Кризите като трамплин за успех: България стана световен износител на олио и биодизел
Проблемите с нарушените доставки по света на разнообразни първични материали и материали по време COVID-пандемията, както и галопиращите енергийни цени не са повлияли отрицателно на българския експорт като цяло. Това установи разбор на Българската стопанска камара, оповестява в. „ Сега “. Въпреки недоволствата на бизнеса, че става неконкурентноспособен поради все по-големите разноски за произвеждане, България продължава да печели позиции на международните пазари. При това редица български артикули се осъществят на цени, по-добри от съперниците си. Това демонстрира годишният разбор на Българската стопанска камара за износа на страната ни.
През 2021 година експортът на български артикули e на стойност 41.9 милиарда $, което е със забележителните 31% повече от предната година.
„ Ако има потърпевши от прекратени доставки поради рестриктивните мерки на COVID-пандемията компании, то това се балансира от пренасочване на веригите за доставки. Пандемията даде късмет на доста наши компании, защото мултинационалните компании взеха решение, че за тях е по-важно да имат сигурни доставки от по-кратки дистанции, с цел да не се стопира производството на краен артикул. Липсата на някакъв детайл стопира цялата поточна линия и загубите в тези случаи са много по-големи, в сравнение с по-високата цена, която предлага българският производител спрямо този от Индонезия, Малайзия или Тайланд “, разяснява създателят на проучването Веселин Илиев, основен шеф „ Външноикономическо съдействие “ в БСК.
Начело на експортната листа на България за поредна година излизат изделията на елекротехниката и електрониката (1-во място), както и на машиностроенето – (3-то място). Водещите им позиции трайно се затвърдиха, което е похвално за българския бизнес, решил да развива високотехнологични производства и крайни артикули, вместо да пласира на ниска цена и бързо първични материали и заготовки.
Сред първите четири артикули по стойност във валута се подреждат медта и медните произведения (2-ро място) и енергоносителите (горива и електроенергия) – 4-то място. Традиционно за последните години петото място заема зърното. Тези 5 групи артикули образуват над 1/3 от износа на България.
За първа година броят на групите артикули, чийто експорт надвърля 1 милиарда $, се е нараснал от 10 на 15.
За по-добрите приходи на българските компании от продажби зад граница безспорно заслуга има инфлацията. Това важи най-много за износа на първични материали, където растежът на цените съумява да компенсира намалелите продажби.
Например износът на горива през предходната година е понижен с 1/3 като размер – от 2.813 млн. тона през 2020 година на малко под 2 млн. тона през 2021 година, само че в стойност стоковата група бележи растеж от 1.106 милиарда $ на 1.292 милиарда $, или 17%.
Подобно е ситуацията и при металите, чиито цени на интернационалните тържища означиха върхове през последните две години. Количеството експорт на катодна и анодна мед спада, само че приходите от продажби зад граница порастват. При катодната мед да вземем за пример постъпленията са скочили с 50%, което я прави стоката с максимален стойностен размер в българския експорт за предходната година с доходи за 1.773 милиарда $. Отделно износът на анодна мед е за 1.026 милиарда $. Основен техен производител е медната рафинерия в Пирдоп.
Заради високите цени на металите измежду водещите експортни артикули с над 1 милиарда $ доходи се подредиха желязо, стомана и произведения от тях, а на международните пазари България се изкачи на второ като максимален експортьор на профили от желязо и стомана.
Износителите на зърно също са спечелили добре от играта на борсовите котировки. Тук водеща е пшеницата – през предходната година България е изнесла 5.076 млн. тона за 1.356 милиарда $. Като количества растежът е с 60%, а като стойност – с 94%, съвсем двойно по отношение на предната година. Това изяснява и за какво нашите зърнопроизводители в този момент са толкоз „ чувствителни “ към вноса в Европа без мита и тарифни бариери на доста по-евтиното зърно от Украйна след експлоадирането на войната.
„ За водещия принос на зърнените култури – пшеница, слънчоглед, царевица, в експортната ни листа през последните години решаваща роля играе и европейският метод на субсидиране. Той подтиква развъждането на селскостопански култури, които са с оптимално индустриализиран развой на рандеман. Непропорционалните дотации доведоха до спад в развъждането на плодове и зеленчуци, които са трудоемки и изискват ежедневна грижа, и за жалост България се трансформира в чист вносител на плодове и зеленчуци “, разяснява Илиев.
Инфлацията „ оказва помощ “ и на производителите на крайни артикули да отбележат по-добри продажби зад граница. „ Като се регистрира, че индустриалните цени на предприятията се покачиха с 20-30%, мисля, че действителният растеж на износа по цени от 2020 година е към 10-12% “, показва специалистът.
Крайните цени порастват на всички места – и за нашите съперниците, само че все пак редица български артикули с висока добавена стойност се показват чудесно на международните пазари. Например изделията на електрониката и електротехниката записват 7% средногодишен растеж за последните пет години, до момента в който за същия интервал международният импорт се е увеличавал с 5% годишно. Износът на машини и апарати също се показва добре и бележи средногодишен растеж от 6%, до момента в който международният импорт – 3%. „ Това значи, че българските производители на тези произведения са конкурентоспособни на световните пазари и изместват други снабдители “, изяснява Илиев.
Същото може да се каже и за произведения на химическата индустрия, елементи и съставни елементи за автомобилната промишленост, колела, медикаменти, оптически и измервателни принадлежности, мебели, които демонстрират бързо развиване и излизат напред в експортната ни листа с над 1 милиарда $ осъществени продажби в чужбина.
Впечатление вършат и данните за износа на електрическа енергия. През 2021 година, когато стартира забележителното нарастване на енергийните цени, страната ни внезапно е нараснала експорта на ток до 5853 GWh при 4422 GWh предната година. Приходите във валута нарастват още по-драстично – за предходната година те са 632 млн. $ при надалеч по-скромните 229 млн. $ година по-рано. В района само Румъния има по-голям експорт на електрическа енергия – 658 млн. $, а Гърция и Турция изнасят 2,5 пъти по-малко от нас.
Кои са българските пазари?
Страните от Европейски Съюз и от Европейско икономическо пространство стават все по-важни за българските снабдители, демонстрира проучването на БСК. Близката търговия става все по-предпочитана от далечните дестинации, за които също така се ползват тарифни и нетарифни бариери.
Най-важният пазар е Германия – с 15% дял в целия ни експорт. Следват Румъния 10.2%, Италия 7.6%, Гърция 6.6%, Турция 6.2%.
В Топ 10 са още Франция, Белгия, Китай, Испания, Полша. Тези 10 сътрудници са пазар за 60% от износа на страната ни. И съвсем за всички тези страни българският износ през последната година е повишен с двуцифрени темпове от 20% нагоре.
Къде сме най-успешни?
През 2021 година България съумява да се изкачи на второ място в света по експорт на маслодаен слънчоглед с продажби за над 730 млн. $. Той се изнася главно за Германия и Турция.
Също толкоз сполучливо съумяваме да изнасяме по-скъпия краен артикул слънчогледово олио. Приходите от експорт доближават 691 млн. $ експорт, с което заемаме третото място на международен експортьор на слънчогледово олио. Стоката се продава най-вече в Испания, Италия, Турция и Гърция.
Сред изнасяните горива с огромен дял е биодизелът. Той се получава главно от рапицата, която до преди няколко години българските производители изнасяха непосредствено. Сега обаче в страната ни работят голям брой неголеми съоръжения за преправка на рапица в гориво. През 2021 година са изнесени 542 хиляди тона биодизел за 926 млн. $. Ръстът в количество е 28%, а в осъществена валута – 118%. Купувачите на българския биодизел са съществени страни от Европейски Съюз – Румъния, Италия, Унгария, Австрия, Гърция.
Има и няколко нишови артикули, в които България се е утвърдила като международен водач. Така да вземем за пример сме преди всичко на пазара на една характерна стока – краткотрайно консервирани череши, употребявани най-вече в коктейли. Реализираният експорт на българо-италианския производител за предходната година е 32 млн. $.
България държи 21% от международния пазар на пачи черен дроб и е на трето място в света по експорт на замразено патешко месо. Трайно се утвърдихме на втората позиция по експорт на спирачни маркучи и азотни торове. Изкачихме се до второ място по експорт на калцинирана сода и до четвърто по експорт на игрални апарати с помощта на мощния IT бранш у нас.
От разбора са изключени доставките на оръжейната промишленост, защото Национален статистически институт третира тази информация като конфиденциална. Но на база огледални данни от други страни през 2021 година България е изнесла артикули за защитата минимум за 566 млн. $. Реалният експорт е по-голям, защото редица страни, които са пазар за българска военна продукция, също не дават данни за търговията си. За 2020 година износът на специфична продукция се прави оценка на 614 млн. $.
През 2021 година експортът на български артикули e на стойност 41.9 милиарда $, което е със забележителните 31% повече от предната година.
„ Ако има потърпевши от прекратени доставки поради рестриктивните мерки на COVID-пандемията компании, то това се балансира от пренасочване на веригите за доставки. Пандемията даде късмет на доста наши компании, защото мултинационалните компании взеха решение, че за тях е по-важно да имат сигурни доставки от по-кратки дистанции, с цел да не се стопира производството на краен артикул. Липсата на някакъв детайл стопира цялата поточна линия и загубите в тези случаи са много по-големи, в сравнение с по-високата цена, която предлага българският производител спрямо този от Индонезия, Малайзия или Тайланд “, разяснява създателят на проучването Веселин Илиев, основен шеф „ Външноикономическо съдействие “ в БСК.
Начело на експортната листа на България за поредна година излизат изделията на елекротехниката и електрониката (1-во място), както и на машиностроенето – (3-то място). Водещите им позиции трайно се затвърдиха, което е похвално за българския бизнес, решил да развива високотехнологични производства и крайни артикули, вместо да пласира на ниска цена и бързо първични материали и заготовки.
Сред първите четири артикули по стойност във валута се подреждат медта и медните произведения (2-ро място) и енергоносителите (горива и електроенергия) – 4-то място. Традиционно за последните години петото място заема зърното. Тези 5 групи артикули образуват над 1/3 от износа на България.
За първа година броят на групите артикули, чийто експорт надвърля 1 милиарда $, се е нараснал от 10 на 15.
За по-добрите приходи на българските компании от продажби зад граница безспорно заслуга има инфлацията. Това важи най-много за износа на първични материали, където растежът на цените съумява да компенсира намалелите продажби.
Например износът на горива през предходната година е понижен с 1/3 като размер – от 2.813 млн. тона през 2020 година на малко под 2 млн. тона през 2021 година, само че в стойност стоковата група бележи растеж от 1.106 милиарда $ на 1.292 милиарда $, или 17%.
Подобно е ситуацията и при металите, чиито цени на интернационалните тържища означиха върхове през последните две години. Количеството експорт на катодна и анодна мед спада, само че приходите от продажби зад граница порастват. При катодната мед да вземем за пример постъпленията са скочили с 50%, което я прави стоката с максимален стойностен размер в българския експорт за предходната година с доходи за 1.773 милиарда $. Отделно износът на анодна мед е за 1.026 милиарда $. Основен техен производител е медната рафинерия в Пирдоп.
Заради високите цени на металите измежду водещите експортни артикули с над 1 милиарда $ доходи се подредиха желязо, стомана и произведения от тях, а на международните пазари България се изкачи на второ като максимален експортьор на профили от желязо и стомана.
Износителите на зърно също са спечелили добре от играта на борсовите котировки. Тук водеща е пшеницата – през предходната година България е изнесла 5.076 млн. тона за 1.356 милиарда $. Като количества растежът е с 60%, а като стойност – с 94%, съвсем двойно по отношение на предната година. Това изяснява и за какво нашите зърнопроизводители в този момент са толкоз „ чувствителни “ към вноса в Европа без мита и тарифни бариери на доста по-евтиното зърно от Украйна след експлоадирането на войната.
„ За водещия принос на зърнените култури – пшеница, слънчоглед, царевица, в експортната ни листа през последните години решаваща роля играе и европейският метод на субсидиране. Той подтиква развъждането на селскостопански култури, които са с оптимално индустриализиран развой на рандеман. Непропорционалните дотации доведоха до спад в развъждането на плодове и зеленчуци, които са трудоемки и изискват ежедневна грижа, и за жалост България се трансформира в чист вносител на плодове и зеленчуци “, разяснява Илиев.
Инфлацията „ оказва помощ “ и на производителите на крайни артикули да отбележат по-добри продажби зад граница. „ Като се регистрира, че индустриалните цени на предприятията се покачиха с 20-30%, мисля, че действителният растеж на износа по цени от 2020 година е към 10-12% “, показва специалистът.
Крайните цени порастват на всички места – и за нашите съперниците, само че все пак редица български артикули с висока добавена стойност се показват чудесно на международните пазари. Например изделията на електрониката и електротехниката записват 7% средногодишен растеж за последните пет години, до момента в който за същия интервал международният импорт се е увеличавал с 5% годишно. Износът на машини и апарати също се показва добре и бележи средногодишен растеж от 6%, до момента в който международният импорт – 3%. „ Това значи, че българските производители на тези произведения са конкурентоспособни на световните пазари и изместват други снабдители “, изяснява Илиев.
Същото може да се каже и за произведения на химическата индустрия, елементи и съставни елементи за автомобилната промишленост, колела, медикаменти, оптически и измервателни принадлежности, мебели, които демонстрират бързо развиване и излизат напред в експортната ни листа с над 1 милиарда $ осъществени продажби в чужбина.
Впечатление вършат и данните за износа на електрическа енергия. През 2021 година, когато стартира забележителното нарастване на енергийните цени, страната ни внезапно е нараснала експорта на ток до 5853 GWh при 4422 GWh предната година. Приходите във валута нарастват още по-драстично – за предходната година те са 632 млн. $ при надалеч по-скромните 229 млн. $ година по-рано. В района само Румъния има по-голям експорт на електрическа енергия – 658 млн. $, а Гърция и Турция изнасят 2,5 пъти по-малко от нас.
Кои са българските пазари?
Страните от Европейски Съюз и от Европейско икономическо пространство стават все по-важни за българските снабдители, демонстрира проучването на БСК. Близката търговия става все по-предпочитана от далечните дестинации, за които също така се ползват тарифни и нетарифни бариери.
Най-важният пазар е Германия – с 15% дял в целия ни експорт. Следват Румъния 10.2%, Италия 7.6%, Гърция 6.6%, Турция 6.2%.
В Топ 10 са още Франция, Белгия, Китай, Испания, Полша. Тези 10 сътрудници са пазар за 60% от износа на страната ни. И съвсем за всички тези страни българският износ през последната година е повишен с двуцифрени темпове от 20% нагоре.
Къде сме най-успешни?
През 2021 година България съумява да се изкачи на второ място в света по експорт на маслодаен слънчоглед с продажби за над 730 млн. $. Той се изнася главно за Германия и Турция.
Също толкоз сполучливо съумяваме да изнасяме по-скъпия краен артикул слънчогледово олио. Приходите от експорт доближават 691 млн. $ експорт, с което заемаме третото място на международен експортьор на слънчогледово олио. Стоката се продава най-вече в Испания, Италия, Турция и Гърция.
Сред изнасяните горива с огромен дял е биодизелът. Той се получава главно от рапицата, която до преди няколко години българските производители изнасяха непосредствено. Сега обаче в страната ни работят голям брой неголеми съоръжения за преправка на рапица в гориво. През 2021 година са изнесени 542 хиляди тона биодизел за 926 млн. $. Ръстът в количество е 28%, а в осъществена валута – 118%. Купувачите на българския биодизел са съществени страни от Европейски Съюз – Румъния, Италия, Унгария, Австрия, Гърция.
Има и няколко нишови артикули, в които България се е утвърдила като международен водач. Така да вземем за пример сме преди всичко на пазара на една характерна стока – краткотрайно консервирани череши, употребявани най-вече в коктейли. Реализираният експорт на българо-италианския производител за предходната година е 32 млн. $.
България държи 21% от международния пазар на пачи черен дроб и е на трето място в света по експорт на замразено патешко месо. Трайно се утвърдихме на втората позиция по експорт на спирачни маркучи и азотни торове. Изкачихме се до второ място по експорт на калцинирана сода и до четвърто по експорт на игрални апарати с помощта на мощния IT бранш у нас.
От разбора са изключени доставките на оръжейната промишленост, защото Национален статистически институт третира тази информация като конфиденциална. Но на база огледални данни от други страни през 2021 година България е изнесла артикули за защитата минимум за 566 млн. $. Реалният експорт е по-голям, защото редица страни, които са пазар за българска военна продукция, също не дават данни за търговията си. За 2020 година износът на специфична продукция се прави оценка на 614 млн. $.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ