Продължителните фази на концентрация ни изтощават и влияят на способността

Продължителните етапи на централизация ни изтощават и въздействат на способността ни да взимаме решения. Защо това е по този начин и какви процеси протичат в мозъка? Ново проучване сподели забавни резултати.

Тежката физическа работа, спортът и придвижването несъмнено изморяват. А усиленият мисловен труд? Дълго обсъждане на текстове, четене на сериозна литература, игра на шах, проучване на нова музикална пиеса, с напрежение шофиране – нуждата да се концентрираш за дълготрайно време също изтощава. На какво се дължи това?

Изследвания на френски учени, оповестени в профилираното издание „ Current Biology “, демонстрират, че изтощението се дължи на напълно съответни биологични аргументи.

Концентрация, апелирам!

За задачите на изследването участниците са били разграничени в две групи и е трябвало в продължение на шест часа да се концентрират. Разрешени са били единствено две десетминутни паузи. Едната група получила по-сложна задача: на участниците всяка секунда били показвани разнообразни букви, а те трябвало да дефинират дали същите към този момент са им били показвани минути по-рано. Втората група имала същата задача, само че при тях ставало дума за букви, показани им директно преди този момент.
Редакцията предлага
„ След шест часа и от двете групи, без значение от тежестта на заданието, обявиха, че се усещат изтощени “, споделя ръководителят на изследването Антониус Вилер. Но има ли биологична причина за умствената отмалялост?

Защо мозъкът не може да работи непрестанно?

Учените са прибегнали до проучване благодарение на магнитно-ядрена спектроскопия. „ Така установихме, че избрана роля играе аминокиселината глутамат “, изяснява Вилер. „ В групите, които трябваше да вземат решение по-сложните задания, с времето концентрацията на глутамат нарастваше доста. “

Резултатите от предходни изследвания поддържат тезата, че натрупването на глутамат затруднява по-нататъшната интензивност на част от мозъчната кора, вследствие на което концентрацията спада.

20 евро или 50 евро?

И какво от това? - би могъл да попита някой. Ние сме привикнали с това, че умствените ни качества имат граници. Но изследването открива и това, че увеличеното равнище на глутамата въздейства на контрола над взиманите решения – а тази информация несъмнено има значение и за нашето всекидневие.

„ Участниците трябваше да взимат обикновени стопански решения: дали желаете 20 евро в този момент или 50 евро след една година? “. И ето какво се оказа: хората от групата с по-сложните когнитивни задания бяха склонни да вземат бързите пари, до момента в който останалите мислеха в по-дългосрочен проект. „ При настъпила когнитивна отмалялост очевидно взимаме решения в интерес на по-простите подходи и дейности, които не изискват напрежение или очакване “, изяснява Вилер.

Това значи, че има смисъл значимите решения да се взимат при започване на деня, а не вечерта - в края на някой под напрежение ден.

Има ли когнитивни граници?

Актуалното изследване обаче не дава финален отговор на въпроса дали е целесъобразно да се блокира отделянето на глутамат. Трябва да се има поради, че той е и значим невротрансмитер, безвъзвратен за осъществяването на двигателните функционалности – т.е. за придвижванията на индивида, за сетивните усещания, само че и за по-сложни мозъчни действия, свързани с паметта. И още нещо – аминокиселината глутамат дава отговор за регулацията на апетита в мозъка. Той подбужда апетита и потиска чувството за задоволеност. Затова той е постоянно употребена добавка в редица питателните артикули, заради което е разбиране за мнозина.

Но да се върнем към когнитивните качества: „ По време на нашето проучване видяхме, че изтощението настава след към два до три часа. Десетминутните паузи не способстваха значително за възобновяване “, споделя неврологът. Но „ спокойствието и сигурно оказват помощ за неутрализирането на глутамата от синапсите “.