образуването на един съзнателен, нравствен и пълностоен човек. За страдание в не малко български фамилии през днешния ден децата се възпитават в дребнавости от сорта на това кой какво е наследил, кой на кого е изневерил и така нататък.
Но аз до сетния си мирис ще се надявам един ден в България да нямаме към този момент нужда от това някой да ни "събужда ".
- Проф. Пантев, в Деня на националните будители бихте ли припомнил какъв е смисълът на библейската фраза "Помогни ми да те възвися " и какво е неговото модерно звучене?
- Това е евангелски израз, в действителност. В съответният случай за празника, става дума за една среда, в която въпреки и множеството да са били заспали, са се намерили такива хора, които са били разбирани от всички, уважавани и последвани. Будителството не е непрекъсната константа в динамично разрастващите се модерни общества. Днес отзвукът е в това да се научим да разбираме, да селектираме, да одобряваме или отхвърляме главните хрумвания на нашето настояще, пък и за вбъдеще, също може да се каже, че това е особена форма на будителска активност.
- Историята какво демонстрира - днешният българин по-буден ли е от своите предшественици през към този момент далечната 1922 година, когато министърът на просвещението от кабинета на Ал. Стамболийски Стоян Омарчевски предлага да имаме народен празник Ден на националните будители?
- Денят на будителите като народен празник се приема незабавно след Първата международна война, когато България е териториално ампутирана и морално унищожена, заради което и по тази причина хората са търсели морални опори и утехи в предишното. Възникването на този празник демонстрира, че ние сме един важен народ. По това време мнозина хулят България като единствената православна страна, воювала на страната на австро-германския блок. Благодарение на Омарчевски тогава се поддържа и една друга - просветна, патриотична, духовна опора. От тогава насам за будитество се приказва най-много като разтуха и схващане на аргументите за нашите провали. Днес, с помощта на технологичечския напредък, хората разполагат с повече информация. Но мисля, че разбирането на нашата орис, желанията в политиката, пренебрежението към другите и така нататък са едни предпоставки, които в нравствен аспект ни слагат на по-ниско равнище от това през 1922 година.
- Актуална ли е Прокламацията на Деня, която тогава одобряват: „ Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители, в празник на огромните българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното ни. “?
- Тя е вярна и ще бъде по този начин и след 1 век. Друг е въпросът за настоящото й приложение, защото ние сме привикнали да разбираме напредъка най-много като стопански и икономически прогрес. Обаче, когато липсва вътрешното чувство за принадлежност към една цивилизация, човек не става духовно по-богат, макар самолетите, мобифоните и таблетите.
- Елитите ли, освен у нас, а и по света, са на първо място виновни за посевместната духовна и ценностна обезценка в съвремието ни? Или пък прекомерно се фиксираме в тях?
- Когато е изведен един честен абсолют, посредством който се демонстрират единствено материални постижения, приходи и други сходни улеснения естествено, че ще има тръпка към индикаторите за веществен напредък. Не единствено българската, само че и актуалната международна интелигенция няма подобен авторитет, престиж на честен законодател, както имаше след двете международни войни. Когато нещо стане прекомерно всеобщо, то не може да е доста стойностно. Масовата просвета не ражда по-висок морал. Днес има желания към лековатите форми на веселба. В това е ролята на медиите, които също през днешния ден честват - да дават по-балансирано чалгата и класиката, да няма превес на пошлото в тях, тъй като имат възпитателна отговорност. Културно просветителство през днешния ден е предоставено и на учебните заведения и читалищата, които би трябвало да вразумяват посредством знание, просвета и книжовност.
- Имате ли концепция по какъв начин може да бъдат събудени младите да четат повече? Защото е известно, че множеството от тях не го вършат, с изключение на под формата на статуси в мрежите.
- Четенето не е самоцел, то би трябвало да е селективно. Например четенето на жълтини по тази причина кой бил по-богат от другия, коя певица за кого се е омъжила и впрочем с какво обогатява човешкият дух! Учителите са най-близо до облика на будителите, тъй като те отварят очите на подрастващите за знание. Разбира се след майките, каквото се схване "на майчино коляно ", е най-важно за образуването на един съзнателен, нравствен и пълностоен човек. За страдание в не малко български фамилии през днешния ден децата се възпитават в дребнавости от сорта на това кой какво е наследил, кой на кого е изневерил и така нататък.
Но аз до сетния си мирис ще се надявам един ден в България да нямаме към този момент нужда от това някой да ни "събужда ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ