Защо богатите са такива гадняри
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ВТОРА ЧАСТ
Психолозите Дачър Келтнър и Пол Пиф правят наблюдаване над кръстовища със знак "Стоп " във всички направления и откриват, че хората в скъпи коли засичат другите водачи четири пъти по-често от тези в по-скромни коли. Когато учените застават като пешеходци, чакащи да пресекат, всички водачи на евтини коли зачитат правото им да минат, до момента в който 46,2 на 100 от тези с по-скъпите коли съблюдават правилника – даже когато са открили образен контакт с чакащите да пресекат пешеходци. Други изследвания на същия екип демонстрират, че по-богатите са по-склонни да хитруват в редица обстановки и игри. Келтнър да вземем за пример открива, че по-богатите хора са доста по-склонни да настояват, че са спечелили компютърна игра, даже когато играта е по този начин настроена, че да е невероятно да бъде извоювана. По-богатите били по-склонни да лъжат по време на договаряния и да оправдават неетично държание по време на работа, като да вземем за пример да лъжат клиенти, с цел да завоюват повече. Когато Келтнър и Пиф оставят буркан с бонбони до входа на лабораторията си със знак, че всичко, което бъде пуснато в него, ще бъде обещано на децата от близкото учебно заведение, откриват, че по-богатите
повече крадат бонбони.
Учени от Психиатричния институт на щата Ню Йорк следят 43 000 души и откриват, че богатите доста по-често от бедните са склонни да излязат от магазин със стока, за която не са платили. Тези открития (както и това с водачите на кръстовището) може би отразяват обстоятелството, че богатите по-малко се тревожат от законови последствия. Ако знаеш, че можеш да си позволиш освобождение под гаранция и добър юрист, минаването на алено понякога и свиването на някое сникерсче не наподобява толкоз рисковано. Но егоизмът има по-дълбоки корени от тези съображения. Коалиция от неправителствени организации, наречена Независим бранш, открива, че хората с годишен приход под 25 000 $ подаряват приблизително 4 на 100 от приходите си, до момента в който тези с приход над 150 000 $ подаряват едвам 2,7 % (въпреки данъчните облекчения, получавани от богатите за щедрост, които са недостъпни за хората с по-ниски доходи).
Съществуват аргументи да се счита, че
слепотата за страданията на другите
е психическа акомодация към дискомфорта, породен от крайното неравноправие в приходите. Майкъл Краус и негови сътрудници откриват, че хора с по-висок социално-икономически статут в действителност са по-малко способни да разчитат страстите в лицата на другите. Не става дума, че по-малко са се интересували какво им оповестяват тези лица – просто не са виждали знаците. А невробиологът от Калифорнийския университет в Лос Анджелис Кийли Мъскател открива, че мозъкът на богатите демонстрира доста по-слаба интензивност спрямо мозъка на бедните при гледане на фотоси с раково заболели деца.
В книги като "Змии в костюми: когато психопатите вървят на работа " и "Тестът за психопати " се твърди, че доста от присъщите черти на психопатите са приветствани в бизнеса: жестокост, комфортно неявяване на обществено схващане, цялостно фокусиране върху "успеха ". Но до момента в който
психопатите може идеално да подхождат
за някои от най-доходоносните специалности, тук настоявам нещо друго. Не става дума единствено, че безсъвестните хора е по-вероятно да забогатеят. Аз настоявам, че когато си богат, корозира и това, което е останало от съвестта ти. Иначе казано, считам, че евентуално богатите участници в проучването на Мъскател са се научили да бъдат по-малко чувствителни към фотосите на заболели деца от опита си от това да са богати – както аз се научих да пренебрегвам гладуващите деца в Раджастан, с цел да си продължа удобно ваканцията.
В свое есе, озаглавено "Екстремното благосъстояние е нездравословно за всички – изключително за богатите ", Майкъл Люис отбелязва: "Става все по-ясно, че казусът не е в това, че хората, които са от приятната страна на неравенството, страдат от някаква морална уродливост, даваща им пазарно преимущество. Проблемът е породен от самото неравноправие: то провокира химическа реакция у привилегированото малцинство. Тилтва им мозъците. Прави по този начин, че по-малко да се интересуват от който и да било, с изключение на от себе си, и по-малко изпитват моралните усеща, нужни, с цел да си редовен жител ".
В последна сметка
отслабената емпатия е саморазрушителна.
Води до обществена изолираност, която се свързва с внезапно нарастване на рисковете за здравето, в това число инсулт, сърдечни болести, меланхолия и деменция.
В едно от обичаните ми проучвания Келтнър и Пиф вземат решение да подправят игра на "Монопол ". Психолозите по този начин я нагласят, че един от играчите да има огромни прерогативи пред другите през цялото време. Провеждат опита със стотици участници, като за всеки от тях е несъмнено с мятане на монета дали да "богат " или "беден " в играта. Избраните на инцидентен принцип "богати " играчи стартират с два пъти повече пари, получават двойно при всяко довеждане докрай на обиколка на таблото и хвърлят два пъти заровете вместо един път. Никое от тези преимущества не е прикрито от останалите играчи. И двете страни са изцяло наясно какъв брой е несправедлива обстановката. И все пак "печелещите " играчи демонстрират издайническите признаци на Синдрома на богатия гадняр. Много по-склонни са да демонстрират
доминантно държание
– като да удрят с пионките си по таблото, шумно да възхваляват уменията си и даже да изяждат повече соленки от наоколо сложена купичка.
След 15 минути експериментаторите молят участниците да обсъдят претърпяното от тях по време на играта. Когато богатите играчи приказват за това по какъв начин са спечелили, те се концентрират върху блестящите си тактики, а не върху обстоятелството, че цялата игра е по този начин нагласена, че да е на практика невероятно да изгубят. "Това, което установихме с десетки опити с хиляди участници из цялата страна, е, че че с повишаването на нивото на благосъстоянието на някого способността му за съчувствие и емпатия понижава, а чувството, че всичко му се поставя по право, и егоистичната му идеологията се ускоряват ", споделя Пиф.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Психолозите Дачър Келтнър и Пол Пиф правят наблюдаване над кръстовища със знак "Стоп " във всички направления и откриват, че хората в скъпи коли засичат другите водачи четири пъти по-често от тези в по-скромни коли. Когато учените застават като пешеходци, чакащи да пресекат, всички водачи на евтини коли зачитат правото им да минат, до момента в който 46,2 на 100 от тези с по-скъпите коли съблюдават правилника – даже когато са открили образен контакт с чакащите да пресекат пешеходци. Други изследвания на същия екип демонстрират, че по-богатите са по-склонни да хитруват в редица обстановки и игри. Келтнър да вземем за пример открива, че по-богатите хора са доста по-склонни да настояват, че са спечелили компютърна игра, даже когато играта е по този начин настроена, че да е невероятно да бъде извоювана. По-богатите били по-склонни да лъжат по време на договаряния и да оправдават неетично държание по време на работа, като да вземем за пример да лъжат клиенти, с цел да завоюват повече. Когато Келтнър и Пиф оставят буркан с бонбони до входа на лабораторията си със знак, че всичко, което бъде пуснато в него, ще бъде обещано на децата от близкото учебно заведение, откриват, че по-богатите
повече крадат бонбони.
Учени от Психиатричния институт на щата Ню Йорк следят 43 000 души и откриват, че богатите доста по-често от бедните са склонни да излязат от магазин със стока, за която не са платили. Тези открития (както и това с водачите на кръстовището) може би отразяват обстоятелството, че богатите по-малко се тревожат от законови последствия. Ако знаеш, че можеш да си позволиш освобождение под гаранция и добър юрист, минаването на алено понякога и свиването на някое сникерсче не наподобява толкоз рисковано. Но егоизмът има по-дълбоки корени от тези съображения. Коалиция от неправителствени организации, наречена Независим бранш, открива, че хората с годишен приход под 25 000 $ подаряват приблизително 4 на 100 от приходите си, до момента в който тези с приход над 150 000 $ подаряват едвам 2,7 % (въпреки данъчните облекчения, получавани от богатите за щедрост, които са недостъпни за хората с по-ниски доходи).
Съществуват аргументи да се счита, че
слепотата за страданията на другите
е психическа акомодация към дискомфорта, породен от крайното неравноправие в приходите. Майкъл Краус и негови сътрудници откриват, че хора с по-висок социално-икономически статут в действителност са по-малко способни да разчитат страстите в лицата на другите. Не става дума, че по-малко са се интересували какво им оповестяват тези лица – просто не са виждали знаците. А невробиологът от Калифорнийския университет в Лос Анджелис Кийли Мъскател открива, че мозъкът на богатите демонстрира доста по-слаба интензивност спрямо мозъка на бедните при гледане на фотоси с раково заболели деца.
В книги като "Змии в костюми: когато психопатите вървят на работа " и "Тестът за психопати " се твърди, че доста от присъщите черти на психопатите са приветствани в бизнеса: жестокост, комфортно неявяване на обществено схващане, цялостно фокусиране върху "успеха ". Но до момента в който
психопатите може идеално да подхождат
за някои от най-доходоносните специалности, тук настоявам нещо друго. Не става дума единствено, че безсъвестните хора е по-вероятно да забогатеят. Аз настоявам, че когато си богат, корозира и това, което е останало от съвестта ти. Иначе казано, считам, че евентуално богатите участници в проучването на Мъскател са се научили да бъдат по-малко чувствителни към фотосите на заболели деца от опита си от това да са богати – както аз се научих да пренебрегвам гладуващите деца в Раджастан, с цел да си продължа удобно ваканцията.
В свое есе, озаглавено "Екстремното благосъстояние е нездравословно за всички – изключително за богатите ", Майкъл Люис отбелязва: "Става все по-ясно, че казусът не е в това, че хората, които са от приятната страна на неравенството, страдат от някаква морална уродливост, даваща им пазарно преимущество. Проблемът е породен от самото неравноправие: то провокира химическа реакция у привилегированото малцинство. Тилтва им мозъците. Прави по този начин, че по-малко да се интересуват от който и да било, с изключение на от себе си, и по-малко изпитват моралните усеща, нужни, с цел да си редовен жител ".
В последна сметка
отслабената емпатия е саморазрушителна.
Води до обществена изолираност, която се свързва с внезапно нарастване на рисковете за здравето, в това число инсулт, сърдечни болести, меланхолия и деменция.
В едно от обичаните ми проучвания Келтнър и Пиф вземат решение да подправят игра на "Монопол ". Психолозите по този начин я нагласят, че един от играчите да има огромни прерогативи пред другите през цялото време. Провеждат опита със стотици участници, като за всеки от тях е несъмнено с мятане на монета дали да "богат " или "беден " в играта. Избраните на инцидентен принцип "богати " играчи стартират с два пъти повече пари, получават двойно при всяко довеждане докрай на обиколка на таблото и хвърлят два пъти заровете вместо един път. Никое от тези преимущества не е прикрито от останалите играчи. И двете страни са изцяло наясно какъв брой е несправедлива обстановката. И все пак "печелещите " играчи демонстрират издайническите признаци на Синдрома на богатия гадняр. Много по-склонни са да демонстрират
доминантно държание
– като да удрят с пионките си по таблото, шумно да възхваляват уменията си и даже да изяждат повече соленки от наоколо сложена купичка.
След 15 минути експериментаторите молят участниците да обсъдят претърпяното от тях по време на играта. Когато богатите играчи приказват за това по какъв начин са спечелили, те се концентрират върху блестящите си тактики, а не върху обстоятелството, че цялата игра е по този начин нагласена, че да е на практика невероятно да изгубят. "Това, което установихме с десетки опити с хиляди участници из цялата страна, е, че че с повишаването на нивото на благосъстоянието на някого способността му за съчувствие и емпатия понижава, а чувството, че всичко му се поставя по право, и егоистичната му идеологията се ускоряват ", споделя Пиф.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ