Експерт: Държавата не е фирма, програмата на ПП е писана „на крак“ и дава опасни сигнали за РСМ
„ Проблемите няма да бъдат решени посредством основаването на комисиите, за които Кирил Петков приказва - не са съответни “, разяснява дипломатът Мирослав Зафиров
„ В частта си за външна политика, програмата на „ Продължаваме промяната “ е забавна, само че има някои леко тревожни детайли, защото остава усещане, че е писана на бързо и „ на крайник “. В някои свои елементи тя като че ли няма отношение към действителността, в която действително се намира България. Както в районен аспект, по този начин и във връзка с нейните съседи, в частност на районен съд Македония, по този начин и във връзка с политиката, която България има, като държава-членка на Европейския съюз и упованията, които има към своя стратегически сътрудник Съединени американски щати. “
Това се споделя в разбор за БГНЕС на дългогодишния посланик и специалист по Близък изток и Израел Мирослав Зафиров.
Ето и целия текст:
Външнополитическата стратегия на „ Продължаваме промяната “ по-скоро съставлява един конспект на мечтани неща на писалите тази стратегия, които те биха желали да видят като цели.
В нея се приказва много амбициозно за неща, които за огромна част от професионално занимаващите се с политика хора от дълго време са познати като „ икономизация на външната политика “. В този смисъл желанието на създателите й да слагат Министерство на външните работи, дружно с комерсиалните аташета, които в последна сметка по хипотеза са чиновници на министерството на стопанската система в услуга на икономическите ползи на българския бизнес, показва едно релативно едва познаване на същината на външнополитическото ведомство. Министерство на външните работи е онази институция, която по закон извършва и пази ползите на страната във външнополитически аспект. Не може да бъде употребено, като гише за търговски услуги. Предишните опити за сходно замесване в действия с извънредно стопански действия в никакъв случай не са работили, няма и в този момент да проработят. Не е неприятно, който и да бъде идващият министър да знае, че даже условията за постъпване на работа на младите дипломатически чиновници, доколкото към момента ги има, не е да са приключили стопанска система и търговия.
Ако новата партия желае фактически да успее в начинанието си да попретопли остарялата концепция, дано разкрие още веднъж търговско-икономическите представителства в основните места, където България действително има някакъв интерес и остави Министерство на външните работи да си гледа работата.
Програмата допуска ръководство на стопанско сдружение, а не на страна. Държавата не е компания. В нея не се приказва нищо за административното и институционално подсилване на министерството, призвано по закон да се занимава професионално с външната политика. Министър, който и да е той, даже и осветеният от Владо Бучковски, няма да се оправи без да има поддръжката на хората зад себе си, а това е професионалната дипломатическа колегия. Външна политика се прави с пари, Министерство на външните работи е в трагично положение в този аспект.
За осъществяването на външната политика на първо място би трябвало да се извърши една съответна промяна в поддръжка на Министерство на външните работи, с цел да се спре приключването на фрагменти и да се притеглят съответни нови такива, с цел да можем да изглеждаме по един по-достоен метод. Не може министерството да бъде непрестанно оставяно в една второстепенна роля, да бъде недооценявано и да бъде викано при пожарни случаи, тогава когато се вижда, че политическата воля или политическите качества на министъра и неговият политически кабинет не доближават.
Това, което виждаме да се случва в Босна и Херцеговина сега и тлеещата рецесия сред Белград и Прищина, е явен знак какъв брой нестабилни са Западните Балкани. Ако някой счита, че би могъл да прояви себе си или както програмата на „ Продължаваме промяната “ твърди, че ние ще сме сплотяващ фактор на Балканите, бих желал да припомня, че през последните няколко години видяхме опитите на българската страна да играе тази роля, които не приключиха изключително позитивно за нас. И не тъй като вероятно не можем, а тъй като не сме признати. Ние сега се намираме в една патова обстановка във връзка с РСМ.
Не би трябвало да се не помни, че значително политиката на България по отношение на РСМ във типа й, който е сега и позициите, които успяхме до отстоим, са с помощта на група професионални дипломати, а не на гръмките заявки на политически водачи. Някои от тези дипломати и до ден-днешен са в министерството или в разнообразни европейски столици. По отношение на РСМ, както и във връзка с някои други балкански страни, да вземем за пример Сърбия, ние преговаряме с извънредно комплицирани сътрудници, които в това време не са подготвени да ни дадат каквито и да било гаранции за каквото и да било и са водени от персонални ползи и външнополитически идеологеми, които са сложни за преглъщане.
Фактът, че представителят на РСМ си разреши безусловно да освети името на желания от тях претендент, е проблем и би трябвало да бъде един червен сигнал по какъв начин Скопие гледа на протичащото се в София. Това освен издава отношението на Скопие към протичащото се в България, само че и непосредствено прави поръчка какво чака Скопие и хората, които стоят зад Скопие от бъдещото българско държавно управление. Това от позиция на отбраната на националния интерес е безусловно неприемливо.
Проблемът с РСМ, както и казусът със Сърбия няма да бъдат решени посредством основаването на комисиите, за които Кирил Петков приказва. Те може би не звучат неприятно, само че не са съответни към протичащото се с днешна дата. Резките завои във външната политика, изключително по въпроси, по които е имало парламентарно единение надали ще са от изгода за отбраната на ползите на страната, както и за безапелационното им отстояване пред сътрудниците ни.
Преди да проработи самата смесена комисия, чиито представители от българска страна бяха постоянно оставяни в деликатна позиция, като че ли без поддръжка, „ Продължаваме промяната “ и бъдещата ръководеща коалиция подготвени ли са да кажат нещо по въпроса? И друго, подготвени ли са да се извърнат по един позволен език на дипломацията и да припомнят на различен наш комшия – Турция, че бихме желали да проведем идващите избори, когато и да са те, без да сме очевидци на откровена държавна поддръжка за една политическа мощ от страна на Анкара. Павирайте връзките посредством съглашения, които се съблюдават и подредете двора си, а по-късно да се втурнем да павираме Коридор Номер 8.
Решаването на тези въпроси, за които се приказва в програмата на „ Продължаваме промяната “ – стопански и инфраструктурни в огромната си част – тяхното несъблюдение не е по виновност на България значително.
Най-важното в метода на „ Продължаваме промяната “, в случай че на тях се падне да бъдат виновни за външната ни политика е да са рационални и на първо място да възстановят и поддържат институционалното здраве освен на Министерство на външните работи, само че и да внесат професионално успокоение и в разследващите ни служби, които през последните години също понесоха не малко удари. И при тях, както и при Министерство на външните работи системата се крепи на малко на брой отдадени на призванието си експерти. Това са получателите, които професионално са заети с въпроси на външните връзки. Институционалното мислене е изискване сине ква нон.
Външната политика не би трябвало да се елементаризира, тя е въпрос на поредност и прилагани механизми и в случай че хората, които ще се нагърбят да се занимават с външна политика оттук насетне не схващат главните правила на правене на външна политика, които в последна сметка са закрепени в Конституцията, бих ги посъветвал по-добре да не се захващат.
------------------
На 14 декември в Брюксел ще се състоят последния за тази година СОВ (Съвет Общи въпроси) на Европейски Съюз - това е форумът, на който се взима решение на равнище министър за разширението на съюза и съветът на равнище държавни и държавни ръководители (16-17 декември). Перманентният напън, на който е подложена страната ни, ще продължи и след средата на декември, с цел да разгласи България окончателната си позиция по отношение на РСМ. От това, какво държание ще демонстрираме зависят доста неща, които са оттатък само позицията ни по Северна Македония. До момента Кирил Петков не е в положение да изясни, каква е позицията му, а заявката му от през вчерашния ден пред Нова телевизия, че няма никой, който да му окаже напън по телефона не звучи безапелационно.
„ В частта си за външна политика, програмата на „ Продължаваме промяната “ е забавна, само че има някои леко тревожни детайли, защото остава усещане, че е писана на бързо и „ на крайник “. В някои свои елементи тя като че ли няма отношение към действителността, в която действително се намира България. Както в районен аспект, по този начин и във връзка с нейните съседи, в частност на районен съд Македония, по този начин и във връзка с политиката, която България има, като държава-членка на Европейския съюз и упованията, които има към своя стратегически сътрудник Съединени американски щати. “
Това се споделя в разбор за БГНЕС на дългогодишния посланик и специалист по Близък изток и Израел Мирослав Зафиров.
Ето и целия текст:
Външнополитическата стратегия на „ Продължаваме промяната “ по-скоро съставлява един конспект на мечтани неща на писалите тази стратегия, които те биха желали да видят като цели.
В нея се приказва много амбициозно за неща, които за огромна част от професионално занимаващите се с политика хора от дълго време са познати като „ икономизация на външната политика “. В този смисъл желанието на създателите й да слагат Министерство на външните работи, дружно с комерсиалните аташета, които в последна сметка по хипотеза са чиновници на министерството на стопанската система в услуга на икономическите ползи на българския бизнес, показва едно релативно едва познаване на същината на външнополитическото ведомство. Министерство на външните работи е онази институция, която по закон извършва и пази ползите на страната във външнополитически аспект. Не може да бъде употребено, като гише за търговски услуги. Предишните опити за сходно замесване в действия с извънредно стопански действия в никакъв случай не са работили, няма и в този момент да проработят. Не е неприятно, който и да бъде идващият министър да знае, че даже условията за постъпване на работа на младите дипломатически чиновници, доколкото към момента ги има, не е да са приключили стопанска система и търговия.
Ако новата партия желае фактически да успее в начинанието си да попретопли остарялата концепция, дано разкрие още веднъж търговско-икономическите представителства в основните места, където България действително има някакъв интерес и остави Министерство на външните работи да си гледа работата.
Програмата допуска ръководство на стопанско сдружение, а не на страна. Държавата не е компания. В нея не се приказва нищо за административното и институционално подсилване на министерството, призвано по закон да се занимава професионално с външната политика. Министър, който и да е той, даже и осветеният от Владо Бучковски, няма да се оправи без да има поддръжката на хората зад себе си, а това е професионалната дипломатическа колегия. Външна политика се прави с пари, Министерство на външните работи е в трагично положение в този аспект.
За осъществяването на външната политика на първо място би трябвало да се извърши една съответна промяна в поддръжка на Министерство на външните работи, с цел да се спре приключването на фрагменти и да се притеглят съответни нови такива, с цел да можем да изглеждаме по един по-достоен метод. Не може министерството да бъде непрестанно оставяно в една второстепенна роля, да бъде недооценявано и да бъде викано при пожарни случаи, тогава когато се вижда, че политическата воля или политическите качества на министъра и неговият политически кабинет не доближават.
Това, което виждаме да се случва в Босна и Херцеговина сега и тлеещата рецесия сред Белград и Прищина, е явен знак какъв брой нестабилни са Западните Балкани. Ако някой счита, че би могъл да прояви себе си или както програмата на „ Продължаваме промяната “ твърди, че ние ще сме сплотяващ фактор на Балканите, бих желал да припомня, че през последните няколко години видяхме опитите на българската страна да играе тази роля, които не приключиха изключително позитивно за нас. И не тъй като вероятно не можем, а тъй като не сме признати. Ние сега се намираме в една патова обстановка във връзка с РСМ.
Не би трябвало да се не помни, че значително политиката на България по отношение на РСМ във типа й, който е сега и позициите, които успяхме до отстоим, са с помощта на група професионални дипломати, а не на гръмките заявки на политически водачи. Някои от тези дипломати и до ден-днешен са в министерството или в разнообразни европейски столици. По отношение на РСМ, както и във връзка с някои други балкански страни, да вземем за пример Сърбия, ние преговаряме с извънредно комплицирани сътрудници, които в това време не са подготвени да ни дадат каквито и да било гаранции за каквото и да било и са водени от персонални ползи и външнополитически идеологеми, които са сложни за преглъщане.
Фактът, че представителят на РСМ си разреши безусловно да освети името на желания от тях претендент, е проблем и би трябвало да бъде един червен сигнал по какъв начин Скопие гледа на протичащото се в София. Това освен издава отношението на Скопие към протичащото се в България, само че и непосредствено прави поръчка какво чака Скопие и хората, които стоят зад Скопие от бъдещото българско държавно управление. Това от позиция на отбраната на националния интерес е безусловно неприемливо.
Проблемът с РСМ, както и казусът със Сърбия няма да бъдат решени посредством основаването на комисиите, за които Кирил Петков приказва. Те може би не звучат неприятно, само че не са съответни към протичащото се с днешна дата. Резките завои във външната политика, изключително по въпроси, по които е имало парламентарно единение надали ще са от изгода за отбраната на ползите на страната, както и за безапелационното им отстояване пред сътрудниците ни.
Преди да проработи самата смесена комисия, чиито представители от българска страна бяха постоянно оставяни в деликатна позиция, като че ли без поддръжка, „ Продължаваме промяната “ и бъдещата ръководеща коалиция подготвени ли са да кажат нещо по въпроса? И друго, подготвени ли са да се извърнат по един позволен език на дипломацията и да припомнят на различен наш комшия – Турция, че бихме желали да проведем идващите избори, когато и да са те, без да сме очевидци на откровена държавна поддръжка за една политическа мощ от страна на Анкара. Павирайте връзките посредством съглашения, които се съблюдават и подредете двора си, а по-късно да се втурнем да павираме Коридор Номер 8.
Решаването на тези въпроси, за които се приказва в програмата на „ Продължаваме промяната “ – стопански и инфраструктурни в огромната си част – тяхното несъблюдение не е по виновност на България значително.
Най-важното в метода на „ Продължаваме промяната “, в случай че на тях се падне да бъдат виновни за външната ни политика е да са рационални и на първо място да възстановят и поддържат институционалното здраве освен на Министерство на външните работи, само че и да внесат професионално успокоение и в разследващите ни служби, които през последните години също понесоха не малко удари. И при тях, както и при Министерство на външните работи системата се крепи на малко на брой отдадени на призванието си експерти. Това са получателите, които професионално са заети с въпроси на външните връзки. Институционалното мислене е изискване сине ква нон.
Външната политика не би трябвало да се елементаризира, тя е въпрос на поредност и прилагани механизми и в случай че хората, които ще се нагърбят да се занимават с външна политика оттук насетне не схващат главните правила на правене на външна политика, които в последна сметка са закрепени в Конституцията, бих ги посъветвал по-добре да не се захващат.
------------------
На 14 декември в Брюксел ще се състоят последния за тази година СОВ (Съвет Общи въпроси) на Европейски Съюз - това е форумът, на който се взима решение на равнище министър за разширението на съюза и съветът на равнище държавни и държавни ръководители (16-17 декември). Перманентният напън, на който е подложена страната ни, ще продължи и след средата на декември, с цел да разгласи България окончателната си позиция по отношение на РСМ. От това, какво държание ще демонстрираме зависят доста неща, които са оттатък само позицията ни по Северна Македония. До момента Кирил Петков не е в положение да изясни, каква е позицията му, а заявката му от през вчерашния ден пред Нова телевизия, че няма никой, който да му окаже напън по телефона не звучи безапелационно.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ